Пастирите на Израил
Благодаря на Господ за добрите епископи на тази Църква по цял свят… Нека познаете покоя, който иде само от Бог при онези, които Му служат.
Братя, тази вечер се каня да сторя нещо малко необичайно. Каня се да повторя някои елементи от една реч, която произнесох преди 15 години на нашето Общо събрание на свещеничеството. Отново ще говоря за и на епископите на Църквата, тази чудесна група хора, които са в най-реален смисъл пастирите на Израил.
Всеки, който участва в тази конференция, отговаря пред епископ или президент на клон. Бремето, които носят те, е огромно, и аз приканвам всеки член на Църквата да стори всичко по силите си да облекчи товара, под който работят нашите епископи и президенти на клонове.
Трябва да се молим за тях. Те се нуждаят от помощта ни, докато носят тежкото си бреме. Можем да ги подкрепяме повече и да сме по-самостоятелни. Можем да им помагаме по всякакъв възможен начин. Можем да им благодарим за всичко, което вършат за нас. С натоварванията, на които ги подлагаме, ние ги съсипваме за много кратко време.
Имаме над 18 000 епископи в Църквата. Всеки от тях е бил призован чрез духа на пророчество и откровение, и отделен и поставен чрез полагане на ръце. Всеки от тях е носител на ключовете на президентството в района си. Всеки е висш свещеник, председателстващ висш свещеник в района си. Всеки носи огромни отговорности за настойничеството си. Всеки е като баща на своите хора.
Никой не получава пари за служенето си. Никой епископ на район не е платен от Църквата за работата си като епископ.
Днешните изисквания за един епископ са същите, както в дните на Павел, който писал на Тимотея:
„Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,
не навикнал на пияни разправии, не побойник (значи, не човек на насилието),… не крамолник, не сребролюбец;
който управлява добре своя си дом и държи чедата си в послушание с пълна сериозност;
(защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)
да не е нов във вярата, за да не се възгордее и падне под същото осъждане с дявола” (1 Tимотея 3:2-6).
В писмото си до Тита Павел добавя, че „епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник,…
който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат” (Тита 1:7, 9).
Тези думи описват точно един днешен епископ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Нека сега се обърна пряко към хилядите епископи, които са тук тази вечер. Позволете ми първо да кажа, че ви обичам за вашата честност и доброта. Вие сте длъжни да сте честни хора. Длъжните сте да сте пример на конгрегациите, над които председателствате. Длъжни сте да стоите на по-високото, та да можете да извисявате ближните си. Трябва да сте абсолютно честни, понеже управлявате Господните фондове, десятъците на хората, даренията, идещи от техния пост и приношенията, които те правят от своите органичени ресурси. Какво голямо доверие сте получили като ковчежници на Господ!
Добротата ви следва да бъде като емблема за вашите хора. Моралът ви трябва да бъде безупречен. Изкушения на Нечестивия ще ви примамват, понеже той знае, че ако съсипе вас, засяга един цял район. Трябва да проявявате разум във всичките си взаимоотношения, за да не би някой да заподозре и следа от грях в действията ви. Не можете да се поддавате на изкушението да четете порнографска литература, още по-малко тайно да гледате порнографски филми в стаята си. Нравствената ви сила трябва да бъде такава, че ако някога бъдете призовани да съдите морала на другите, да можете да го сторите без личен компромис или пречка.
Не можете да използвате епископския си офис да подпомагате личния си бизнес-интерес, за да не би чрез някой произтичащ от това финансов неуспех срещу вас да бъде повдигнато обвинение от онези, които са се поддали на (бизнес) увещанията ви.
Не можете да компрометирате качествата си да заседавате като общ съдия на Израил. Да бъдете съдия на народа е страшна и огромна отговорност. Трябва да бъдете техен съдия в някои моменти, като достойност да носят членството на Църквата, да влязат в дома на Господ, да бъдат кръстени, да получат свещеничеството, да служат на мисия, да преподават и да служат като служители в организациите. Вие трябва да сте съдник на нуждата им при нещастие да получат помощ от даренията от пост на паството и стоки от склада на Господната Църква. Никой от тези, за които отговаряте, не бива да ходи гладен, без дрехи или подслон, макар и да не е потърсил (помощ). Трябва да познавате някои от условията на цялото паство, на което сте начело.
Трябва да сте техен съветник, утешител, упование и сила във времена на печал и беди. Трябва да сте силни с онази сила, която иде от Господ. Трябва да сте мъдри с онази мъдрост, която иде от Господ. Вратата ви трябва да бъде отворена да чувате техните плачове, гърбът ви здрав да носи техните товари, сърцето ви чувствително за нуждите им, набожната ви любов достатъчно обширна и силна дори за грешниците и критиците. Трябва да сте мъж с търпение, желание да слушате и желание да разберете. Вие сте единственият, към когото някои могат да се обърнат. Трябва да сте там, когато всички останали възможности са изчерпани. Позволете ми да ви прочета няколко реда от писмо, пратено на един епископ:
„Уважаеми епископе,
Почти две години минаха, откакто ви позвъних с отчаяна молба за помощ. По онова време бях готов да свърша със себе си. Нямах към кого другиго да се обърна — без пари, без работа, без приятели. Взеха ми къщата и нямаше къде да живея. Църквата бе последната ми надежда.
Както знаете, напуснах Църквата на 17 години и престъпих почти всяко правило и заповед в търсенето си на щастие и задоволство. Вместо щастие, животът ми бе пълен с мъка, терзание и отчаяние. За мене нямаше надежда или бъдеще. Дори се молех Бог да ме остави да умра, за да се отърва от мъката си. Но и Той не ме искаше. Чувствах, че дори Той ме отхвърля.
