Свещеничеството, ключовете и властта да се благославя
От достойните притежатели на Мелхиседековото свещеничество се очаква да използват дадената им власт, за да благославят другите, като се започне от членовете на собствените им семейства.
Едно от забележителните свидетелства за Възстановяването е свидетелството на Джозеф Смит и Оливър Каудъри относно начина, по който било възвърнато на земята свещеничеството и неговата напътстваща власт. Във всеки случай свещеничеството и свещеническите ключове били възстановявани от небесни посланици, които ги притежавали в по-ранни времена. Иоан Кръстител върнал на земята Аароновото свещеничество, заедно с ключовете на покаянието и кръщението1. Петър, Яков и Иоан не само възстановили Мелхиседековото свещеничество, но също и „ключовете на царството”2. Моисей и Илия се върнали с ключовете на „събирането” и „запечатването”3. Събитията, които описват възвръщането на свещеничеството са забележителни с това, че те точно съответстват на библейския модел на възстановяване на свещеничеството в по-ранните диспенсации. Помислете, например, за възстановяването и предаването на свещеническата власт по времето на Спасителя.
Към края на Своето служение Исус обещал на Петър „ключовете на царството”4, като знаел, че Той скоро ще напусне и че ключовете на свещеничеството са необходими на апостолите, ако ще трябва да ръководят делото след Неговото възнесение. Матея пише, че за да получат те ключовете, Исус завел „Петра, Якова и… Иоана… на една висока планина”, където „се преобрази пред тях” и „явиха им се”5 Илия и Моисей. Наскоро след това събитие Спасителят заявил, че апостолите вече имат ключовете да ръководят служението6. Пророкът Джозеф Смит заявява, че „Спасителят, Моисей и Елиас дали ключовете на Петър, Яков и Иоан на планината, когато те били преобразени пред Него”7.
Моделът на възстановяването на свещеничеството, описан от Матея, е същият модел, който е следван и в нашата диспенсация. Апостоли и пророци, определени от Господ да притежават ключове в по-ранни диспенсации, ги възвърнали на земята при започването на тази диспенсация.
В противоположност на това, служителите на църквите около градчето Палмира през деветнадесети век, тъй като не разбирали, че е станало едно велико вероотстъпничество, вярвали в един напълно различен процес на получаване на свещеничеството. Те вярвали, че властта да проповядват идвала чрез едно вътрешно призвание към свещеничество на вярващите. Те не разбирали необходимостта свещеничеството да бъде получено от човек с власт чрез полагането на ръце8. Те, също така, не разбирали целта или необходимостта от свещенически ключове.
Свещеничеството е силата и властта на Бог, дадени на човека. Свещеническите ключове са правото да бъде напътствана употребата на тази власт. Президентът на Църквата държи ключовете, които са необходими за управлението на цялата Църква. Неговите съветници в Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли също притежават ключовете на царството и действат под напътствието на Президента. На президентите на кол, на епископите, на президентите на храм, на мисия и на кворум са дадени ключове да ръководят Църквата в рамките на своите правомощия. Техните съветници нямат ключове, но „получават делегирана власт чрез призоваване и възлагане”9.
Свещеничеството и свещеническите ключове отварят вратата на благословиите от Единението. Чрез властта на свещеничеството хората са кръщавани за опрощение на греховете, което е станало възможно благодарение на великият акт на милост от страна на Спасителя. Притежател на Мелхиседековото свещеничество може да даде Светия Дух. Чрез даряването със Светия Дух членовете биват очистени чрез огън, водени са в истината, утешавани са, освещават се и се благославят по много начини като участници в плодовете на Единението. Запечатващата власт може да свърже завинаги мъжът, жената и децата им като прави възможно възвисяването в бъдещия свят. Това отново е благословия от Спасителя.
От достойните притежатели на Мелхиседековото свещеничество се очаква да използват дадената им власт, за да благославят другите, като се започне от членовете на собствените им семейства. Едно от великите наследства на Възстановяването е че бащата, който е ръкоположен в Мелхиседековото свещеничество, има правото да благославя своята съпруга и деца, когато се чувства подтикнат към това и когато те поискат благословия.
Преди много години семейството ни преживя нещо, което остави незаличим спомен за важността, ценността и силата на бащината благословия. Уроците, които бяха научени, може да представляват интерес и за вас.
Когато най-големите ни деца бяха готови да започнат да посещават училище, сестра Бейтмън и аз решихме да бъде дадена бащина благословия на всяко дете в началото на учебната година. Това щеше да стане по време на семейна домашна вечер преди началото на училището. Годината, в която най-големият ни син Майкъл започна трети клас, е изпълнена със специални спомени за нас. Предишното лято той беше участвал в игри по бейзбол към детската лига. Той наистина обичаше този спорт. Когато непосредствено преди започване на училището се събрахме за семейната домашна вечер, Майкъл обяви, че не се нуждаел от благословия. Той бил завършил своя първи сезон в детската лига, а благословиите били за по-малки деца.
