Той ни познава, Той ни обича
Господ … знае кои сме и къде сме, и знае кой се нуждае от помощта ни.
На 14 г. Джозеф Смит трябва да е бил най-незабележителното човешко същество на света по онова време, и все пак Бог в Небесата го познавал и го призовал по име в свещената горичка. Вярвам, че Господ знае моето име, както и вашето.
В Неделното училище за деца ние ги учим, че всеки от нас е дете на Бог и че техният Небесен Отец ги познава и обича. Ръководителите на Неделното училище за деца и на свещеничеството показват какво ще стори Спасителя, когато те повикат някое дете по име. Исус казва „Аз съм добрият пастир и познавам Моите (овце), и Моите Мене познават”1. Писанията свидетелстват, „и вика своите овце по име, и ги извежда”2.
Господ не само знае кои сме, Той знае къде сме и ни води да вършим добро. Един ден една майка, която познавам, почувствала подтик да позвъни на дъщеря си. (Такива неща се случват на майките през цялото време). Било средата на деня и майката била на работа, което направило позвъняването необичайно. За нейна изненада вдигнал зет й — той също обикновено не е у дома в работно време. Подавайки телефона на жена си, той рекъл, „Майка ти с нейното обичайно просветление”.
Те тъкмо били ходили на доктор. Дъщерята се обадила почти разплакана и казала, „Ултразвуковото изследване показва, че пъпната връв е два пъти увита около врата на бебето. Докторът казва, че нямаме друг избор освен да направим Цезарово сечение, и то скоро”. Тогава станала ясна истинската причина за разстройството: „И той казва, че няма да мога да вдигам нищо по-тежко от новото бебе за четири седмици!” Преди да отиде на операция, тя се нуждаела от увереност, че Господ знае нуждата й и я обича — и че ще има помощ в отглеждането на другите трима малчугани у дома, които самите едва били нещо повече от бебета. Когато майките — и бащите — молят Господ да благослови и укрепи семействата им, Той често им показва пътя.
Сестра Гейл Клег от Общото президетство на Неделното училище за деца и съругът и няколко години живяха в Бразилия. Наскоро тя беше по назначение на Неделното училище за деца в Япония. Когато влязла в неделя в сградата за събрания, тя забелязала сред останалите японски светии едно бразилско семейство. „Те просто изглеждаха бразилци”, каза тя. Имала само една минута да ги поздрави и счела майката и децата за много възторжени, но забелязала, че таткото бил доста мълчалив. „Ще мога да поговоря с тях след събранието”, помислила си тя, докато бързо била заведена до подиума. Тя отправила посланието си на английски, то било превеждано на японски, и след това се почувствала подтикната да даде свидетелството си на португалски. Поколебала се, тъй като нямало преводачи на португалски и 98 процента от хората нямало да разберат какво казва.
След събранието бразилският татко се доближил и й казал, „Сестро, обичаите тук са много различни и се чувствах самотен. Трудно е да идваш в Църквата и нищо да не разбираш. Понякога се чудя дали няма да е по-добре просто да си чета Писанията на португалски у дома. Казах на жена ми, „Просто ще си дам още един шанс”, и днес дойдох, като смятах, че ще е за последен път. Когато вие дадохте свидетелството си на португалски, Духът докосна сърцето ми и разбрах, че това е мястото, на което принадлежа. Бог знае, че съм тук и ще ми помогне”. И той се присъединил към останалите, разбутвайки столовете.
Дали е било случайност, че единственият член на президенството на Неделното училище за деца, говорещ португалски, бил пратен в Япония вместо в Португалия? Или станало, защото Господ е знаел, че там някой се нуждаел от това, което само тя би могла да му даде — и тя имала смелостта да последва подтика на Духа? Една от големите благословии да имаш църковно призование е, че Господ чрез Своя Дух ще ни вдъхновява да помагаме на онези, на които сме призовани да служим.
Всеки от нас, който плаща пълен десятък, може да свидетелства, че благословиите на Господ идват при нас персонално и задоволяват наши лични потребности. Господ е обещал, че ако плащаме десятъка си, Той ще разкрие небесните отвори и ще излее върху нас благословение, тъй щото да не стига място за него3.
