Вярвам, Господи; помогни на моето неверие
Подкрепящата ни вяра може да бъде последната утеха в живота. Всеки от нас трябва да намери своето собствено свидетелство.
Тази сутрин бих искал да поднеса смирено свидетелство пред онези, които имат вътрешни противоречия и съмнения относно божествената мисия на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Мнозина от нас са понякога като бащата, който помолил Спасителя да изцели детето му с „ням дух”. Бащата на детето извикал: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие”1. Има начини да се помогне на неверието на онези от вас, които имате постоянни съмнения и въпроси. В процеса на приемане и отхвърляне на информация, когато търсим светлина, истина и знание, почти всеки е имал, по едно или друго време, някои лични въпроси. Това е част от процеса на научаване.
Подкрепящата ни вяра може да бъде последната утеха в живота. Всеки от нас трябва да намери своето собствено свидетелство.
Свидетелството започва с приемането чрез вяра на божествената мисия на Исус Христос — главата на Църквата, както и на Пророка на Възстановяването Джозеф Смит. Евангелието, така както е възстановено от Джозеф Смит, е или вярно или не. За да получим всичките обещани благословии, ние трябва да приемем Евангелието с вяра и напълно. Тази сигурна вяра, обаче, обикновено не идва изведнъж. Ние научаваме духовно ред по ред и правило след правило.
Джозеф Хемстед, лектор в Лондонския университет, говорил за Църквата и за нейните младежки и семейни програми пред колеги-лектори от този изключителен университет. Един от тях казал: „Харесва ми всичко това, което се прави за семействата и т.н. Ако можеше да извадите онази малка част относно явяването на един ангел пред Джозеф Смит, аз бих могъл да принадлежа на вашата Църква.” Брат Хемстед отговорил: „Да, но ако отнемете ангела, който се явил на пророка Джозеф Смит, то тогава аз не бих могъл да принадлежа на Църквата, защото това е нейната основа.”2
Подобно на професора в Лондонския университет, много хора виждат какво абсолютно чудесно нещо е тази Църква и са убедени, че тя притежава големи достойнства и истинска ценност. Те високо оценяват онова, което Църквата може да направи за вярващите в нея. На тях обаче им липсва духовното потвърждение, че Джозеф Смит наистина е видял във видение Отца и Сина, и че един ангел е предал на Джозеф Смит плочите, от които е преведена Книгата на Мормон. Да познае Бога — това е основният духовен дар, който може да дойде при който и да е мъж или жена. Джозеф Смит получил това знание директно от самия Бог. Когато, след много години, той все още размишлявал върху въздействието на тази и други случки от своя живот, самият Джозеф казал: „Не обвинявам никого, че не вярва в моята история. Ако не бях преживял онова, което преживях, аз самият не бих повярвал в него”3.
Никой не бил заедно с момчето Джозеф Смит в свещената горичка в Палмира, щата Ню Йорк, когато Бог Отец и Неговият Син, Исус Христос, се явили. Но дори и онези, които не вярват, че това се е случило, може да установят, че е трудно да се намери някакво нормално обяснение за това. Твърде много неща са станали оттогава, за да се отрича, че това въобще е станало.
Онези от вас, които подобно на бащата от Библията казвате: „Вярвам, помогни на моето неверие”, вие можете да получите потвърждение като следвате напътствието в Книгата на Мормон, която ни отправя предизвикателството да запитаме „Бог, Вечния Отец, в името на Исус Христос” относно истината, която може да дойде само чрез вяра в Христос и чрез откровение. Има обаче два абсолютно необходими елемента. Човек трябва да запита „с искрено сърце, с истинско намерение” и тогава Бог „ще ви открие истината за това чрез силата на Светия Дух. И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко”4.
Силни доказателства, наред с Книгата на Мормон, действат в подкрепа на твърденията на Джозеф Смит. Нека започнем с тримата свидетели и също с осемте свидетели, които държали в ръка плочите и видели издълбаванията. Те свидетелствали, че Книгата на Мормон е преведена чрез силата Божия. Членове на семейството на Джозеф Смит, които го познавали най-добре, също приели и повярвали в неговото послание. Сред повярвалите били неговите родители, неговите братя и сестри, и чичо му Джон Смит. По-големият му брат Хайръм доказал своята пълна вяра в делото на Джозеф Смит, като си дал живота заедно с Джозеф. Всички тези надеждни източници без изключение потвърждават свидетелството на Пророка.
