„Следвайте Ме.”
Увещанието „Следвайте Ме” и въпросът „Какво би направил Исус?” дават мощни насоки за нашия живот.
Ние сме последователи на Исус Христос. В думите на Нефи: „Вярваме в Христа,… ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа…” (2 Нефи 25:24, 26). За всички вярващи трите най-силни и съдържателни думи, които Той е казал, са били „Следвайте Ме” (Лука 18:22; виж също Матея 16:24, Марка 1:17, Лука 9:23). Когато бил попитан от книжника коя е най-важната заповед, Исус отговорил:
„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия с ум и с всичката си сила. Това първата заповед.
А втора, подобна на нея, е… Да възлюбиш ближния си както себе си. Друга заповед по-голяма от тия няма.” (Марка 12:30-31).
Използвайки основата на тези две заповеди, нека обсъдим как най-добре можем да Го следваме.
Примерът на Спасителя за взаимната любов между Него и Неговия Отец винаги е била явна. Чести, дълги и прочувсвени молитви от Спасителя са поставили силен пример за нас да следваме. Любовта на Отца към Сина Си винаги се е виждала, особено по времето на Неговото кръщение от Иоан: „и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.” (Матея 3:17).
Единството между двамата е очевидно, когато Спасителят казва: „Аз и Отец сме едно.” (Виж Иоана 10:30). Разбирайки, че Неговата воля и на Отца могат да бъдат изцяло различни, както в Гетсимания (виж Матея 26:39), ни напомня, че на нашите молитви не винаги може да бъде отговорено по начин, по който ние искаме. Въпреки всичко молитвата е мощен принцип за действие. Спасителят е казал, че ако някой има вяра и не се съмнява, „всичко, каквото поискате в молитва, като вярвате, ще получите” (виж Матея 21:21-22). Нашата любов към Спасителя трябва да бъде съпроводена от дела: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” (Иоана 14:15).
Нека сега да вземем под внимание втората от великите заповеди: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.” (Матея 22:39), или нейното по-висше ниво предадено на апостолите „да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих” (Иоана 13:34). Въпреки че да поканите съседите си на вечеря е хубав начин за изразяване на любов, Спасителят избира много по-труден пример когато законникът му задава въпроса: „А кой е моят ближен?” (Лука 10:29.)
После следва познатата история за човек, пътуващ от Ерусалим до Ерихон, когато бил ограбен, пребит и оставен встрана от пътя полумъртъв. Левитът, както и свещеникът го видели и преминали на отсрещната страна. Но един самарянин, който бил презрян от евреите, проявил състрадание и се погрижил за него. Самарянинът не питал относно етническия произход преди да покаже милост. Исус заключил тази силна история с увещанието „Иди и ти прави също така” (Лука 10:37).
Във всеки голям град има хора, които са били бити и оставени отстрани на пътя — хора, които са бездомни, мизерстващи, гладуващи и болни. Някои казват, че като им даваме пари, ние само поддържаме навика им от наркотично или алкохолно пристрастяванеи по този начин им даваме възможност да продължат начина си на живот, който са избрали. Толкова е лесно да съдим тези хора и като приятелите на Иов да обсъждаме всички грешки, които те са направили в живота си и са достигнали до това голямо нещастие. (виж Иов 22; Мосия 4:17).
Преди да подминем като левита и свещеника, все пак, нека да вземем под внимание увещанието на Спасителя „Следвайте Ме”. Помнете, че Спасителят бил бездомен, имал само едни единствени дрехи на гърба си и често бил гладен. Какво би направил Той? Няма нужда да питаме, какво би направил. Той би показал милост и би им служил.
Има много начини да се помогне на бездомните, включително отделянето на време, продукти и пари за хуманитарни организации, обществени кухни или агенции, които се занимават с тези проблеми. Все пак, струва ми се, че ние също трябва да покажем милост към тях. Установените принципи на благосъстояние са подходящ пътеводител. Помнете, че бедните винаги ще бъдат с нас. (Виж Марка 14:7).
Спасителят подчертал този принцип отново, когато обсъждал Съдния ден и отделянето на овцете от козите:
„Тогава праведните в отговор ще му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
И кога те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
А Царят в отговор ще им рече: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.” (Матея 25:37-40).
Петър подчертал важността на този вид милосърдие, когато казал: „Преди всичко имайте усърдна любов помеду си, защото любовта покрива множество грехове.” (1 Петра 4:8).
Мормон изразил подобни чувства с това увещание:
„Затова, възлюбени мои братя, ако нямате милосърдие, вие сте нищо, защото милосърдието никога не свършва. Затова дръжте се за милосърдието, което е най-великото от всичко, защото всички неща трябва да свършат —
а милосърдието е чистата любов на Христа и устоява навеки; и този, който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре.” (Мороний 7:46-47).
Исус и преподавал и показвал с примери много лични качества, които ние трябва да приемем, ако се опитваме истински да Го следваме. Тези качества включват любов, покорство, смирение, състрадание, копнеж за праведност, молитвено настроени, милостиви и чисти по сърце. Ние никога не трябва да съдим другите, но да правим така на нашите ближни, както те трябва да го правят на нас. Той учил, че ние трябва да сме солта на земята и светлината на света. Той казал, че каквото човек мисли в сърцето си, е също толкова важно, колкото неговите действия. На нас ни е казано да прощаваме на всички, включително на нашите длъжници и да обичаме нашите врагове. Не само да бъдем миротворци, но също и да се радваме в преследване. Той ни посъветвал да даваме милостиня и да се молим и постим тайно. Той ни поучавал да подадем и другата страна за удар и да извървим допълнителния път. Специално ни предупредил да трупаме съкровища в небесата, а не на земята. (Виж Матея 5-7.)
Докато размишляваме върху пълното значение на фразата „Следвайте Ме”, очевидно е че имаме много да учим и много да правим преди да можем напълно да отговорим на тази заповед. Интересно е, все пак, че през първите 30 години от Своя живот в Назарет, Исус привличал малко внимание върху себе Си, въпреки че е живял безгрешен живот (виж Матея 13:54-56; Марка 6:2-3). Това трябва да ни окуражи да работим по-добре в нашия тих и смирен път без да привличаме внимание върху себе си. Увещанието „Следвайте Ме” и въпроса „Какво би направил Исус?” дават силни насоки за нашия живот. Като обръщаме повече внимание на тези насоки, това ще помогне на всички нас да станем по-подобни на Христос в нашите мисли и дела.
За Спасителя, Който е наш пример, аз лично свидетелствувам, че Той живее. В името на Исус Христос, амин.