Лекота и готовност да повярваме
Да се живее всекидневно според Евангелието носи онова смекчаване на сърцето, нужно за лекотата и готовността да повярваме в словото Божие.
През последните няколко месеци многократно бивах привличан от един пасаж в Писанията, записан в Еламан, глава 6: „И тъй, ние виждаме, че Господ започна да излива Духа Си върху ламанитите поради тяхната смиреност и готовност да повярват в словата Му” (стих 36).
Като четях този стих по време на личното си изучаване, той дълбоко развълнува сърцето ми и ме накара да размишлявам над него в продължение на няколко седмици. Започнах да се питам дали за мен е било лесно да повярвам в словото Божие. И защо за тези обърнати във вярата ламанити е било лесно? Какво е накарало народ, пълен с омраза и неверие, да има лекотата и готовността да повярва в словото Божие (вж. 4 Нефи 1:39)?
Научаваме причината за тази промяна в една много забележителна година. През 62-та година от управлението на съдиите 8 000 ламанити в Зарахемла били покръстени, като Нефи и Лехий учели с власт и сила, защото притежавали онова, което следвало да проповядват (вж. Еламан 5:18-19). Триста други души били обърнати във вярата чрез чудодейно преживяване, в което чули глас, който ги пронизал до самата душа (вж. Еламан 5:30). Тези 300 души били тръгна-ли да убият Нефи и Лехий, докато били в затвора, но започнали да призовават Бог, когато Аминадав, нефит и отцепник от Църквата, си спомнил и узнал, че те следва да се молят, докато добият вяра в Христа (вж. Еламан 5:35-41). Много други ламанити били обърнати чрез свидетелството на тези 300 човека, докато те служели на народа, заявявайки какво са видели и чули (вж. Еламан 5:49-50).
Разказът за 62-та година завършва със следното заявление: „всички тези събития бяха се случили и ламанитите в по-голямата си част се бяха превърнали в праведен народ” (Еламан 6:1).
Способността да се обърнат във вярата накарало онези ламанити да изоставят омразата си към нефитите и оръжията си (вж. Еламан 5:51); те били непоколебими и постоянни във вярата си (вж. Еламан 6:1); спазвали заповедите и ходели в истина и правда (вж. Еламан 6:34); и израствали в своето знание за Бог (вж. Еламан 6:34).
При все това най-впечатляващо за мен бе лекотата и готовността им да повярват в словото Божие. Тази лекота и готовност им донесли Духа в голямо изобилие, и Той им помогнал да устоят докрай с вяра (вж. Еламан 15:5-9).
За жалост по същото това време по-голямата част от нефитите станали „жестоки, непоправими и изключително нечестиви” (вж. Еламан 6:2; вж. и ст. 31-34). Те преживявали обратното на онова, което се случвало на ламанитите. Вкоравяването на сърцата им довело до оттегляне на Духа (вж. Еламан 6:35), докато смекчаването на сърцата на ламанитите довело до изобилно изливане на Духа.
Като размишлявах какво предизвикало тази голяма промяна в сърцата на онези ламанити, осъзнах, че лекотата и готовността да вярват в словото Божие произлизат от мекотата на сърцето. Те идат от сърце, чувствително към Светия Дух. Идат от сърце, което може да обича. Идат от сърце, което ще сключва свещени завети и ще ги спазва. Идат от смекчено сърце, което може да чувства силата на Единението на Христа.
Тази лекота да се вярва иде от примера на други хора, които имат смекчени сърца и дават пример за подобна лекота да се вярва, като Нефи и Лехий. Баща им Еламан ги кръстил Нефи и Лехий, за да им напомня за вярата на техните бащи (вж. Еламан 5:6). По подобен начин мнозина от нас са въплътили в имената си едно наследство от вяра от предци, които са имали смекчени сърца и за тях било лесно да повярват в словото Божие. Някои от тях били като моя прапрадядо Ефраим К. Ханкс, който, като научил, че по-големият му брат „тръгнал с мормоните”, бил решен да го върне обратно у дома. Не е учудващо, че Ефраим тръгнал за Наву и бил кръстен скоро след като чул брат си да дава свидетелство за Джозеф Смит и възстановеното Евангелие (вж. Ричард К. Ханкс, „Eph. Hanks, Pioneer Scout”, master’s thesis, университет „Бригъм Йънг”, 1973 г., стр. 18-21)
Ние сме благословени с други хора от Писанията, които ни учат как можем да получим лекота и готовност да вярваме. Нефи, синът на Лехий, е един такъв пример. Първото нещо, което сторил, като чул баща си да го учи относно унищожението на Ерусалим, било да призовава Господ, докато сърцето му се смекчило, та той повярвал в словата на баща си (вж. 1 Нефи 2:16). Господ говорел направо с Нефи, казвайки, „Благословен си ти, Нефи, заради вярата ти, защото ти си Ме търсил усърдно, със смиреност в сърцето” (1 Нефи 2:19). Нефи проповядва важността на желанието и усърдието в спазване на заповедите и призоваването на Бог, за да има способността да каже с лекота, „аз ще отида и ще сторя” (1 Нефи 3:7).
