Морална дисциплина
Моралната дисциплина е постоянно упражнение на свободата да избираме правилното, защото е правилно, дори когато е трудно.
По време на Втората световна война президент Джеймз Е. Фауст, тогава отскоро записан в армията на САЩ, кандидатствал в школата за офицери. Той се явил пред изпитна комисия, съставена от хора, които описва като „калени, опитни, професионални войници”. След известно време въпросите им се насочили към религиозни теми. Последните въпроси били следните:
„По време на война моралният кодекс не трябва ли да бъде по-лек? Напрежението от битката оправдава ли мъжете, ако правят неща, които не биха направили, когато са си вкъщи при нормални условия?”
Президент Фауст разказва:
„Осъзнах, че може и да има шанс да спечеля нечии симпатии и да изглеждам с широки разбирания. Знаех със сигурност, че мъжете, които ми задаваха този въпрос, не живееха според стандартите, на които бях научен. През ума ми мина мисълта, че мога да кажа, че си имам собствени разбирания и не желая да ги налагам на другите. Но тогава сякаш можех да видя лицата на многото хора, на които бях преподал закона на целомъдрието като мисионер. Накрая просто казах, „Не вярвам, че съществува двоен стандарт на моралност”.
Излязох от прослушването с усещането, че те не са харесали отговорите, които дадох, … и че ще ме оценят с много ниски оценки. Няколко дни по-късно, когато бяха обявени резултатите, за мое учудване аз бях приет. Бях в първата група в школата за кандидат-офицери! …
Това беше един от критичните кръстопътища в моя живот”1.
Президент Фауст осъзнал, че ние притежаваме даден ни от Бог дар да различаваме доброто от злото – правото да правим избори и задължението да поемаме отговорност за тези избори (вж. У. и З. 101:78). Той също разбрал и показал, че за положителни резултати моралната свобода на избор трябва да е придружена от морална дисциплина.
Под „морална дисциплина” аз имам пред вид самодисциплина, основана на морални стандарти. Моралната дисциплина е постоянно упражнение на свободата да избираме правилното, защото е правилно, дори когато е трудно. Това отхвърля погълнатия в себе си живот в полза на развиващият се характер, достоен за уважение и истинска слава чрез служба, подобна на Христовата (вж. Марка 10:42-45). Коренът на думата дисциплина е споделен с английската дума disciple – ученик, последовател, внушавайки на ума факта, че съответствието на примера и ученията на Исус Христос е идеалната дисциплина, която в комбинация с Неговата благодат образува добродетелен и морално превъзходен човек.
Моралната дисциплина на Исус била резултат от следването на Отца. На своите последователи Той обяснил, „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа” (Иоана 4:34). Следвайки този модел, нашата собствена дисциплина идва от верността и предаността към Отца и Сина. Евангелието на Исус Христос осигурява моралната сигурност, на която почива моралната дисциплина.
Обществата, в които много от нас живеят, имат повече от едно поколение, което не е успяло да развие морална дисциплина. Те са били учени, че истината е относителна и че всеки решава за себе си какво е правилно. Понятия като грях и грешно са били порицани като „присъди над ценностите” Както Господ описва, „всеки човек върви в свой собствен път, след образа на своя собствен бог” (У. и З. 1:16).
В резултат самодисциплината е подкопана и обществата са оставени да се опитват да поддържат ред и обноски по принуда. Липсата на вътрешен контрол на отделните хора създава външен контрол от страна на правителствата. Един журналист отбелязва, че „джентълменското поведение (например, някога) защитавало жените от грубо поведение. Днес ние очакваме законите срещу сексуалния тормоз да попречат на грубото поведение…
Полицията и законите никога няма да могат да заменят обичаите, традициите и моралните ценности като средство за регулиране на човешкото поведение. В най-добрия случай, полицията и съдебната система са последната отчаяна линия за защита за цивилизованото общество. Нарасналото разчитане на законите, които да регулират поведението, е мярка за това колко нецивилизовани сме станали”2.
