Към жените в Църквата
Благодаря за това, че сте хората, които сте, и че вършите нещата, които вършите. Нека благословиите на небесата бъдат с вас.
Някой е казал, „Бъди добър към жените. Те са половината от населението и са майки на останалата половина”.
Мои скъпи сестри, вие, прекрасни жени, които сте избрали по-добрата част, стоя с голямо възхищение за всичко, което вие правите. Виждам вашите ръце във всичко.
Много от вас са майки и това стига да запълни цялото време на човек.
Вие сте спътнички — най-добрите приятели, които съпрузите ви някога са имали или ще имат.
Вие сте домакини. Това не звучи като прекалено натоварване, нали? Но какъв труд е да се поддържа домът спретнат и чист.
Вие пазарувате. Докато не остарях, не съм си представял, каква тежка отговорност е да пазиш храна в килера, облеклото спретнато и за пред хората, да купуваш всичко нужно домът да функционира.
Вие сте болногледачки. Вие първи научавате за всяка болест, която (ни) сполита, и първи се озовавате на помощ. В случаи на сериозна болест вие стоите до леглото ден и нощ, успокоявате, насърчавате, служите, молите се.
Вие сте семейният шофьор. Вие возите децата си по спортни състезания, събития на открито, организирани от района, возите ги насам-натам, докато те се занимават със своя бурен живот.
Мога да продължа в този дух. Сега всичките ми деца са порастнали. Някои от тях наближават 60-те си години. Но когато се обаждат и аз вдигна телефона, ми казват „Как си”? И преди да успея да отвърна, питат „Там ли е мама?”
Тя цял живот бе тяхната сила. От бебета те я гледаха и тя винаги откликваше с обич, напътствие, поучение, като благославяше живота им по всякакъв начин.
Сега имаме внучки, които са майки. Те ни посещават и се чудя на търпението им, на способността им да укротяват децата си, да ги накарат да спрат да плачат, и, както ми се струва, да правят още хиляди други неща.
Те карат коли, ползват компютри, присъстват на мероприятията на децата си, готвят и шият, обучават класове и говорят в Църквата.
Виждам съпрузите им и ми се ще да им кажа: „Събудете се. Поемете своята част от товара. Цените ли наистина жена си? Знаете ли въобще колко много прави тя? Правите ли й някога комплимент? Някога благодарите ли й?”
Добре, скъпи жени, сега аз ви казвам „благодаря”. Благодаря за това, че сте хората, които сте и че вършите нещата, които вършите. Нека благословиите на небесата бъдат с вас. Нека молитвите ви получат отговор и мечтите и надеждите ви станат реалност.
Вие така добре служите в Църквата. Мисля, че това е толкова отговорно. То е. Но с всяка изпълнена отговорност идва голяма награда.
Мнозина от вас мислят, че не са успели. Струва ви се, че не можете да се справите, че и всичките ви усилия не стигат.
Ние всички се чувстваме така. Аз се чувствам така, докато ви говоря тази вечер. Копнея и се моля за силата и възможността да ви помогна, да ви вдъхновя, да ви възхваля и да донеса известно количество радост в сърцата ви.
Всички ние се безпокоим за това, как се представяме. Всички желаем да можем да го правим по-добре. Но за нещастие не си даваме сметка, че често не виждаме резултатите на онова, което вършим.
Спомням си как преди много години отивах на конференция на кол на Изток. В самолета на обратния път към дома имах чувството, че съм се провалил напълно. Струваше ми се, че не съм развълнувал никого. Бях нещастен, с чувство за некомпетентност.
После, след няколко години, бях на друга конференция в Калифорния. След края на събранието при мен дойде един човек и каза „Вие бяхте на конференцията там и там преди няколко години”.
„Да”, отвърнах аз, „Бях там и си спомням случая”.
Човекът каза: „Вие докоснахте сърцето ми. Дойдох на това събрание от любопитство. Всъщност не се интересувах. Бях на предела да напусна Църквата. Но когато бе обявено, че ще присъства човек от Дванадесетте апостоли, реших да ида.
