Основа на нашата вяра
Нашите свидетелства… трябва да са построени върху сигурна основа, дълбоко вкоренени в Евангелието на Исус Христос.
Преди няколко години районът, в който живеехме, беше засегнат от много силна буря. Започна с дъжд като из ведро, който бе последван от опустошителен източен вятър. След края на бурята бяха оценени щетите. Скъсани бяха електропреносни кабели, бяха нанесени вреди на имоти, а много от красивите дървета, които растяха в района, бяха изкоренени. Няколко дни по-късно разговарях с един приятел, който бе загубил няколко от дърветата в своя двор. Дърветата от едната страна на неговата къща стояха изправени и високи. Те бяха устояли добре на бурята, докато дърветата, които се намираха на най-доброто, както си мислех, място в неговия имот не бяха съумели да устоят на силните ветрове. Той ми посочи, че дърветата, които бяха оцелели след бурята, са били посадени върху твърда земя и затова корените им е трябвало да проникнат дълбоко в почвата, за да могат да осигуряват хранителни вещества. Дърветата, които беше загубил, бяха посадени близо до малък поток, където имаше лесен достъп до хранителни вещества. Корените им бяха плитки. Те не бяха достатъчно дълбоко закотвени, така че да ги защитят от бурята.
И нашите свидетелства, подобно на тези дървета, трябва да са построени върху здрава основа, дълбоко вкоренени в Евангелието на Исус Христос, така че когато ветровете и пороите дойдат в живота ни, което със сигурност ще стане, да сме достатъчно силни да устоим на вилнеещите около нас бури. Еламан съветвал своите синове:
„И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат”1.
В Книгата на Мормон пророкът Яков при сблъсъка си с антихриста Шерем задал този въпрос: „Отричаш ли Христа, Който трябва да дойде? А той казал: Ако имаше Христос, аз нямаше да го отрека, но знам, че няма Христос и нито е имало, нито някога ще има.
И аз му казах: Вярваш ли в Светите писания? И той каза: Да.
И аз му казах: Тогава ти не ги разбираш; защото те наистина свидетелстват за Христа. Ето, аз ти казвам, че никой от пророците не е писал, нито е пророкувал, без да е говорил за този Христос.
И това не е всичко… на мене това ми беше показано чрез силата на Светия Дух”2.
Яков посочва три източника на истина — Писанията, пророците и Светият Дух, които свидетелстват за Христос. Те ще ни помогнат да градим „върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий” 3.
1. Писанията
Сам Спасителят е казал: „Изследвайте Писанията… и те са, които свидетелстват за Мен”.4 Когато Господ наредил на Лехий да вземе семейството си и да избягат в пустошта, Той знаел, че те ще имат нужда от основа на своята вяра, върху която да градят в новата земя. Толкова важни били Светите писания, че за да бъдат взети летописите гласът на Духа наредил на Нефи да убие Лаван, като казал: „По-добре да погине един човек, отколкото цял народ да чезне и погине в неверие”5.
Почти по същото това време от историята Господ извел още една група хора от Ерусалим и ги завел в обетованата земя. Много поколения по-късно цар Мосия открил техните потомци. Те са познати като народа на Зарахемла. Тяхното духовно състояние било лошо. В Омний четем: „Техният език се беше развалил; и те не бяха донесли със себе си никакви летописи; и те отричаха съществуването на Твореца си”6. Без Светите писания не само погиват народи, но семействата и отделните хора чезнат в неверие. Ежедневното изучаване на Писанията ни помага да закотвим нашата вяра в Христос. Те наистина свидетелстват за Него.
2. Пророците
Преди няколко години ми беше възложено да реорганизирам президенството на един кол. По време на неделната сесия на конференцията съпругата на новопризования президент на кол разказа следната история. Тя заяви, че е била отгледана в добър християнски дом. Нейните родители събирали своето семейство всеки ден, за да четат от Библията и да я изучават. Докато четяли за пророците от древността, тя попитала своите родители защо няма пророци на земята днес. Те нямали отговор, който да я задоволи, нито пък нейните учители, нито нейните църковни ръководители.
