Младите мъже — притежатели на ключове
Нуждаем се от млади мъже, които да стоят в своето призование, като знаят за своето право, получено чрез ръкополагане, да действат в сана, в който са поставени.
Държа в ръката си екземпляр от наръчник за Неделното училище, озаглавен Ръководители от Писанията, който е бил публикуван през 1947 г. Авторите са Марион Г. Мъркли и Гордън Б. Хинкли. Преди петдесет и шест години! Този наръч- ник е в дома ми от много години и е една от причините за това изказване.
Едно от най-значимите събития на Възстановяването е възстановяването на Аароновото свещеничество през май 1829 г. Иоан Кръстител се явил на Пророка Джозеф Смит и на Оливър Каудъри.
Джозеф разказва, че „докато били така заети и се молили и призовавали Господа, един пратеник от небесата се спуснал в облак от светлина и след като положил ръце върху тях, ги ръкоположил, казвайки:
„Върху вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам свещеничеството на Аарон, което държи ключовете на служението на ангели, и Евангелието на покаянието, и на кръщението чрез потапяне за опрощение на греховете”1.
На тази сесия на свещеничеството от общата конференция присъстват десетки хиляди млади мъже, които притежават Аароновото свещеничество и които принадлежат на кворуми на дяконите, учителите и свещениците по целия свят. Начело на всеки кворум има президентство на кворума, включително президент, който притежава ключовете за ръководене на отделния свещенически кворум.
Мнозина от нас може да считат, че тези ръководители-младежи са твърде млади, за да заемат тези отговорни позиции. Нека се спрем на няколко примера за това, което младежите действително могат да направят.
Първо, пророк Еремия:
„Пак дойде Господното слово към мене и рече:
Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш от утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.
Тогава рекох: О, Господи Иехова! Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.
А Господ ми рече: Не думай — дете съм; защото при всичките, при които те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш …
Тогава Господ простря ръката Си та я упря до устата ми; И Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти”2.
Ако Господ иска, не би ли могъл да вложи също думи в устата на 13-годишен президент на кворум на дяконите, който „държи ключовете на служението на ангели”?
Друг млад човек на име Тимотей станал спътник-мисионер на апостол Павел. Посланията на Павел до Тимотея са израз на одобрение към вярата и свидетелството на този твърде млад мъж. Нека ви прочета няколко откъса от тези послания:
„По тая причина… да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце…
(Христос) ни е спасил и призовал със свято призвание”3.
„И че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър”4.
Подобно на Тимотей, един 14-годишен президент на кворум на учителите не би ли имал също право на „дарба от Бога”, когато е отделен от епископа? Не е ли призованието президент на кворума на учителите също „свято призвание”? Може ли един 16-годишен свещеник да бъде „мъдър”? Писанията ни отговарят с едно силно звучащо ДА!
Един от най-великите примери за твърде млад човек, който направил принос от монументално значение, е Мормон. Нека прочетем само част от неговия разказ:
„И сега аз, Мормон, правя летопис за нещата, които видях и чух и го наричам Книгата на Мормон.
И по времето, когато Амарон скри летописите в Господа, той дойде при мене, (аз бях на възраст около десет години и бях започнал да се образовам до известна степен според ученията на моя народ); и Амарон ми каза: Аз чувствам, че ти си сериозно дете и си много наблюдателен…
Затова (един ден)… ти ще вземеш плочите на Нефи, а останалата част ще оставиш на мястото, където са; и ще издълбаеш върху плочите на Нефи всичко, което си видял относно този народ”5.
„…И въпреки младостта си аз бях едър на ръст; ето защо народът на Нефи ме избра да бъда негов водач, сиреч водач на войските им.
И стана така, че на шестнадесетата си година аз тръгнах начело на една войска на нефитите”6.
Каква забележителна хронология на събитията в живота на един младеж! Той започнал да се готви за своето пророческо призвание на 10-годишна възраст, когато му било дадено да узнае за древните свещени летописи. Чрез назначение от народа на Нефи той станал водач на войските на нефитите на 16-годишна възраст.
През месец юни в годината, когато навърших 12 години, бях ранен при инцидент с кон, докато доставях вестници в родения ми град Рандолф, щата Юта. Бях сложен в инвалидна количка в продължение на шест месеца преди да мога да ходя за първи път на Коледа същата година. Помня как членовете на президентството на моя кворум на дяконите идваха в къщи да ме посещават — Дейл Рекс, Дъг МакКинън и други, които бяха 13-годишни ръководители в президентството на кворума на дяконите. Те явно разбираха своята отговорност към мен като член на техния кворум.
Неодавна стоях до мястото, от където се получава багажа на международното летище Солт Лейк, когато една жена дойде при мен и ме попита как се казвам. Спомних си, че това е моя някогашна съученичка от гимназията Саут Рич от преди много години. Беше се променила откакто я бях виждал за последен път. Всички знаете как се чувствате по време на предизвикващото страх събиране на бивши съученици от гимназията. Тя имаше повече сива коса и още няколко бръчки. (Аз, разбира се, не бях се променил.) Виждаше се, че посреща своето дете-мисионер, което се връщаше от мисия. Това ме изненада. Когато тя все още посещаваше училище, нейното семейство, които не бяха членове на Църквата, се бяха преместили да живеят сред нашата малка общност. Нейното име беше Алис Гомез. Тя беше на почти същата възраст като мен и моите приятели. Спомням си, че тя винаги се държеше приятелски и учтиво, но никога не посещаваше наше църковно събрание.
Аз й казах: „Алис, разкажи ми своята история. Очевидно сега си активен член на Църквата, но никога не стана такъв, докато ходехме на училище.”
Нейният отговор бе осъдителен: „Никой никога не ме попита!” Ха! Нашият кворум наистина се беше провалил в този случай.
Неотдавна ми разказаха историята за един млад свещенически кворум в Ямайка, чиито членове решили да помагат на мисионерите в тяхната работа. И така, младите мъже-членове на този кворум, тръгнали да чукат по вратите, като се опитвали да осигурят срещи за мисионерите. Скоро те намерили повече хора, отколкото мисионерите можели да учат.
Членовете на един кворум на свещениците от Кейсвил, щата Юта, решили, че няма да загубят и един член от своя кворум. Целият кворум отивал в дома на по-слабо активен член и провеждали своя неделен урок, седнали около леглото на члена. Скоро този млад мъж се присъединил към кворума при преподаването на неделния урок в друг дом.
Към 2003 г. в Църквата има над 26000 района и клона с приблизително 78000 кворума на дяконите, учителите и свещениците. Говорим за една армия!
Приносът, който кворумите на Аароновото свещеничество биха могли да направят в работата по обръщането във вярата, задържането и активизирането на другите членове на кворумите е огромен.
Ако 16-годишният Мормон би могъл да бъде командващият офицер на голяма армия и ако Еремия като дете би могъл да получи в устата си слова от Всемогъщия Бог и ако Тимотей би могъл да бъде толкова мъдър, колкото бил, то тогава всеки млад мъж, който чува звука на гласа ми, може да се изправи и да отговори на предизвикателството каквото са отговорностите му в кворума.
Отговорностите на кворумите на Аароновото свещеничество са не по-маловажни от отговорностите на кворумите на старейшините или на групите на висшите свещеници. Помнете, че те „държат ключовете на служението на ангели”. Нуждаем се от млади мъже, които да стоят в своето призование, като знаят за своето право, получено чрез ръкополагане, да действат в сана, в който са поставени.
Свидетелствам, че тези кворуми на Аароновото свещеничество притежават святото свещеничество на Бог. В името на Исус Христос, амин.