В по-голямата част от света се сблъскваме с разширяваща се и опустошителна икономическа рецесия. Тя беше причинена от много причини, но една от основните беше широкоразпространената нечестна и неетична политика, особено на жилищния и финансовия пазари в САЩ. Реакциите доведоха до въвеждане на повече и по-строг контрол. Вероятно това може да разубеди някой от безпринципното поведение, но други просто ще станат по-креативни в заобикалянето на закона3. Никога не може да има достатъчно правила, толкова фино измислени, че да очакваме да покрият всяка ситуация, и дори ако имаше, прилагането им ще бъде невъзможно скъпо и тежко. Този подход води до намалени свободи за всички. В незабравимата фраза на епископ Фултън Дж. Шийн, „Ние не приехме игото на Христа, и сега трябва да треперим от игото на кесаря”4.
В края на краищата само вътрешният морален компас във все- ки човек може ефективно да се справи с основните причини, както и със симптомите на социалния упадък. Обществата ще се борят напразно да установят общото благо, докато грехът не се обяви за грях и моралната дисциплина не заеме място в пантеона на гражданските добродетели5.
Моралната дисциплина се учи у дома. Макар че не можем да контролираме какво другите могат или не могат да правят, светиите от последните дни могат със сигурност да застанат до тези, които показват добродетелността в своя собствен живот и посаждат добродетели в подрастващото поколение. Спомнете си разказа от Книгата на Мормон за младите мъже, които били ключът за победата на нефитите в дългата война между 66 до 60 пр. Хр. – синовете на народа на Амон. Техният характер и дисциплина били описани със следните думи:
„Те бяха мъже, винаги предани на всичко, което им е поверено.
Да, те бяха мъже на истината и разума, защото бяха учени да спазват заповедите Божии и да ходят правдиво пред Него” (Алма 53:20-21).
„Сега, те никога не бяха воювали, но въпреки това не се страхуваха от смъртта, а мислеха повече за свободата на своите бащи, отколкото за собствения си живот; да, майките им ги бяха научили, че ако не се съмняват, Бог ще ги избави” (Алма 56:47).
„Сега, такава беше вярата на тези, за които говорих; те са млади и тяхното съзнание е непоколебимо, и те непрестанно се уповават на Бога” (Алма 57:27).
Тук намираме стандарт, който трябва да приемем в своите домове и в Църквата. Нашето учение трябва да ни приближи към нашата вяра и да се фокусира най-напред и преди всички върху внушаването на вяра в Бог в подрастващото поколение. Ние трябва да заявим съществената нужда да спазваме заповедите Божии и да ходим в разум и трезвост пред Него, или с други думи, с благоговение. Всеки човек трябва да бъде убеден, че службата и жертвата за благосъстоянието и щастието на другите са много по-висши от това да даваме най-голям приоритет на личния комфорт и притежанията.
Това изисква повече от обикновеното обръщане към един или друг евангелски принцип. Трябва да има постоянно обучение, най-вече чрез пример. Президент Хенри Б. Айринг изрази проникновението, което се опитваме да постигнем:
„Чистото Евангелие на Исус Христос трябва да влезе в сърцата на (нашите деца) чрез силата на Светият Дух. Няма да бъде достатъчно те да имат духовно свидетелство за истината и да искат добри неща по-късно. За тях няма да е достатъчно да се надяват на някакво бъдещо очистване и укрепване. Нашата цел е те да станат истински обърнати във възстановеното Евангелие на Исус Христос, докато са с нас…
Тогава те ще са получили силата от това, което са, а не само от това, което са научили. Те ще станат последователи на Христа”6.
Чувал съм някои родители да заявяват, че не искат да налагат Евангелието на своите деца, а децата сами да вземат решението в какво да вярват и да следват. Те смятат, че по този начин позволяват на децата си да упражняват свободата си на избор. Това, което забравят, е че разумната употреба на правото на избор изисква познание за истината, за нещата каквито са (вж. У. и З. 93:24). Без това едва ли може да се очаква младежите да разберат и оценят алтернативите, които са пред тях. Родителите трябва да вземат пред вид как противникът подхожда към децата им. Той и неговите последователи не популяризират обективността, но са енергични защитници на мултимедията на греха и егоизма.
