Единението, покаянието и кирливите ризи
Обещанието на Господ е, че Той ще очисти дрехите ни в Своята кръв… Той може да ни изкупи от нашето лично падение.
Докато минавал с автомобил през малък град в Мексико, един човек сгазил и убил куче, което се спуснало пред него. От този ден нататък, той бил известен в селото като като мата перос. Хората не се замисляли откъде произлиза името — той просто бил „кучеубиецът”. В умовете на онези, които се появили по-късно и не познавали фактите, се създала ужасна представа за стореното от него.
Представата за даден човек, изградена върху слух, истина или пък установена чрез прякор, може на практика да е невъзможно да бъде преодоляна. Поговорката „не си показвай кирливите ризи” е мъдър съвет. Не е необходимо, нито уместно или здравословно да правим нашите лични или семейни грешки обществено достояние. Колкото по-широко е известен даден грях, толкова по-трудни са покаянието или промяната.
Това не значи, че греховете трябва да се прикриват, въпреки че това е естественият импулс на всеки, който е направил грях. Вместо да се покаем, ние искаме да скрием всяка грешка или грях, които сме извършили. Но както установил Каин след като убил Авел, той не можел да скрие греховете си от Господ1, защото всички неща са пред Неговия взор2. Той знае за всеки акт на непокорство, който извършваме, но за разлика от обществото, със знанието, което Той има за нашите грехове, Той дава и обещанието, че повече няма да ги помни ако ние се покаем.3
Показването на кирливите ризи и покаянието са тясно свързани. Грехът носи нечистота пред Господ, за която трябва да се направи помирение. Има обаче време и място за изповядването и за искането на прошка. Обхватът на тези параметри зависи от характера и величината на греха. Когато е било извършено престъпление по отношение на обществото или злоупотреба с общественото доверие, отговорността е тази простъпка да бъде публично съобщена и да се поиска прошка от обществото. Когато се покайваме отговорността ни е по отношение на Господ, Неговите служители и онези, които сме засегнали.
Съществува сходство между това, че дрехите ни са очистени чрез кръвта на Агнеца, и това как очистваме собствените си кирливи ризи. Нашите дрехи ще бъдат очистени чрез Неговата единителна жертва. Когато в Писанията се говори за дрехи се има пред вид цялото ни същество. Нуждата от очистване възниква, когато ние станем мръсни чрез греха. Съдът и опрощението са прерогатив4 на Спасителя, защото само Той може да прости и да измие нашите грехове.
Когато цар Вениамин отправил своята велика проповед в земята Зарахемла5, светиите променили сърцата си6 и имало мир и благополучие в цялата страна. Минало време и Алма бил призован да председателства над Църквата. Докато живеели в охолство някои членове на Църквата изпаднали в грях. Сърцето на Алма било разстроено, когато те били доведени пред него. Тъй като не знаел как да се справи с проблема, той ги изпратил да застанат пред цар Мосия, но царят ги върнал да бъдат съдени от Алма.
Като се боял да не би да постъпи погрешно в очите на Господ, Алма излял цялото си сърце пред Бог и го заумолявал да му даде отговори как да постъпи с прегрешилите. Поради огромната му любов към неговите ближни и пламенното му желание да върши волята на Бог, Господ мощно го благословил — даже с обещание за вечен живот. Тогава Господ му обяснил защо неговата молба да има разум при съденето е толкова важна, като казал: „Това е Моята Църква. Чрез Моето име те ще бъдат спасени. Това е чрез Моята жертва. Аз съм, Който ще съдя”7.
Колко често ние забравяме кой има правото да съди. Опрощението на греховете зависи от Него, а не от нас. Затова нека следващия път, когато сме изкушени да показваме кирливите си ризи пред другите, да си спомним:
Първо, отиди при Господ.
Второ, отиди при онзи, против когото си съгрешил.
Трето, ако е необходимо отиди при нашия съдия в Израел.
И четвърто, забрави за него.
Друг аспект на излагането на показ на кирливи ризи е плътското незадоволимо желание, което имат някои, да разкриват недостатъците на другите. Господ отправил предизвикателство към Иов, докато той страдал под своето бреме: „Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?”8 Това може да се случи даже и в семейството, когато някой, който предполага, че защитава собственото си добро име, излага в най-малки подробности недостатъците и грешките на своите братя и сестри, деца или родители под формата на саооправдание, което има за цел да облекчи личната му болка.
В притчата за блудния син, блудният син бил възвърнат от един верен баща, който говорил за ценността на сина си, а не за неговите недостатъци.
Винаги, когато разказваме за греховете или грешките на другите, ние всъщност ги осъждаме. Чух един баща да казва на своя син, че един човек никога повече няма да работи за него, защото чувствал, че човекът му е поискал несправедливо много пари за извършеното. Момчето отговори: „Татко, изненадан съм, че те чувам да казваш това, защото си ни учил по различен начин.”
Бащата съдеше без основание. Какво трябваше да направи той? Ако имаше въпроси относно разходите за извършената работа, той трябваше да ги обсъди с човека, да преодолеят различията си и да приключи въпроса без повече критики към другия. Спасителят учи: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви се отсъди и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”.9
Когато книжниците и фарисеите довели при Исус жената, хваната в прелюбодеяние, Той се навел и пишел с пръста Си върху пясъка, за да не могат другите да виждат или чуват. Тогава Той казал: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея.” Когато всички нейни обвинители били засрамени поради греховете си и си отишли, Той казал на жената: „Иди си и повече не съгрешавай”10.
