Трайното наследство на Обществото за взаимопомощ
Историята на Обществото за взаимопомощ е записана с думи и цифри, но наследството се предава от сърце на сърце.
Благодарен съм да бъда с вас тази вечер. Предавам ви обичта и благодарността на президент Монсън и президент Ухтдорф. От своето основаване през 1842 г. Обществото за взаимопомощ е било благославяно с внимателното и изпълнено с обич ръководство на Божия пророк. От началото в Наву Джозеф Смит напътствал ръководителките и събралите се сестри.
Знаейки, че имате тази славна история, почувствах тежестта на поканата от страна на президент Монсън да ви говоря. При едно от онези първоначални събрания на Обществото Пророкът Джозеф Смит изненадал епископ Нюъл К. Уитни с молбата той да говори вместо него. Епископ Уитни казал, че бил дошъл в щастливо очакване да бъде учен от Пророка. Разбирам неговото чувство на разочарование, и може би вашето.
И така, по време на подготовката си за този час, аз попитах президент Монсън какво според него би било най-полезно да чуете. Казаното от него потвърди впечатленията, които вече бях получил, докато изучавах и се молих.
Тази вечер ще ви говоря за великото наследство, което вашите предшественички в Обществото за взаимопомощ са ви предали. Делът от основата, която те положили за вас, който ми изглежда най-важен и непроменлив, е че милосърдието е същността на Обществото и че то трябва да бъде в сърцето, частица от самото естество на всеки член. За тях милосърдието означавало повече от чувство на благотворителност. Милосърдието се ражда от вярата в Господ Исус Христос и е резултат на Неговото Единение, действащо в сърцата на членовете. Съществуват много благотворителни женски организации, които вършат множество добрини. Много са жените, хранещи силни чувства на съпричастност към нещастните, болните и нуждаещите се. Но тази организация е уникална и е била такава от нейното създаване.
В сърцевината на основата, която създали, онези велики сестри заложили „милосърдието никога не отпада”1. Това им служело в началото, служело им през великия период, който последвал; служи им сега в по-нови времена, и ще служи на Обществото за взаимопомощ във всички идни години.
В това Общество членуват жени, чиито милосърдни чувства извират от сърца, променени от подготовката за сключване и спазване на заветите, които се предлагат единствено в Господната истинна Църква. Техните милосърдни чувства произлизат от Него чрез Неговото Единение. Техните милосърдни деяния са ръководени от Неговия пример и от Светия Дух, който Той изпраща да придружава Неговите служители, в изпълнението на техните милостиви мисии, и са резултат на благодарност за Неговия безпределен дар на милост. Поради това те са изпълнявали и са способни да изпълнят необикновени неща за другите и така са намирали радост, дори когато техните собствени не посрещнати нужди са били големи.
Историята на Обществото за взаимопомощ е изпълнена със забележителни разкази за такава безкористна служба. В ужасните дни на гонение и лишения, когато верните се преселвали от Охайо в Мисури, после в Илинойс, след което на запад през пустините, сестрите, изпаднали в бедност и скърби, се грижели за другите. Като мен ще ридаете, ако сега ви прочета някои от разказите във вашата история. Ще бъдете трогнати от тяхната щедрост още повече, като разберете как тяхната вяра ги е въздигала и подкрепяла.
Те имали най-различен произход. Всички се сблъсквали с общочовешките изпитания и мъки на живота. Тяхната решимост, родена от вяра да служат на Господ и другите хора, изглежда не ги водела покрай бурите на живота, а право в тях. Някои били млади, други възрастни. Идвали от много земи и народи, също като вас днес. Но били едно сърце, един ум и едно намерение. Те били решени да помогнат на Господ да изгради Своя Сион, където всички щели да живеят щастливо, както Книгата на Мормон така живо им описала. Помните някои от описанията в 4 Нефи, които те носели в сърцата си винаги когато Господ ги водел по пътя към Сион:
„И стана така, че през тридесет и шестата година всички люде по цялото лице на земята, както нефити, тъй и ламанити, бяха обърнати към Господа; и нямаше нито раздори, нито спорове сред тях и всички люде постъпваха справедливо едни към други.
И те имаха всичко между тях като общо; ето защо, нямаше нито богати, нито бедни, нито роби, нито свободни, а всички бяха направени свободни и се ползваха от небесния дар…
И стана така, че нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете”2.
