Колко избран гледач!
Ако Джозеф Смит е бил проводник само на едно такова божествено откровение, само по себе си това би било достатъчно да осигури неговото величие като пророк.
Като се започне от 1820 г., Джозеф Смит бил постоянно нападан по модела на обвинения, които накрая приключвали с оправдателни присъди. Този модел продължава.
Точно както било пророкувано, глупци го осмиват, адът бушува срещу него „и за името му се говори и добро и зло” (Джозеф Смит — История 1:33). Това безсмислено въртене в кръг заема времето на някои, които сякаш предпочитат да дъвчат стари кости във външния двор вместо да влязат и седнат на бляскавото, отрупано с откровения пиршество. Това ги отклонява от възможността да отдадат подобаващо внимание на мисията на Джозеф като „избран гледач” (вж. 2 Нефи 3:6-7).
Както учел Амон, гледачът има силата да превежда древни летописи и „гледачът е по-велик от пророка”. Но Амон казал, че „гледачът… също е пророк” (вж. Мосия 8:11-16). Призован по такъв начин, Джозеф е станал „от голяма полза за ближните си” (Мосия 8:18).
„Избраният” преводач дал на света чрез „дарбата и силата Божия” (вж. У. и З. 135:3) Книгата на Мормон — нещо осезаемо и удостоверимо. За всички, които биха й обърнали внимание, Книгата на Мормон е като широко отваряне на заключени врати, при един канон на Писанията, за който се смятало, че е завършен.
Върху самата заглавна страница на книгата е отбелязана нейната специална роля да „убеждава” смъртните хора, че „Исус е Христос” (вж. също 2 Нефи 25:18). В днешниото време на неверие и двусмисленост относно този извънредно важен факт тази роля да „убеждава” е особено необходима! Колко двуостро е това обещание!
Книгата на Мормон ще бъде „четена от покривите на къщите” (2 Нефи 27:11). Дори и ако бъде пренебрегвана, тя ще бъде една трайна покана „докато съществува земята” (2 Нефи 25:22).
Не трябва да се учудваме, че „краищата на земята ще питат за името (на Джозеф)” (вж. У. и З. 122:1). Утешителни пророчества заявяват, че враговете му „ще бъдат объркани” и че хората на пророка няма да се „обърнат срещу (него)” поради свидетелството на предатели (вж. 2 Нефи 3:14, У. и З. 122:3).
Както президент Фауст ни напомни вчера, за своите несъвършенства Джозеф казал: „Никога не съм ви казвал, че съм съвършен, но в откровенията, на които съм учил, няма грешка” (вж. Andrew F. Ehat and Lyndon W. Cook, The Words of Joseph Smith [1980 г.], стр. 369).
Ироничен е фактът, че младият Джозеф отишъл в горичката, само защото искал да знае към коя църква да се присъедини — не защото се стремял да бъде призован като гледач, откровител, преводач и пророк (вж. У. и З. 21:1). В горичката и след това дошли проблясъци от ценни знания. Получените в резултат на всичко това откровения не били просто спекулации, мисли за деня или дори епиграми, а вместо това били заявления, които били откровения от Бог.
Обемът на получените в резултат на това откровения и преводи е огромен, което подчертава думите „избран гледач”. Но забележителен е не само огромният обем на онова, което получил Джозеф и което се споделя сега с човечеството. Забележително е и съществуването на „удивителни” неща сред това изобилие.
Благодарение на многобройните откровения и преводи, например, било получено описание на вселената, което далеч надхвърляло астрофизиката на 30-те години на 19-ти век — един космос, който съдържал „светове безкрай”, а също така сме били уведомени, че „обитателите им… (са) родени синове и дъщери (на) Бог” (вж. Моисей 1:33; У. и З. 76:24).
В древността огромното бъдещо потомство на Авраам било сравнявано с броя на песъчинките в морския пясък. Това било зашеметяващо обещание (вж. Битие 22:17). Написаното в откровенията и преводите на Възстановяването е възможно при една огромна вселена и затова не е изненада, че според последните оценки на учените има приблизително 70 сикстилиона „повече звезди в небето” отколкото има песъчинки на всеки плаж и във „всяка пустиня на земята” (вж. Allison M. Heinrichs, „The Stellar Census: 70 Sextillion,” Los Angeles Times, 26 юли 2003 г.; Вж. също Carl Sagan, Cosmos [1980 г.], стp. 196).
