Господ, твоят Бог, ще те държи за ръката

Старейшина У. Крейг Цвик

От Седемдесетте

Ако… вървим ръка за ръка с Него в пътеките Му, ще напредваме с вяра и никога няма да се чувстваме сами.

В очите и сърцата на много хора по света днес е налице съмнение, страх и безнадеждност. Несигурността в света е успяла в значителна степен да проникне в нашите домове и в личния ни живот. Независимо от възрастта ни или от положението ни в живота, ние всички се нуждаем да знаем, че имаме сила в настоящето и надежда в бъдещето.

Чуйте думите на Мормон: „Не знаете ли вие, че сте в ръцете Божии? Не знаете ли вие, че Той има цялата сила?” (Мормон 5:23).

Ръцете са една от символично изразителните части на тялото. На еврейски език йад, най-често употребяваната дума за „ръка”, се използва също и метафорично в смисъл на мощ, сила, могъщество (вж. William Wilson, Old Testament Word Studies [1978 г.], стр. 205). В този смисъл ръцете означават мощ и сила.

Протегнатата ръка на нашия жив пророк, президент Гордън Б. Хинкли, подсилва, възвисява и вдъхновява хора по целия свят.

Да сме в ръцете на Бог означава, че не само сме под Неговата зорка грижа, но че също така сме пазени и закриляни от чудната Му сила.

Навсякъде в Писанията се говори за ръката на Господ. Свидетелства се отново и отново за божествената Му подкрепа. Могъщите Му ръце са създали светове и при все това са били достатъчно нежни, за да благославят малки деца.

Помислете за думите на Иоан, с които той описва възкръсналия и прославен Спасител: „И когато Го видях,… Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се… бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове” (Откровение 1:17-18). Когато Той постави ръката Си върху нас и ние подобно на Иоан можем да бъдем живи в Него.

Преди двадесет години малкият ни новороден син се бореше за живота си в интензивното отделение на една болница. Белите му дробове не бяха напълно развити поради преждевременното му раждане и той отчаяно се бореше за всяка глътка въздух. Беше толкова малък, но с толкова силна воля за живот. Като неопитни родители двамата със моята смела и винаги вярна съпруга Иън се молехме ръката на Господ да се протегне и да помогне по някакъв начин на малкото ни момче да продължи да диша. Когато си пъхах треперещата ръка през малкия отвор на кувьоза, се чувствах извънредно неадекватен и безсилен. Хванах дребната, но съвършена ръчичка на нашия новороден син и се появи силна духовна връзка, която никога няма да забравя. Два пръста от всяка от двете ми ръце покриваха малката му главица докато му давах благословия.

Нашето желание за него беше чисто, но ние знаехме, че земният му опит е в ръцете на Господ, а не в нашите, нито в ръцете на медицинския екип, който се грижеше за него. В този момент аз смирено осъзнах, че треперещите ми ръце държаха сила и власт, много по-големи от собствената ми. Пръстите ми върху неговата глава символизираха поставянето на Божиите ръце и сила върху нашия син. След благословията, в момент на емоционален покой, моята вечна спътница и аз се погледнахме от двете страни на кувьоза и чувствахме дух на подновена надежда и утеха, родени от вярата в Господ Исус Христос и в личното въздействие на Неговото Единение. Това беше могъщо свидетелство за Неговата любов към един малък син, който отскоро бе напуснал Неговото присъствие. В този момент бяхме по-подготвени да приемем волята Му за сина ни. Наистина чувствахме, че сме поставили ръцете си в ръцете на Спасителя. Сякаш ръцете на самия Спасител бяха осигурили изключително необходимата помощ, което позволи на сина ни да диша и да получава храна. При всеки поет дъх и при всяка следваща малка стъпка на напредък ние изразявахме благодарност. Днес нашият здрав син и ние, неговите задължени родители, продължаваме да бъдем така благодарни за благоразположените ръце на Спасителя.

Сред превъзходните обещания за излизане в зората на първото възкресение и наследяване на „престоли, царства, началства и власти”, са и допълнителните обещания за „всички висини и дълбини” (вж. У. и З. 132:19). Великият план на щастието предвижда редувания на тежки моменти с моменти на голяма радост. Да, ние всички имаме моменти на трудности и сърдечно съкрушение. Понякога те са толкова трудни за нас, че искаме да се предадем. Има моменти, когато стъпките ни са несигурни, когато се чувстваме обезсърчени и дори стигаме до отчаяние.

Старейшина Холанд ни напомня, че „символът на чашата, която не може да ни отмине, е чаша, която идва в нашия живот, както в живота (на Спасителя). Това става по много по-незначителен начин, в много по-малка степен, но става достатъчно често, за да бъдем научени, че трябва да се покоряваме” (вж. Trusting Jesus [2003 г.], стр. 42).

Всеки от нас се нуждае да знае, че можем да продължим напред в силата на Господ. Можем да сложим ръката си в Неговата и ще почувстваме как Неговото подкрепящо присъствие ни издига до височини, до които не бихме могли да стигнем сами.

Когато един сломен от скръб баща довел своето страдащо момче при Исус, Марк пише, че „Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана” (Марка 9:27).

Ние трябва да имаме доверие в Господ. Ако Му се отдадем без задръжки, товарите ни ще бъдат вдигнати и сърцата ни ще бъдат утешени.

