По-усърдни и загрижени у дома
Можем да станем по-усърдни и загрижени у дома, когато учим с повече вяра, живеем и обичаме възстановеното Евангелие на Исус Христос.
През 1833 г. Джозеф Смит получава откровение, съдържащо остро порицание към някои от братята ръководители в Църквата те да сложат в ред семействата си (вж. У. и З. 93:40-50). Един израз от това откровение дава темата на моето послание – „по-усърдни и загрижени в къщи”. Искам да предложа три начина, чрез които всеки от нас може да стане по-усърден и загрижен в своя дом. Каня ви да слушате както с уши, които чуват, така и със сърца, които чувстват, и се моля Духа Господен да бъде с всички нас.
Предложение номер едно: Изразявайте любовта си – и я проявявайте в действия
Можем да започнем да ставаме по-усърдни и загрижени у дома, като казваме на хората, които обичаме, че ги обичаме. Такива изказвания не трябва да бъдат твърде украсени или продължителни. Просто следва често и искрено да изразяваме любовта си.
Братя и сестри, кога за последен път обгърнахте с ръце своя вечен спътник и казахте „обичам те”? Родители, кога за последно искрено изразихте любовта си към вашите деца? Деца, кога за последно казахте на своите родители, че ги обичате?
Всеки от нас вече знае, че ние следва да казваме на хората, които обичаме, че ги обичаме. Но онова, което знаем, не винаги се проявява в нещата, които вършим. Може да се чувстваме несигурни, неловко или може би дори малко смутени.
Като ученици на Спасителя ние не само се стремим да знаем повече; по-скоро имаме нужда последователно да вършим онова, което знаем, че е правилно, и да ставаме по-добри.
Следва да помним, че да кажем „обичам те” е само началото. Нужно е да го казваме, нужно е да сме искрени, когато го правим, и най-важното, нужно е постоянно да проявяваме тази любов. Нужно е както да изразяваме, така и да показваме любов с действията си.
Президент Томас С. Монсън неотдавна даде следния съвет: „Често предполагаме, че (хората около нас) трябва да знаят колко много ги обичаме. Но ние следва никога да не предполагаме; трябва да им го кажем… Никога няма да съжаляваме за казаните добри думи и показаната привързаност. По-скоро ще съжаляваме, ако те бъдат пропуснати от нашите взаимоотношения с онези, които значат най-много за нас” („Откриване на радост по време на пътуването”, Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 86).
Понякога в реч по време на събранието за причастие или в свидетелство чуваме нещо подобно: „Знам, че не казвам достатъчно често на моята съпруга колко много я обичам. Днес искам тя, моите деца и всички вие да знаете, че я обичам”.
Подобен израз на любов може и да е уместен. Но когато чуя такова изказване, аз се измъчвам и беззвучно възкликвам в себе си, че съпругата и децата не би трябвало да чуват това явно рядко и лично изявление пред всички в Църквата! Надявам се, че децата чуват изрази на любов и виждат проявите й в действия между техните родители в нормалната рутина на всекидневния живот. Ако обаче публичния израз на любов по време на църковно събрание е малко изненадваща за съпругата и децата, тогава наистина има нужда от повече усърдие и загриженост у дома.
Връзката между любовта и съответните действия е демонстрирана многократно в Писанията и изпъква в напътствието на Спасителя към Неговите апостоли: „Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Иоана 14:15). Точно както любовта ни към Господ е явна при ходенето всякога в Неговите пътища (вж. Второзаконие 19:9), така нашата любов към брачния партньор, родителите и децата се отразява най-силно в нашите мисли, нашите думи и нашите дела (вж. Мосия 4:30).
Да се чувства сигурността и постоянството на любовта от страна на брачен партньор, родител или дете е една изобилна благословия. Тази любов подхранва и поддържа вярата в Бог. Такава любов е източник на сила и изпъжда страха (вж. 1 Иоаново 4:18). Такава любов е стремежът на всяка човешка душа.
Ние можем да бъдем по-усърдни и загрижени у дома, когато изразяваме любовта си – и последователно я проявяваме в действия.
