В завет с Него
Нашите сестрински отношения включват всякаква възраст и квалификация; свързани сме със заветите, които сме сключили.
Скъпи мои сестри, годината мина бързо и е чудесно отново да се срещнем като жени от Обществото за взаимопомощ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Каквито и да са нашите условия на живот, ние сме тъй благословени като жени. Сключили сме завет с Небесния Отец да вършим делото Му — и вършим това дело! Като Мария и Марта ние сме седнали в нозете на Учителя и сме избрали „добрата част”1. Избрали сме Христос, избрали сме Обществото за взаимопомощ.
И все пак се чудя дали ние, жените, имаме пълна идея какво представлява Обществото за взаимопомощ. Когато Джозеф Смит прочел първите разпоредби, написани от Елиза Р. Сноу, казал, че документът е най-добрия, който бил виждал някога, но имал пред вид „нещо по-добро”. Той щял да „oрганизира жените под (ръководството на) свещеничеството по образец на свещеничеството”2. Когато Пророкът Джозеф „превъртял ключа”3 и създал „Обществото за взаимопомощ на жените от Наву”, казал, че самата Църква до този момент не била напълно създадена4. Сестри, важно е да разберем това изявление. Обществото за взаимопомощ е установено от Бог, чрез пророка, със силата на свещеническата власт; съществуването му е необходима част от организирането на Църквата. Мъже и жени работят заедно в свещеничеството и Обществото за взаимопомощ, докато се стремим да доведем семействата в Христа. Като жени ние никога не трябва да мислим, че ролята ни в Църквата е по- маловажна от тази, която изпълняват мъжете. Точно както като праведни жени уважаваме свещеничеството, следва също да пазим свято и нашето призование като жени.
Докато изучавах тази картина на Марта и Мария със Спасителя, започнах да мисля за тези (две) жени като за свои предци. Чудех се също дали те са били жени, „вършещи много добри дела и благодеяния” 5. Приятно е да мислиш, че те, както и други жени на вярата, които са били ученици на Христос, са можели да се срещат, за да изучават своята част от построяването на Царството. Те са били жени в Завета, като нас. Били решени да отдадат на Спасителя цялото си сърце. Така че когато било организирано Обществото за взаимопомощ, то израстнало от нашето божествено призование и от желанието ни да служим, да обичаме и да се грижим една за друга. Обредите и напътствието на свещеничеството са нужни в Господното дело точно така, както и службата, която вършим ние.
За да изпълним тази важна работа, ние избираме да бъдем жени в завета: жени, които са поели свещени обещания към Господ. На онези от нас, които са получили храмовите си благословии, ние сме обещали, че ще посветим времето и талантите си за изграждане на Царството Господно. Чрез този завет можем да служим на Църквата в различни роли.
Преди двадесет години бях призована да бъда президент на Младите жени в моя район. Косата ми беше кафява, а тялото ми…, е, добре, да кажем по-гъвкаво. Много години по-късно бях призована на същия пост, този път в нов район. Бях пусната, тъй да се каже, в повторна употреба и намирах това за вълнуващо. Това беше възможност да подновя завета си с Бог, че ще служа на каквато и длъжност Той да се нуждае от мене. Сега обаче косата ми е естествено сребриста (или почти) и да докосна пръстите (на краката) си стана голямо усилие. Но не се чувствах твърде стара да бъда отново благословена чрез живота на забележителни млади жени, които бяха верни, умни и много забавни. Бих желала да мисля, че към онова време съм имала повечко мъдрост, която да споделя с тях, и по-дълбоко свидетелство за Евангелието, но отново научих от тях толкова, колкото и те от мене. Нашите сестрински отношения включват всякаква възраст и квалификация; свързани сме със заветите, които сме сключили.
