Чувствата си обуздавай, братко мой
Ако желаем да имаме един хубав дух в нас по всяко време, ние трябва да се въздържаме от гнева.
Братя, събрали сме се като сила в свещеничеството тук, в Центъра за конференции и по места навсякъде по целия свят. Тази вечер чухме вдъхновени послания и изразявам благодарността си към братята, които се обърнаха към нас. Привилегията да ви говоря е както чест, така и повод да бъда смирен и се моля вдъхновението Господно да може да бъде с мен.
Неотдавна, докато гледах новините по телевизията, осъзнах, че много от водещите новини бяха подобни по това, че описаните трагедии се свеждаха до израза на една емоция: гняв. Бащата на едно бебе бил арестуван за физическото му малтретиране. Твърдеше се, че ревът на детето така го вбесил, че той счупил един от крайниците му и няколко ребра. Тревожещ бе репортажът за растящото насилие от страна на банди, като броят на свързани с тях убийства рязко е нараснал. Друга история през онази нощ описваше как една жена била простреляна от отчуждения си съпруг, който според съобщението изпаднал в ярост, след като я заварил с друг мъж. Разбира се, следваха обичайните репортажи за войни и конфликти по целия свят.
Сетих се за думите на псалмиста: „Престани от негодуванието и остави гнева”1.
Преди много години една млада двойка се обадиха в офиса ми и попитаха дали може да дойдат за съвет. Те казаха, че в живота им се случила трагедия и че бракът им бил в сериозна опасност. Интервюто беше насрочено.
Напрежението между съпруга и съпругата беше явно, когато те влязоха в офиса ми. Първоначално разказът им напредваше бавно, като мъжът говореше колебливо, а жената тихо плачеше и участваше много малко в разговора.
Младият мъж се бил завърнал от мисия и бил приет в престижен университет в източните САЩ. Точно там той срещнал бъдещата си съпруга. Тя също учела в университета. След година излизане на срещи, те отишли до Юта и сключили брак в храма Солт Лейк, като скоро след това се завърнали на изток, за да приключат образованието си.
Когато се дипломирали и завърнали в своя щат, те очаквали първото си дете, а съпругът си намерил работа в избраната от него сфера. Съпругата му родила момченце. Животът бил хубав.
Когато синът им станал на около 18 месеца, те решили да отидат на кратка ваканция, за да се видят с роднини, които живели на няколкостотин километра разстояние. По онова време кошчетата-седалки за деца и коланите за възрастни в колите не били въведени и не се използвали. Тримата членове на семейството се возели на предната седалка, с детето по средата.
По време на пътуването мъжът и жената започнали да спорят за нещо. След всичките тези години вече не мога да си спомня какво причинило спора. Но помня, че техният спор се задълбочил и толкова се ожесточил, че те започнали да си крещят. Съвсем нормално, това накарало техният малък син да започне да плаче, което допълнително ядосало мъжа. Напълно губейки самоконтрол, той взел една играчка, изпусната от детето на седалката, и я запратил по посока на жена си.
Не успял да я удари. Вместо това играчката ударила сина им, като в резултат на това той получил увреждане на мозъка и щял да остане инвалид до края на живота си.
Това беше една от най-трагичните ситуации, на които се бях натъквал. Аз ги посъветвах и насърчих. Говорихме за отдаденост и отговорност, за приемане и прошка. Говорихме за любовта и уважението, които трябваше да се върнат в тяхното семейство. Четохме думи на утеха от Писанията. Молихме се заедно. Въпреки че не сме се чували с тях след онзи тъй далечен ден, те се бяха усмихнали през сълзи, докато си тръгваха от офиса ми. През всичките тези години съм се надявал те да са взели решение да останат заедно, утешени и благословени от Евангелието на Исус Христос.
Мисля за тях винаги, когато чета думите: „Гневът нищо не решава. Той не изгражда нищо, но може да разруши всичко”2.
Всички сме изпитвали гняв. Той може да дойде, когато нещата не стават така, както искаме. Може да бъде реакция към нещо, което е било казано на нас или за нас. Може да го изпитаме, когато хората не се държат така, както искаме. Може би идва, когато трябва да чакаме за нещо по-дълго, отколкото сме очаквали. Можем да се чувстваме гневни, когато другите не могат да видят нещата като нас. Изглежда има безброй възможни причини за гнева.