Именно тогава се обърнах към вас и Църквата…
Вие с разбиране ме слушахте, съветвахте, напътствахте, помагахте.
Започнах да раста и се развивам в разбиране и знание на Евангелието. Открих, че трябва да направя някои фундаментални промени в живота ми, които бяха ужасно трудни, но вътре в себе си имах достойнството и силата да го сторя.
Научих, че щом живея според Евангелието и се покайвам, нямах повече страхове. Бях изпълнен с един вътрешен покой. Облаците на терзание и отчаяние бяха отминали. Поради Единението слабостите и греховете ми бяха опростени чрез Исус Христос и любовта Му към мене.
Той ме благослови и укрепи. Той откри пътища за мене, даде ми насоки и ме пазеше от зло. Открих, че с преодоляването на всяка пречка бизнесът ми почна да се разраства, носейки облаги на семейството ми и карайки ме да чувствам, че съм постигнал нещо.
Епископе, вие се отнасяхте с разбиране и ме подкрепяхте през изминалите две години. Никога нямаше да стигна дотук, ако не беше вашата любов и търпение. Благодаря ви, че бяхте това, което сте като Господен служител, който помогна на мен, блудния син.”
Епископи, вие стоите като стражи на кулата над района, в който сте председател. Във всеки район има много учители. Но вие трябва да сте главният учител сред тях. Трябва да съблюдавате сред людете да не се промъкват лъжливи учения. Трябва да съблюдавате да растат с вяра и свидетелство, честност и праведност, и чувство за служене. Трябва да съблюдавате обичта им към Господ да укрепва и да се проявява в по-силна обич един към друг.
Трябва да сте техния изповедник, посветен в най-големите им тайни, грижливо пазещи това, което им е поверено. Вашето е поверително общуване, което трябва да бъде уважавано и опазвано от всички натрапници. Може да има изкушения да разкажете. Не можете да се поддадете.
Освен след специално законно разрешение в случаи на насилие, онова, което ви е казано конфиденциално, трябва да остане при вас. Църквата поддържа гореща линия, на която да се обаждате в случаи на насилие, които могат да ви бъдат доверени.
Като личност вие председателствате Аароновото свещеничество на района. Вие сте техен водач, учител, пример — независимо дали го искате или не. Вие сте председателстващият висш свещеник, бащата на районното семейство, когото викат при неразбирателства като защитник на обвинаемия.
Вие председателствате събранията, на които се преподава Учението. Вие сте отговорен за духовната същност на тези събрания и за раздаването на причастието на членовете, та всички да си припомнят светите завети и задължения, възложени на онези, които са взели върху си Господното име.
Вие трябва да бъдете непоколебим приятел на вдовицата и сирачето, на слабия и тормозения, на насиления, нападнатия и безпомощния.
Звукът на тръбата ви трябва да бъде сигурен и ясен. В района си вие сте водач на Господното войнство, водещ ги към победа в похода срещу греха, безразличието и вероотстъпничеството.
Знам, че понякога работата е трудна. Времето никога не стига тя да бъде свършена. Призованията са чести и многобройни. Имате други неща за вършене. Това е вярно. Не бива да крадете от работодателя си времето и енергията, които са негови по право. Не бива да лишавате семейството си от времето, което принадлежи на тях. Но както много от вас са разбрали, докато търсите божествено напътствие, вие сте благословени с мъдрост свръх вашата собствена, и сила и способност, които не сте подозирали, че имате. Възможно е да планирате времето си така, че да не пренебрегвате нито работодателя си, нито семейството, нито паството ви.
Бог да благослови добрите епископи от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Понякога може да сте склонни да се оплаквате от тежестите на служенето ви. Но познавате и радостите на това служене. Колкото и да е тежко, знаете, че това е най-сладкото, най-възнаграждаващо, най-важно нещо, което сте вършили някога извън стените на собствения ви дом.
Благодаря на Господ за вас. Благодаря на Господ за добрите епископи на тази Църква по цял свят. Моля се за вас, всичките 18 000 от вас. Моля се да бъдете силни. Моля ви да бъдете искрени. Призовавам ви да сте непреклонни в живота ви и целите, които възлагате на другите. Макар че дните ви може да са дълги и изтощителни, нека почивката ви е сладка и в сърцата си да познаете покоя, който иде само от Бог при онези, които Му служат.
Свидетелствам за силата и добротата на епископите на тази Църква. Отдавам почит на съветниците, които им помагат и на всички, които служат под ръководството им в отговор на дадените им призования.
Не очакваме от вас невъзможното. Искаме да вършите най-доброто, което можете. Делегирайте на другите всичко от работата, което правилата ви позволяват. И сетне оставете нещата в Господните ръце.
Един ден ще бъдете освободени. Това ще бъде време на тъга. Но ще получите утеха, когато вашите люде ви благодарят. Те никога не ще ви забравят. Ще ви помнят и говорят с уважение през следващите години, защото измежду служителите на Църквата вие сте им най-близки. Били сте призовани, поставени и отделени като пастири на паството. Били сте надарени с проникновеност, разсъдливост и обич да благословите техния живот. В хода на това сте благословили и своя собствен.
Давам свидетелство за божествената природа на призованието ви и на величествения начин, по който го изпълнявате. Нека вие, съветниците ви, съпругите ви и вашите деца бъдат благословени, докато служите на Господните чеда, смирено се моля в святото име на Исус Христос, амин.