От Енос научаваме важността да допуснем Божиите слова да проникнат дълбоко в сърцата ни, докато жадуваме за истина (вж. Енос 1:3-4). Лекотата да повярваме ще дойде, когато словото Божие е издълбано върху сърцата ни (вж. Еремия 31:33; 2 Коринтяните 3:3).
От примера на бащата на Ламоний научаваме колко е важно смекченото сърце, желаещо да се промени. Ламоний бил готов да даде половината от царството си на Амон в замяна на живота си (вж. Алма 20:21-23). След като Амон просто помолил царят да позволи на Ламоний да се покланя на Бог както искал в своето собствено царство, щедростта и величието на словата на Амоний накарали царя да се смути в душата и сърцето си (вж. Алма 20:24; 22:3). Когато Аарон пристигнал да проповядва на царя, сърцето му се променило и той получил лекотата да повярва, като казал на Аарон, „ето, аз ще повярвам” (Алма 22:7). После той изразил готовност да даде всичко, което притежава, дори да изостави царството си, за да получи радостта Господна (вж. Алма 22:15). Когато се молел за пръв път, той предложил онова, което желаел Небесният Отец, казвайки, „аз ще ти изкажа всичките си грехове” (Алма 22:18). Лекотата и готовността да повярваме в словото Божие идат от покаянието и покорството.
Един преглед на живота ни ще разкрие периоди, когато за нас е било леко да повярваме в словото Божие. Периоди на значителна промяна, като брак или раждане на дете, на интензивна служба в ново призование или на мисия, време от младостта ни с някой прекрасен епископ, младежки ръководители и учители в семинара, периоди на изпитания, периодите на растеж от узнаване за пръв път за Евангелието – това са моментите на лекота да повярваме. Вероятно най-важният период е детството. Като дете аз открих, че бе лесно да вярвам в словото Божие, преподавано ми от доблестни родители и баби и дядовци. Нищо чудно, че биваме увещавани да станем като малки деца, за да наследим вечен живот (вж. 3 Нефи 11:38). Нищо чудно, че биваме учени, „да възпитавате децата си в светлина и истина” (У. и З. 93:40).
Ако вие сте като мен, ще откриете, че онова, което наистина носи лекотата и готовността да повярваме са не обстоятелствата, а ангажиментът да живеем според Евангелието в тези периоди на живота. Вие по-често коленичите в молитва и сте потопени в Писанията през това време. Откривате, че е по-лесно да се съберете за семейна домашна вечер и семейна молитва. Откривате, че е лесно да сте на църква и на поклонение в храма. Откривате, че е лесно да плащате десятък и дарения. Наистина да се живее всекидневно според Евангелието носи онова смекчаване на сърцето, нужно за лекотата и готовността да повярваме в словото Божие.
Свидетелството ми е, че ученията от нашите апостоли и пророци на тази конференция ще доведат до лекота и готовност да повярваме в словото Божие, ако бъдат следвани. Ние бяхме съветвани да се покланяме в храма, да укрепваме семействата си чрез семейна молитва, изучаване на Писанията и семейна домашна вечер, да служим усърдно в свещеническите и църковни призования, да плащаме десятък и дарения, да имаме вяра и да се молим за напътствие, и да живеем достойно за спътничеството на Светия Дух.
Често ние сме като Нееман, сирийският прокажен, изпратен при пророка в Израил да се очисти. Когато Елисей просто изпратил слуга с указания да се потопи седем пъти в река Иордан, Нееман си тръгнал разгневен. За щастие, той имал един слуга, който казал, „Ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва, Окъпи се, и очисти се!” (4 Царете 5:13).
Свидетелствам, че тази лекота и готовност да повярваме ще дойдат от вършенето на онези привидно незначителни неща, на които сме били многократно учени от времето на младостта ни. Покорството ще донесе смекчаване на сърцата и лекота да повярваме в словото Божие. Давам свидетелство, че лекотата да повярваме ще донесе изливане на Духа.
Една проверка за степента на лекотата и готовността ни да повярваме може да става всяка седмица, докато присъстваме на събранието за причастието. На него ние подновяваме заветите си, като изразяваме готовността си да вземем върху себе си името на Христа, винаги да си спомняме за Него и да спазваме заповедите Му (вж. У. и З. 20:77). Като седим на събранието за причастието, би следвало да открием, че е лесно да сключим тези завети, лесно е и да слушаме и учим чрез Светия Дух.
Копнея да имам Духа Господен да се излива върху мен поради лекотата и готовността ми да повярвам в Неговите слова. Чувствал съм, че този стих събужда у мен чувство за моя дълг към Бог; че би следвало да съм смирен и покорен, и благ, лесен за умоляване, изпълнен с търпение; … усърден по всяко време в спазването на заповедите, … винаги въздаващ благодарности на Бог за всяко нещо, което получавам (вж. Алма 7:22-23).
Нека винаги откриваме, че е лесно да повярваме в словото Му. Нека можете с лекота да заявите, като мен, че Исус е Синът Божий. Той е нашия Пастир и онези, които вярват с лекота и готовност, ще разпознаят гласа Му. В името на Исус Христос, амин.