Има моменти, когато можем да се разстроим от въображаеми обиди и привидни неправди. Президент Хибър Дж. Грант, седми президент на Църквата, разказва как като млад мъж той изпълнил поръчка на един човек, който след това му изпратил чек за 500 долара с писмо, в което се извинил, че не можел да му плати повече. След това президент Грант изпълнил поръчка на друг човек, за която казал, че била 10 пъти по-трудна, изискваща 10 пъти повече усилие и доста повече време. Този втори мъж му изпратил чек за 150 долара. Младият Хибър почувствал, че към него се отнесли изключително нечестно. Първо се обидил и след това ядосал.
Разказал преживяното на един по-възрастен приятел, който попитал, „Мъжът имаше ли намерение да те обиди?”
Президент Грант отговорил, „Не. Казал на приятелите ми, че ме е възнаградил съвсем прилично”.
На това по-възрастният приятел отговорил, „Глупав е човекът, който се обижда от непреднамерена обида”3.
В Ефесяните, глава 4, стих 26 на Превода на Джозеф Смит, апостол Павел пита: „Можете ли да се разгневите, и да не съгрешите? Нека слънцето да не залязва върху гнева ви”. Питам, възможно ли е да чувстваме Духа на нашия Небесен Отец, ако сме ядосани? Не знам за случай, когато това може да стане.
От 3 Нефи в Книгата на Мормон четем:
„И няма да има повече никакви спорове между вас…
Защото истина, истина ви казвам, този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора и който подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други.
Ето, това не е Моето учение – да се подтикват сърцата на човеците към гняв един срещу друг; а Моето учение е това, че такива неща трябва да бъдат премахнати”4.
Да бъдеш ядосан е да се предадеш на влиянието на Сатана. Никой не може да ни накара да се ядосаме. Това е наш избор. Ако желаем да имаме един хубав дух в нас по всяко време, ние трябва да се въздържаме от гнева. Свидетелствам, че това е възможно.
Гневът, оръжието на Сатана, разрушава по толкова много начини.
Вярвам, че повечето от нас са запознати с тъжния разказ за Томас Б. Марш и неговата съпруга Елизабет. Брат Марш бил един от първите съвременни апостоли, призовани след като Църквата била възстановена на земята. По-късно той станал президент на Кворума на дванадесетте апостоли.
Докато светиите били във Фар Уест, Мисури, Елизабет Марш, съпругата на Томас, и нейната приятелка сестра Харис решили да си разменят мляко, за да може всяка една да прави повече сирене. За да бъде всичко честно, те се споразумели да не запазват за себе си т. нар. последно мляко, като млякото от цялото доене бъде предавано. Последното мляко се дояло най- накрая и съдържало повече сметана.
Сестра Харис била вярна на обещанието си, но сестра Марш, която желаела да прави изключително вкусно сирене, задържала последното мляко от всяка крава, като изпращала на сестра Харис останалото мляко. Така между жените възникнала кавга. Когато те не могли да разрешат неразбирателството, били извикани домашните учители. Те намерили Елизабет Марш за виновна в това, че не спазила обещанието си. Тя и съпругът й били разстроени от решението и въпросът бил отнесен към епископа. Съдът на епископа решил, че последното мляко било неправилно задържано и че сестра Марш нарушила споразумението си със сестра Харис.
Томас Марш се обърнал към висшия съвет и мъжете, съставляващи този съвет потвърдили решението на епископа. Тогава той се обърнал към Първото Президентство на Църквата. Джозеф Смит и неговите съветници разгледали случая и потвърдили решението на висшия съвет.
Старейшина Томас Б. Марш, който подкрепял съпругата си през всичките тези събития, с всяко следващо решение се ядосвал все повече – всъщност той толкова се ядосал, че отишъл пред съдия и се заклел, че мормоните били враждебно настроени към щата Мисури. Неговата клетвена декларация довела – или поне подпомогнала издаването на жестоката заповед за изтребление на губернатор Лилбърн Богз, която предизвикала изгонването на 15 000 светии от домовете им, заедно със съпътстващото този процес страдание и последвалата смърт. И всичко това станало поради спор при размяната на мляко и сметана5.
