Получаване на свидетелство за Възстановеното Евангелие на Исус Христос
Следвайте примера на Джозеф Смит и моделът на Възстановяването. Обърнете се към Писанията. Коленичете в молитва. Попитайте с вяра. Вслушвайте се в Светия Дух.
Като ръководители на Църквата, нас често ни питат: „Как се получава свидетелство за Възстановеното Евангелие на Исус Христос?”
Придобиването на свидетелство и обръщането във вярата започват с изучаване и молитва. След това е необходимо да живеем с търпение и постоянство според Евангелието, като приканваме и се уповаваме на Духа. Животът на Джозеф Смит и моделът на Възстановяването са отлични примери за този процес. Докато слушате моето послание днес за събитията, свързани с Възстановяването, търсете онези стъпки, които водят към свидетелство: желание да узнаем истината, размишление в сърцата ни, а след това усещане и следване на нашепванията на Светия Дух.
Джозеф Смит бил роден на 23 декември 1805 г. в Шарън, щата Върмонт. Той израснал в семейство, в което се молили и изучавали Библията. В младостта си той бил заинтригуван от религията и открил „голямо объркване” относно ученията на Христа, „свещеник спореше със свещеник и вярващ с вярващ”1.
Това объркване не било характерно само за мястото, където живеел. То започнало векове по-рано по време на така нареченото Велико вероотстъпничество. Денят на Христос „няма да дойде”, казвал апостол Павел, „докато не дойде отстъплението”2.
Няколко десетилетия след възкресението на Христос, Неговите апостоли били убити, а ученията Му били опорочени и свещеничеството отнето от земята. Но Павел, като виждал нашия ден, пророкувал, че „когато се изпълнят времената (Бог ще) събере в Христа всичко”3. Той отново щял да възстанови на земята истинската Църква на Христос.
В продължение на векове светът се подготвял за това Възстановяване. Библията била преведена и публикувана. Била открита нова земя. Духът на реформацията преминал през християнския свят и една нация била основана върху принципите на свободата.
Джозеф Смит се родил в тази нация и на възраст 14 години се намерил във водовъртежа на „(религиозни) спорове”. Той често се питал: „Ако някоя от (тези църкви) е права, коя е тя и как мога да узная?”4
Джозеф се обърнал за отговори към Библията. „Но ако някому от вас не достига мъдрост”, прочел той в посланието на Яков, „нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.”5
Като следвал напътствието на Яков, Джозеф отишъл в една горичка, недалече от неговия дом, и се помолил. Докато призовавал Бог, над него се спуснал „един стълб от светлина, по-ярка от слънцето по пладне” и „две Личности” се явили. „Единият от Тях се обърнал към Джозеф по име и казал, като сочел към Другия: Този е Моят Възлюбен Син! Слушай Него!”6
Бог Отец и Неговият Син, Исус Христос, разговаряли с Джозеф. Те отговорили на неговия въпрос. Те го учили, че истинската Църква на Христос е била загубена от земята. Джозеф разбрал, че тези членове на Божеството са отделни и отличими едно от друго същества, че го познават по име, и че желаят да отговорят на неговите молитви. Небесата се отворили и нощта на Вероотстъпничеството приключила, а светлината на Евангелието започнала да изгрява.
Подобно на Джозеф, мнозина от нас се оказваме търсачи на светлината на истината. Точно както светът бил подготвен за Възстановяването, така и всеки от нас е подготвен да получи светлината на Евангелието в своя живот. Понякога тази подготовка идва чрез промяна в живота ни — чрез запознаване с нов приятел, преместване на ново място за живеене, смяна на работата, раждане на дете, смърт на любим човек, болест, нещастие и дори трагедия.
В такива времена на преход ние търсим отговори на важните въпроси на живота: Кои сме ние? Откъде сме дошли? Защо сме тук на земята? И къде ще отидем след като умрем? Джозеф не се родил с това знание, нито пък ние. Ние трябва да го открием.
И ние като Джозеф трябва да изследваме Писанията и да се молим. За мнозина това означава да преодолеят чувствата на съмнение и че са недостойни, да се смирят и да се научат да упражняват вяра.
По време на трите години след неговото видение Джозеф се чувствал много смирен. Често, казва той, „се чувствах осъден заради моите слабости и несъвършенства”7. Но той не загубил своята вяра, нито забравил за силата на молитвата.