Вие казахте нещо, което ме накара да се замисля. То ме развълнува, остана с мене и ме трогна. Реших да променя своята посока. Преобърнах живота си. Сега живея тук, в Калифорния. Имам добра работа, за която съм благодарен. Надявам се да съм добър съпруг и баща. Сега служа като съветник в епископството на моя район. И съм по-щастлив от когато и да било през живота ми”.
Благодарих му и когато се разделихме, си казах, клатейки глава, „Никога не знаеш. Никога не знаеш дали си направил нещо добро. Никога не знаеш точно колко добро си направил”.
Сега, скъпи мои сестри, така е и с вас. Вие правите най-доброто, на което сте способни, и това най-добро дава в резултат добрина за вас и за ближните. Не си натяквайте сами с чувство за провал. Коленичете и помолете за Господните благословии; после станете и правете това, за което сте помолени. Сетне оставете нещата в Господните ръце. Ще откриете, че сте постигнали нещо безценно.
Сега ние имаме една много разнообразна група, на която говоря в момента. Тя включва млади жени, които са още в училище или работят. Вие сте неомъжени. Надявате се да уловите някой толкова съвършен мъж. Още не съм видял някой, който е съвършен. Целете се нависоко, но не толкова, че съвсем да пропуснете целта. Това, което е от значение, е той да ви обича, да ви уважава, да ви почита, да бъде напълно лоялен с вас; да ви даде свобода на изразяване и да ви остави да летите, развивайки вашите таланти. Той няма да е идеален, но ако е добър и сериозен, ако знае как да работи и да осигурява прехрана, ако е честен и изпълнен с вяра, шансовете са да не сбъркате, да бъдете изключително щастливи.
Някои от вас, за жалост, никога няма да се омъжат в този живот. Понякога това също се случва. Ако се случи, не прекарвайте живота си, тъгувайки поради това. Светът все още се нуждае от талантите ви. Нуждае се от вашия принос. Църквата се нуждае от вярата ви. Тя се нуждае от силната ви, помагаща ръка. Животът никога не е провал, докато не го наречем така. Толкова много хора се нуждаят от помагащите ви ръце, любяща усмивка, нежната ви сериозност. Виждам толкова много способни, привлекателни, прекрасни жени, които са подминати от романтиката. Не го разбирам, но знам, че в плана на Всемогъщия, вечния план, който наричаме божествен план за щастие, ще има възможност и награда за всички, които ги търсят.
Към вас, млади жени с малки деца — вие имате огромно предизвикателство. Толкова често парите не достигат. Трябва да икономисвате и пестите. Трябва да сте разумни и внимателни с разходите си. Трябва да сте силни и смели и храбри и да крачите напред с радост в очите и любов в сърцето. Колко благословени сте вие, скъпи мои млади майки. Имате деца, които ще бъдат ваши завинаги. Надявам се, че сте били запечатани в Господния дом и че ще имате вечно семейство в царството на нашия Отец.
Нека ви бъде дадена сила да носите тежкото бреме, да посрещнете всяко задължение, да крачите рамо до рамо с добър, верен и грижлив мъж, и заедно с него да изгледате, отхраните и възпитате вашите деца в праведност и истина. Нищо друго, което някога ще притежавате, никаква светска вещ, която ще придобиете, ще бъде тъй ценна като обичта на децата ви. Бог да ви благослови, мои скъпи, скъпи млади майки.
После сте вие, по-възрастни жени, които не сте нито млади, нито възрастни. Вие сте в най-прекрасния момент на вашия живот. Децата ви вече са юноши. Вероятно едно-две са женени. Някои са на мисии и вие понасяте жертви, за да ги задържите на служба. Вие се надявате и молите за техния успех и щастие. На вас, скъпи жени, предлагам някои специални съвети.
Бройте благословиите си, назовете ги една по една. Не се нуждаете от огромна резиденция с ипотечна вноска, поглъщаща всичко, която никога не се изплаща. Трябва ви удобен и приятен дом, където обитава обич. Някой беше казал, че няма по-прекрасна гледка от добра жена, която готви нещо за ядене на онези, които обича. Преценете внимателно това, което вършите. Не се нуждаете от някои разточителства, които може да донесе ходенето на работа извън дома. Преценете внимателно важността на това да сте у дома, когато децата се връщат от училище.
