Нека гласовете ни бъдат чути

Старейшина М. Ръсел Балард

От Кворума на дванадесетте апостоли

Нека издигнем глас и насърчим по-възвисяващи, вдъхновяващи и приемливи медии.

Есента е онова време в годината, когато телевизията излъчва своите „сезонни премиери” и представя новите си шоу-програми. Един приятел ми каза, че тази есен ще започнат 37 нови телевизионни сериали. Докато четял прегледите той почти не открил такива, които би искал децата му да гледат. Повечето от ситуационните комедии, драми и шоу-програми с реални участници съдържат неморалност, насилие и изтънчена подигравка на традиционните ценности и семейства. Като че ли със всяка година новите шоу-програми стават все по-лоши, като разширяват границите на онова, което хората биха приели. Онова, което идва от Холивуд, от Интернет и в преобладаващата част на съвременната музика създава паяжина от упадък, която може да вкара нашите деца в капан и да постави всички нас в опасност.

Църковните ръководители носят отговорността да говорят на висок глас по моралните въпроси и да съветват отделните хора и семействата. Семейството е основната единица на обществото; то е основната единица на вечността. Ето защо, когато има сили, които заплашват семейството, ръководителите на Църквата трябва да реагират.

Семейството е в сърцевината на плана на Небесния Отец, защото всички ние сме част от Неговото семейство и защото моралността е нашата възможност да създадем свои собствени семейства и да поемем ролята на родители. Именно сред нашите семейства се учим на безусловна любов, която може да дойде при нас и да ни доведе много близо до Божията любов. Именно вътре в семейството се учат ценности и се изгражда характера. „Баща” и „майка” са призования, от които никога няма да бъдем освободени, и няма по-важно настойничество от отговорността, която имаме към духовните деца на Бог, които идват в нашите семейства.

В рамките на този контекст на върховното значение на семействата и на заплахите, с които се сблъскват семействата днес, не е изненадващо, че Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли използваха силни думи в Прокламацията към света, посветена на семейството: „Предупреждаваме тези, които… не изпълняват семейните си задължения, че един ден ще бъдат отговорни пред Бога за това. Също така, предупреждаваме, че разпадането на семейството ще донесе на отделните хора, общностите и нациите, бедствията, предсказани от древните и от съвременните пророци”¹. Един такъв пророк бил Малахия, който наставлявал родителите да обърнат сърцата си към своите деца, а децата към своите родители, да не би земята да бъде прокълната (вж. Малахия 4:6).

Към тези предупреждения, древни като Стария завет и съвременни като Прокламацията за семейството, аз прибавям и собствения си глас на предупреждение конкретно по отношение на съвременните средства за масова информация и мощния отрицателен ефект, който могат да имат по отношение на семействата и семейния живот.

Поради своя изумителен обхват днешните източници на информация представят огромен брой противоположни мнения. В противоположност на своята вредна и допускаща злото страна, медиите предлагат и много неща, които са положителни и продуктивни. Телевизията предлага канали, посветени на историята, на откритията и на образованието. Човек все още може да намери филми и телевизионни комедии и драми, които забавляват и възвисяват и които точно описват последиците от правилното и грешното. Интернет може да бъде приказно средство за информация и комуникация и има неизчерпаемо предлагане на добра музика по света. По такъв начин нашето най-голямо предизвикателство е да избираме мъдро какво да слушаме и какво да гледаме.

Както казал пророкът Лехий, поради Христос и Неговото Единение, ние сме „свободни навеки, (различаващи) доброто от злото”, за да (действаме) сами за себе си, а не да (ни) се въздейства, „свободни да (изберем) свобода и вечен живот… или да (изберем) пленничество и смърт” (2 Нефи 2:26-27).

Изборите, които правим по отношение на източниците на информация, могат да символизират изборите, които правим в живота. Ако изберем модното, дразнещото сетивата и безвкусното в телевизионните програми или филми, които гледаме, ние на края ще избираме същите неща и в живота, който живеем.

Ако не правим добри избори, тогава медиите могат да опустошат нашите семейства и да отвлекат нашите деца все по-далече от тясната евангелска пътека. Във виртуалната реалност и въображаемата реалност на големия и малкия екран, разрушителни за семейството гледни точки и поведение редовно се изобразяват като приятни, изискани, вълнуващи и нормални. Най-опустошителните атаки на медиите срещу семейството често не са директни или фронтални или открито неморални. Интелигентното зло е твърде хитро затова, защото знае, че повечето хора все още вярват в семейството и в традиционните ценности. Атаките са по-скоро изтънчени и аморални, като темите, свързани с доброто и злото, дори не се появяват. Неморалността и сексуалните подмятания са навсякъде и карат някои хора да вярват, че след като всеки го прави, то трябва да е правилно. Това вредно зло не е някъде навън по улиците, а идва директно в нашите домове, директно в сърцевината на нашите семейства.