Били получени също откровения и преводи, отнасящи се до централната цел на Бог „да осъществи безсмъртието и вечния живот на човека”, които ни дават божествени и ясни уверения (вж. Моисей 1:39). Плановете на Бог за развитието на душите не са се променили. Те били описани на древния Израел, чиито 40 години в пустинята имали за цел Бог „да те смири и да те изпита, да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиши заповедите Му, или не.” (Второзаконие 8:2). Ето защо, учениците днес могат да разберат защо нашата вяра и търпение се изпитват понякога — за да можем да се подготвим да отидем у дома (вж. Мосия 23:21).
Братя и сестри, не ни се налага да минат много часове в живота ни и отново да решаваме: „По кой път да тръгна?” и дали да издигнем шатрите си по посока на Содом или по посока на храма (вж. Битие 13:12; Мосия 2:6).
Бог няма отвличащи вниманието му хобита там някъде във вселената. Ние сме в самия център на Неговите грижи и цели. Какъв ярък контраст с онези, които вярват, че човек живее в една „несъзнателна вселена” (вж. Bertrand Russell, „A Free Man’s Worship,” в Mysticism and Logic and Other Essays [1917 г.], стр. 50), „вселена… без господар” (вж. Albert Camus, The Myth of Sisyphus and Other Essays, trans. Justin O’Brien [1955 г.], стр. 123).
По същия начин били получени откровения относно нашата дълговечност като Божии духовни деца, тъй като „човекът също беше в началото с Бог” — заявление придружено даже от още повече прозрения за вечната природа на човека (вж. У. и З. 93:29). Тези изявления и дълбоките неща, които произтичат от тях по отношение на дълговечността на човека, са съществени, като изместват например учението, че човекът е бил създаден „от нищото”.
Друг извод от това, че сме били с Бог „в началото”, е че ние сме ние от доста време. Ето защо апостол Иоан правилно е написал, че „(Бог) първо ни възлюби” (вж. 1 Иоаново 4:19).
По подобен начин, сред кипежа на смъртния живот ние научаваме кои са в действителност другите смъртни — наши духовни братя и сестри, а не функции, съперници или врагове.
Нещо повече, трябва да се отнасяме със специално уважение и да считаме за особено свят човешкия живот.
Всички тези три откровения и преводи са „удивителни” и особено силно засягат струната на най-дълбоките човешки копнежи и недоумения. Те променят нашето разбиране за характера на Бог, за вселената, а също и за това кои сме ние и какъв е смисълът на живота. Кое би могло да бъде по-лично от тези кратки, но всеобхватни заявления?
Ако Джозеф Смит е бил проводник само на едно такова божествено откровение, само по себе си това би било достатъчно да осигури неговото величие като пророк. При все това, въпреки че Бог иска да ни даде „всичко онова, което притежава”, ние страдаме от бедност на възприятията! (вж. У. и З. 84:38).
Не трябва да се учудваме, че Павел похвалил Авраам, който „не се усъмнил… (във) вярата” (Римляните 4:20). Съществува риск, като размишляваме над ученията на Възстановяването, за разлика от Авраам, да се усъмним, когато се „изправим” пред такива смели и обещаващи истини.
След като са ни дадени такива спиращи дъха откровения и преводи, нека прочее да се вслушаме в съвета на цар Вениамин: „Вярвайте в Бога;… вярвайте, че човек не може да разбере всички неща, които Господ може да разбере” (Мосия 4:9).
Един все-компетентен Бог оставя всички смъртни свободно да избират, но колко благодарни трябва да сме, че преди много, много време Бог е избрал да избави и възкреси всичките Си деца чрез Единението на Своя Син. При все това, мнозина отхвърлят, а други са безразлични към тези и други божествени знаци, най-вече защото са твърде заети с грижите на този свят. Те са чужденци за Спасителя, Който е далече от мислите и намеренията на техните сърца (вж. Мосия 5:13).
В центъра на Божия план и на невероятната необятност на вселената има невероятно внимание към отделната личност. Например „…(Бог) гледа отгоре всичките чеда човешки; и Той познава всички мисли и всички намерения на сърцето” (Алма 18:32; вж. също Исаия 66:18).
