Начинът, по който в миналото са подхождали към бъдещето
Уроците на миналото ни подготвят да посрещнем предизвикателствата на бъдещето.
Това лято съпругата ми и аз имахме привилегията да посетим драматизацията „Мормонско чудо” в Манти, Юта. Вечерта преди драматизацията ние говорихме на участващите в нея. Поради големия им брой ние трябваше да се обърнем към тях в две сесии. В драматизацията участваха над 800 души, като 570 от тях бяха под 18-годишна възраст. Тази година имаше още 100 участника, което наложи отговарящите за гардероба сестри да намерят допълнителни костюми – те се справиха с това. Вдъхновяващо беше да се види колко добре организирани бяха те в грижата си за всяка подробност.
Сцената на драматизацията се намира на един красив хълм точно под храма Манти. През нощта, в която видяхме драматизацията, с нас имаше още 15 000 посетители. Вълнуващо беше да се види как това множество от млади мъже и жени са възприели визията на разказа за възстановяването на Евангелието, докато играеха своите роли с такъв ентусиазъм и дух.
Когато сестра Пери и аз посещаваме Манти, ние удоволствие участваме и в храмова сесия. В тези по-стари храмове, построени с цената на голяма жертва от ранните пионери, се чувства един специален дух.
Участието в сесия в храма Манти беше емоционално преживяване за мен. То възвърна изключителни мои спомени за храма Логан Юта преди направения му ремонт и модернизация. С напредъка на храмовата сесия във всяка стая можех да чуя думите на онези пионери, „Виж какво сме построили със собствените си ръце. Нямахме електрическа техника. При строежа нямаше изпълнители и подизпълнители, нямаше големи кранове да вдигат тежките камъни. Извършихме тази работа със собствени сили”.
Какво славно наследство са ни оставили тези ранни пионери от окръг Санпийт.
Бившият президент на САЩ Роналд Рейгън е цитиран да казва, „Не искам да се връщам към миналото; искам да се върна към начина, по който в миналото са подхождали към бъдещето”1. Този съвет все още отеква в ума ми. Припомнянето на уроците на миналото ни подготвя да посрещнем предизвикателствата на бъдещето. Какво славно наследство от вяра, смелост и находчивост са ни оставили онези ранни мормони пионери, наследство, на което да градим. Колкото повече живея, толкова повече възхищението ми към тях се задълбочава.
Приемането на Евангелието за тях означавало пълна промяна на начина им на живот. Те оставили всичко зад гърба си – своите домове, , длъжности и занятия, ферми, дори обични членове на семейството – за да отпътуват в пустошта. Трябва да е било голяма изненада за тях, когато Бригъм Йънг обявил, „Това е … мястото”2. Пред тях се ширела една пустош, без зелените хълмове, дърветата и красивите ливади, познати на повечето от тези ранни светии. С твърда вяра в Бог и техните ръководители ранните пионери се захванали за работа, за да създадат красиви общности в сянката на планините.
Мнозина изморени пионери тъкмо започнали да се радват на някои от скромните удобства на живота, когато Бригъм Йънг ги призовал отново да напуснат домовете си и да пътуват на изток, запад, север и юг, за да колонизират целия този обширен район. Така били установени общините на окръг Санпийт – Феървю, Ефраим, Манти, Мороний и Маунт Плезант.
Когато се завърнах от посещението си на окръг Санпийт, аз изпитах желанието да науча повече за живелите там ранни пионери. Реших да прекарам няколко часа в новата Библиотека за църковна история и да прочета малко за тяхната история.
През 1849 г., само две години след като пристигнали в долината Солт Лейк, Бригъм Йънг, великият колонизатор на Запада, призовал група светии да отпътуват на юг и да започнат съвсем отначало да градят домове и установяват общности в друга една безлюдна пустош. Скоро след като се заселили в Санпийт, президент Ибър Ч. Кимбъл, съветник на президент Йънг, посетил Манти и им обещал, че на хълма над равнината щял да бъде изграден храм, като за изграждането му щял да се използва камък от планините на изток.
Изминали няколко години след посещението на президент Кимбъл и заселниците започнали да се тревожат, че нищо не се правело да се построи храм, който те да ползват. „Ние трябва да имаме храм в нашата общност”, заявил един от тях. „Достатъчно дълго чакахме за тази благословия”. Друг казал, „Ако ще имаме храм, по-добре да се захванем за работа и да го построим”. И направили точно това.
Крайъгълният камък бил положен на 14 април 1879 г., близо 30 години след като те пристигнали в долината Санпийт. Можем много да разказваме за усърдието на работниците, които дали най-доброто от себе си в строежа на този красив храм. При повторното освещаване на храма Манти преди няколко години президент Гордън Б. Хинкли каза, „Бил съм във великите сгради по света, но в никоя от тях не съм изпитвал чувството, което изпитвам при влизане в един такъв изграден от пионери дом на Господ”3. Семейство Хинкли имат една много специална връзка с храма Манти. Дядото на сестра Марджъри Хинкли починал след нараняване, получено при строежа на храма Манти.
За да разберем по-добре как миналото може да даде един по-добър подход към бъдещето, бих искал да споделя един разказ от строежа на храма Манти. След това искам да споделя какво ме е научил той за истинните принципи.
На група изкусни дърводелци от Норвегия, дошли и заселили се в Манти, била дадена задачата да построят покрива на храма. Те никога не били строили покрив, но имали опит в строежа на кораби. Нямали представа как да изготвят планове за покрив. Дошла им обаче следната мисъл: „Защо просто не построим кораб? Един добре построен кораб е много здрав и надежден, така че ако го обърнем наопаки, ще имаме надежден покрив”. Хванали се да изготвят планове за кораб и когато те били завършени, ги обърнали и така се получил покривът на храма Манти.
