Да избереш милосърдието: онази добра част
Приканвам ви не само повече да се обичате една друга, но да се обичате една друга по-добре.
Чудесно е да сме заедно като сестри от Обществото за взаимопомощ, жени в завета на възстановеното Господно Евангелие. Всяка от вас — без значение на възраст, етап от живота или положение — е нужна, ценна и обичана в Обществото за взаимопомощ. Благодаря за това, което сте; благодаря за всичко, което вършите.
В кабинета ми виси една прекрасна картина, изобразяваща Исус с Мария и Марта1. Всеки ден, когато тази творба ме приветства, размишлявам над предизвикателствата ни на жени. Сестри Хюз, Пингрий и аз се почувствахме вдъхновени да използваме този разказ за Мария и Марта като тема за това събрание. Господ учи, че е нужно едно нещо: да избираме онази добра част2. Именно за това ще говорим тази вечер, за избора на онази добра част.
Марта живяла в малко село във Витлеем, където „прие (Исус) у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която също седна при нозете на Господа и слушаше словото Му”3. И двете жени обичали Господ. И „Исус обичаше Марта, и (Мария)”4. Всъщност, тяхната връзка нарушавала обичая, защото по онова време обикновено жените не могли да обсъждат Евангелието с мъже.
При един случай Марта готвела вечерята и според Писанието „се залисваше с много шетане”5. С други думи, тя била стресирана!
Мария, от друга страна, „седна при нозете на Господа и слушаше словото Му”6, докато Марта все повече се разстройвала, понеже никой не й помагал. Звучи ли ви познато? Считате ли, че тя си е мислела, „Защо Мария си седи там, докато аз се потя над тази печка?” Тъй че Марта се обърнала към Исус и рекла, „Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне”7.
Внимателната покана на Господ може да я е изненадала. „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; Но едно нещо е потребно: и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея”8.
Отговорът на Спасителя поразително пояснява какво е най-важно. В онази вечер в дома на Марта добрата част не била в кухнята, тя била в нозете на Господ. Вечерята можела да почака.
Подобно на Мария аз желая да съм в нозете на Спасителя, докато подобно на Марта трябва някак да отида до пералнята, да изпратя пощата си и да поднеса на съпруга си нещо друго освен студена пица. Имам 15 внуци, чиито любящи малки духове и всекидневни предизвикателства искам да разбирам по-добре, но имам и отговорно призование от Църквата! Нямам много време. Като много от вас трябва да избирам. Всички ние се опитваме да изберем добрата част, която не може да ни се отнеме, да балансираме духовното и светското в живота ни. По-лек ли би бил изборът между обучение при посещение или обир на банка? Напротив, нашият избор често е по-сложен. Трябва да избираме между много достойни възможности.
Мария и Марта сме вие и аз, те са всяка сестра от Обществото за взаимопомощ. Те двете обичали Господ и желаели да покажат тази любов. В този момент ми се струва, че Мария изразила любовта си, слушайки словото Му, докато Марта я показала, като Му прислужвала.
Марта мислела, че постъпва правилно и че сестра й трябвало да й помага.
Не вярвам Господ да е казвал, че има Марти и има Марии. Исус не разпръснал безпокойството на Марта, но вместо това променил гледната точка й, като казал „избери онази добра част”. И коя е тя? Пророкът Лехий учи, че ние трябва „да погледнем към Великия Ходатай, и да се вслушаме във великите Му заповеди, и да бъдем верни на словото Му, и да изберем вечния живот според волята на Светия Му Дух”9.
Единственото нещо, което е нужно да изберем, е вечният живот. Ние избираме всеки ден. Докато търсим, слушаме и следваме Господ, сме обвити от ръцете на любовта Му — любов, която е чиста.
Мормон учи, че „милосърдието е чистата любов на Христа и устоява навеки”10. Чистата любов на Христа. Нека се вгледаме в това. Какво означава тази фраза? Част от отговора намираме в Исус Навиев: „Но внимавайте добре… да любите Господа вашия Бог… и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа”11. Милосърдието е нашата любов към Господ, показана чрез нашите действия на служба, търпение, състрадание и разбиране един към друг.
Допълнително прозрение върху чистата любов на Христа намираме в Етер: „(Исус) възлюбил света тъй, че да отдаде живота (Си) за света, за да може да го вземе отново и да приготви място за чедата човешки. И сега аз знам, че тази любов, която (Той е) имал към чедата човешки, е милосърдието”12. Милосърдието e също любовта на Господ към нас, проявена в деянията Му на служба, търпение, състрадание и разбиране.
„Чистата любов на Христа”13 се отнася не само за нашата любов към Спасителя, но и за Неговата любов към всеки от нас.
Историята на Мария и Марта илюстрира също как дарът на милосърдието може да бъде омаловажен. В молбата на Марта за помощ имало неизказано, но ясно отсъждане: „Аз съм права; тя греши”.