Предложение номер две: Давайте свидетелство – и живейте според него
Също така можем да бъдем по-усърдни и загрижени у дома, като даваме на хората, които обичаме, свидетелство за нещата, които знаем, че са истинни чрез свидетелство на Светия Дух. Даването на свидетелство не трябва да бъде дълго или красноречиво. И не трябва да чакаме първата неделя на месеца, за да заявим своето свидетелство за нещата, които са истинни. Между стените на нашите домове можем и следва да даваме чисто свидетелство за божествеността и реалното съществуване на Отца и Сина, за великия план на щастие и за Възстановяването.
Братя и сестри, кога за последно сте дали свидетелство на вашия вечен спътник? Родители, кога за последно сте заявили на вашите деца свидетелството си за нещата, които знаете, че са истина? И деца, кога за последно сте споделяли своето свидетелство с вашите родители и семейство?
Всеки от нас вече знае, че ние следва да даваме свидетелство на хората, които обичаме най-много. Но онова, което знаем, не винаги се проявява в нещата, които вършим. Може да се чувстваме несигурни, неловко или може би дори малко смутени.
Като ученици на Спасителя ние не само се стремим да знаем повече; по-скоро имаме нужда последователно да вършим повече от онова, което знаем, че е правилно, и да ставаме по-добри.
Ние следва да помним, че даването на искрено свидетелство е само началото. Нужно е да го даваме, нужно е да сме искрени, когато го правим, и най-важното, нужно е да живеем според него. Нужно е както да казваме свидетелствата си, така и да живеем според тях.
Връзката между свидетелството и подходящите действия се подчертава в напътствието на Спасителя към светиите в Къртлънд: „ това, което Духът ви свидетелства, тъкмо това Аз бих искал вие да вършите” (У. и З. 46:7). Нашето свидетелство за истината на Евангелието следва да бъде отразено както в нашите мисли, така и в нашите действия. И точно у дома ни нашите свидетелства биват казвани най-изразително и там най-ярко се живее според тях. Брачните партньори, родителите и децата следва да се стремят да преодоляват всякакво колебание, неохота или стеснение да дават свидетелство. Ние следва както да създаваме, така и да търсим възможности да даваме свидетелство за истините на Евангелието – и да живеем според тях.
Свидетелството е онова, което знаем като нещо истинно в умовете и сърцата си чрез свидетелството на Светия Дух (вж. У. и З. 8:2). Когато по-скоро даваме израз на истината, отколкото увещаваме, призоваваме или просто споделяме интересни преживявания, ние каним Светия Дух да потвърди истинността на нашите думи. Силата на чистото свидетелство (вж. Алма 4:19) не идва от сложния език или ефектното представяне, а по-скоро е резултат от откровение, предадено от третия член на Божеството, тъкмо Светия Дух.
Да се чувства силата, наставлението и постоянството на свидетелството на брачен партньор, родител или дете е една изобилна благословия. Такова свидетелство укрепва вярата и дава напътствие. Такова свидетелство ражда светлина в един свят, който става все по-тъмен. Такова свидетелство е източник на вечна перспектива и траен мир.
Ние можем да бъдем по-усърдни и загрижени у дома, когато даваме свидетелство – и последователно живеем според него.
Предложение номер три: Бъдете постоянни
Когато нашите синове растяха, в семейството ни правехме онова, което сте правили и продължавате да правите вие. Провеждахме семейна молитва, изучаване на Писанията и семейна домашна вечер. Сега, сигурен съм, че онова, което ще опиша, никога не се е случвало във вашия дом, но то ставаше в нашия.
Понякога сестра Беднар и аз се питахме дали нашите усилия да вършим тези духовно полезни неща си струваха. От време на време стихове от Писанията бяха четени сред възгласи като „Той ме бута!” „Накарайте го да спре да ме гледа!” „Мамо, той ми диша въздуха!” Искрени молитви понякога бяха прекъсвани от хихикане и сръгване. И уроците на семейната домашна вечер с активни и буйни момчета не винаги довеждаха до високо ниво на поучение. На моменти сестра Беднар и аз се отчайвахме, защото праведните навици, които толкова усилено се опитвахме да въведем, изглежда не даваха веднага духовните резултати, които желаехме и очаквахме.
