Урок 9

Да следваме живия пророк

Въведение

В деня, в който Църквата е организирана, Господ обещава духовна сигурност на онези, които се вслушват в словата на пророка (вж. У. и З. 21:4–6). Скоро след това, за да помогне на членовете на Църквата да избегнат заблудата, Господ разкрива и че единствено пророка е упълномощен да получава откровение за цялата Църква (вж. У. и З. 28:1–7). Пророкът е упълномощен също и да разяснява Писанията. Разбирането на тези истини носи допълнителна духовна сигурност в тези последни дни.

Подготвително четене

Ръсел М. Нелсън, „Подкрепяне на пророците“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 74–77.
Езра Тафт Бенсън, „Fourteen Fundamentals in Following the Prophet“ (Духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 26 фев. 1980 г.);speeches.byu.edu; вж. също Tambuli, юни 1981 г., с.1–8.

Предложения за преподаване

Учение и завети 21:1–6

Вслушвайте се в словата на пророка

Попитайте учениците какви звания използваме понякога, за да назовем президента на Църквата. Напишете отговорите на учениците на дъската. След това помолете ученик да прочете Учение и завети 21:1 на глас, докато останалите следят текста. Избройте всички допълнителни звания на дъската. След това попитайте:

Как всяко едно звание в този стих описва работата на президента на Църквата?

Помогнете на учениците да разберат смисъла на Учение и завети 21, като обясните, че описаното откровение е разкрито в деня на организирането на Църквата. (Забележка: Когато учениците се научат да разбират смисъла на Писанията, е по–вероятно те да разберат смисъла и важността на това, което четат). След това попитайте:

Защо е било важно за ранните членове на Църквата да разберат, че призованието на Джозеф Смит за Пророк се различава значително от ролите на ръководителите на други църкви?

Помолете един ученик да прочете Учение и завети 21:4–5 на глас и нека останалите да следят текста. След това обсъдете следното:

Защо понякога се изисква търпение и вяра, за да се вслушаме в думите на пророка?

Ако е необходимо, обмислете да споделите с учениците следното изказване на президент Харолд Б. Лий (1899–1973):

„Трябва да се научим да се вслушваме в словата и заповедите, които Господ дава чрез Своя пророк. … Може да не харесвате това, което произтича от човека, който държи властта в Църквата. Може да противоречи на политическите ви възгледи. Може да противоречи на социалните ви възгледи. Може да е намеса в част от социалния ви живот. Но ако се вслушвате в тези неща, като че ли от устата на Самия Господ, с търпение и вяра, обещанието е, че „портите на пъкъла не ще надделеят над вас; да, и Господ Бог ще разпръсне силите на мрака пред вас и ще накара небесата да се разтресат за ваше добро и за славата на Неговото име“ (У. и З. 21:6)“ (Teachings of Presidents of the Church: Harold B. Lee 2000 г., с. 84).

Ако усетите подтик от Духа, може да обясните следното:

Като светии от последните дни ние не вярваме, че пророците са съвършени хора. Въпреки това Господ никога няма да им позволи да водят Църквата по грешен път (вж. Официално изявление 1, „Откъси от три речи на президент Уилфорд Уудръф относно Манифеста“).
Ние вярваме и се радваме на продължаващо откровение. Има случаи в историята на Църквата, когато един пророк е разяснил предишен пророчески съвет или е открил учения или практики, които някога са били широко приети, но по–късно имат нужда от промяна. Например, през първите години на Църквата, членовете биват насърчавани да се събират на едно централно място, каквото е Къртлънд, Охайо, или окръг Джаксън, Мисури. Днес членовете на Църквата биват насърчавани да се събират в техните местни клонове или окръзи.

Поканете един ученик да прочете Учение и завети 21:6 на глас. Кажете на класа да следят текста и да открият обещанията, дадени на онези, които се вслушват в словата на пророка. Може да предложите на учениците да отбелязват това, което намират. След това попитайте:

Как бихте обобщили обещанията, дадени на онези, които се вслушат в словата на пророка? (Макар да използват различни думи, учениците трябва да изразят следния принцип: Ако се вслушваме в словата на пророка, ще бъдем предпазвани от противника. Докато учениците отговарят, вие може да обясните, че едно от значенията на разтресе е да се измъкне или освободи нещо от някаква опора или съд. Така едно от значенията на стих 6 би могло да е, че когато небесата се разтресат „за (наше) добро“, откровенията и благословиите биват „освободени“ и изсипани върху нас).