Какво трябва да направим когато разберем за проблемите на други хора?
-
Не съдете. Оставете съденето на Господ, Който е съвършеният съдия. Нека не проучваме или изследваме греховете на другите, но да виждаме тяхната божественост. Не ни принадлежи да се задълбаваме в проблемите на другите, а по-скоро да усещаме широчината на тяхната доброта.
-
Трябва да прощаваме. Макар и да сме били лично наранени, Господ е казал: „Аз, Господ, ще простя на когото ще простя, но от вас се иска да прощавате на всички хора”11.
-
Забравете. Неотстъпчивата памет може да разяде и най-устойчивия дух. Оставете, не обръщайте внимание, забравете.
Ако вълната на изкушението да разкриете греховете на други хора ви обземе, не казвайте на вашия ближен и дори на най-добрия си приятел. Отидете при епископа. Оставете товара върху него. Ако се изисква, съобщете на гражданските или криминални органи на властта и след това не се занимавайте повече с това. Вярвам, че за да получим скъпоценното обещание, което получил Алма, се изисква да имаме същия дух и действията, които той предприел по отношение на собствените си кирливи ризи и тези на другите.
А какво ще кажем ако ние сме правите, а те грешат? Не трябва ли да обявим публично своята позиция, така че другите да не съдят нас, че сме извършили грешката? Господ е дал ясни указания относно тази дилема. Не е наш прерогативът да съдим. Правото да измерваме съчицата не ни принадлежи, защото гредата в собственото ни око възпрепятства способността ни да виждаме. Няма палачинка, която да е толкова тънка, че да има само една страна. Тук се изисва съчувствие, дара да чувстваме онова, което чувстват другите, и да разбираме онова, което преживяват другите. Съчувствието е естествена последица на милосърдието. То стимулира и усилва способността ни да служим. Съчувствието не е съпричастност, а разбиране и грижа. То е основата на истинското приятелство. Съчувствието води до уважение и отваря вратата към обучаването и научаването. Индианците Сиукси разбират този принцип като се молят: „О, Велик Дух, помогни ми никога да не съдя друг преди да съм ходил две седмици в неговите мокасини”.
И така, какво да правим с кирливите ризи? Процесът започва с покаяние. Спасителят стои пред вратата и чука12; Той е готов незабавно да ни приеме. Ние трябва да изоставим своите грехове, за да може да започне очистването. Обещанието на Господ е, че Той ще очисти дрехите ни в Своята кръв13. Той е дал Своя живот и е страдал за всички наши грехове. Той може да ни изкупи от нашето лично падение. Чрез Единението на Спасителя, Който е дал Себе Си като откуп за нашите грехове, Той упълномощава Светия Дух да ни очисти в кръщение с огън. Когато Светият Дух живее в нас, Неговото очистващо присъствие изгаря и отстранява мръсотията на греха. Процесът на очистването започва веднага, щом вземем твърдото решение.
Нашата обвързаност с Господ започва като насочим вниманието си към Него. Наскоро бяхме на една конференция на кол в Наву, щата Илинойс. Хоровата музика беше изключителна. Диригентът, който е професионален музикант и преподава в местен университет, майсторски плени хора и конгрегацията. Всяко движение на неговото тяло бе неделимо свързано с музиката. Искахме да пеем точно така, както той дирижираше. Всички очи бяха насочени към него. Мислех си за Спасителя. Той е отправил към нас предизвикателството да бъдем такива, какъвто е Той. Ако Му отдадем прехласнатото внимание, което отдавахме на брат Нелсън, ние бързо ще бъдем преобразени по образа на Спасителя.
Докато пеехме промяната стана мигновено. Ние бяхме там, където беше необходимо да сме, и всички имахме голямо желание да следваме. Ако се намираме на местата, на които трябва да бъдем, с пламенното желание да следваме Господ, Той ще докосне живота ни и ще ни очисти, за да можем да живеем постоянно в Неговото присъствие. От страна на диригента нямаше никаква принуда към нас да пеем, а само връзка. Истинското покаяние идва при такава връзка със Спасителя. Нека помислим за нашите лични молитви и всекидневни мисли. Всички ние трябва да извършим определена работа, за да създадем връзката, която изисква Господ.
Запитах брат Нелсън как успява да извлече от нас толкова много. Той отговори смирено: „Защото сърцата им са чисти.”
„Какво още?”, попитах аз.
Той отговори: „Това става чрез Духа. Това е единственият начин, по който можем да общуваме на такова ниво.”
И така, къде трябва да фокусираме вниманието си? Господ е казал, „че ако очите ни са насочени единствено към Неговата слава, то нашите тела ще бъдат изпълнени със светлина и в нас няма да има никаква тъмнина, а онова тяло, което е изпълнено със светлина, схваща всичко”.14 Това може да стане ако поемем отговорността за нашите кирливи ризи чрез покаянието и се погрижим те да бъдат очистени.
Нека се радваме на обещанието на Спасителя, дадено чрез Мороний: „(станете)… (облечете) хубавите си одежди… елате в Христа… и (заобичайте) Бога с цялата си мощ, ум и сила… и ще може да бъдете съвършени в Христа чрез Неговата благодат;… чрез проливането на кръвта на Христа, която е в завета на Отца за опрощение на греховете ви, за да станете свети и неопетнени”15. В името на Исус Христос, амин.