Най-близките му сподвижници имали абсолютна вяра в божествената мисия на Джозеф Смит. Двама от тях, Уилард Ричардс и Джон Тейлър, били с Джозеф и Хайръм, когато те били убити. Джозеф попитал Уилард Ричардс дали иска да дойде с тях. Уилард недвусмислено казал: „Брат Джозеф, ти не ме помоли да пресека реката с теб; не ме помоли да дойда в Картидж; не ме помоли да дойда в затвора с теб. Мислиш ли, че ще те изоставя сега? Но ще ти кажа какво ще направя. Ако бъдеш осъден на обесване за измяна, аз ще бъда обесен на твое място и ти ще си тръгнеш свободен”5.
Джон Тейлър свидетелствал: „Джозеф Смит, Пророкът и Гледачът на Господ, е направил за спасението на човеците в този свят повече от който и да било друг човек, който някога е живял в него, с изключение на Исус Христос”6. Прагматичният Бригъм Йънг е казал: „Винаги ми се иска да викам „Алелуя” когато си помисля, че съм познавал някога Джозеф Смит, Пророка, когото Господ въздигна и постави, и на когото Той даде ключове и власт да изгражда царството Божие на земята и да го поддържа”7. По мое мнение тези силни и интелигентни хора не биха могли да бъдат измамени.
Много е убедително за мен и това, че нито една друга религия не претендира, че притежава ключовете за свързване на семейните отношения за вечността. Президент Хинкли е казал: „Всеки храм, било той голям или малък, стар или нов, е израз на нашето свидетелство, че животът след гроба е така реален и сигурен, както и смъртният живот”8. Онези, които силно обичат своите семейства, имат убедителна причина да претендират за превъзходната благословия да бъдат запечатани за вечността в храмовете на Бог. За всички дядовци и баби, родители, съпрузи, съпруги, деца и внуци тази сила и власт за запечатване е върховен принцип, кулминационна точка на Възстановяването на „всичко”9 чрез пророка Джозеф Смит. Запечатванията свързват завинаги. Тази благословия може да бъде дадена на онези, които сега са живи, а също по заместителен начин и на онези, които са умрели, като по този начин семействата се свързват завинаги10.
Друго забележително доказателство за божествения характер на това свято дело са забележителният растеж и сила на тази Църква по света. Тя е уникална институция. Нищо друго не може да се сравни с нея. Както Гамалиил разсъждавал, когато Петър и ранните апостоли свидетелствали за божествеността на Исус Христос:
„Ако това… дело е от човеци, ще се повали. но ако е от Бога, не ще можете го повали”11.
Въпреки, че всичко това е така, всеки човек трябва да има духовно потвърждение чрез силата на Светия Дух, което е по-силно от всички сетива, взети заедно. На онези, които казват: „Господи, вярвам! Помогни на моето неверие”, мога ли да предложа да „гледате… напред с окото на вярата”12. На онези, които го направят, Господ е обещал, „че ще им каже в ума и в сърцето, чрез Светия Дух, който ще дойде върху тях и ще обитава в техните сърца”13.
Сред причините, които хората сочат, когато вярата им мъждука и умира, са човешките слабости и несъвършенства на другите, нещо от историята на Църквата, което те не могат да разберат, промени в процедурите в резултат на растежа и продължаващите откровения, безразличие или прегрешение.
В един момент Господ казал, че е „много доволен” от Джозеф Уейкфийлд14. Той бил непоколебим и верен, и учил стотици хора за пророческото дело на Джозеф Смит. Но като се започне от 1833-1834 година той бил повлиян от някои вероотстъпници в Къртланд. Един път той бил в дома на Джозеф Смит. Джозеф излязъл от стаята, в която превеждал до този момент словото Божие и незабавно започнал да си играе с някакви деца. „Това убедило (брат Уейкфийлд), че (Джозеф) не е Божий човек и че, (следователно), делото е фалшиво”15. С течение на времето Джозеф Уейкфийлд отстъпил от вярата, бил отлъчен и станал преследвач на Църквата и на светиите.
Една неактивна сестра внезапно осъзнала, че не е обърната във вярата на Църквата, когато синът й отишъл на мисия. Като сравнявала себе си с останалите, чиито впечатляващи истории за обръщане във вярата била чула, тя се запитала: „Защо тези хора са обърнати във вярата така мощно, а аз, потомка на пионери, оставам необърната във вярата?” Тя започнала да чете Книгата на Мормон, въпреки че се съмнявала в нейната ценност и я намерила за скучна. Тогава една приятелка й отправила предизвикателство. Тя казала: „Твърдиш, че вярваш в молитвата. Тогава защо не се молиш за това?”