Опитвайки се да бъдат неутрални по отношение на Евангелието, в действителност те отхвърлят съществуването на Бог и Неговата власт. Ние по-скоро трябва да признаем Него и Неговото всезнание, ако искаме нашите деца ясно да различат житейските избори и да могат да мислят сами. Те не бива да научат от лоши преживявания, че „нечестието никога не е било щастие” (Алма 41:10).
Мога да споделя с вас прост пример от моя собствен живот какво могат да направят родителите. Когато бях около пет или шест години, живеех срещу малък магазин. Един ден две момчета ме поканиха да отида с тях в магазина. Докато стояхме там, жадувайки за бонбоните, които продаваха, по-голямото момче грабна един пакет с бонбони и го пъхна в джоба си. Той накара другото момче и мен да направим същото, и след известно колебание ние го направихме. После бързо излязохме от магазина и избягахме в различни посоки. Аз намерих скришно място вкъщи и скъсах опаковката на бонбоните. Майка ми ме откри с шоколадови доказателства, размазани по лицето ми и ме отведе обратно в магазина. Докато пресичахме улицата, аз бях сигурен, че ме очаква доживотен затвор. Със сълзи на очи аз се извиних на собственика и му платих за шоколада с монета от 10 цента, която майка ми зае (която по-късно трябваше да изработя). Обичта и дисциплината на майка ми сложиха бърз край на моя престъпен живот.
Всички ние имаме изкушения. Също както и Спасителя, но Той „не им обърна внимание” (У. и З. 20:22). По същият начин ние не трябва да се поддаваме само защото се е появило изкушение. Може да ни се иска, но не трябва да го правим. Една скептично настроена приятелка попитала млада пълнолетна жена, решена да живее според закона на целомъдрието, как е възможно никога да не е „спала с никого”. „Не искаш ли?”, попитала приятелката. Младата жена си помислила, „Въпросът ме заинтригува, защото беше изключително неуместен …Простото желание едва ли е правилния знак за морално поведение”7.
В някои случаи изкушението може да има добавената сила на потенциална и реална пристрастеност. Благодарен съм, че Църквата може да предостави различни видове терапевтична помощ на нарастващ брой хора, да им помогне да избегнат или да се справят с пристрастеността си. Дори така, макар терапията може да подкрепи волята на човека, тя не може да я замести. Винаги трябва да има прилагане на дисциплина – морална дисциплина, основана на вярата в Бог Отец и Сина, и това, което Те могат да постигнат с нас чрез изкупителната благодат на Исус Христос. Петър казва, „то знае Господ как да избави благочестивите от напаст” (2 Петрово 2:9).
Не можем да предположим, че бъдещето ще прилича на миналото – че нещата и моделите, на които сме разчитали – икономически, политически, социални, ще останат такива, каквито са били. Вероятно нашата морална дисциплина, ако я развиваме, ще окаже добро влияние и ще вдъхнови други да следват същият курс. По този начин ние може да окажем влияние на бъдещите тенденции и събития. Като минимум, моралната дисциплина ще бъде от огромна полза за нас, докато се справяме с всякакво напрежение и предизвикателства, които могат да се появят в разпадащото се общество.
Чухме сериозни и вдъхновени послания по време на конференцията, след малко президент Томас С. Монсън ще сподели заключителни слова на съвет. Докато с молитва обмисляме какво сме научили и припомнили, аз вярвам, че Духът ще хвърли допълнителна светлина за тези неща, които има особено значение за всеки от нас поотделно. Ние ще бъдем укрепени в моралната дисциплина, нужна за да вървим правдиво пред Господ и да бъдем едно с Него и с Отца.
Аз стоя пред моите братя и с вас, мои братя и сестри, като свидетел, че Бог е нашия Отец, и че Неговия Син, Исус, е нашия Изкупител. Техният закон е неизменен; Тяхната истина е вечна, и Тяхната любов е безкрайна. В името на Исус Христос, амин.