На 21 септември 1823 г., когато бил на 17 години, той коленичил, „за да иска опрощение за (своите) грехове и безумия и (да получи) изява относно (своето) състояние и положение спрямо (Бог)”8. Докато се молел, се появила отново светлина, която се увеличила дотолкова, че „в стаята станало по-светло отколкото по пладне”9. В тази светлина стояла една личност облечена в роба с „извънредна белота”10. Той се обърнал към Джозеф по име и се представил с името Мороний. Той казал, че „Бог има работа за (Джозеф)”11, и му съобщил за древен летопис, издълбан върху златни плочки, който, след като бъде преведен, щял да стане Книгата на Мормон. Книгата съдържала пълнотата на Евангелието, така както Исус Христос го бил проповядвал на предците на Мороний. На Джозеф било наредено да се сдобие с летописа, който бил погребан близо до семейния им дом, във хълма, който сега се нарича Кумора.
На следващия ден Джозеф намерил плочите, но още не било дошло времето да ги извади. Мороний наредил на Джозеф да се среща с него там на същия ден през следващите четири години12.
Джозеф се подчинил. Всяка година той отивал на хълма, където Мороний го „учел”13 относно възстановяването на Христовата църква. Подобно на детството на Исус, което е описано в Новия завет, Джозеф нараствал „в мъдрост и ръст”14 и „ставал силен в Духа”15.
Така е и при нас. Някои отскоро кръстени членове се обезсърчават по отношение на своята мъдрост и ръст в Евангелието — за онова, което не знаят. Те забравят за послушното усилие, за обучаването в Евангелието, за духовното съзряване, които били част от ранните преживявания на Джозеф. Онези, които са отдавна членове, също трябва да помнят, че се изискват редовно духовно обучение и научаване, ако искаме да станем силни в Духа.
След четири години постоянно послушание Джозеф получил плочите на 22 септември 1827 г., когато бил 21-годишен. Той също получил едно древно средство за техния превод, което се нарича Урим и Тумим. Като използвал този свещен тълкувател, едновременно със Светия Дух, Джозеф Смит започнал работата по превода през месец декември същата година16. След известно време към него се присъединил един учител на име Оливър Каудъри, който действал като негов писар17.
На възраст 23 години Джозеф превеждал плочите, когато той и Оливър стигнали до един пасаж, посветен на кръщението за опрощение на греховете. Подобно на нови проучватели и те искали да знаят повече. Джозеф знаел какво да направи.
На 15 май 1829 г. двамата мъже отишли в гората, за да питат Господ. Докато се молили, Иоан Кръстител се явил в „облак от светлина”18. Това бил онзи, който по време на земния си живот кръстил Спасителя. Той притежавал онези свещенически ключове, които са необходими за извършването на този обред чрез властта на Бог.
Докато Джозеф и Оливър коленичели пред Иоан, той положил ръце на главите им и им предал Аароновото свещеничество19. От този момент натататък Джозеф и Оливър притежавали властта да кръщават и да дават свещеничеството на други хора.
Днес, всички, които искат да узнаят дали трябва да бъдат кръстени, са поканени да последват примера на Джозеф и Оливър и да се помолят. И всички, които са подготвени и достойни да бъдат кръстени, могат да го получат от някой, чиято власт е била предадена през тази диспенсация по непрекъсната линия от ръцете на Иоан Кръстител.
В края на май или в началото на юни 1829 г. Мелхиседековото или по-висшето свещеничество било дадено на Джозеф и Оливър от апостолите Петър, Яков и Иоан.
Преводът на Книгата на Мормон приключил през същия месец юни, а книгата била публикувана по-малко от година по-късно на 26 март 1830 г.
Дванадесет дни след публикуването на Книгата на Мормон, на 6 април, Църквата била официално организирана в дома на Питър У итмър старши във Файет, щата Ню Йорк. Както пророкувал Павел, древната Църква на Христос била отново установена на земята20.
Но делото на Възстановяването не било приключило. Както в древни времена, на членовете на Църквата било наредено да построят храм, който бил осветен в Къртланд, щата Охайо, на 27 март 1836 г. Една седмица по-късно, на 3 април, там било проведено събрание. След една тържествена и тиха молитва Джозеф и Оливър видели Господ Исус Христос да стои пред тях. Онзи, Който казал „и лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони”21, бил дошъл в Своя свят дом. Моисей, Елияс и Илия също се явили там и предали на Джозеф ключовете на царството и спасителните обреди22.
Братя и сестри, можем ли да видим модела? Всяко главно събитие от Възстановяването — Първото видение, явяването на Мороний и публикуването на Книгата на Мормон, възстановяването на свещеничеството и явяването на Исус Христос след освещаването на Неговия храм, било предшествано от молитва.
