Бидейки въздържани във всичко
Да се научим да сме въздържани във всички неща е духовен дар, който е на разположение чрез Светия Дух.
В отговор на едно питане на Пророка Джозеф Смит Господ напътства: „И никой не може да съдейства за това дело, освен ако не е смирен и изпълнен с любов, имащ вяра, надежда и милосърдие, бидейки въздържан във всичко, което ще бъде поверено на грижата му”1.
Напътствието да бъдем въздържани във всичко се отнася до всеки от нас. Какво е въздържаност и защо Господ би искал от нас да сме въздържани? Една строга дефиниция би могла да бъде „ проява на ограничаване относно храна и напитки”. Наистина това значение на въздържаността може да е добро предписание по отношение спазването на Словото на мъдростта. Понякога въздържаността може да се определи като „въздържане от проява на гняв или избухливост”. Тези определения обаче са само част от приложението на думата в писанията.
В духовен смисъл въздържаността е божествено качество на Исус Христос. Той желае всеки от нас да развие това качество. Да се научим да сме въздържани във всички неща е духовен дар, който е на разположение чрез Светия Дух.
Когато апостол Павел описва някои от плодовете на Духа в своето послание до галатяните, той говори за „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост (и) себеобуздание”2.
Когато пише на Тита, описвайки качествата, нужни да помагат в работата на един епископ, Павел казва, че епископът трябва да бъде „не своеволен, нито гневлив, … (а) самообладан”3. Да бъдем въздържани е да проявяваме умереност във всички неща или да упражняваме самоконтрол.
Когато Алма младши проповядва в земята на Гидеон, той казва:
„надявам се също, че вие не сте се издигнали в гордостта на сърцата си, да, надявам се, че вие не сте отдали сърцата си на богатствата и на празните светски неща…
„Бих желал да бъдете смирени и покорни, и благи, лесни за умоляване; изпълнени с търпение и дълготърпение, бидейки умерени във всяко нещо”4.
В едно по-късно послание Алма напътства своя син Сивелон и в тази връзка всички нас, „гледай да не се издигнеш в гордост”5. По-скоро всеки от нас би следвало да бъде „усърден и умерен във всички неща”6. Да бъдем умерени означава внимателно да изследваме своите очаквания и желания, да бъдем усърдни и търпеливи в търсенето на праведни цели.
Преди няколко години шофирах от работа към къщи, когато една от двойните гуми на голямо полуремарке, движещо се в обратна посока, се откачи. Гумата прелетя през мантинелата, разделяща двете платна. Движеше се подскачайки по моята страна на магистралата. Колите се мятаха наляво и надясно, защото шофьорите не знаеха в коя посока ще бъде следващото подскачане. Аз свих наляво, когато би трябвало да завия надясно, и гумата направи последния си скок право в ъгъла на предното ми стъкло.
Един приятел позвънил на жена ми, за да й каже да инцидента. По-късно тя ми каза, че първата й мисъл била за порезни рани от разбито стъкло. Наистина бях покрит с парченца натрошено стъкло, но не бях получил и една драскотина. Определено това не се дължеше на шофьорските ми умения, а на факта, че предното стъкло на малката ми кола бе от закалено стъкло.
Закаленото или темперирано стъкло, подобно на закалената стомана, минава през строго контролиран процес на нагряване, който увеличава здравината. Така, когато закаленото стъкло бъде подложено на напрежение, не се чупи лесно на назъбени остри късове, които могат да нараняват.
По подобен начин закалената чрез въздържаност душа, която е смирена и пълна с обич, също така е с повишена духовна здравина. С повишена духовна здравина ние можем да развиваме самоконтрол и да живеем с умереност. Научаваме се да контролираме или „темперираме” своя гняв, суета и гордост. С повишена духовна здравина можем да се защитим от опасните излишества и пагубни пристрастия на днешния свят.
Ние всички дирим душевен мир и желаем сигурност и щастие за семействата си. Когато търсим неочаквани благословии и перспективи в икономическия срив от тази отминаваща година, вероятно изпитанията, с които са се сблъскали някои от нас, са ни научили, че душевният мир, сигурността и щастието не идат от това да си купиш къща или да трупаш имущество, за което понасяния дълг е по-голям, отколкото могат да позволят спестяванията или доходите ни.
Живеем в един нетърпелив и невъздържан свят, пълен с несигурност и раздори. Той е подобен на общността на вярващите от различни религии, където живял като 14-годишно момче Джозеф Смит, търсейки отговорите на своите въпроси. Младият Джозеф казва, „всичките им добри чувства един към друг, ако въобще е имало такива, напълно се изгубваха в словесна борба и съперничество на мнения”7.
Сигурността за нашите семейства иде от това да се научим на самоконтрол, избягвайки излишествата на този свят и бидейки въздържани във всичко. Душевният мир иде от укрепената вяра в Исус Христос. Щастието иде от това да сме усърдни в спазването на заветите, сключени при кръщението и в светите Господни храмове.
Какъв по-добър пример на въздържаност имаме ние от нашия Спасител, Исус Христос?
Когато сърцата ни пламнат от гняв поради спорове и раздори, Спасителят учи, че трябва да се „покаете и да станете като малко дете”8. Ние би следвало да сме помирени с нашия брат и да дойдем при Него с пълно намерение в сърцето9.
Когато другите са нелюбезни или груби, Исус учи, „Моята доброта няма да отстъпи от тебе”10.
Когато се сблъскаме с несгода, Той казва: „Бъди търпелив в огорченията, не хули срещу онези, които хулят. Управлявай дома си с кротост и бъди непоколебим”11.
Когато биваме угнетени, можем да се утешим, знаейки, че „Той беше угнетяван и подложен на страдания, при все това Той не отвори устата Си”12. „Той наистина понесе нашата печал и се натовари със скърбите ни”13.
Когато Исус Христос, най-великият от всички, страдал за нас до степен да кърви от всяка пора, Той не изразил гняв или хули по време на страданието. С ненадминато самообладание или въздържаност Той мислел не за Себе си, а за вас и мен. И после в смирение, пълен с обич, Той казва, „При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки”14.
През тази отминаваща година имах привилегията да дам свидетелство за реалността на нашия Спасител и за възстановеното Евангелие пред светии и приятели из цяла Азия. Повечето са първо поколение светии, които живеят, така да се каже, в граничната територия на Църквата, където тя е нова и млада. Това пътуване в последните дни в техните страни напомня за изтърпяното от първите светии в минали години.
В този чудесен и разнообразен свят на Азия, където членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са само част от процента от едно многобройно население аз получих по-добро разбиране за качеството въздържаност, подобна на Христовата. Обичам и почитам тези светии, които с пример ме научиха какво значи човек да е смирен и пълен с любов, „бидейки въздържан във всичко, което ще бъде поверено на грижата му”15. Чрез тях стигнах до по-добро разбиране на Божията любов към всички Негови деца.
Оставям ви своето свидетелство, че нашият Изкупител е жив и че Неговият божествен дар на въздържаност е на разположение на всички Божии деца, в името на Исус Христос, амин.