Силата на смирението
Силата на Църквата е в милионите смирени членове, които се стараят да вършат всеки ден волята на Спасителя.
Преди време в събранието на моя кворум на висшите свещеници, учителят представи урок, като помоли всеки един от нас да отговори кой за нас е герой и защо. Докато всеки член минал по реда си да отговори, отговорите не били неочаквани. Разбира се някой назова Спасителя, Изкупителя на Света. Друг говори за Ейбрахам Линкълн, който освободил робите, извел Съединените Щати през гражданска война и накрая обединил страната. Други избраха Пророка Джозеф Смит и нашия настоящ възлюбен пророк, Гордън Б. Хинкли. Докато всеки споменавал герой, аз тихо се съгласявах и приемах, че всички те са мъже, достойни за подражание и че аз бих бил по-добър човек, ако притежавах някои от качествата, които правят тези мъже велики.
Когато дойде моят ред да отговарям, аз се обърнах към брата ми от дясно, няколко места по-надолу по реда и казах: „Моят герой е Кен Суетфилд и неговата съпруга Джо Ан”. В продължение на 20 години аз наблюдавах Кен и Джо Ан да се грижат за своя син, който е в кома, с цялата любов и търпение, които един родител може да даде. Аз често размишлявах за разбитите надежди и мечти, които те със сигурност са имали за Шейн преди той да претърпи ужасна автомобилна катастрофа две седмици преди да започне мисията си в Лиидс, Англия. Наблюдавал съм как Кен и Джо Ан придвижват Шейн с инвалидна количка на слънчева светлина или да го бутат през квартала, като му описват пейзажа, надявайки се, че той може да чуе и усети и надявайки се, че чистият въздух и слънчевата светлина може да освети сломения дух. За 20 години не е имало почивки заради тези грижи, само няколко вечери навън, но винаги е имало дух на вяра, оптимизъм и благодарност — никога не е показван гняв, отчаяние или съмнение в Божиите цели.
След това се обърнах към един брат от ляво и казах: „Моят герой е Джим Нютън и съпругата му, Хелън.” Скоро след като синът на Джим и Хелън, Зак, получил призованието си за мисия в Перу, загинал в автомобилна катастрофа. Когато чух за злополуката, аз отидох бързо до болницата, като се надявах се да чуя, че Зак е жив и ще се възстанови. Родителите по най-достойния и мирен начин обясниха, че Зак ще служи своята мисия от другата страна на завесата. Като наблюдавх спокойното решение на тези двама силни родители, аз осъзнах, че чрез болката и страданието е настъпил мир, който може да дойде само чрез дълбока и постоянна вяра в любящия Отец и извършилия Единение Спасител. Моята вяра беше укрепена и чрез тяхното вдъхновение решението ми да следвам техния пример в посрещането на подобни изпитания и трагедии се затвърди.
Аз също така можех да отговоря, че моят герой е Том Абът и неговият син Джон, мойте верни домашни учители, който никога не пропускаха среща за домашно обучение, въпреки че бяхме трудно откриваеми вкъщи. Можех да назова десетки други, на които се възхищавам и мога да ги нарека свои герои. Много от тях не заемат така наречените високи или изтъкнати призования в Църквата, но всички са достойни да заемат всякаква позиция. Никой от тях не е широко известен на обикновените членове на Църквата, но аз съм сигурен в това, че Небесния Отец ги познава всички поименно.
По време на случаите, на които съм имал възможност да присъствам на събрание за причастието в моясобствен район, аз често съм замислен, докато гледам конгрегацията и виждам същите лица неделя след неделя. Някои съм ги виждал често на събрания за причастието в продължение на повече от двадесет години. Отново, голяма част не са в центъра на вниманието в Църквата, но всички заедно посещават своите събрания и сами се справят с предизвикателствата на живота.
Това са повечето членове, които аз виждам, на които се възхищавам и съм им благодарен. Те не търсят длъжност или известност, но всеки заслужава място в царството на нашия Отец, като се грижи за работата в ежедневния живот. Те непрекъснато вършат незабележимото, невидимото, но смирено и праведно вършат важните неща. Те имат предизвикателства, но от техните горчиви борби имат възможността да намерят сладостта, която е толкова често тихият спътник на нещастието. Тази картина се повтаря стотици пъти в стотици райони по света. Те са Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Да, силата на Църквата е в милионите смирени членове, които се стараят да вършат всеки ден волята на Спасителя — ден след ден, стъпка по стъпка. Тези смирени членове идват от всякакви националности, различни социални слоеве и всякакъв икономически произход. Те включват тези с най-висок образователен произход, както и онези от най-смирените, които живеят в най-малките селца, в най-отдалечените раиони на света — всички, които имат туптящи сърца с живо свидетелство за Исус Христос и желание да служат на Господ.