Един ден, когато била студентка в университета, забелязала двама млади мъже, които носели бели ризи и вратовръзки. Тя успяла да прочете името „Исус Христос” върху черните табелки с техните имена, които те носели. Заговорила ги и ги попитала дали са църковни служители. „Да, такива сме! Мисионери сме от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.”
„Мога ли тогава да ви задам един въпрос?”, казала тя. „В наши дни Господ толкова ли обича хората, колкото ги е обичал в древните времена?”
„Да, обича ги толкова!”, бил техният отговор.
„Тогава защо нямаме пророци на земята днес?”
Можете ли да си представите вълнението на двама млади мисионери, на които е зададен такъв въпрос? Те казали: „Имаме. Имаме пророци на земята днес. Може ли да ви разкажем за тях?”
Нашето послание към света е същото: „Имаме пророци на земята днес.” Точно този следобед ние ще вдигнем ръце в подкрепа на президент Гордън Б. Хинкли, неговите съветници и Кворума на дванадесетте апостоли като пророци, гледачи и откровители. Те са специални свидетели за името на Исус Христос. В документа, озаглавен „Живият Христос: Свидетелството на апостолите” те заявяват: „Ние даваме свидетелство като Негови апостоли, поставени по надлежния ред, че Исус е Живият Христос, безсмъртният Божий Син… Той е светлината, животът и надеждата на света. Неговият път е пътеката, която води към щастие в този живот, и към вечен живот в идния свят.”7 Братя и сестри, ако Бог ни обича дотолкова, че ни изпраща пророци, тогава е необходимо и ние да Го обичаме дотолкова, че да ги следваме. Следването на пророците ще помогне да бъдем защитени от бурите на живота и ще ни отведе до Христос.
3. Светият Дух
Когато Христос се срещнал в Горната стая със Своите апостоли преди Неговото разпване, Той казал: „Ако ме любите, ще пазите моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века”8.
Когато след нашето кръщение върху главите ни се положат ръце, ние сме потвърдени за членове на Неговата Църква и след това ни се дава дара на Светия Дух. Ако живеем праведно и останем достойни, на нас ни е обещано Неговото постоянно спътничество; Той ще напътства живота ни, ще ни учи на истини и ще ни свидетелства, че Исус е Христос. Като членове на Неговата Църква, които са сключили завет, ние обещаваме да служим на Бог и да спазваме заповедите Му. „…за да може Той да излее по-изобилно Духа Си върху (нас).”9
В Западна Африка, където служим в момента, чувствнаме как Духът Му се излива в богато изобилие върху верните светии. През 1989 г. Гана бе засегната от ураган — не ураган от вятър и дъжд, но ураган от преследване, клевети и неразбиране. Беше време на изпитание; Църквата беше нова там. От всички наши не-африкански мисионери бе поискано да напуснат страната. Нашите сгради за събрания бяха заключени и охранявани, така че да не могат да се използват от членовете. Светиите не можеха да се събират заедно и затова се покланяха на Бог като семейства в своите домове. Някои членове бяха арестувани и дори вкарани в затвора. Този период от време се нарича „Замразяването”. Членовете имаха малко контакти или подкрепа от Църквата извън страната, но те не бяха оставени сами да устояват на урагана. Те имаха писанията и словата на пророците; те положиха упованието си в Господ и Той изля Духа Си върху тях. Един член на Църквата казва: „Имахме Духа Господен с нас и чувствахме как той ни води и направлява. Ние се сбилижихме повече един с друг и се доближихме повече до Спасителя.”
В продължение на 18 месеца светиите постиха и се молиха за деня, когато Замразяването ще приключи. През месец ноември 1990 г. забраната бе отменена. Най-злата част от урагана бе отминала, но тя бе взела своите жертви. Имаше такива, които бяха отпаднали. Техните корени бяха плитки, а основата им слаба. Основата на Църквата в Гана днес е построена върху вярата на онези, които устояха на урагана. Те бяха дълбоко вкоренени в Евангелието на Исус Христос.
Братя и сестри, Писанията, живите пророци и Светият Дух — те всички свидетелстват за Христос. Те ще ни помогнат да градим върху „сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат.”10 За това аз смирено свидетелствам в името на Исус Христос, амин.