И помнете, не сме загубили нуждата от тези завети. Можем да служим един на друг всеки момент от живота си. Наскоро чух за млада майка, чиито съпруг, член на епископството, седял в президиума, докато тя се борела с неуморните си деца. Доста по-възрастна жена взела прохождащата немирница в скута си и помогнала за укротяването й. Такива прости действия са част от изграждането на Божието царство. Това е, което вършим. Това е същността ни като сестри от Обществото за взаимопомощ. Дали служим като президент на Обществото за взаимопомощ, учителка в Неделното училище за деца или като лагерен отговорник на Младите жени, ние изпълняваме святата си отговорност на сестри от Обществото за взаимопомощ. Ако се отбием да видим възрастен съсед, да насърчим и помогнем на млада майка или да включим друго семейство в молитвите си, ние спазваме заветите си.
Неотдавна президентството ни се срещна с един ръководител на Църквата. Той каза, че би желал Обществото за взаимопомощ и свещеническите събрания да бъдат места, където да можем да си кажем един другиму „Сестри или братя, в момента се боря. Ще ми помогнете ли?” Била съм на подобни събрания на Обществото за взаимопомощ. Винаги ще помня неделната сутрин, когато се даваха свидетелства и една несемейна сестра сподели с нас самотата на живота си. Тя бе преживяла измяна, развод и последвали финансови лишения, докато се опитвала да работи и отглежда децата си с малкия си доход. Сега познала мъката на самотата, когато отраслите й деца напуснали дома й. Моментът бе прелестен, Духът — силен, и видях сестрите да се трупат около нея, вършейки онова, което умеем най-добре: любов. Залата на Обществото за взаимопомощ бе свято място онзи ден. Тя беше това, което трябва да бъде залата на всяко Общество за взаимопомощ за всяка сестра.
Толкова важно е да включваме всяка сестра. Нека не забравяме жените, които служат в Неделното училище за деца и в Младите жени. Те се нуждаят от грижата на верни посещаващи учителки, трябват им добре планирани и достъпни семейни, домашни вечери и вечери за лично обогатяване. Също така сред нас има мнозина, които остаряват — като мене! Вие, сестри на моята възраст и по-големи, позволете да бъдете, тъй да се каже, пуснати „в повторна употреба”. Господ се нуждае от вашата служба, ние се нуждаем от вас.
Знам за една млада сестра, която се бори да извърши прехода от Младите жени към Обществото за взаимопомощ. Тя е вярна и доблестна, и все пак в момента се чувства сама. Възможно ли е това? Ако сме истински сестри, би следвало да знаем нуждате една на друга. Този период на узряване на младите не трябва да бъде преход, а естествена стъпка в една разширена сестринска общност. Има много такива млади сестри в нашите райони. Моля ви, намирайте ги, обичайте ги и ги въведете сред сестринската общност. Но на вас, млади сестри, бих казала да не приемате за даденост, че знаете какво е Обществото за взаимопомощ, докато не встъпите сред сестрите и и не свършите своята част, за да се опознаете с тях. Преминаването от Млади жени към Обществото за взаимопомощ не е промяна от един клас в друг; това е шансът ви да поемете по-голяма роля в служене на Господ и вършене на делото Му.
Сестри, това не е обществен клуб, макар че дълбока любов оформя сестринската ни общност. Ние не сме, както чух от една млада жена, „бабички, събиращи се в неделите”. Имаме сила, когато я употребяваме: сила, дадена ни от Бог да изпълним Неговите цели. Ние сме най-голямата женска организация в света. Когато помагаме из своите общности със знанието и вдъхновението, с които ни е дарил Господ, можем да подпомогнем управлението на един свят, нуждаещ се от нашето напътствие. Това именно е очаквал от нас Пророкът Джозеф; това е, което днес очаква от нас президент Хинкли.
Обхватът на работата ни може да изглежда обезкуражаващ, но както бързо може да ви каже моят наскоро кръстен внук, заветът е двустранно обещание. Ние всички знаем наставлението от Писанията, че „където много е дадено, много се изисква”6. Помнете обаче, че където много се изисква, се и дава много. Когато сключваме завет с Бог и спазваме тези завети, всичко става възможно. Той ни дава това, което ни трябва, за да вършим делото Му.
Тази вечер, скъпи сестри, ви каня да препотвърдите ангажимента си на жени в завета към Христос и Неговата организация за нас, Неговите дъщери. Изберете онази добра част. Изберете да следвате Христос. Изберете Обществото за взаимопомощ. В името на Исус Христос, амин.