Майки, бъдете грижливи с вашите дъщери. Бъдете близо до тях. Изслушвайте ги. Говорете с тях. Убеждавайте ги да не вършат глупости. Напътствайте ги да правят правилните неща. Следете те да се обличат прилично и скромно. Опазвайте ги от ужасните злини, които са навсякъде около тях.
Отглеждайте синовете си с любов и съвет. Учете ги на важността на лична чистота, на спретнатост в облеклото. Немарливите маниери водят до немарлив живот. Внушете им чувство за дисциплина. Дръжте ги достойни да служат на Църквата като мисионери. Давайте им да вършат неща, така че да се научат на труд. Учете ги да са пестеливи. Трудът и спестовността водят до благоденствие. Учете ги, че след 11:00 ч. през нощта не се случва наистина нищо добро. И не ги глезете. Ако отидат на мисия, може да им се наложи да живеят в условия, които не бихте им пожелали. Не се безпокойте за тях. Насърчавайте ги.
Събудете у децата си желанието за образование. Това е ключът към успеха в живота. И в същото време ги учете, че както имаше обичай да ни напомня президент Дейвид О. Мак Кей, „Никой успех в живота не може да компенсира провала у дома”1.
И сега говоря на вас, самотни майки, чието бреме е тъй тежко, понеже сте били напуснати или овдовели. Вашият товар е огромен. Носете го добре. Търсете благословиите на Господ. Бъдете благодарни за всяко съдействие, което може да дойде от кворумите на свещеничеството да ви помогне в домашните или други дела. Молете се мълчаливо в стаята си и оставете сълзите да текат, ако е необходимо. Но пред децата си или пред другите винаги носете усмивка на лицето ви.
Сега за вас, скъпи баби, възрастни вдовици и други възрастни самотни жени. Колко прекрасни сте. Гледам моята скъпа жена, тя скоро ще стане на 92 години. Косата й е бяла, тялото й е приведено.
Вземам ръката й в моите и я гледам. Някога тя беше толкова красива, плътта свежа и твърда. Сега е сбръчкана и малко костелива, и не особено силна. Но тя говори за любов, постоянство и вяра, за тежка работа през годините. Паметта й не е, каквато бе някога. Тя може да си спомни неща, станали преди половин век, но не и неща отпреди половин час. И аз съм същия.
Но съм толкова благодарен за нея. Ние вървяхме заедно 66 години, ръка за ръка, с любов и насърчаване, с признателност и уважение. Не е много далеч моментът, когато един от нас ще прекрачи през завесата. Надявам се другият да го последва скоро. Аз просто не знам как бих продължил без нея, и се надявам тя да не знае как би могла да продължи без мене.
Мои скъпи приятели от Обществото за взаимопомощ, каквото и да е положението ви, където и да живеете, нека небесните прозорци бъдат отворени и върху ви да се изсипят благословии. Нека живеете с обич един към друг. Нека протегнете ръка, за да вдигнете онези, чието бреме е тежко. Нека донесете светлина и красота на света, особено в домовете ви и в живота на вашите деца.
Вие знаете, както го знам аз, че Бог, нашият Вечен Отец, е жив. Той ви обича. Знаете така, както го знам аз, че Исус е Христос, Неговият безсмъртен Син, нашият Изкупител. Знаете, че Евангелието е истинско и небесата са близко, ако го развиваме в своя живот.
Вие сте Обществото за взаимопомощ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Няма друга организация, равна с нея. Крачете гордо. Дръжте главите си изправени. Работете усърдно. Вършете всичко, което Църквата поиска от вас. Молете се с вяра. Може никога да не знаете точно колко добро сте направили. Нечий друг живот ще бъде благословен от вашето усилие. Да познаете утешителната, възнаграждаваща прегръдка на Светия Дух се моля аз в святото име на Исус Христос, амин.