Старейшина Скот неотдавна ни даде следния съвет: „Уповавайте се на Господ… независимо от това колко трудни са обстоятелствата… Вашият душевен мир, вашата увереност, че ще получите отговорите на тормозещите ви проблеми, и, накрая, радостта ви зависят от вашето упование в Небесния Отец и в Неговия Син, Исус Христос.”

(„Подкрепящата сила на вярата във времена на несигурност и изпитания”, Лиахона, май 2003 г., стр. 76, 78).

Как се научаваме да имаме доверие? Как се научаваме да протягаме ръката си и да се свързваме с утехата, която Господ осигурява?

Господ дал ясни напътствия на Джозеф Смит: „Учете се от Мен и слушайте думите Ми; ходете в кроткостта на Духа Ми и вие ще имате мир в Мен… молете се винаги и Аз ще излея Духа Си върху вас” (вж. У. и З. 19:23, 38).

Ето четири ключа:

• Учете

• Слушайте

• Търсете Духа

• Молете се винаги

Господ ще ни предостави подкрепата Си, ако сме готови да отворим вратата и да приемем неговата изпълнена с божествена помощ ръка.

Президент Монсън ни напомня за ръката на Спасителя, която е готова да избави: „Обожавана е ръката, която спасява — тъкмо ръката на Исус Христос, Синът Божий… С тази ръка Той хлопа на вратата на нашия разум” (вж. „Hands,” Tambuli, март 1991 г., стр. 5).

Неотдавна нашата дъщеря и зет ни се готвеха да прекарат една приятна вечер заедно. Те бързаха в опита си да се подготвят и да дадат някои последни указания на детегледачката. Всъщност, те не забелязваха тъжното лице на едно от децата и сълзите в очите на другото до момента когато застанаха на вратата, готови да тръгнат. Разбраха, че децата им са обезпокоени от факта, че техният татко и мама ще бъдат далече от тях. И така, родителите събраха своите 4 скъпоценни деца около себе си. Техният татко ги помоли всяко от тях да протегне ръката си. Всичките 8 малки ръчички бяха протегнати. Тогава мама и татко целунаха всяка ръчичка и им казаха, че когато им липсват или са уплашени, или се нуждаят да почувстват тяхната любов, те биха могли да сложат ръчичките си върху своите бузки и ще могат да почувстват по всяко време присъствието на мама и татко. Те бяха толкова щастливи, че когато нашата дъщеря и зет тръгнаха, те видяха четири дечица, които стояха до прозореца с усмивки на лице и ръце върху бузите им.

Те имаха доверие в своите родители. Знаеха, че са обичани.

Точно както малките деца се доверяват, така и всеки от нас трябва да има същото детинско безрезервно доверие. Ние всички трябва да помним, че сме синове и дъщери на Бога и че Той ни обича много силно. Ако наистина разбираме кои сме, ще имаме неизчерпаем източник на надежда и утеха.

Ние никога не можем да достигнем до края на „предлежащото пред нас поприще” (Евреите 12:1), ако не поставим своята ръка в ръката на Господ.

Преди няколко години единствената ни дъщеря реши да участва в маратонско бягане. Заедно с някои от нейните приятели тя тренира и работи много упорито. Надбягването беше трудно и в определени моменти тя искала да се откаже. Но тя продължила напред, като се съсредоточавала само върху следващата стъпка. Докато наближавала средата на разстоянието, тя чула някой зад нея да извиква: „Сляп човек от лявата ти страна.”

Обърнала главата си и видяла как я настига един сляп човек, който се държал за ръката на друг. И двамата участвали в надбягването. Докато те минавали, тя успяла да види колко здраво слепият човек държал ръката на своя приятел.

Погълната от собствената си физическа болка, нейният дух се укрепил, докато гледала как тези двама мъже бягат ръка за ръка. Единият, който можел да вижда, бил мотивиран от слепия си приятел, а слепият човек зависел от връзката, която имал с ръката на своя приятел. Дъщеря ни знаела, че слепият човек никога не би могъл сам да довърши състезанието. Тя била вдъхновена от доверието на слепия човек и от всеотдайната любов на неговия приятел.

По подобен начин Спасителят е протегнал ръката Си към всеки от нас, за да не ни се налага да тичаме сами. „Онези (от нас), които (понякога) залитаме или се спъваме, Той винаги е готов да уравновеси и укрепи” (Trusting Jesus, стр. 43) Като се приближаваме към линията на финиша, Той ще е там, за да ни спаси; и за всичко това Той е дал живота Си.

Представете си раните в Неговите ръце. Неговите изстрадали ръце, да, тъкмо ръцете Му от разкъсана плът и физическа жертва, дават на собствените ни ръце по-голяма сила и посока.

Той е нараненият Христос, Който ни води през нашите мигове на трудности. Той е Този, Който ни вдига и носи, когато имаме нужда от повече въздух или от посока, която да следваме, или дори от повече смелост, за да продължим напред.

Ако спазваме заповедите на Бог и вървим ръка за ръка с Него в пътеките Му, ще напредваме с вяра и никога няма да се чувстваме сами.

Имайте доверие в обещанието Му за вечен живот и позволете на мира и надеждата да се утаяват върху вас.

Когато се свържем с автора на мира и с Неговата съвършена и изкупителна любов, тогава ще можем да узнаем колко е истинско обещанието на Господ: „Аз, Господ, твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна” (Исаия 41:13).

Свидетелствам за Исус Христос, нашия Изкупител и жив Спасител.

Свидетелствам, че Той е жив и простира любящата Си ръка към всеки един от нас. В името на Исус Христос, амин.