Ние вярваме на всичко, което Бог е разкрил
Бог продължава да ракрива Своята воля на човечеството, както е правил през всички периоди на времената, когато е имал упълномощени служители на земята.
„Ние вярваме във всичко, което Бог е открил, във всичко, което Той открива сега, и вярваме, че Той ще открива още много велики и важни неща, отнасящи се до Божието царство”1.
Заявяваме на света, че небесата не са затворени. Бог продължава да ракрива Своята воля на човечеството, както е правил през всички периоди, когато е имал упълномощени служители на земята. Този факт трябва да бъде познат на всички деца на нашия Отец в Небесата, тъй като Светите писания съдържат много доказателства за това.
Понякога определяме връзката с Божията воля като откровение. Понякога говорим за такава връзка като вдъхновение. Терминът откровение, обаче, е доста по-обширен. Докато вдъхновението с право може да се счита като откровение, откровението може да включва видения, сънища, думи и други духовни изяви. Старейшина Талмидж обяснява:
„Откровението показва известяването на божествена истина чрез общение с небесата…
Думата вдъхновение понякога е натоварена със (значимост) почти идентична с тази на откровението, въпреки че произхода и ранната й употреба притежавала отличително значение. Да вдъхновиш означава буквално да общуваш с духа. Човек е вдъхновен, когато е под влиянието на сила, различна от неговата собствената. Божественото вдъхновение може да бъде считано като по-ниско или по-малко директно интензивно действие на духовно влияние върху човек, отколкото… откровението. Затова разликата е по-скоро по степен, отколкото по вид.”2
Има ред в начина, по който Господ разкрива Своята воля на човечеството. Всички ние имаме правото да отправяме молби към Господ и да получаваме вдъхновение чрез Неговия дух в рамките на нашето собствено настойничество. Родителите могат да получават откровение за своето собствено семейство, епископа за своята определена конгрегация и така до Първото Президентстсво за цялата Църква. Обаче, ние не можем да получим откровение за нечие друго настойничество. Пророкът Джозеф Смит заявил:
„Противоречиво е според реда на Бог, който и да е член на Църквата или който и да било друг да получава наставления вместо онези, които имат власт, по-висока от тяхната.”3
„Откровения за решенията и волята на Бог за Църквата трябва да идват от (Първото) Президентство. Такъв е реда в Небесата, и властта, и привилилегията на това Свещеничество. Също, това е привилегия на всеки служител в тази Църква да получава откровения, доколкото те се отнасят до неговото индивидуално призование и задължения в Църквата”4.
Колкото по-близо живеем живота си в хармония с напътствията, които Господ ни е дал, за да напътства нашия живот, толкова повече ще бъдем в хармония с Неговия Дух. Човек, който моли Господ за напътствие трябва да бъде достоен, за да го получи. Неговият живот трябва да бъде в хармония и да бъде според стандартите, които Господ е опредил за Своите деца. Неговият живот трябва да бъде в добро състояние пред Бог и Неговия народ. Трябва да бъде в хармония с ученията на Светите писания, пророците и реда на Църквата.
Човек може да каже, че е получил откровение да бъде нечестен, за да подобри своето финансово положение. Или човек може да каже, че той или тя са получили указания, че Църквата трябва да поеме в друга посока, различна от тази, в която води пророкът. Ние незабавно ще узнаем, че такова твърдение не би било от Бог.
Има голяма сила и мощ във факта, че милиони хора по целия свят споделят същото свидетелство за Бог, Спасителя и призованието на Пророка Джозеф Смит. Ние никога не сме били насърчавани да бъдем сляпо покорни, това е интелигентно послушание, което е характерно за нас като членове на Църквата.
Говори се, че Бригъм Йънг е казал, че най-големият страх, който имал е, че членовете на Църквата ще приемат онова, което казва за ума и волята на Бог, без първо да се помолят, за да получат свидетелство за същото за тях самите.5
При установяването на Неговото Царство на земята, Господ определил основни принципи и закони, да управляват Неговите деца тук. Подчинението на тези закони и принципи носи благославии, за които Той сключил завет да им даде. Престъпването на законите е предмет на Неговия съд.
Като се прегледа човешката история, се разкриват примери за подчинение, което носи благословии и примери за неподчинение, което носи тъга и разрушение. Посоката, която трябва да следваме, е разкрита чрез Неговите свети пророци, които ни напътстват да бъдем покорни на напътствията на Господа.
Един пример е напътствието на Господ към Израилевите деца, докато те пътували в пустошта. За да имат място за своето поклонение и дейност, Господ наредил на Моисей да построи скиния. Скинията била предвестник на храма, направена преносима, така че те да могат лесно да я носят със тях.
„Защото Господ, (каза)… на Моисея,
но да поставиш левитите за настоятели на скинията, за плочите на свидетелството, и на всичките нейни принадлежности и на всичките и вещи; те да носят скинията и всичките нейни принадлежности, и те да вършат служението около нея, и да поставят стана си около скинията.
И когато трябва да се дига скинията, левитите да я снимат; и когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят…
И израилтяните да поставят шатрите си, всеки в стана си и всеки при знамето си, според устроените си воинства.
А левитите да поставят шатрите си около скинията за плочите на свидетелството, за да не падне гняв върху обществото на израилтяните. и левитите да пазят заръчаното за скинията на свиделството”6.
По този начин скинията станала център на техния стан, докато пътували към обетованата земя. Тук можело да извършват свещени служби. В деня, в който скинията била завършена, един облак я покрил. Облакът бил премахнат, когато трябвало да продължат напред в своето пътуаване Когато облаците покривали скинията, те не трябвало да пътуват.