За да бъдат силни и щастливи, семействата трябва да бъдат подхранвани от истините, които са описани в 13-та точка на нашия Символ на вярата — чрез вяра в това „да бъдем честни, верни, целомъдрени, доброжелателни, добродетелни и че трябва да вършим добро на всички хора”. Благодарен съм, че има много мъже и жени с подобно мнение от всички култури и вероизповедания, които също търсят онова, което е „добродетелно, красиво или с добро име или похвално.”

Но ние живеем в онези „усилни времена”, за които говорил апостол Павел, когато предупреждавал за нашето време като за време, когато „човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич,… клеветници,… неприятели на доброто,… буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви” (2 Тимотея 3:1-4).

Заговорничещи мъже и жени, които имат за цел по-скоро печалбата, отколкото доброто, „подтикват людете” към „всякакъв вид… нечестие” (вж. Алма 11:20), като пречат медиите да бъдат използвани за благородни цели.

Новият морал, който се проповядва от амвона на медиите, не е нищо повече от старата неморалност. Той атакува религията. Подкопава семействата. Превръща добродетелта в порок, а порока в добродетел. Атакува сетивата и разнебитва душата с послания и образи, които са нито добродетелни, нито красиви, нито с добро име, нито похвални.

Дошло е времето, когато членовете на Църквата трябва да издигнат гласа си и да се обединят с много други загрижени хора, за да се противопоставят на противното, разрушително и злоумишлено влияние на медиите, което се разпростира по земята.

Според Фондацията „Кайзер Фемили” процентът на телевизионните шоу-програми в най-гледаното време, които са със сексуално съдържание, е скочил от 67 процента през 1998 г. до 75 процента през 2000 г.². Медиите с такова съдържание имат многобройни отрицателни въздействия. Те подхранват грубо отношение към жените, които често се изобразяват като предмети за злоупотреба, а не като скъпоценни дъщери на Бог, които са съществено важни за Неговия вечен план. Отдавна почитани ценности като въздържание от интимни отношения преди брака и пълна вярност между съпруга и съпругата след брака се омаловажават и осмиват. Децата и младежите са объркани и подвеждани от неморалното поведение, което виждат да се демонстрира от така наречените „звезди”, на които те се възхищават и се стремят да подражават. При създаденото от медиите морално объркване се изоставят трайните ценности.

Виждаме бързо увеличаване на киберпорнографията, която идва по Интернет и е свързана със сексуално пристрастяване. Някои дотолкова се пристрастяват към гледането на порнография по Интернет и към участието в опасни чатове, че пренебрегват своите брачни завети и семейни задължения и често рискуват да загубят своето работно място. Мнозина се сблъскват със закона. Други развиват все по-голяма толерантност към своето извратено поведение, като поемат все по-големи рискове, за да подхранват неморалната си пристрастеност. Бракове се срутват и връзки се разпадат, тъй като пристрастените често губят всичко, което има истинска и вечна ценност.

Според един обществен наблюдател: „Телевизията… е заместила семейството, училището и църквата — в тази последователност, като главно (средство) за социализация и предаване на ценности… Алчността, развратът, насилието, неограниченото задоволяване на себе си, липсата на морални задръжки… са ежедневната храна, която ефектно се поднася на нашите деца”³.

Трябва да бъдем загрижени от съдържащите насилие и твърде много сексуални намеци текстове на днешната популярна музика и от сравнително новата „арт форма” на музикалните видео клипове. Според наблюдаващите отрасъла, около 40 процента от аудиторията на музикални видео клипове е на възраст до 18 години⁴. В едно проучване се отбелязва, че приблизително три четвърти от всички музикални видео клипове, в които се разказва някаква история, използват сексуални образи и почти половината съдържат насилие.⁵ А модните тенденции, които се излюпват от онова, което се изобразява, е възможно най-далече от „добродетелно, красиво или с добро име”. Нашето време е наистина време, когато хората „наричат злото добро, а доброто зло” (Исаия 5:20).

