Състоянието на Църквата
Това е само началото. Едва сме одраскали повърхността. Заели сме се с работа за душите на мъжете и жените навсякъде.
Обични братя и сестри по цял свят, изпращаме ви поздрави в името на нашия Изкупител. Изпращаме ви нашата любов и благословия. Поздравявам ви най-горещо за това, което вършите, за да върви напред Господното дело.
За кой ли път спокойно си размишлявам за растежа и влиянието на това дело. Мисля за онова събрание с неколцина участници във фермата на Питър Уитмър на 6 април 1830 г. Там била организирана Църквата, там почнал дългия поход, който ни доведе до сегашното й състояние.
Нашите люде са преминали през гнет и преследване, преживели са гонения и всякакви злини, които можем да си представим. И от всичко това е произлязло нещо, което днес е възхитително да се види.
При започването на това дело Господ обявил:
„Чувайте, о вие народе на Моята Църква, ще каже гласът на Този, Който обитава нависоко и Чиито очи виждат всички хора, да, истина ви казвам: Чувайте вие, народи надалеч, и вие на морските острови, слушайте заедно.
Понеже истинно гласът Господен зове всички люде, и никой не ще може да се укрие, и няма око, което да не види, нито ухо, което да не чуе, нито сърце, което да не бъде достигнато…
И гласът на предупреждението ще бъде даден на всички народи чрез устата на Моите ученици, които Аз избрах в тези последни дни.
И те ще тръгнат, и никой няма да ги спре, понеже Аз, Господ, съм им заповядал” (вж. У. и З. 1:1-2, 4-5).
Не може да има съмнение относно отговорността ни към хората по земята. Не може да има съмнение, че крачим напред в преследване на тази отговорност.
Докато ви говоря днес, повечето членове на Църквата, без значение къде живеете, могат да ме слушат. Това е чудо! Кой в по-раншните дни би могъл да мечтае за това време на възможности, в което живеем?
Сега имаме силни конгрегации във всеки щат на САЩ и във всяка провинция на Канада. Имаме такива във всеки щат на Мексико, във всяка нация на Централна и сред народите на Южна Америка. Имаме силни конгрегации в Австралия, Нова Зеландия и Тихоокеанските острови. Добре сме се установили сред народите на Ориента. Ние сме сред всяка нация на Западна Европа и в повечето от Източна Европа, и сме се установили стабилно в Африка.
Признати сме поради изключителните добродетели на нашите програми и огромното добро, което правят те.
Наскоро един калифорнийски вестник коментира: „Белите ризи, раниците и велосипедите ги издават още преди да сте забелязали Книгата на Мормон.
За щастие, те са неизменни.
Тези армии от млади мъже — мисионери в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни — са строго организирани, докато отслужват мисиите си по света.
В течение на две години те прекарват по 60 часа седмично, като вършат религиозна работа, молят се, учат и проповядват на другите за Евангелието, което ги е накарало да оставят зад гърба си семейства, приятели и домашни удобства.
Връзката с техните близки е ограничена до писма и две телефонни обаждания на година.
Те живеят скромно в частни къщи и апартаменти със спътници-мисионери, стават сутрин в 6 ч., за да учат и се молят за напътствие в работата, която ще вършат до късно след залеза на слънцето…
Този живот, казват те, е една жертва — и най-голямото „развлечение”, което могат да си представят” (Priscilla Nordyke Roden, „Answering the Call,” San Bernardino County Sun, 26 август 2003 г., стр. Б1).
Това може да бъде написано за мисионерите ни в над 120 страни, в които те могат да бъдат открити да служат.
Какво чудо е, че трябва да сме имали около 60 000 от тях, повечето млади, които дават на света времето си и своите свидетелства.
Наскоро се срещнах с група мисионери, които на следващия ден трябваше да бъдат пуснати да се завърнат у дома. Те бяха от различни нации от цял свят, от Монголия до Мадагаскар. Бяха чисти, умни и ентусиазирани. Свидетелстваха за любовта си към Църквата, президента на мисията им, спътниците им. Какво великолепно нещо е тази уникална и голяма програма на Църква.
Същото е и с други програми.
Наскоро бяхме поздравени в обществения печат за това, че дарихме три милиона долара за ваксиниране на децата в Африка срещу морбили. Тези пари не бяха от десятък. Те дойдоха като дарение на вярващите за хуманитарната дейност на Църквата. Присъединихме се към Американския Червен кръст, Фондацията на ООН, Центровете за контрол и превенция на болести, Детския фонд на ООН, Световната здравна организация и Панамериканската здравна организация в усилие да имунизираме 200 милиона деца и да предотвратим 1,2 милиона смъртни случая от морбили през следващите пет години. Само нашият принос ще осигури ваксина за 3 милиона деца.
Колко забележително и прекрасно нещо е това. И така е с всяка от нашите хуманитарни програми.
Още нещо.
През март 2001 г. обявих, че Църквата е установила план да помага на нашите завърнали се мисионери и други младежи да получат образование и обучение за по-добри възможности за работа в страните с по-малко изобилие и по-малко възможности.
Поканихме онези, които биха искали да помогнат на този план, да правят вноски във фонд, наречен Кредитен фонд за образование, по примера на Кредитния емигрантски фонд от XIX в. Предлагам кратък доклад какво става с този план.
