Членове благословени поради вяра пред лицето на бедствия
Светиите от последните дни на островите Самоа, които претърпяха сериозни разрушения, причинени от земетресение и последвала вълна цунами, моментално оставиха настрана всички лични или семейни грижи от материален характер, за да посрещнат духовните нужди по време на общата конференция.
Трусът с магнитуд 8.0 удари на 190 км от Апиа, Самоа, на 29 септември 2009 г. – само няколко дни преди конференцията. Трусът и последвалите 4 вълни цунами по 5 м височина убиха над 180 души в района на Тихия океан, от които 9 на островите Самоа.
Въпреки бедствието, което отне живота най-малко на 26 членове на Църквата, и последвалите усилия за възстановяване, светиите от последните дни бяха щедро благословени за това, че отделиха време да участват в общата конференция чрез радио, телевизия или спътник.
Ени Ф. Х. Фалеомаваега, член на Църквата, който служи като делегат в Конгреса на САЩ от територията Американски Самоа, казва, че светиите почерпили сили от участието в конференцията посред кризата. „Имаше чувство на сигурност да чуеш пророка … в един момент на живот или смърт”, казва той.
Възможността членовете да получат тази увереност от съвременните пророци на собствения си език бе осигурена благодарение на екипа преводачи, които сами пострадаха по време на бедствието.
Получил задачата да осигури за пръв път превод в ефир от островите вместо от Солт Лейк Сити, след бедствието преводаческият екип трябваше да направи избор. Екипът можеше веднага да възложи превода обратно на Солт Лейк Сити, така че да се погрижат за нуждите на приятели и семейства, засегнати от труса, или да изпълнят възложената задача.
Алиитаси Талатаина, супервайзър по преводите и координатор преводи на живо, казва, че е почувствала, че има достатъчно хора, които да откликнат на материалните нужди или да погребват починалите, но че „онова, което Господ имаше за нас да свършим, бе за живите и за идните поколения”.
Тъй като оперативният щаб по борба с бедствието заел центъра, където било разположено оборудването на преводачите, екипът трябваше да намери сграда с цифрови телефонни линии и други технически възможности, нужни за осигуряване на симултанен превод от разстояние.
Сестра Талатаина казва, че вярата на екипа била като тази на Нефи, като те казали, „Дори ако трябва да отидем под някое дърво, ще отидем и сторим нещата” (вж. 1 Нефи 3:7).
С помощта на Господ те намерили място и нужното оборудване било преместено, разположено и тествано само няколко дни преди конференцията.
„Чувствахме Господната ръка, докато изпълнявахме онова, което ни бе заповядано”, казва сестра Талатаина.
Благодарение усилията на екипа, когато конференцията започнала, членовете, които отделят време и вместо в масираното разчистване участват в слушанията на конференцията, могли да чуят и разберат Господното послание до тях.