От тогава до сега са били осветени 116 храма. Посетил съм много от тези свещени събрания. Бяха отправени молитви за освещаване. Светият Дух присъстваше изобилно. В тези моменти, както и в много други, аз чувствах безспорното свидетелство на Духа Божий, който като огън гореше в сърцето ми, че възстановеното Евангелие е вярно.
Как съм научил тези неща? Нефи прави ясен и убедителен разказ за процеса, който включва желание, повярване, имане на вяра, размишление и след това следване на Духа. Нека го чуем така, както го разказал Нефи: „Защото стана така, че след като бях пожелал да узная нещата, които баща ми беше видял (във видение за дървото на живота), и вярвайки, че Господ е в състояние да ми ги стори знайни, тъй както седях, размишлявайки в сърцето си, аз бях отнесен в Духа Господен, да… Духът ми (каза)”23.
След като веднъж получим свидетелство от Духа, нашето свидетелство укрепва чрез учене, молитва и живот съобразно с Евангелието. Нашето растящо свидетелство ни носи нараснала вяра в Исус Христос и Неговия план за нашето щастие. Ние сме мотивирани да се покаем и да спазваме заповедите, което, заедно с една мощна промяна в сърцето ни, води до нашето обръщане във вярата. А нашето обръщането във вярата носи божествено опрощение, изцеление, радост и желанието да дадем своето свидетелство пред другите.
Вие можете сега да се чудите как човек започва този процес? Позволете ми да ви предложа да приемете поканата, отправена от Мориний в Книгата на Мормон: „И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да запитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух. И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко”24. При някои това става бързо. При други, това се случва постепенно с течение на годините.
Ние можем да получим това духовно проявление, тъй като Светият Дух е „личност от дух”, която може „да обитава в нас”25. Неговата мисия е да свидетелства за Отца и Сина, да ни предава Тяхната воля и да ни учи на „всичко, което трябва да (правим)”26. Хората навсякъде могат да почувстват от време на време влиянието на Светия Дух в живота си. Но само онези, които са били кръстени и потвърдени, могат да получат дара на Светия Дух чрез полагането на ръце от онези, които имат властта за това, което прави възможно Той да ни е постоянен спътник.
Задържането на това спътничество изисква искрено усилие от страна на членовете на Църквата. Ако не сме покорни на законите, принципите и обредите на Евангелието, Светият Дух ще се оттегли. Той не може да бъде с нас ако сме гневни в сърцата си, свадливи по отношение на нашите спътници или критично настроени към помазаниците на Господ. Той се оттегля винаги когато сме непокорни, неморални, обличаме се или действаме нескромно, сме нечисти или скверни в своя ум или тяло, лениви в свещеническите си призования и задължения или вършим други грехове, защото „Духът Господен не обитава несвети храмове”27.
Ето защо, ние трябва постоянно да се покайваме, да вземаме от прпичастието, да бъдем достойни за храмова препоръка и да служим на Господ със цялото си „сърце, мощ, ум и сила”28.
Когато Светият Дух обитава вътре в нас, ние изпитваме любов към Бога и към всички Негови деца. Тази любов прогонва страха и ни изпълва с желанието да отворим устите си. Няма по-голям дар, с който да можем да дарим другите, от това да им поднесем своето свидетелство. Няма по-голяма радост, която можем да имаме, от тази да доведем дори една душа при Христос29. И няма по-силен начин да укрепим своето собствено свидетелство, от това да свидетелстваме за Него на света. Когато го правим, нашите семейства ще бъдат укрепени. Нашите райони, колове и общности ще бъдат изпълнени с мир и любов, и в крайна сметка, земята ще бъде подготвена за Второто пришествие на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
Зная, че възстановеното Евангелие на Исус Христос е вярно. Зная, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Неговата Църква на земята днес. Зная, че Джозеф Смит е Божий пророк и Гордън Б. Хинкли е негов наследник, пророк и президент на Църквата днес.
Аз ви увещавам и се моля за вас — ако не знаете тези неща за себе си, тогава следвайте примера на Джозеф Смит и модела на Възстановяването. Обърнете се към Писанията. Коленичете в молитва. Попитайте с вяра. Вслушвайте се в Светия Дух. Научете, че вашето име и нужди са известни на нашия Небесен Отец, така както Му били известни нуждите на Джозеф. Живейте според Евангелието с търпение и постоянство. И в името на Исус Христос аз обещавам: „Ако… помолите (Небесния Отец) с вяра, вярващи, че ще получите, с усърдие в спазването на заповедите (Господни), тези неща наистина ще ви бъдат сторени знайни”30.
Исус Христос е жив. Това е Неговото дело. За това аз поднасям специалното си свидетелство в името на Исус Христос, амин.