Благодарение на щедрите ви дарения можахме да посрещнем растящите нужди от заеми. Към днешна дата Църквата е отпуснала около 10 000 заема на млади мъже и жени в Латинска Америка, Азия, Африка и други области на Църквата. Тези младежи се ангажираха да изплатят заемите си, тъй че и други да могат да се възползват от същата възможност като тях.
Мнозина вече се дипломираха и ползват привилегиите на обучението си. Към днешна дата около 600 млади мъже и жени са завършили обучението си. Мнозинството от тях си намери добра работа. Още много ще завършат и ще попълнят работната сила в своите общности през предстоящите месеци. Те ще оставят следа в света, ще поддържат семействата си и ще служат на Църквата. Много вече постигат тези цели.
Например Патрик бе първият студент на Кредитния фонд за образование, който завършва в Ямайка. Неговото фундаментално обучение по мениджмънт му осигури добре платена работа в националното летище с обещаващо бъдеще. Изплащането на заема му започна веднага.
Флавия, сестра от по-бедната част на Южна Америка, намирала малко възможности и средства за образование и редовна работа, докато получила помощ от Кредитния фонд за образование за обучение за работа с компютри. С помощта на СПД-Службите за заетост след завършване на обучението си тя намерила работа в една добра компания. Тя разказва: „Днес отговарям за областта на финансовите консултации в една от най-големите болници в Ресифи, използваща (сложна) компютърна система. Бях сред екипа, който въведе тази финансова система в компанията”.
Могат да бъдат цитирани много подобни примери. Щастливи сме да съобщим, че планът действа добре и постепенно се разширява, докато набираме опит. Съобщенията за изплатени преди срока заеми са окуражаващи. Отново ви благодарим за щедростта ви, интереса и молитвите в полза на Кредитния фонд за образование.
Някога се казвало, че над Британската империя слънцето никога не залязва. Тази империя днес е угаснала. Но е истина, че слънцето никога не залязва над това Господно дело, тъй като то докосва живота на хората по цялата земя.
И това е само началото. Едва сме одраскали повърхността. Заели сме се с работа за душите на мъжете и жените навсякъде. Работата ни няма граници. Под божественото напътствие на Господ тя ще продължи. Онези нации, затворени сега за нас, един ден ще се отворят. Вярвам в това. Убеден съм в това. Свидетелствам за това.
Малкият камък, който бе отсечен от планината без ръце, се търкаля напред, за да запълни земята (вж. Даниил 2:31-45; У. и З. 65:2).
Казвам на светиите от последните дни навсякъде, докато сме се събрали на тази голяма конференция, нека Бог ви благослови. Пазете вярата, бъдете верни на заветите си. Ходете в светлината на Евангелието. Постройте Царството Божие на земята.
Църквата е в чудесно състояние и може и ще се подобрява. Тя ще расте и ще укрепва.
Ние сме обикновени хора, ангажирани в необикновено дело. Ние сме мъже, които носят свещеничеството на живия Бог. Онези, които са починали преди, направиха чудеса. Наша възможност и предизвикателство е да продължаваме това велико дело, бъдещето на което едва ли можем да си представим.
Благодаря ви, братя и сестри, за вашата вяра и вярност. Благодаря ви за любовта, която носите за него, това дело на Всемогъщия. Ние сме на света. Работим в света. Но трябва да се извисим над него, докато се занимаваме с Господното дело и се стремим да изграждаме царството Му на земята. Нека сега се съберем в една голяма световна конференция на мъже и жени, които наистина са братя и сестри като Божии деца.
През следващите два дни ще чуем мнозина от нас, на които не е било казвано какво да говорят, но всеки от които се е молил на Господ да може да каже нещо, което ще помогне, вдъхнови и извиси слушателите.
Нека ви съпътстват благословиите на небесата. Да бъдете верни и предани на великата и славна кауза, която сте прегърнали, е смирената ми молитва, в името на нашия Изкупител, тъкмо Господ Исус Христос, амин.
Сега имаме едно специално удоволствие. Бих искал да поканя брат Дейвид Б. Хейт да дойде на трибуната. Ето един велик стар воин. Той е на 97 години. Живял е повече от всеки друг апостол в историята на тази диспенсация. Неотдавна той се разболя и имаше малка трудност. Но тази сутрин пожела да дойде и просто да ви помаха с чувство на благодарност и признателност, и с голямата любов, която той изпитва към вас. И на него, скъпия приятел, казваме „Бог да те благослови и изцели”. Обичаме те, подкрепяме те, молим се за тебе. Нека небесните благословии дойдат върху тебе, скъпи братко Хейт. Благодаря ви.
Старейшина Хейт: Благодаря ви.
Президент Хинкли: Искате ли да помахате на тези хора?
Старейшина Хейт: Да, длъжен съм. Махам. Благодаря ви, благодаря ви. Беше ми приятно да бъда с вас.
Президент Хинкли: Благодаря ви.
Старейшина Хейт: Благодаря ви.
Президент Хинкли: Сега ще го извиним. Той ще продължи да гледа по телевизията. Какъв велик воин от армията на Господ беше той. Толкова много ви благодаря, братко Хейт.