Докато размишлявах за тези верни членове, аз съм поразен от две качества, които изглежда всички имат. Първо, без да се взема под внимание социалния и икономическия статус или позиция, тяхното смирение води до покорство пред Господната воля. И второ, въпреки трудностите и изпитанията в живота, те са способни да поддържат чувство на благодарност за Божиите благословии и добрината в живота. Смирението и благодарността са наистина двете характеристики на щастието.
Разказвана е история за една среща между Пророка Джозеф Смит и Бригъм Йънг. В присъствието на доста голяма група от братя, Пророкът Джозеф сериозно назидал брат Бригъм за неизпълнението на негово задължение. Всички, предполагам били доста шокирани, като чакали да видят какъв ще бъде отговорът на Бригъм. Накрая, Бригъм, който по-късно станал известен като лъвът на Господ, не бил човек, който лесно се притеснява. Бригъм бавно се изправил на крака и с думи, които наистина отразявали характера и смирението му, той бавно се поклонил и казал: „Джозеф, какво искаш да направя?” Плачейки, Джозеф изтичал от подиума, като прегърнал Бригъм и развълнувано казал: „Ти премина, брат Бригъм, ти премина” (вж. Truman G. Madsen: „Hugh B. Brown — Youthful Veteran,” New Era, април. 1976 г., стр. 16).
Много от нас живеят или работят в среда, където смирението е често неразбрано и считано за слабост. Не са много корпорациите или институциите, които включват смирението като ценност или желана характеристика в своето управление. Въпреки това, докато учим за делата на Бог, силата на смирения и покорен дух става видима. В Царството Божие, величието започва със смирение и преданост. Тези съпътстващи ценности са първите критични стъпки към отварянето на вратите за благословиите на Бог и силата на свещеничеството. Няма значение кои сме или колко възвишени изглеждат нашите акредитиви. Смирението и преданноста на Господ, прибавени към благодарно сърце, са нашата сила и нашата надежда.
В даването на изискванията за членство в Неговата Църква, Господ казал, че „всички онези, които са смирят пред Бог… и дойдат със съкрушено сърце и каещ се дух… (това са онези, които) ще бъдат приети в Църквата чрез кръщение” (вж. У. и З. 20:37).
И така, в рамките на членската маса на Църквата, ние виждаме мъже и жени от всякъкв произход, които смирено се подчиняват на съвета на Бог. Виждаме как изтъкнатият бизнесмен благосклонно и смирено приема и е учен от смирен, понякога дори срамежлив домашен учител. Виждаме, че високообразованите смирено следват съвета на техния епископ, който понякога има малко образование. Виждаме бивши епископи и президенти на колове любезно и смирено да приемат призования да учат в Неделно училище за деца, да служат в детската градина или да съставят хуманитарни пакети, за да бъдат изпратени на нуждаещите се по света. Виждаме хиляди възрастни двойки да напускат своите удобни домове, за да живеят в условия, с които не са свикнали, да служат смирено на бедните по света и после да служат отново и отново. Виждаме бедните по света смирено да жертват и споделят своето оскъдно имущество за живеене с онези, които са дори още по-бедстващи. И всеки в своето смирение служи и дава с благодарно сърце, като възхвалява Бога.
Цар Вениамин предупредил, че ние трябва: „(да станем) като малко дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички места, които Господ сметне за нужно да му причини.” (Мосия 3:19).
Смиреното подчинение на волята ни пред Отца ни дава силата на Бог, а именно силата на смирението. Това е силата да се справим с нещастията в живота, силата на мира, силата на надеждата, силата да се намери истината, силата да вземем от живата вода, силата на туптящото сърце със свидетелство и любов за Спасителя Исус Христос, дори силата на изкуплението. Спасителят е нашият върховен пример за силата на смирението и покорството. Преди всичко Неговото подчинение на волята на Отца довело до най-великото, даже най-силното събитие в цялата история. Вероятно някои от най-светите думи в целите свещени стихове са просто: „Не моята воля да бъде, но Твоята” (Лука 22:42).
Така че ние имаме хилядите, дори милиони туптящи сърца — мисля, че можем да ги наречем герои, но може би по-подходящо описание е просто смирени последователи на Спасителя. И както президент Хинкли е помолил всеки един от нас, те дават най-доброто от себе си — ден след ден.
Нека смирено и покорно сърце бъде нашата сила от Бог, с всичките съпътстващи го благословии, е моята смирена молитва. В името на Исус Христос, амин.