Тъй като сме така изцяло отговорни пред Него, в Съдния ден не можем да се позовем на петата поправка на американската конституция, даваща право да не свидетелстваме срещу себе си.
Запазил съм за най-накрая най-превъзходното откровение, което всъщност заема първото място: явяванията на Бог, които показват реалността на възкръсналия Исус Христос, Който е нашият Спасител! Започвайки със Свещената горичка, скоро се случили и други потвърждаващи явявания в неизвестни места като Къртланд и Хайръм, и така цялото човечество получило това потвърждение, от което толкова отчаяно се нуждаело.
Уви, в един светски свят Исус е считан от мнозина най-много за една далечна фигура. Той дори е осмиван. Ето защо, е толкова неизмеримо специално, че откровенията на Възстановяването потвърждават този космически факт: „Бог толкова възлюби света, че даде единородния Си Син” (Иоана 3:16).
Исус, Който извършил „безпределното Единение”, страдал безкрайно и е един напълно разбираш ни Спасител, защото „слезе под всички неща”, с „което обхвана всички неща” (2 Нефи 9:7; Вж. У. и З. 88:6). Да, нещата са като в текста на вълнуващия спиричюъл от преди години: „Никой не знае трудностите, които видях, никой освен Исус”.
Братя и сестри, екипът от актьори на тази планета, за които откровенията и преводите се отнасят така добре, включва онези, които според известната фраза живеят живот на „тихо отчаяние” (вж. Henry David Thoreau, Walden [1965 г.], стр.7). Сега към тях се присъединяват и онези, които живеят живот на шумно и показно отдаване на удоволствия, като погрешно тържествуват в своите способности да усещат, така че накрая загубват способностите си да усещат и стават „безчувствени” (вж. Мороний 9:20, Ефесяните 4:19, 1 Нефи 17:45). Ето защо те облизват своите лични чинии в отчаяно търсене на повече усещания. Такива индивиди, обаче, все още не са мнозинство, но „по-малката част” от народа (вж. Мосия 29:26-27).
В последния ден ще стане видно, че противникът, така или иначе, „не ще поддържа” онези, които са го следвали (вж. Алма 30:60). Той не може. Исус величествено ще триумфира, а хитрите умопостроения на противника, които се „харесват на плътския ум”, също ще се сгромолясат и „падането им ще е изключително голямо” (вж. Алма 30:53; 1 Нефи 11:36). Даже сега човек може да види в живота на онези блудни синове, които се завръщат, как доктрините на дявола започват да се стапят и разпадат (вж. Лука 15:17).
Мнозина, след като са изпитали тоталната празнота, до която водят низшите пътищата, са в „подготовка да чуят словото” и сега очакват да бъдат осведомени за спасителните откровения и преводи (вж. Алма 32:6).
Братя и сестри, ние не можем да се осмелим да крием възстановените евангелски истини! Не можем да се осмелим да скриваме насърчителните откровения и казващите истината преводи за „нещата, такива каквито са наистина и за нещата, такива каквито наистина ще бъдат”. Те са така необходими на онези, чиито ръце са провиснали поради доктринална анемия, която най-добре може да бъде излекувана чрез червените кръвни телца на Възстановяването (вж. Яков 4:13). Да ги крием означава да пречим на покаянието и да замъгляваме приканващата духовна алтернатива, която ще стане „красива като слънцето и ясна като луната” (вж. У. и З. 105:31).
Междувременно нека очакваме, че мнозина ще се отнасят към нас с безразличие. Други ще ни виждат като старомодни и подведени. Нека издържим сочещите пръсти, които по ирония принадлежат на онези, които, като са изпълнени със скука, накрая намират, че „голямото и просторно здание” всъщност е само един изхабен и претъпкан третокласен хотел (вж. 1 Нефи 8:31-33). Нека не ругаем ругаещите и нека не им обръщаме внимание (вж. У. и З. 31:9). Вместо това, нека използваме своята енергия, за да държим изправен щита на вярата, за да угасяваме идващите огнени стрели, подпомагани може би от слой духовен Тефлон (вж. 1 Нефи 15:24).
Братя и сестри, като имаме пред вид казаното дотук „какво повече мога да кажа” освен „Слава на пророка, който с Бога говори”! (Яков 6:12, „Славим пророка, който с Бога говори”, Химни и детски песни, стр. 50). В името на Исус Христос, амин.