В този случай те използвали уроци от предишния си опит – принципите на строеж на кораби – за да им помогнат да се справят с ново предизвикателство. Те по правилен начин преценили, че принципите, които прилагали при строежа на годен да плава съд, могли също да се приложат при изграждането на здрав покрив. Например и двете структури не трябвало да пропускат вода. Основната им цялост нямало да бъде нарушена от ориентацията – с дъното нагоре или надолу. Най-важното нещо било да разполагат с приложимо знание на основните принципи, необходими за изграждането на една стабилна и трайна структура.
В Евангелието на Исус Христос има вложени вечни принципи и истини, които ще траят по-дълго от принципите на строеж на кораби и покриви. Вие и аз, като членове на Господната истинна Църква, имаме специален достъп и проникновение до тези вечни принципи и истини, особено когато се вслушваме в Духа за лично напътствие и слушаме гласа на пророка, когато той обявява Господното слово на членовете на Църквата. И вие, и аз знаем колко важни са тези вечни принципи и истини в нашия живот. Не съм сигурен, че ранните пионери щяха да могат с успех да подходят към тяхното опасно и несигурно бъдеще без тях, както не бихме могли и ние. Те са единствено верния и вечен начин успешно да подходим към бъдещето, особено във все по-усилните и несигурни времена, в които живеем.
Онези корабостроители от Норвегия донесли със себе си основните умения на професията си, които могли да бъдат приложени и при строежа на храмове. Какво предизвикало такова такава голяма промяна на техните приоритети? Има само един отговор, който да обясни тяхната готовност да пожертват всичко, за да станат строители на царството Божие. Те били учени на вечните принципи и истини на Евангелието на Исус Христос и ги приели. Осъзнавали, че тяхната мисия не се изчерпвала със строежа на сгради, но включвала принос към духовното благосъстояние на другите чрез споделяне на тяхното знание за Евангелието. Както четем в раздел 50 от Учение и Завети, „този, който проповядва и този, който приема, се разбират един друг и двамата се назидават, и се радват заедно” (стих 22).
Когато сме получили специалната благословия да познаем Евангелието на Исус Христос и сме взели върху си Неговото име в кръщелните води, ние също така сме приели задължението да споделяме Евангелието с другите. За да изпълняваме по-цялостно своето споделено задължение да провъзгласяваме Евангелието, неотдавна Църквата изцяло промени мисионерската си програма. Преди няколко години ние премахнахме коловите мисии и преместихме фокуса на усилията си в мисионерската организация на района. С районен мисионерски план, разработен от всеки районен съвет в Църквата, наблюдаваме постоянно нарастващ успех. Много от успеха се постига от пълновременните мисионери, които работят тясно с районните съвети, ръководителите на мисионерската работа в районите и членовете на Църквата.
Открихме, че съсредоточената в района мисионерска работа увеличава участието на членовете при намирането на проучватели и тяхното обучение. Често проучвателите са канени да чуят мисионерските беседи в домовете на членове. Членовете на районите имат повече желание да споделят своето безценно знание за Евангелието на Исус Христос, когато непосредствено опитват от сладките благословии на мисионерската служба и им бива по-често напомняно от страна на техните ръководители в района. Членовете мислят по-мащабно и позитивно, когато се молят и размишляват как да споделят Евангелието с приятели, съседи и роднини от друга вяра.
Президент Гордън Б. Хинкли учи: „Толкова много от нас гледат на мисионерката работа като ходене по вратите на хората. Всеки, който е запознат с тази работа, знае, че има по-добър начин. Този начин е чрез членовете на Църквата. Винаги когато член представи проучвател, незабавно се образува система за подкрепа. Членът дава свидетелство за истинността на делото. Той е загрижен за щастието на своя приятел-проучвател. Вълнува се, когато този приятел напредва в научаването на Евангелието”4.
Пълновременните мисионери продължават да вършат по-голямата част от самото преподаване на проучвателите, но членовете имат обширни възможности да отговарят на въпроси и да споделят свидетелството си. Ние по-пълно се вслушваме в гласа на пророка, като се подготвяме да преподаваме основни евангелски учения. Подготовката премахва страха. Тя също така опростява и укрепва усилията на членовете в подкрепа на пълновременните мисионери. Има три основни урока, преподавани от пълновременните мисионери: Възстановяването, планът на спасение и Евангелието на Исус Христос. Доколко подготвени сте да дадете свидетелство за истинността на тези основни уроци? Използвайте вдъхновения мисионерски наръчник Проповядвайте Моето Евангелие в своето изучаване и подготовка да подкрепяте пълновременните мисионери при тяхното преподаване на тези основни евангелски уроци.
Нека всички усвоим и двата важни урока, дадени ни от корабостроителите от Норвегия, които изградили покрива на храма Манти. На първо място е урокът да използваме принципите и истините от миналото, за да подходим успешно към бъдещето. И на второ – да се учим от желанието им да споделят знанието си с другите, за да помагат в изграждане на царството Божие. Ако усвоим този втори урок добре, ние ще помогнем на мнозина други – наши братя и сестри, синове и дъщери на Бог – да се изправят пред несигурното бъдеще с дадената ни вечна увереност.
Евангелието на Исус Христос е истинно. То е било възстановено, за да благославя живота ни в тези последни дни. То съдържа всичките истини, принципи и обреди, събрани във великия план на щастие на нашия Небесен Отец, имащ за цел да се завърнем и да живеем с Него в идните вечни царства. Свидетелството ми към вас е, че Евангелието на Исус Христос е Неговия избран път да реализираме своето славно бъдеще, в името на Исус Христос, амин.