Господ ги насочвал в тяхното пътуване да лагеруват в подножието на планината Синай. Тук Моисей бил получил указания да се покатери на планината и да общува с Господ. Там той получил указния за това как да бъдат ръководени Израрлевите деца в пустошта. Моисей също получил „двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст”7.
Моисей бил далеч от народа за дълъг период от време. „А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.”8
Аарон се поддал на желанието на народа и им казал да съберат всичкото злато, сребро и скъпоценни камъни и да ги разстопят във форма, от която направили златния телец — идола, на който могли да се покланят и да носят със себе си докато пътували. Междувремнно Моисей получавал двете плочи на свидетелството, които съдържали Божиите заповеди към Неговия народ. С плочите в ръце, Моисей слязъл от планината.
„И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината”9.
Поради неподчинението на Израилевите чеда, „Моисей взе шатъра, и го постави вън от стана, далеч от стана”10.
Сега техният център, скинията, бил далеч от тях. Те не могли повече да бъдат водени и защитавани от неговото присъствие. Сега, единствено на верните им било разрешено да влизат в скинията. Едно нещо, което Господ не би допуснал, е поклонението на други богове. Поради тяхното многогодишното робство в Египет, това било предизвикателство за Израилевите чеда.
След период на умоляване за прошка от Господ, Моисей получил наставление да „издяла… две каменни плочи, като първите”11 и да се качи на планината. Моисей прекарал четиридесет дни и четиридесет нощи на върха на планината, Синай, без хляб или вода, и Господ го наставлявал:
„Напиши се тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.
…И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди”12.
И така, Десетте заповеди бяха дадени на човечеството, за да следват и да ги използват през целия си живот. Послушанието най-накрая донесло закона на Господ на Израилевите чеда. Непослушанието само отложило напредъка на Израилевите чеда към тяхната обетована земя. Те трябвало да бъдат достойни, за да получат Господния закон.
Забележете, че Господ предоставил Своето слово на Моисей, Неговия пророк. Господ знае какво ще благослови Неговите деца дори и днес, Той предоставя законите чрез Своите пророци на хората. Ако се покоряваме, тези закони ще ни върнат обратно при Бог. Ние не определяме за себе си какво представляват тези закони. Те са дадени на човека от Бог.
Спасителят изпълнил закона на Моисей13 и подобни божествени насоки са били дадени чрез откровение в наши дни чрез Пророка Джозеф Смит като е написано в 59-и раздел на Учение и Завети. Господ е заповядал:
„Затова, Аз давам заповед на тях, като казвам: Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си мощ, ум, и сила; и в името на Исус Христос ти да Му служиш.
Обичай ближния си като себе си. Не кради; нито прелюбодействай, нито убивай, нито върши нещо подобно.
Благодари на Господа твоя Бог за всички неща.
„Предлагай жертва на Господа твоя Бог в праведност, дори и с съкрушено сърце и с каещ се дух.
И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден.
Защото наистина, това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния.
Въпреки това твоите обети ще бъдат принесени в праведност през целия ден и по всяко време.
Но помни, че за това, на Господния ден, ще предложиш твоето пожертвувание и твоето причастие на Всевишния, като си признаеш греховете пред своите братя и пред Господ.
И на този ден, няма да вършиш нищо друго, нека само твоята храна да бъде приготвена с всеотдайност на сърцето, така че твоят пост да бъде съвършен или с други думи, за да бъде пълна твоята радост”14.
Обърнете внимание, че каналът на общуването идва от Господ към нас. Толкова много пъти в нашата история, за собствено оправдание, ние сме се опитвали да обърнем канала и да променим Божиите закони. Не откриваме никакъв летопис за това някога да е проработило.
Ние откриваме, обаче, че всеки път когато Божиите деца са действали в разрез с Неговите закони, божественото присъствие и ред е прекъсвано с неподчинение и разрушение. Господната система работи. Спазването на Неговите закони и заповеди винаги ще носи обещаните от Него благословии.
Господ заповядал на Нефи да вземе пиринчените плочи и да ги носи с тях докато пътували в пустошта. Лабан се противопоставил на всичките усилия, които те били направили, за да продобият летописа. Тогава Господ предал Лабан в ръцете на Нефи. Относно убийството на Лабан, Нефи бил поучен: „По-добре да погине един човек, отколкото цял народ, да чезне и погине в неверие.”15
Това откровение помогнало на Нефи да си спомни нещо, което Господ му обещал в пустошта: „Дотолкова, доколкото твоето потомство ще спазва Моите заповеди, те ще преуспяват в земята на обета.”16
Тогава, Нефи размишлявал:
„Да, и аз също си помислих, че те не биха могли да спазват Господните заповеди според закона на Моисей, освен ако нямат закона.
И аз знаех също, че законът беше издълбан върху плочите от пиринч.”17
Много пъти, Светите писания заявяват, че Господ дава Своите заповеди на децата човешки чрез живи пророци. Никакъв комитет, събрание или каквато и да е друга власт няма право да Му диктуват учение, което е противоположно на Неговия закон. Божиите вечни благословии зависят от нашето послушание и спазване на Господното слово, което ни е разкрито чрез Неговите свети пророци.
Бог дарява така, че винаги да можем да имаме волята и куража да бъдем покорни на Него, който е нашия вечен Отец и на Неговия избран Син, нашия Господ и Спасител, така че да можем да се наслаждаваме на техните благословии тук и във вечността, която следва. В името на нашия Господ и Спасител Исус Христос, амин.