След 19 години озлобление и загуба, Томас Б. Марш пристигнал в долината Солт Лейк и помолил президент Бригъм Йънг за прошка. Брат Марш също така писал на Ибър Ч. Кимбъл, първи съветник в Първото Президентство, за научения урок. Брат Марш казва: „Господ спокойно може да мине без мен, и Той не е … загубил нищо с отпадането ми от редиците; но, о, какво загубих аз! Богатства, богатства по-големи от всичко, което този свят или много планети като него биха могли да създадат”6.
Уместни са думите на поета Джон Грийнлийф Уитиър: „От всички тъжни думи, изречени или написани, най-тъжните са тези: „Би могло да бъде иначе!”7
Братя мои, всички ние сме податливи на онези чувства, които, оставени без контрол, могат да доведат до гняв. Изпитваме неудовлетворение, раздразнение или враждебност и, ако изберем това, губим контрол и се ядосваме на други хора. По една ирония тези други хора често са наши близки – хората, които всъщност обичаме най-много.
Преди много години прочетох следната телеграма на Асошиейтед Прес, появила се във вестника: Възрастен мъж разкри на погребението на своя брат, с когото от юношеските си години живели заедно в малка едностайна хижа близо до Канистео, Ню Йорк, че след разпра те разделили стаята с тебешир и никой от двамата не бил пресякъл линията, нито говорил с другия от онзи ден, 62 години по-рано. Само помислете за последиците на този гняв. Каква трагедия!
Нека вземем съзнателното решение, всеки път когато такова решение трябва да бъде вземано, да се въздържаме от гняв и да не произнасяме суровите и нараняващи думи, които може да бъдем изкушени да кажем.
Обичам думите на химна, написан от старейшина Чарлз У. Пенроуз, който служел в Кворума на Дванадесетте и в Първото Президентство в началото на ХХ век:
Чувствата си обуздавай, братко мой;
Възпитавай горещата си, импулсивна душа.
Чувствата си не души,
Но нека гласът на мъдростта ръководи.
Чувствата си обуздавай, има сила
В хладния, спокоен ум.
Страстта разрушава кулата от доводи,
Замъглявайки и най-ясното възприятие8.
Всеки от нас е носител на свещеничеството Божие. Клетвата и заветът на свещеничеството се отнасят към всички ни. За носителите на свещеничеството на Мелхиседек те са изявление на изискванията да бъдем верни и покорни на законите Божии и да увеличаваме призованията, в които сме призовани. За носителите на Аароновото свещеничество те са изявление, отнасящо се към бъдещото задължение и отговорност, за да могат те да се подготвят тук и сега.
Тези клетва и завет са изложени от Господ със следните слова:
„защото всички, които са верни, тъй че да придобият тези две свещеничества, за които Аз говорих, и да увеличават призованията, са осветени от Духа за обновяване на своите тела.
Те стават синовете Моисееви и Ааронови, и потомството Авраамово, и Църквата и царството, и Божиите избрани.
И също, всички онези, които получават това свещеничество, приемат Мен, казва Господ,
защото всеки, който приема служителите Ми, приема Мен,
а всеки, който приема Мен, приема Моя Отец.
И този, който приема Отца Ми, получава царството на Отца Ми, ето защо всичко, което Моят Отец има, ще му бъде дадено”9.
Братя, очакват ни големи обещания, ако сме верни на клетвата и завета на безценното свещеничество, на което сме носители. Нека бъдем достойни синове на нашия Небесен Отец. Нека винаги бъдем за пример в нашите домове и да бъдем верни в спазване на заповедите, да не таим омраза към когото и да било, а по-скоро да бъдем миротворци, помнейки наставлението на Спасителя, „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”10. Това е моята молба тази вечер с приключването на това изключително събрание на свещеничеството, и също така е моята смирена и искрена молитва, защото ви обичам, братя, с цялото си сърце и душа. И се моля благословиите на нашия Небесен Отец да спохождат всеки от вас – във вашия живот, в домовете ви, в душите ви, в името на Исус Христос, амин.