Искайте, търсете, хлопайте
Всеки светия от последните дни може да се радва на лично откровение.
Мои обични братя и сестри, аз съм дълбоко благодарен за всеки от вас. Благодарен съм също за чудото на съвременните комуникации, които позволяват тази конференция да достига до милиони хора по света.
Днешната технология позволява също да използваме безжични телефони за бърз обмен на информация. Неотдавна Уенди и аз бяхме по работа на друг континент, когато научихме, че в семейството ни се е родило ново бебе. Получихме добрата новина минути след раждането на половин свят разстояние.
Още по-удивителна от съвременните технологии е възможността ни за достъп до информация направо от небесата, без хардуер, софтуер или месечни такси. Това е един от най-чудните дарове, които Господ предлага на смъртните хора. Негова е щедрата покана, „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори”.1
Тази вечна покана за лично откровение е отправена до всички Негови деца. Тя сякаш звучи твърде хубаво, за да е истина. Но е истина! Аз съм получавал и съм откликвал на тази небесна помощ. И съм научил, че винаги трябва да бъда готов да я получа.
Преди години, докато се бях потопил в работа по подготовката на реч за една обща конференция, бях вдигнат от дълбок сън с идея, ясно оформена в ума ми. Незабавно посегнах към молива и хартията до леглото ми и започнах да пиша възможно най-бързо. Легнах си отново да спя, знаейки, че съм уловил онова голямо впечатление. На другата сутрин погледнах листа и установих, за голям свой смут, че написаното бе напълно нечетливо! Все още държа молив и хартия до леглото си, но сега пиша много по-внимателно.
За достъп до информацията от небесата човек трябва да има твърда вяра и силно желание. Той трябва да попита с искрено сърце и истинско намерение, вярвайки в Исус Христос2. „Истинско намерение” значи, че човекът наистина възнамерява да следва даденото божествено напътствие.
Следващото изискване е да изучаваме въпроса усърдно. Тази идея била преподавана на ръководителите на тази възстановена Църква, когато за пръв път учели как да получават лично откровение. Господ ги напътства, „Аз ти казвам, че трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да Ме попиташ дали е правилно и ако е правилно, Аз ще сторя тъй, че недрата вътре в теб ще се разгорят, ето защо ще почувстваш, че е правилно”3.
Част от това да сме подготвени е да знаем и да се подчиняваме на съответните Господни учения. Някои от Неговите вечни истини са всеобщо приложими, като заповедите да не се краде, убива или лъжесвидетелства. Други учения или заповеди също са общи, като онези относно Господния ден, причастието, кръщението и потвърждаването.
Някои откровения са били давани при изключителни обстоятелства, като построяването на ноевия ковчег или нуждата пророци като Мойсей, Лехий и Бригъм да водят последователите си в трудно пътуване. Отдавна установеният от Бог модел да учи децата Си чрез пророци ни дава увереност, че Той ще благославя Своя пророк и онези, които се вслушват в съвета на пророка.
Желанието да следваме пророка изисква много усилия, защото естественият човек знае твърде малко за Бог и още по-малко за Неговия пророк. Павел пише, „естественият човек не (получава) това, което е от Божия Дух: защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно”4. Промяната да станем отдадени ученици от естествени хора е една голяма промяна5.
Друг пророк учи, че „естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си”6.
Наскоро наблюдавах подобна голяма промяна у един човек, когото срещнах за пръв път преди около 10 години. Той бе дошъл на една конференция на кол, на която синът му бе подкрепен като член на ново президентство на кол. Бащата не беше член на Църквата. След като синът му бе отделен, прегърнах бащата и го поздравих, че има такъв чудесен син. После уверено заявих: „Ще дойде ден, когато ще поискаш този син да бъде запечатан за теб и съпругата ти в светия храм. И когато дойде този ден, за мен ще бъде чест да извърша това запечатване за теб”.
През следващите десет години не видях този мъж. Преди шест седмици той и жена му дойдоха в офиса ми. Той ме поздрави топло и разказа колко слисан бил от някогашната ми покана. Не направил много по нея до неотдавна, когато слухът му започнал да отслабва. Тогава си дал сметка за обстоятелството, че тялото му се променя и че времето му на земята наистина е ограничено. С времето той в края на краищата изгубил слуха си. Едновременно с това бил обърнат във вярата и се присъединил към Църквата.