Съдим ли се ние един другиго? Критикуваме ли се един друг за личния си избор, мислейки че знаем нещата по-добре, докато всъщност рядко разбираме уникалните условия на другия или личното вдъхновение? Казвали ли сме някога „Тя работи извън къщи”. Или „Синът й не е служил на мисия”. Или „Твърде стара е за призование”. Или, „Тя не може — тя е неомъжена”. Подобни преценки и подобните на тях ни отнемат добрата част, тази чиста любов Христова.
Губим също от погледа си тази добра част, когато се сравняваме с другите. Косата й е по-хубава, краката ми са по-дебели, нейните деца са по-надарени, нейната градина е по-плодородна — сестри, знаете упражнението. Просто не можем да правим това. Сестри, не можем да си позволим да се чувстваме неудовлетворени, като се съсредоточаваме над това, което не сме, вместо над това, което сме! Ние всички сме сестри в Обществото за взаимопомощ. Просто не можем да критикуваме, сплетничим или съдим и да запазим чистата любов на Христа. Нима не чувате деликатния укор на Господ: „Марто, Марто…”?
Старейшина Марвин Дж. Аштън прекрасно е отбелязал: „Вероятно най-голямото милосърдие се проявява, когато сме добри един към друг, когато не съдим или квалифицираме някой друг, когато просто даваме един другиму привилегията на съмнението или оставаме мълчаливи. Милосърдие е да приемаме чуждите различия, слабости и недостатъци; да сме търпеливи с онзи, който ни е разочаровал; или да да се противопоставим на порива да се обидим на онзи, който не е свършил нещо по начина, който сме очаквали. Милосърдие е да откажем да се възползваме от слабостта на другия и да сме готови да простим на онзи, който ни е наранил. Милосърдието очаква най-доброто от всеки един от нас”14.
Когато проявяваме милосърдие, ние опознаваме сърцето на дадена сестра. Когато опознаем сърцето на дадена сестра, ние ставаме различни. Няма да я осъждаме. Просто ще я обичаме. Приканвам ви не само повече да се обичате една друга, но да се обичате една друга по-добре. Като вършим това, ние научаваме със сигурност, че „милосърдието никога не свършва”15.
Както показва случаят с Марта, едно от първите неща, които си отиват, когато съм затруднена и притеснена, е милосърдното ми отношение. Дали това е вярно за вас?
Научих, че най-добрият начин отново да възвърна милосърдието е да се освободя от бремето и просто да обичам и служа на Господ. Как можем да правим това? Започваме всеки ден, коленичили в молитва към нашия Отец в Небесата, чуваме словата Му чрез всекидневното изучаване на Писанията и следваме напътствията, които получаваме. Поставяме Христос на първо място, като възстановяваме кръговрата на любовта на милосърдието. „Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас”16. Това е взаимен цикъл на милосърдие. Сестри, „милосърдието никога не свършва”.
Когато получих това призование, исках с цялото си сърце да имам достатъчно милосърдие искрено да обичам всяка една сестра в Църквата. Исках увеличената ми любов да може да ви помогне да усетите любовта на Господ в живота си. Молех се на моя Небесен Отец „с цялото си сърце, за да може сърцето (ми) да (бъде) изпълнено с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос”17.
Миналия декември в Неделното училище учителката ни предложи при рекапитулацията на десятъка да дадем на Господ личен отчет за своето изучаване и прилагане на даден евангелски принцип. Имах непреодолимото усещане, че моето изучаване трябва да се съсредоточи върху милосърдието. Това нашепване бе потвърдено на събрание за причастието и аз знаех, че съм получила напътствие от Господ.
Общувайки с много от вас, изпитах поразителна любов към вас и добротата ви. Бях смирена от вашата подкрепа. Желанията ми да ви служа се задълбочиха. Това са чувствата на милосърдието; това са отговорите на молитвите ми; това са някои от най-сладките мигове на моето призование. Трябва да съм постигнала някакъв напредък, защото някои от децата ми ме питат защо съм толкова мила напоследък. Този декември ще мога да дам на своя Отец в Небесата отчет за усилията си да разбера и упражнявам милосърдие.
Господ ще ни покаже, точно както е направил с Мария и Марта, онази добра част, която няма да бъде взета от нас. Той ще ни дари милосърдие, онази чиста любов на Христа, защото „милосърдието никога не угасва”.
Скъпи сестри, едно нещо е нужно, да Го следваме всеки ден. Изберете, прочее, Христос Господ. Изберете да пирувате с Неговото слово. Изберете да уповавате в Него над всичко. Изберете да очаквате любовта Му. Изберете да Му дадете цялото си сърце. Изберете онази добра част.
За това се моля, в името на Исус Христос, амин.