Нека кажа отново, че семейството е главната цел на атаката на злото и следователно трябва да бъде основен обект на нашата закрила и защита. Както вече съм казвал преди, когато се спрете и се замислите по този въпрос от гледна точка на дяволската тактика, борбата срещу семейството има смисъл за Сатана. Когато той иска да подрие делото на Господ, той не отравя световните доставки на фъстъчено масло, за да постави по този начин мисионерската система на Църквата на нейните колективни колене. Той не изпраща чума от ларингит, за да порази Мормонския хор на Табернакъла. Той не издава закони срещу зеленото сладко желе или срещу съдовоте за готвене. Когато злото иска да порази и разбие същността на Божието дело, то атакува семейството. Прави това като се опитва да игнорира закона за целомъдрието, да обърка разликата между половете, да намали чувствителността към насилието, да превърне грубия и хулителен език в нещо нормално и да накара неморалното и отклоняващо се от приличието поведение да изглежда по-скоро като правило, а не като изключение.

Необходимо е да помним следното изявление на Едмънд Бърки: „Единственото, което е нужно, за да възтържествува злото, е добрите хора да не правят нищо”⁶. Необходимо е да издигнем гласа си заедно с други загрижени граждани по целия свят, за да се противопоставим на сегашните тенденции. Необходимо е да кажем на онези, които спонсорират медиите, които разпространяват зло, че ни е дошло до гуша. Необходимо е да подкрепяме програми и продукти, които са положителни и възвисяващи. Като се обединим заедно със съседи и приятели, които споделят нашата загриженост, можем да изпратим ясно послание до отговорните лица. В техните Интернет сайтове и в местните им филиали имат пощенските им адреси. Писмата и електронните съобщения имат по-голямо въздействие отколкото хората предполагат, особено ако са като едно изпратено от сестра от Обществото за взаимопомощ, в което тя написала: „Представлявам група от над сто жени, която се събира всяка седмица и често говорим за вредата, която върши вашата програма по отношение на децата ни.”

Разбира се основният начин да протестираме срещу медии с негативно въздействие е просто като не ги гледаме, четем или слушаме. Трябва да учим членовете на нашите семейства да следват съвета на Първото президентство към младите хора. Техните наставления относно забавленията и източниците на информация стават твърде ясни от книжката „За укрепването на младежите”:

„Не посещавайте, не гледайте и не участвайте в забавления, които са вулгарни, неморални, свързани с насилие или порнографски по какъвто и да е начин. Не участвайте в забавления, които по някакъв начин представят неморалността или насилието като приемливи…

Имайте смелостта да напуснете кинопрожекция или група, която гледа видео, да изключите компютъра или телевизора, да смените радиостанцията или да захвърлите списание, ако онова, което се представя, не съответства на стандартите на Небесния Отец. Постъпвайте по този начин дори и ако другите не го правят”⁷.

Братя и сестри, отказвайте да бъдете използвани. Отказвайте да бъдете манипулирани. Отказвайте да подкрепяте онези програми, които са в нарушение на традиционните семейни ценности. Като начало нашият глас може да е малък, но при все това нека издигнем глас и насърчим по-възвисяващи, вдъхновяващи и приемливи медии.

Наред с необходимостта гласът ни да бъде чут, позволете ми да приключа със седем неща, които всеки родител може да направи, за да сведе до минимум негативния ефект, който медиите могат да имат върху нашите семейства:

Трябва да проведем семейни съвети и да решим какви ще са нашите стандарти по отношение на медиите.
Необходимо е да прекарваме достатъчно и качествено време с нашите деца, за да бъдем постоянно основното влияние в техния живот, а не медиите или някаква група от връстници.
Ние самите трябва да правим добри избори на медии и да даваме добър пример на децата си.
Необходимо е да ограничим количеството време, през което децата ни гледат телевизия или играят на видео игри, или използват Интернет всеки ден. Виртуалната реалност не трябва да става тяхната реалност.
Необходимо е да използваме Интернет филтри и заключвания на телевизионни програми, за да не допуснем децата ни „случайно” да видят неща, които не трябва да виждат.
Необходимо е нашите телевизори и компютри у дома да се намират в обща стая, която много се използва, а не в спалня или в лична стая.
Необходимо е да отделяме време за гледане на подходящи източници на информация заедно с нашите деца и да обсъждаме с тях как да правят избори, които възвисяват и изграждат, вместо да водят до деградация и да разрушават.

Нека Бог ни благослови със смелост и мъдрост да правим онова, което всеки от нас може, за да помогне да се обърне посоката на тенденцията от мрака към истината и светлината. И нека Бог благослови нашите семейства да бъдат силни и верни на принципите на Евангелието. Това е моята молитва в името на Исус Христос, амин.