Всяка жена се нуждае от Обществото за взаимопомощ
Ние желаем да благословите своя живот и дом чрез силата и влиянието на Обществото за взаимопомощ.
Каква радост е да бъдем събрани заедно по цял свят като сестри в Сион. Благодарна съм за тази възможност да споделя с вас свидетелството си за Спасителя и да изразя своята любов към вас.
Днес ще говоря защо всяка жена се нуждае от Обществото за взаимопомощ в своя живот.
Скоро след като Пророкът Джозеф Смит организирал и установил Църквата, той организирал и женското Общество за взаимопомощ. Той казва, „Организирането на Църквата не бе съвършено, докато не бяха организирани така жените”1. Обществото за взаимопомощ е съществена част от Църквата и като президентство ние се надяваме, че можем да помогнем вие да разберете защо то е съществено за вашия живот.
Най-съкровеното желание на нашето президентство е да помогне на всяка жена в Църквата да се подготви да получи храмовите благословии, да почита заветите, които е сключила, и да бъде ангажирана в делото на Сион. Обществото за взаимопомощ вдъхновява и учи жените, за да им помогне да увеличават вярата си и личната си праведност, да укрепват семействата си и да издирват и помагат на хората в нужда.
Говорейки за нашето време, президент Спенсър У. Кимбъл казва:
„Повечето от големия растеж на Църквата в последните дни ще се дължи на това, че много от добрите жени от света … ще бъдат привлечени в Църквата. Това ще става според степента, в която жените в Църквата са праведни и ясни в живота си и според степента, в която те биват виждани като отделни и различни – по един щастлив начин – от жените на света.
Сред истинските героини на света, които ще дойдат в Църквата, са жени, които са повече загрижени да бъдат праведни, отколкото да мислят за себе си. Тези истински героини имат истинско смирение, което поставя по-голямо ударение върху почтеността, отколкото върху външната видимост…
Така именно примерът на жените в Църквата ще бъде значимата сила в растежа на Църквата в последните дни, както в количествено, така и в духовно изражение”2.
Аз вярвам, че тези пророчески слова се изпълняват. Добрите жени по света изсред всички народи прегръщат Евангелието на Исус Христос в нарастващ брой. Вие сте истинските героини, за които говори той. Срещали сме ви с хиляди, като пътуваме по света. Виждали сме добрите ви дела; чували сме прочувствените ви свидетелства; усещали сме вашия дух. Виждали сме светлината на Евангелието, отразена върху лицата ви. Вашият пример и положително влияние са едновременно изключителни и забележителни.
Но също така си даваме сметка за многото жени в Църквата, които не се радват на пълните благословии от активност в нея и в Обществото за взаимопомощ. Към онези от вас, които вече посещават Обществото за взаимопомощ, ние отправяме призование. Молим ви да отидете при жените, които не са заети с работа в Обществото за взаимопомощ във вашите райони и клонове и да ги учите с обич какво ще направи за тях Обществото за взаимопомощ. Свидетелствайте им как Обществото ще обогати техните домове и личен живот. Предложете им своето приятелство и сестринство. Бдете над тях и ги укрепвайте. Помогнете ни да обърнем обществената тенденция на разпадане на семействата. Помогнете вашите сестри да се обърнат към Господ и Неговия план на щастие за Неговите деца. Те ще намерят напътствие, утеха, мир, разбиране и вдъхновение. Ще знаят, че Небесният Отец безмерно ги обича и се грижи за тях.
Какво прави Обществото за взаимопомощ за жените, които приемат дара на активност в организацията? Как Обществото благославя семейства и домове?
Моята майка била наскоро обърната в Църквата, когато била призована за президентка на Обществото за взаимопомощ в малкия ни клон в Сан Салвадор. Тя казала на президента на клон, че е неопитна, неподготвена и неподходяща. Наближавала 30-те години, с твърде малко официално образование и целият й живот бил посветен на грижа за съпруга й и седемте им деца. Но президентът на клон въпреки това я призовал.
Гледах как моята майка се издигаше до изискванията на това призование. Докато служеше, тя усвои ръководни умения и разви нови дарби като преподаване, ораторство, планиране и организиране на събрания, дейности и проекти за служба. Тя оказваше влияние на жените в клона. Служеше им и ги учеше да си служат една на друга. Сестрите я обичаха и уважаваха. Тя помагаше на други жени да откриват, използват и развиват дарове и таланти; помагаше им да станат строители на царството и на силни духовни семейства. Тя остана вярна на храмовите завети, които бе сключила. Когато почина, бе в мир със своя Създател.
Една сестра, която бе служила с нея като съветничка в Обществото за взаимопомощ, години по-късно ми написа писмо: „Твоята майка бе човекът, който ме научи как да стана това, което съм в момента. От нея се научих на милосърдие, доброта, честност и отговорност в нашите призования. Тя бе мой наставник и пример. Сега съм на 80 г., но оставам вярна на Спасителя и Неговото Евангелие. Служих на мисия и Господ ме благослови изобилно”3.
Бях свидетелка на същото чудо в живота на много жени в различ- ни части на света. Те прегръщат Евангелието и Обществото за взаимопомощ им помага да укрепят вярата си и да израстват духовно, като им дава възможности да ръководят и преподават. По време на службата им в техния живот се прибавя ново измерение. Докато напредват духовно, тяхното чувство за принадлежност, идентичност и собствена значимост расте. Те осъзнават, че цялото намерение на евангелския план е да ни предостави възможност да достигнем пълния си потенциал.