Тя направила това и след като се помолила, започнала да чете Книгата на Мормон отново. Тя вече не била скучна. Колкото повече я четяла, толкова повече се вълнувала от нея и си мислела: „Джозеф Смит не би могъл да напише това — тези думи са от Бог!” Тя свършила с четенето и се чудела как Бог ще й каже, че е вярна. Тя казва: „Една сила — могъща, красива и носеща радост премина изцяло през моето тяло… Знаех, че Исус Христос е възкръснал… че Джозеф Смит е бил пророк, който е видял Бог и Исус Христос. Знаех, че той е извършил чудо като е превел древни летописи под Божие напътствие. Знаех, че Джозеф Смит е получавал откровения от Бог.” Това променило нейния живот, защото сега тя също била обърната във вярата!16
Онези, чиято вяра е избледняла, може и да имат причини, които им изглеждат реални, но тези причини не променят реалността на онова, което възстановил Джозеф Смит. Пророкът Джозеф Смит казал: „Никога не съм ви казвал, че съм съвършен, но няма грешка в откровенията, на които съм учил”17. Никой не може успешно да атакува истинските принципи или учение, защото те са вечни. Откровенията, които дошли чрез пророка Джозеф Смит, са все още правилни! Грешка е отвличащи вниманието неща, присмех или обиди да събарят нашата изградена от вяра къща.
Ние можем да имаме сигурно свидетелство, че Исус е Христос, Синът на Бог и Изкупителят на човечеството, и че Джозеф Смит е бил пророк, на когото било възложено да възстанови Църквата в нашите дни и време, без при това да разбираме напълно всички евангелски принципи. Но когато вземете една пръчка, вие я получавате и с двата й края. Така е и с Евангелието. Като членове на Църквата е необходимо да го приемем цялото. Дори ограничената увереност в някои от аспектите на Евангелието е благословия и с течение на времето останалите елементи, в които не сте сигурни, могат да дойдат чрез вяра и послушание.
Пропастта между онова, което е популярно, и онова, което праведно, се разширява. Както е пророкувано от Исаия, мнозина днес „наричат злото добро, а доброто зло”18. Откровенията от Божиите пророци не са като предложения в сладкарниците — някои можем да си изберем, а други да пренебрегнем. Много сме задължени на Пророка Джозеф Смит за многото откровения, които дошли чрез него. Няма равен на него във възстановяването на духовни знания19. Изпълнено е откровението, дадено на Джозеф Смит през месец март 1839 г., в което се казва, че
„Краищата на земята ще питат за неговото име и глупци ще го осмиват и адът ще бушува срещу него,
докато чистите по сърце, и мъдрите, и благородните, и добродетелните, ще търсят съвети и власт, и благословии постоянно изпод неговите ръце”20.
Онези от вас, които вярвате, но желаете вярата ви да бъде укрепена, аз подтиквам да вървите с вяра и упование в Бог. Духовното познание винаги изисква упражняването на вяра. Ние се сдобиваме със свидетелство за принципите на Евангелието като покорно се опитваме да живеем според тях. Спасителят е казал: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога”21. Свидетелство за ефикасността на молитвата идва чрез смирена и искрена молитва. Свидетелството за десятъка идва чрез плащането на десятък. Не позволявайте личните ви съмнения да ви отделят от божествения източник на знание. Напредвайте с молитва, като смирено търсите вечна светлина и вашето неверие ще изчезне. Свидетелствам, че ако продължавате в целенасочения процес на търсене и приемане на духовна светлина, истина и знание, те със сигурност ще дойдат. Като напредвате с вяра, ще установите, че вярата ви нараства. Като добро семе, ако не бъде отхвърлено от вашето неверие, тя ще набъбне в гърдите ви22.
Вярвам, че личното свидетелство на всеки човек за Исус като Христос, идва като духовен дар. Никой не може успешно да го оспорва или подложи на предизвикателство, тъй като това е един така личен дар за онзи, на когото е даден. То ще бъде като един постоянно обновяващ се източник на енергия, поддържащ силата на духовната ни светлина, която ни показва пътя към вечното щастие. Но свидетелствам, че може да бъде нещо повече — много, много повече. Като встъпим в завет с „Бог да вършим волята Му и да се подчиняваме на заповедите Му във всички неща, които Той ще ни заповяда във всичките оставащи ни дни”, нашите „сърца (се променят) чрез вяра в (Христовото) име.” Така ние можем да бъдем „родени от Него и… (да станем) Негови синове и дъщери”23. Имам сигурно знание за това, което заявявам в свещеното име на Исус Христос, амин.