Покажете следното изявление на президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Хората със силна вяра проумяват, че трябва да търсят в съвета на пророците пътя към безопасността. Когато един пророк говори, хората с малко вяра могат да помислят, че чуват просто един мъдър човек, даващ добър съвет. …

… Но изборът да не приемем пророческия съвет променя самата основа, върху която стоим. Става по-опасно. Неприемането на пророческия съвет намалява силата ни да приемаме вдъхновен съвет в бъдеще“ („Finding Safety in Counsel“, Ensign, май 1997 г., с. 25).

Защо „самата основа, върху която стоим“ става „по–опасна“, ако отхвърлим съвета на пророците? Какви примери показват, че това е вярно?
Кога се е случвало на вас или ваш познат да бъдете благословени поради вслушването в съвета на живите пророци?
Как може принципът за вслушване в пророческия съвет да се приложи в религиозни, морални или социални въпроси в наше време?

Насърчете учениците да помислят какво могат да направят, за да може да получат благословиите, обещани в Учение и завети 21:6. Уверете ги, че ако искрено се вслушват в словата на живите пророци, ще получат велики благословии сега и във вечността. Обяснете, че вслушването в съвета на пророците не намеква, че сляпо трябва да се подчиняваме на техните слова.

Прочетете на глас следното изявление на президент Харолд Б. Лий:

„Не ни е достатъчно като светии от последните дни само да следваме нашите ръководители и да приемаме техните съвети, ние имаме и по–голямото задължение да придобием за себе си непоклатимо свидетелство за божественото назначение на тези мъже и свидетелство, че каквото ни казват е по волята на Небесния Отец“ (Учения: Харолд Б. Лий,с. 45).

Учение и завети 28:2, 6–7; 43:1–7

Господ ни дава откровение в порядък

Обяснете, че скоро след като Църквата е организирана, някои от членове й биват заблудени от усилията на противника да дадат фалшиви пророчески насоки. Поканете един ученик да прочете на глас въведението към Учение и завети 28, а останалите от класа да следят текста (вж. също Джефри Г. Канън, „All Things Must Be Done in Order: D&C 28, 43“, Revelations in Context series, 4 апр. 2013 г., history.lds.org). След това попитайте:

Ако членовете на Църквата бяха продължили да вярват в предполагаеми откровения от Хайръм Пейдж, какви проблеми щяха да настъпят?

Дайте на учениците малко време да проучат Учение и завети 28:2, 6–7. След това попитайте:

Как това послание от Господ разяснява ролята на президента на Църквата? (Учениците трябва да разберат следното учение: Президентът на Църквата държи ключовете за получаване на откровения за Църквата).

За да помогнете на учениците да задълбочат своето познание за това учение, кажете на един ученик да прочете на глас следната историческа информация за Учение и завети 43:

През февруари 1831 г., една жена на име г–жа Хъбъл идва сред светиите в Къртлънд, Охайо. Тя твърди, че е пророчица, че получава откровения за Църквата, че знае, че Книгата на Мормон е истинна, и че трябва да стане учител в Църквата. Тя успява да заблуди някои светии. Джозеф Смит и други хора са загрижени за нейното влияние и за други лъжливи откровения сред светиите. Пророкът решава да попита Господ какво трябва да стори и получава откровение, сега записано в Учение и завети 43 (вж. Documents, Volume 1: юли 1828–юни 1831, vol. 1 of the Documents series of The Joseph Smith Papers 2013 г., с. 257).

Помолете учениците да прочетат Учение и завети 43:1–7 наум, като търсят учения, които Господ обяснява тогава. Може да предложите на учениците да отбелязват това, което намират. Също може да предложите да съпоставят тези стихове с Учение и завети 28:2. Посочете, че откровението, записано в раздел 28, е казано на светиите в Ню Йорк, а откровението в раздел 43 е дадено на светиите в Къртлънд. След това попитайте:

По времето, когато е дадено откровението, записано в Учение и завети 43, кой е назначен да получава заповеди и откровения за цялата Църква?
Какви учения можем да научим от тези стихове? (Учениците могат да използват различни думи, но те трябва да разпознаят следните учения: По това време само един човек е назначен да получава откровения за цялата Църква. Онези, които се вслушват в президента на Църквата, няма да бъдат заблудени).