Чрез работата на сестрите от Обществото за взаимопомощ ние помагаме за изграждане царството и укрепваме домовете на Сион. Никоя друга организация в Църквата не може да върши службата, която върши Обществото за взаимопомощ. Хиляди семейства се ползват от службата на любящи посещаващи учителки, които протягат ръка на утеха, ухо, готово да изслуша, насърчителна дума.
Дъщеря ми Норма казва, че следването на пътя на Обществото за взаимопомощ било благословия в живота й: „Когато Дарън и аз бяхме младоженци и очаквахме първото си бебе, живеехме в малък университетски град. И двамата бяхме редовни студенти с много малък доход. Най-близкият до нас район бе в един град на 48 км, а единственият ни начин да се придвижваме бе стара кола, която през повечето време бе развалена. Когато сестрите в района узнаха нашите условия, незабавно се обединиха, за да ни осигурят една от тях винаги да може да ни кара на събранието и обратно в неделя и на други дейности в Църквата. Някои от сестрите живееха в други градове и пътуваха по 30-45 км в повече, само за да ни вземат. Освен това много от тях ни канеха у дома си на мили домашни вечери след църква. Нито една никога не ни накара да се чувстваме като бреме за нея. Никога няма да забравя истинската любов и милосърдие, които сестрите от Обществото за взаимопомощ ни дадоха през това кратко, но пълно с предизвикателства време в живота ни”4.
Съпругът ми е епископ и казва, че не би могъл да върши работата си без помощта на президентката на Обществото за взаимопомощ. Президентките на Обществото за взаимопомощ по света работят ръка за ръка със своите епископи и президенти на клон, за да организират сестрите в свещения дълг на издирване и подпомагане на хората, които са в нужда. Тези отдадени президентки на Обществото се нуждаят от вашата подкрепа и драговолни ръце. Посещението ви на неделните събрания на Обществото за взаимопомощ ще ви благослови, но работата ви там ще благослови цялата Църква.
Независимо дали сте млади или възрастни, семейни или не, вдовици или живеещи със семейство, ние желаем да благословите своя живот и дом чрез силата и влиянието на Обществото за взаимопомощ. Има голяма нужда жените в Църквата да бъдат събирани и насърчени да придвижват делото напред. Каним ви да служите със силното си положително влияние, като усилвате семействата ни, църквата ни и общностите ни. В този свят вие сте така нужната сила на обич, истина и праведност. Вие сте ни потребни да се грижите за семейства, приятели и съседи. Тъкмо чрез вас се проявява съвършената Божия любов към всяко и всички Негови деца.
Често нашето президентство получава писма от сестри, чиито живот е бил благословен чрез Обществото за взаимопомощ. Много от тях изброяват какво е направило Обществото за тях и семействата им. Списъкът би могъл да звучи така:
-
Обществото за взаимопомощ ме увери, че Небесният Отец ме обича, защото съм Негова дъщеря.
-
То ми напомня, че Небесният Отец ме е благословил с таланти и дарби.
-
Научавам, че храмовите завети са съществени за мен и семейството ми.
-
Научавам се да намирам радост в майчинството.
-
Уроците и дейностите в Обществото за взаимопомощ ми помагат да науча умения, нужни да бъда добра майка.
-
Осъзнах отговорността си да оказвам положително влияние на подрастващото поколение.
-
Обществото за взаимопомощ ми помогна да бъда по-добра съпруга, да уважавам и почитам съпруга си.
-
Насърчена съм да уча и да търся лично израстване.
-
На събранията и дейностите научавам и прилагам основните принципи на разчитането на собствени сили.
-
Изпитвам радост от службата чрез обучение при посещение и дейност за подпомагане.
-
Открих дарби, които не знаех, че притежавам.
-
Обществото за взаимопомощ ми дава възможности да използвам талантите си.
-
Научавам, че мога да издигам и насърчавам другите.
-
Научавам, че ние всички имаме по нещо да споделяме: любов, доброта, усмивки, симпатия и още много.
-
Развивам истинска загриженост към другите хора.
-
Научавам се да бъда по-добра съседка и да се отнасям към другите с доброта.
-
Научавам се на находчивост и решимост за постигане целта.
-
Знам, че всичките благословии на моя Отец ще бъдат за мен, ако остана вярна и предана на своите завети.
Списъкът продължава още много и съм сигурна, че повечето от вас имат по нещо, което биха искали да добавят в него. Обществото за взаимопомощ е жизнено важно за всеки дом и семейство. Всеки съпруг и баща би следвало да насърчава активността в него. Всяка жена би следвало да идва и усвоява възможностите, които Обществото предлага. Всяка праведна жена има да изиграе важна роля в плана на Бог и продължаващия растеж на Неговото царство. Обществото за взаимопомощ има нужда от вас, а вие – от него.
Свидетелствам пред вас, че Обществото за взаимопомощ е божествено създадено, за да помага на свещеничеството в делото на спасението. Знам, че Небесният Отец е жив. Той познава и обича вас и мен. Исус е Христос, нашият Спасител и Изкупител. В името на Исус Христос, амин.