Преди много години Джон Орт работел в леярна в Австралия и при един ужасен инцидент горещо разтопено олово се плиснало върху лицето и тялото му. За него се погрижили и част от зрението на дясното му око било възстановено, но с лявото бил напълно сляп. Понеже не могъл да вижда добре, загубил работата си. Опитал се да работи в семейството на жена си, но бизнесът им пропаднал поради депресията. Принуден бил да ходи от врата на врата в търсене на временна работа и подаяния, за да плаща за храна и наем.
Една година не бил плащал никакъв десятък и отишъл да говори с президента на клона. Президентът разбирал положението, но поискал Джон да потърси чрез пост и молитва отговора как да си плати десятъка. Той и жена му Алис постили и се молили и решили, че единственото ценно нещо, което притежавали, бил венчалния им пръстен — красив пръстен, купен в по-щастливи времена. След много терзания те решили да дадат пръстена в заложна къща и научили, че той струвал точно колкото да си платят десятъка и някои други текущи сметки. Същата неделя той отишъл при президента на клона и платил десятъка си. На излизане от офиса се случило, че срещнал президента на мисията, който забелязал увредените му очи.
Синът на брат Орт, който сега служи като епископ в гр. Аделаида, по-късно написал: „Смятаме, че (президентът на мисията) бе очен лекар, понеже обикновено го наричаха „Президент д-р Рийз”. Той говори с татко и можа да го прегледа и да му предложи процедури в помощ на зрението. Татко последва неговия съвет…и в определения срок зрението му бе възстановено — 15% от зрението на лявото око и 95% от това на дясното — и с помощта на очила той отново можеше да вижда”4. С възстановено зрение Джон никога вече не бил безработен, откупил пръстена, който сега е семейна ценност, и плащал пълен десятък до края на живота си. Господ познавал Джон Орт и знаел кой може да му помогне.
„Президент д-р Рийз” бил бащата на моята майка, и вероятно никога не научил за чудото, което предизвикал в онзи ден. Поколения са били благословени, защото едно семейство решило, че ще плащат десятъка си без оглед на трудностите — и после срещнали „случайно” човек, който „случайно” бил очен лекар и се оказал в състояние да извърши голяма промяна в живота им. Докато някои може да се изкушат да повярват, че това са само съвпадения, аз съм убедена, че дори едно врабче не може да падне на земята без Негово знание5.
Семейството ни не знаеше тази история допреди две години, но знаехме за дядо ни следното: той обичал Господ и се стремил да Му служи целия си живот. И знаем следното за Господ: Той знае кои сме и къде сме и знае кой се нуждае от помощта ни.
Виждала съм вас, (членове на Църквата), които познавате Господ и честно Го обичате, да казвате на някой младеж, борещ се да намери пътя: „Бог те обича. Той желае ти да успееш. Най-голямото Му желание е да те благослови”. Чувала съм ви да свидетелствате на скърбящ приятел: „Знам, че има живот след смъртта. Знам, че твоето дете още е живо и има начин да го видиш и да си отново с него”. Наблюдавала съм много от вас да казват на обезкуражена млада майка: „Нека ти помогна — това, което вършиш, е най-важното дело на света”. Виждала съм онези, които трогвате, не само да признават обичта ви, но да усещат Господната любов и сила, докато Духът Му свидетелства пред тях, че казаното от вас е истина.
Кой ще ни разлъчи от Христовата любов? Убедена съм, чрез Павел, че нито премеждие, нито живот, нито смърт, нито никакви обстоятелства имат силата да ни разлъчат от Неговата любов6.
Спасителят даде Своя живот за всеки един от нас. Той познава радостите и печалите ни. Той знае моето име и вашето име. Когато при кръщението си сключваме завет с Него, ние обещаваме да спазваме заповедите Му, винаги да си спомняме за Него и да вземем върху си името Му. Накрая, Негово е името, чрез което желаем да бъдем призовавани, защото „не ще бъде дадено никакво друго име, нито друг някакъв път или средство, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само във и чрез името на Христа, Господа Всемогъщи”7. Давам своето свидетелство, че Той е жив и ни обича и ни зове по име да дойдем в Него. В името на Исус Христос, амин.