По време на разговора ни той обобщи пълното си преобразяване: „Трябваше да изгубя слуха си, за да мога да чуя огромната важност на вашето послание. После осъзнах колко много съм искал обичните ми хора да бъдат запечатани за мен. Сега съм достоен и готов. Ще извършите ли това запечатване, моля?”7 Което и направих, с чувство на дълбока благодарност към Бог.
След един подобен разговор може да дойде още по-голямо духовно пречистване. Личното откровение може да бъде изострено и да се превърне в духовно проникновение, разпознаване. Разпознавам означава да разграничавам, отделям или различавам8. Дарът на духовното проникновение е божествен, небесен дар9. Той позволява членовете на Църквата да виждат неща невидими и да чувстват неща неосезаеми.
Епископите получават право на този дар, когато са изправени пред задачата да издирват бедни и да се грижат за нуждаещи се. С този дар сестрите могат да виждат тенденции и насоки на развитие в света и да разпознават онези, които макар и популярни, са повърхностни и дори опасни. Членовете могат да различават програми, които са с къс живот, и онези занимания, които възвисяват и устояват.
Прозрението и разпознаването се съдържат във важните напътствия, които президент Джон Тейлър дава преди много години10. Той учи президенти на кол, епископи и други служители: „Право е на хората, заемащи (тези постове), да се сдобиват със словото Божие относно задълженията на техните президентства, та да могат по-ефективно да осъществяват Неговите свети цели. Никое от призованията или постовете в свещеничеството не е предназначено за лична полза, възнаграждение и слава на хората, които ги носят, но те са дадени изключително за изпълнение целите на нашия Небесен Отец и изграждане царството Божие на земята… Ние … се стремим да узнаем волята Божия и после да я осъществим; и гледаме тя да се осъществява от онези, над които ни е дадено настойничество”11.
За да получава всеки от вас откровение, според уникалните ви собствени потребности и отговорности, съществуват някои ръководни принципи. Господ желае вие да развиете „вярата, надеждата, милосърдието и любовта, с очи, отправени единствено към славата Божия”. После с твърдата ви „вяра, добродетел, знание, въздържаност, търпение, братска благост, благочестие, милосърдие, смирение (и) усърдие” вие можете да искате, и ще ви се даде; да хлопате, и ще ви се отвори12.
Откровението от Бог винаги е в съответствие с Неговия вечен закон То никога не противоречи на учението Му. То е подпомогнато от подходящото благоговение към Божеството. Учителят дава следното напътствие:
„Аз, Господ, съм милостив и благ към онези, които се боят от Мен и се радвам да почитам онези, които Ми служат в праведност и в истина до края.
Велика ще бъде тяхната награда и вечна ще бъде славата им.
… И на тях ще открия Аз всички тайнства, (и) … Моята воля за всички неща, отнасящи се до царството Ми”13.
Не е наложително откровението да идва наведнъж. Може да бъде на части или с постепенно увеличаване. „Така казва Господ Бог: Аз ще давам на чедата човешки ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко; и благословени са онези, които се вслушат в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, защото ще се научат на мъдрост; защото на онзи, който приема, ще дам повече”14. Търпението и постоянството са част от нашия вечен напредък.
Пророците са описали какво са изпитали, когато получават откровение. Джозеф Смит и Оливър Каудъри съобщават, „Завесата бе премахната от съзнанието ни и очите на разбирането ни бяха отворени”15. Президент Джозеф Ф. Смит пише, „Докато размишлявах върху тези неща, които са написани, очите на разбирането ми бяха отворени (и) Духът Господен застана над мен”16.
Всеки светия от последните дни може да се радва на лично откровение. Поканата да искаме, търсим и хлопаме за божествено напътствие съществува, защото Бог е жив и Исус е живият Христос. Съществува, защото това е Неговата жива Църква17. И ние днес сме благословени, защото президент Томас С. Монсън е Негов жив пророк. Да можем да се вслушваме и да чуваме неговия пророчески съвет е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.