Ако днес попитате вече порасналите ни синове какво помнят от семейната молитва, изучаването на Писанията и семейната домашна вечер, вярвам, че знам техния отговор. Те вероятно няма да назоват някоя молитва, изучаване на Писанията или изпълнена със смисъл семейна домашна вечер като определящ момент в тяхното духовно развитие. Това, което биха казали е, че си спомнят, че като семейство сме били постоянни.
Сестра Беднар и аз мислехме, че да помогнем на синовете си да разберат съдържанието на урока или на някой стих е наша крайна цел. Но такъв резултат не се получава всеки път, когато изучаваме, молим се или учим заедно. Постоянството на нашето намерение и труд може би бе най-големият урок – урок, който тогава не разбирахме напълно.
В офиса ми е поставена красива картина на поле с жито. Картината представлява голямо натрупване от отделни докосвания с четката – като никое от тях поотделно не е нещо интересно или впечатляващо. Всъщност ако застанете близо до платното, всичко, което ще видите, представлява сбор от наглед несвързани и непрегледни ивици жълта, златиста и кафява боя. Когато обаче постепенно се отдръпнете от него, всичките отделни докосвания с четката се съчетават заедно и създават един величествен пейзаж на поле с жито. Много обикновени, отделни замахвания с четката действат заедно, за да създадат една пленителна и красива картина.
Всяка семейна молитва, всяко семейно изучаване на Писанията и всяка семейна домашна вечер представлява едно докосване с четката върху платното на нашите души. Никое отделно събитие може да не изглежда твърде впечатляващо или паметно. Но точно както жълтите, златистите и кафявите докосвания с четката се допълват взаимно и създават впечатляващ шедьовър, така нашето постоянство при правенето на привидно малки неща може да доведе до значителни духовни резултати. „Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико” (У. и З. 64:33). Постоянството е ключов принцип при полагането на основата на едно велико дело в живота на всеки от нас и като ставаме по-усърдни и загрижени у дома.
Да постоянстваме и да сме последователни у дома е важно и поради друга причина. Много от най-тежките укори на Спасителя са отправени към лицемерите. Исус предупредил учениците си относно книжниците и фарисеите: „според делата им не постъпвайте: понеже говорят, а не вършат” (Матея 23:3). Това силно предупреждение е отрезвяващо, имайки пред вид съвета „изразявайте любовта си – и я проявявайте в действия”, „давайте свидетелство – и живейте според него” и „бъдете постоянни”.
Лицемерието в живота ни се вижда най-лесно и предизвиква най-много разрушение в собствения ни дом. И често децата са най-нащрек и чувствителни при разпознаване на лицемерието.
Публичното заявление на обич, при положение, че любовта липсва от дома, е лицемерие – и уронва основата на едно велико дело. Публичното заявление на свидетелство, при положение, че предаността и подчинението липсват в дома, е лицемерие – и уронва основата на едно велико дело. Заповедта, „Не свидетелствай лъжливо” (Изход 20:16) е най-ясно приложима към лицемера във всеки от нас. Трябва да бъдем и да станем по-постоянни. „Но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота” (1 Тимотея 4:12).
Когато търсим Господната помощ и Неговата сила, ние можем постепенно да намалим несъответствието между нашите думи и действия, между изразяването на любов и постоянното й проявяване в действие, и между даването на свидетелство и непоколебимия живот според него. Можем да станем по-усърдни и загрижени у дома, когато учим с повече вяра, живеем и обичаме възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Свидетелство
„Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог … Семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца” („Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49). Поради тези и други причини от вечно значение ние следва да бъдем по-усърдни и загрижени у дома.
Нека всеки брачен партньор, всяко дете и всеки родител да бъде благословени да дават израз на своята любов и да получават обич, да дават и да бъдат поучавани от силно свидетелство и да станат по-постоянни в привидно малките неща, които са от толкова голямо значение.
В тези важни стремежи никога няма да бъдем оставени сами. Нашият Небесен Отец и Неговият Възлюбен Син са живи. Те ни обичат и познават нашите обстоятелства и ще ни помогнат да станем по-усърдни и загрижени у дома. За тези истини свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.