Обмислете да споделите следното заявление от старейшина Л. Том Пери от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Има ред в начина, по който Господ открива Своята воля на човечеството. Всички имаме право да се молим на Бог и да получаваме вдъхновение чрез Неговия Дух в сферата на нашето настойничество. Родители могат да получават откровение за своите семейства, епископ за поверената му конгрегация и така чак до Първото президентство, което получава откровения за цялата Църква. … Пророкът Джозеф Смит заявява:

„Против Божия ред е кой да е член на Църквата или кой да е човек въобще да получава напътствия относно онези, които по пълномощие са по-горе от него“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2007 г., с. 210)“ („We Believe All That God Has Revealed“, Лиахона, ноем. 2003 г., с. 85–86).

Как знанието, че откровение от Господ винаги идва посредством признати свещенически канали, ви помага да избягвате заблудата? Как това познание може да донесе спокойствие в живота ви?
Как Господният модел за получаване на откровение запазва реда в Църквата?

Учение и завети 90:1–6

Бог установява ред в Църквата

Обяснете, че докато Църквата се разраства, Господ заповядва на Пророка Джозеф Смит да организира свещеничеството и членовете й.

Прочетете на глас или обобщете следното изявление:

„Докато броят на членовете на Църквата расте, Пророкът продължава да получава откровения за свещеническите санове. Според напътствие от Господ той организира Първото Президентство, което се състои от него самия като президент със съветници Сидни Ригдън и Фредерик Г. Уйлямс. Той организира също и Кворума на дванадесетте апостоли и Първия кворум на седемдесетте. Призовава и ръкополага епископи и техните съветници, висши свещеници, патриарси, висши съветници, седемдесетници и старейшини. Той организира първите колове на Църквата“ (Нашето наследство: Кратка история на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни 1996 г.,с. 26).

Обяснете, че Първото президентство заема уникална длъжност в Църквата. Поканете учениците да проучат Учение и завети 90:1–6 и да открият конкретните задължения на Първото президентство. (Първото президентство „държат ключовете на царството“ (стих 2) и средствата, чрез които „предсказанията ще бъдат дадени“ на Църквата (стих 4). Докато учениците отговарят, може да се наложи да обясните, че думата „предсказания“ се отнася до откровения от Господ, давани посредством Неговите пророци.

Помолете един ученик да прочете следното изявление на старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли. Кажете на класа да слушат и да открият различните начини, по които учението бива установено в Църквата.

„През 1954 г. президент Дж. Рубен Кларк–младши, тогава съветник в Първото президентство, обяснява как се разпространява учението в Църквата и водещата роля на президента на Църквата. Говорейки за членовете на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли, той заявява: „Следва да помним, че на някои от висшите ръководители им е дадено специално призование; те имат специален дар; подкрепени са за пророци, гледачи и откровители, което им дава специалния духовен дар, с който да учат хората. Те разполагат с правото, силата и властта да прогласяват намерението и волята Божия на Неговите люде, като действат под всеобщата власт на президента на Църквата. …

… Президентът на Църквата може да обявява или интерпретира учения въз основа на откровение дадено лично на него (напр. вж. У. и З. 138). Изявления, засягащи учението могат да се правят от общ съвет на кворумите на Първото президентство и Дванадесетте Апостоли (напр. вж. Официално изявление 2)“ („Христовото учение“, Лиахона, май 2012 г., с. 86–88.

Защо е важно да помним кой притежава властта да обяви „намерението и волята на Бог“ на света?

Завършете, като поканите учениците да помислят какво са научили от посланията на живите пророци и апостоли. Поканете учениците да споделят своите свидетелства как тези послания са ги благословили.

За четене от учениците

Учение и завети 21:1–6; 28:2, 6–7; 43:1–7; 90:1–6, 16.
Ръсел М. Нелсън, „Подкрепяне на пророците“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 74–77.