За да може тегобите ви да са леки

Старейшина Л. Уитни Клейтън

От Президентството на Седемдесетте

Товарите ни дават възможност да упражняваме добродетели, които допринасят за нашето окончателно съвършенство.

Преди много години рано една сутрин се разхождах по тесните павирани улици на гр. Куско, Перу, разположен високо в Андите. Видях как един мъж от племето на местните индианци крачеше по една от улиците. Физически той не беше едър мъж, при все това носеше огромен товар дърва за огрев в една голяма плетена кошница на гърба си. Кошницата изглеждаше голяма колкото него. Товарът трябва да е тежал колкото него самия. Той го придържаше с въже, вързано под дъното на кошницата и обхванало челото му. Здраво държеше това въже от двете страни на главата си. На челото си под въжето беше поставил парцал, който да пречи на въжето да се вреже в кожата му. Беше се навел под тежестта на своя товар и ходеше с бавни и трудни стъпки.

Мъжът носеше дървата на пазара, където да ги продаде. За един нормален ден той трябва да e правил две или три пътувания през града, пренасяйки такъв неудобен и тежък товар.

С годините споменът за него, приведен напред, движещ се с пределно усилие по улицата, придобиваше все повече значение за мен. Още колко време щеше той да може да носи такива товари?

Животът поставя какви ли не товари на всеки от нас, някои леки, а други тежки и безмилостни. Има хора, които всеки ден с трудност носят товари, които изчерпват силите им. Мнозина от нас са измъчвани от такива товари. Тяхната тежест може да бъде емоционална или физическа. Те могат да бъдат тревожещи, потискащи и изтощителни. И да продължават с години.

Общо взето, нашите товари идват от три източника. Някои са естествена последица от условията в света, в който живеем. Болести, физически недъзи, урагани и земетресения от време на време ни настигат без да имаме вина. Можем да се подготвим за тези рискове и понякога можем да ги предвидим, но в естественото русло на живота винаги ще се сблъскваме с някои от тях.

Други товари са ни наложени чрез лошото поведение на други хора. Малтретирането и пристрастяването могат да превърнат дома ни в нещо много различно от рай на земята за невинните членове на дадено семейство. Грехът, неправилните традиции, потисничеството и престъпленията разхвърлят своите обременени жертви по пътеките на живота. Дори и по-малко сериозните простъпки като клюка и грубост могат да причинят на други хора истинско страдание.

От собствените ни грешки и недостатъци произлизат голяма част от проблемите ни и на раменете ни могат да се окажат тежки товари. Най-мъчителният товар, с който се обременяваме, е товарът на греха. Всички ние познаваме угризението и болката, които неизбежно следват провала ни да спазваме заповедите.

Независимо какви товари носим в живота си в резултат на естествените условия, лошото поведение на други хора и собствените ни недостатъци и грешки, всички ние сме деца на любящ Небесен Отец, Който ни е изпратил на земята като част от Неговия вечен план за нашия растеж и развитие. Нашите неповторими лични преживявания могат да ни подготвят да се завърнем при Него. Дадените ни бедствия и страдания, колкото и трудни за понасяне, от една небесна гледна точка са „краткотрайни; и тогава, ако им устои(м), Бог ще (ни) възвиси горе”¹. Трябва да направим всичко по силите си да „устоим” на товарите си, независимо от това колко „краткотрайно” ги носим.

Товарите ни дават възможност да прилагаме добродетели, които допринасят за нашето окончателно съвършенство. Те ни подтикват да се „отдаде(м) на убежденията на Светия Дух и (да отхвърлим) естествения човек, и (да станем) светия чрез единението на Господа Христа, и (да станем) като дете, покор(ни), крот(ки), смирен(и), търпелив(и), изпълнен(и) с любов, готов(и) да се покори(м) на всички неща, които Господ сметне за нужно да (ни) причини, тъкмо както детето се покорява на баща си”². Тези товари се превръщат в благословии, макар че често такива благословии са добре прикрити и може да ни е нужно време, усилие и вяра да ги приемем и проумеем. Четири примера могат да ни помогнат да си обясним това:

