Ясният и вдъхновяващ зов на пророците
Пророци и апостоли стоят начело на това дело днес, докато то напредва по целия свят.
Като гледам от тук това огромно събрание, аз виждам с окото на ума си не само присъстващите в Центъра за конференции, но и онези от вас, които участвате в тази конференция в сгради за събрания и домове по целия свят. Независимо дали сте наблизо или много далече, вие сте така жизнено важни за делото на Господ и за установяването на Църквата там, където живеете.
Ние сме обединени в любовта си към Бог, нашият Вечен Отец. Ние почитаме Неговото име и това на единородния Му Син, Спасителя на света, тъкмо Исус Христос. По време на тази конференция в нас ще бъдат предизвикани чрез силата на Светия Дух чувства, които ще увеличат вярата ни в Отца и Сина, както и любовта ни към принципите на Възстановеното Евангелие. От своя страна, тези чувства ще ни привлекат по-близо до Тях, докато чувстваме Тяхното присъствие в нашия живот и желаем с цялото си сърце да знаем Тяхната воля и да станем като Тях.
Моето послание и свидетелство към вас е, че пророци и апостоли стоят начело на това дело днес докато то напредва по целия свят. Те са били призовани от Бог чрез откровение. Те наистина са пророци, гледачи и откровители. Господ ги обича и като членове на Църквата ние ги почитаме и гледаме на тях като на слуги на живия Бог. Вдъхновяващият зов на пророците е така ясен днес, както е бил и в миналото, и свидетелството на пророците ще продължава до самия момент когато Господ Исус Христос се завърне да царува във слава.
Живеем в чудесни, но и опасни времена. По цялата земя тъканта на нациите и светът като цяло явно се влошават. Виждаме противоречия и вражда между ръководители и нации, конфликти между общности и раздори вътре в семействата. Решението на проблема със световните злини се намира в разбирането на доктрините и ученията на Господ Исус Христос и прилагането на тези принципи в живота на всяко човешко същество. И древните, и съвременните пророци са ни учели ясно на божествени доктрини и учения така, както ги е движил Светият Дух. Когато чуваме тези истини, те ни се предават в сърцата и умовете от същия този Дух.
Изключително важно е, когато размишляваме върху ролята на пророците, да разберем, че на първо място пророците са призовани от Бог и Той свидителства на света за тяхното призование. Древната Книга на Авраам описва едно събитие, което станало в доземното съществуване, когато Бог погледнал на духовете, които бил създал: „И Бог видя тези души и че те бяха добри; и застана сред тях и каза: Тези Аз ще направя Мои управници; защото Той стоеше сред онези, които бяха духове, и Той видя, че Те бяха добри; и Той ми рече: Аврааме, ти си един от тях. Ти беше избран преди да се родиш” (вж. Авраам 3:23).
Относно старозаветния пророк Самуил Писанията свидетелстват, че „Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи. И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил бе потвърден за Господен пророк” (1 Царете 3:19-20).
Книгата на Мормон цитира Спасителя в древна Америка, когато Той подчертал колко ценни са старозаветните пророчества на Исаия:
„И сега, ето, Аз ви казвам, че вие трябва да изучите тези неща. Да, давам ви заповед да изучавате усърдно тези неща, защото велики са словата на Исаия.
Защото наистина той говори относно всички тези неща, касаещи Моя народ, който е от дома Израилев;…
И всички неща, които той каза, са били и ще бъдат, тъкмо според словата, казани от него…
…Изучавайте пророците, защото има много от тях, които свидетелстват за тези неща” (3 Нефи 23:1-3, 5).
На второ място, ролята на пророците е да учат за Христос и да свидетелстват за Неговата божественост и мисия. Адам, първият пророк, заедно с жена си Ева чул гласа на Господ и въвел образец за диспенсациите, които щели да последват. За това събитие от голяма важност пише, че „Адам благослови Бога и бе изпълнен и започна да пророкува относно родовете на земята, казвайки: Благословено да е името Божие, понеже поради греха ми се отвориха очите ми, и в този живот ще имам радост, и отново ще видя Бога в плът.
И Ева, жена му, като чу това, зарадва се и каза: Да не беше нашето падение, никога не бихме имали семе и не бихме знаяли доброто и злото, и радостта от изкуплението ни, и вечния живот, който Бог дава на всички покорни.
И Адам и Ева благословиха името Божие и научиха своите синове и дъщери на всичко това” (вж. Моисей 5:10-12).
Еламан, древен пророк от Америка, учел синовете си Нефи и Лехи така: „И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат” (Еламан 5:12).
Може би най-силното свидетелство за Спасителя през тази диспенсация е дадено през 1832 г. от Джозеф Смит и Сидни Ригдън:
„И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последно от всички, което даваме за Него: Че Той е Жив!
Защото Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога; и чухме гласът да свидетелства, че Той е Единородният на Отца —
че от Него, чрез Него и из Него, световете са и са били създадени” (вж. У. и З. 76:22-24).
Третата характерна черта на пророците е, че техните учения се записват и по-късните пророци и учители учат на тях обитателите на земята. Господ казал на старозаветния пророк Моисей: „Ела горе при Мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш” (Изход 24:12).
Живите пророците на Господ днес дадоха еднакво убедително свидетелство, когато през 1995 г. засвидетелстваха на света за свещената роля на брака и семейството:
„Ние, Първото Президентство и Съветът на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни тържествено обявяваме, че бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и че семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца…
Ние заявяваме, че начинът, по който земният живот се създава, е божествено постановен. Ние потвърждаваме светостта на живота и неговата важност във вечния план на Бог…
Ние призоваваме отговорните граждани и държавните служители, навсякъде по света, да подкрепят мерките, предназначени да запазят и укрепят семейството като основна единица на обществото” (Семейството: Прокламация към света”, Liahona, октомври 1998 г., стр. 24).
По-късно те дадоха също личното си свидетелство, като апостоли на Господ, за мисията на Исус Христос:
„Ние тържествено свидетелстваме, че Неговият живот, който заема централно място в човешката история, нито започна във Витлеем, нито завърши на Голгота. Той беше Първородният на Отца, Единородният Син в плътта, Изкупителят на света…
Ние свидетелстваме, че някой ден Той ще се върне на земята… Той ще управлява като Цар на Царете и ще царува като Господар на Господарите, и всяко коляно ще се преклони пред Него, и всеки език ще Го славослови. Всеки един от нас ще застане пред Него, за да бъде съден според делата си и според желанията на сърцето си” („Живият Христос: Свидетелството на Апостолите”, Liahona, април 2000 г., стр. 2-3).
В своята сърцевина ученията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни имат за цел да дадат в душата на всеки искрен човек, който би попитал Бог с вяра, лично свидетелство за нашия Господ и Спасител и за ролята на пророците от зората на времето до този момент. Свидетелствам, че поредицата от пророци е продължила от Джозеф Смит, първият пророк на тази диспенсация, до Гордън Б. Хинкли, пророкът на Господ днес. За това давам своето свидетелство. В името на Исус Христос, амин.