Сестра Бейтмън и аз бяхме поразени. Насърчихме го, като му казахме, че една благословия би му помогнала в училищната работа. Казахме му, че тя ще го закриля. Казахме му, че тя ще му помага в отношенията му с неговите братя, сестри и приятели. Нашите насърчения, съчетани с придумвания, се провалиха. Той бил твърде голям. Тъй като вярвахме в принципа на свободата на избор, ние нямахме намерение да даваме принудителна благословия на осемгодишно момче. Всички деца, с изключение на Майкъл, получиха благословия през тази година.
Учебната година напредваше нормално. Майкъл и останалите деца се справяха добре в училище и семейството се радваше на тяхната близост един с друг. Когато настъпи месец май на следващата година, беше време да започнат бейзболните игри на детската лига. След последния училищен ден треньорът на Майкъл обяви тренировка на отбора. Нетърпеливото очакване на Майкъл за това беше огромно. Оставаше малко до реализирането на мечтата му. Той щеше да бъде началният кетчър. Бейзболното игрище беше само на няколко пресечки от дома ни. Момчетата и треньорът отишли пеша до бейзболното игрище, като пресекли една оживена магистрала. След тренировката момчетата и треньорът тръгнали за дома. Майкъл и един негов приятел тичали пред треньора и останалите момчета. Когато двете момчета се приближили до магистралата Майкъл не се огледал и се спуснал пред една кола, която била шофирана от 16 годишен младеж, който карал кола сам за първи път. Можете ли да си представите страха, който внезапно овладял сърцето на младия човек? Той ударил спирачките и направил остър завой в опита си да не удари момчето. За нещастие страничната част на бронята ударила Майкъл и го проснала на магистралата.
Малко по-късно сестра Бейтмън и аз получихме обаждане от полицията. Майкъл бе в критично състояние и пътуваше с линейка към болницата. Важно бе да побързаме. Преди да тръгнем се обадих на един приятел и го помолих да се видим в болницата и да ми помогне при даването на благословия. Продължилото 20 минути пътуване беше най-дългото в живота ни. Ние се молихме горещо за живота на нашия син и да знаем каква е волята на Господ.
Докато паркирахме колата до входа на спешното отделение, видяхме как един полицай излизаше заедно с един плачещ младеж. Полицаят ни позна и ни запозна с младежа, който беше шофьорът на колата. Бяхме достатъчно запознати със случая и затова го прегърнахме и му казахме, че знаем, че вината не е негова. Тогава влязохме в болницата, за да намерим Майкъл. Когато влязохме в стаята му, лекарите и сестрите работеха трескаво, грижейки се за него. Приятелят ми беше пристигнал и попитахме дали ще ни дадат две-три минути насаме с него. Моят брат от свещеничеството извърши помазването, а аз запечатах. Когато положих ръцете си върху главата на Майкъл, ме обзе едно чувство на утеха, потекоха думи и бяха направени обещания. Тогава той бързо бе откаран в операционната зала.
През следващите няколко седмици Майкъл лежа в болнично легло с бинтована глава и крак, опънат с противотежест. Всяка сряда неговите съотборници от детската лига го посещаваха след игра и му разказваха какво е станало. Всяка сряда в очите на Майкъл се насъбираха сълзи, които се стичаха надолу по бузите му, докато момчетата му преразказваха играта. След четири седмици в състояние на тракция Майкъл бе покрит с гипс от гърдите до пръс тите на краката. Два-три пъти го водихме да гледа как приятелите му играят. Изминаха още четири седмици и гипсът бе сменен, като сега покриваше само краката му. Два дни преди да започне училището беше отстранен и последният гипс. Когато следващата вечер семейството се събра за училищните благословии, знаете ли кой искаше първата благословия? Едно момче на девет години, малко по-голямо и доста по-мъдро, беше първо по ред.
В течение на годините нашите деца разбраха, че катастрофите не винаги се предотвратяват със свещенически благословии, но те също така знаят, че чрез свещеничеството има повече от един вид защита. Днес получатели на свещенически благословии са нашите внуци. Традицията се е предала на второто и на третото поколение. Вярваме, че тази практика, както и съществуването на семейства, ще тържествува във вечността.
Толкова съм благодарен, че едно 14-годишно момче на име Джозеф Смит влязло в горичка, за да поиска да узнае коя е правилната Църква. Ще бъда вечно благодарен за отговора, който той получил, и за последвалото възстановяване на свещеничеството и на неговите ключове чрез Иоан Кръстител, Петър, Яков и Иоан и други святи посланици. Нека използваме тази велика сила, за да благославяме всички Божии деца, като започнем от нашите собствени семейства. Това е молитвата ми в името на Исус Христос, амин.