Първо, на Адам му било казано, „проклета ще бъде земята заради теб”, което значи в негова полза, и „с пот на лицето си ще ядеш хляб”³. Работата е продължителен товар, но също и продължителна благословия, „заради (нас)”, защото тя ни учи на уроци, които ние можем да научим единствено „с пот на лицето си”.
Второ, Алма отбелязва, че бедността и „огорченията (на бедните сред зорамитите) наистина ги бяха смирили и те се подготвяха да чуят словото”⁴. Той добавя, „понеже сте принудени да се смирите, благословени сте”⁵. Сегашните икономически предизвикателства може да ни помагат да се подготвим да чуем словото Господно.
Трето, „поради извънредно голямата продължителност на войната (помежду им)” мнозина нефити и ламанити „смекчиха сърцата си поради страданията си дотолкова, че се смириха пред Бога чак до дълбината на смирението”⁶. Политическата нестабилност, социален безпорядък и съвременни Гадиантонови разбойници в някои райони на света могат да ни смирят и мотивират да търсим небесата като подслон от бурите в обществото.
Четвърто, на Джозеф Смит му било казано, че ужасните неща, които неговите врагове му причинили през годините, щели да му „дадат опит и … (да) бъдат за (негово) добро”⁷. Наложеното ни чрез простъпките на други хора страдание е ценно, макар и болезнено училище за подобрение на нашето собствено поведение.

Освен това носенето на собствените ни товари може да ни помогне да развием запас от състрадание към проблемите на другите. Апостол Павел учи, че ние следва да носим „един другиму теготите си … и така (да изпълняваме) Христовия закон”⁸. Нашият кръщелен завет съответно изисква, че следва да бъдем, „готови да носи(м) един другиму тегобите си, за да може да са леки; да, и (да бъдем) готови да скърби(м) с онези, които скърбят; да, и да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение”⁹.

Спазването на нашите кръщелни завети помага за облекчаване на нашите собствени товари, както и товарите на обремените души, на които служим¹⁰. Хората, които предлагат такава помощ на другите, са стъпили на свята земя. Обяснявайки това, Спасителят учи:

„Кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол, и Те облякохме?

И кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те споходихме?

А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”¹¹.

По време на цялото преживяване Спасителят ни предлага Своята сила и подкрепа и ни предлага избавление, когато Той пожелае и по Неговия начин. Когато Алма и неговите следовници избягали от армиите на цар Ной, те установили общност, която нарекли Елам. Започнали да обработват земята, да строят сгради и да преуспяват¹². Без предупреждение една армия ламанити ги заробила и „никой не можеше да (ги) избави освен Господ, техния Бог”¹³. Това избавление обаче не дошло незабавно.

Техните врагове „ги товареха със задачи, и поставяше надзиратели над тях”¹⁴. При все че били заплашвани със смърт, ако се молят¹⁵, Алма и людете му „изливаха сърцата си пред (Бог); и Той знаеше помислите на сърцата им”¹⁶. Поради тяхната добрина и подчинение на техните кръщелни завети¹⁷ те били избавени на етапи. Господ им казва:

„Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си, дори докато сте в робство; и това Аз ще направя, за да можете да Ми бъдете свидетели отсега насетне и за да знаете със сигурност, че Аз, Господ Бог, посещавам Моя народ в страданията му.

И сега стана така, че тегобите, които бяха наложени върху Алма и братята му, станаха леки; да, Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна.

И стана така, че вярата и търпението им бяха толкова велики, че гласът Господен дойде отново до тях, казвайки: Успокойте се, защото утре сутринта ще ви избавя от робство”¹⁸.

Синът Божий милостиво ни предлага избавление от игото на греховете ни, което е сред най-тежките от всички товари. По време на Неговото Единение Той страдал „според плътта, за да може да вземе върху Си греховете на Своя народ, за да може да изличи техните прегрешения чрез силата на избавлението Си”¹⁹. Христос „изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаяt”²⁰. Когато се покайваме и спазваме заповедите, идва облекчението от обременената ни съвест, което единствено Спасителят може да предложи, защото „сигурно е, че всеки, който се покае, ще намери милост”²¹.

Помня онзи мъж в Перу, превит и борещ се да пренесе огромната тежка кошница дърва на гърба си. За мен той е олицетворение на всички нас, които се борим с тегобите на живота. Знам, че когато спазваме заповедите и нашите завети с Бог, Той ни помага с нашите товари. Той ни укрепва. Когато се покайваме, Той опрощава греховете ни и ни благославя със спокойна съвест и с радост²². Да можем тогава с радост и търпение да се подчиним на цялата воля на Господ, се моля, в името на Исус Христос, амин.