Ранните членове на Обществото за взаимопомощ не се радвали на такава идилия. Но любовта Божия живеела в сърцата им. Така че тя – и те – устояли на пътуванията на запад и в последвалите години. Поради трудните обстоятелства Обществото за взаимопомощ престанало да функционира като организация в структурите на Църквата почти четири десетилетия. Но през 1868 г. Бригъм Йънг призовал Илайза Р. Сноу да помогне на епископите в организиране на Обществото за взаимопомощ по места. Тя била призована като втора обща президентка на Обществото за взаимопомощ през 1880 г. Историята на Обществото за взаимопомощ описва как ръководителките се обърнали към сестрите в Църквата, за да дадат ново начало на организираната работа на Обществото за взаимопомощ, и открили, че милосърдието в сърцата им не било намаляло. Те продължавали милостиво да помагат на изпадналите в нужда. При сестрите, които останали верни на своите завети, дарът на милосърдието, чистата любов Христова, устоял. Той все още бил техен.
В последвалите години Обществото за взаимопомощ нараснало по брой на членовете и укрепнало в силата си да служи на изпадналите в нужда. Под ръководството на жени с голяма прозорливост и способности Обществото за взаимопомощ застанало начело в установяването на милосърдни грижи, които тогава не съществували в граничните територии. Те създали малка болница. Подпомогнали жени да отидат на изток, да получат медицинско обучение и да работят в нея. Това било началото на една от големите болнични системи в САЩ.
Те дали начало на програми, които с годините станали световните програми на Семейните служби на Църквата. Създали система за съхранение на зърно толкова ефективна, че могли да откликнат на молбата за помощ от правителството на САЩ във време на война и криза. Те дали начало на Неделното училище за деца и на организацията на Младите жени в Църквата. Създали собствено списание за жени. Станали една от най-големите женски организации на света. Били също в ръководството на редица женски организации в САЩ.
Обществото за взаимопомощ било в основата на първоначалната сила на Църквата да предоставя хуманитарна помощ по света. Когато посещават Юта, държавни ръководители изразяват учудване и възхищение за онова, което Църквата прави за бедните и пострадалите от войни и природни бедствия по света. Тези забележителни дарове за децата Божии са част от трайното наследство на Обществото за взаимопомощ.
Пророкът Джозеф Смит казал на Обществото за взаимопомощ по време на техните първи събрания, че от тяхната служба ще произлязат забележителни неща. Казал, че кралици щели да идват при тях, за да се учат и да допринасят за тяхната служба3. Виждал съм как това пророчество се изпълнява. И от историята мога да видя, че обещанията в Писанията, отправени към хората, които служат на Господ в Неговото дело, също са реализирани за тези сестри-пионери от Обществото за взаимопомощ. Следното обещание, дадено чрез Пророка Джозеф Смит, е записано в 88-ми раздел на Учение и Завети. Там се говори за онези, които ще бъдат призовани да служат с Господ в следващи периоди от време:
„И той каза на първия: Иди и работи на нивата, и аз ще дойда при теб през първия час, и ти ще видиш радостта на лицето ми.
И той каза на втория: Иди и ти също на нивата, и аз ще те посетя през втория час с радостта на лицето си.
И той каза също и на третия: Аз ще те посетя;
и на четвъртия, и тъй нататък до дванадесетия.
И господарят на нивата отиде при първия през първия час, и остана с него през целия този час; и той бе възрадван от светлината на лицето на господаря си”4.
От архивите, оставени от онези жени от първия период на Обществото за взаимопомощ, е ясно, че те чувствали обещаната от Господ радост. Той бил с тях в усилията им. Той им дал благоденствие и те чувствали радост и светлина.
Но Пророкът Джозеф могъл да види, че щяло да последва друго време. Видял великите дела, извършени от тях през първия период. Но също казал, че трябвало да служат, да благославят и да се грижат за хората около тях, които лично познавали.
След изпълнен с толкова радост период на служба трябва да е било трудно за ръководителките на Обществото за взаимопомощ, когато Господ ги отвел в друг период, далеч от нивите, за които те така прекрасно се грижели. Например, било е трудно за верните мъже, които наследили здравната система, построена върху основата, положена от Обществото за взаимопомощ. Чрез Своите пророци Господ ясно е изявил, че Неговите служители във свещеничеството могли да предадат този мощен инструмент за добро на други хора. И така Църквата се разделила с прекрасните си болници.
Познавам и се възхищавам на мъже, които са изпитвали радостта от службата в тази здравна система. И съм свидетел на тяхното признание, че радостта им е дошла от общите усилия с Господ, а не от техните собствени постижения. Така че те се усмихнали и с радост дали съграденото от тях. Имали вяра, че Господ видял по-голяма нужда те да служат другаде, на други ниви и в друго време.
Безценен дял от вашето наследство на Обществото за взаимопомощ е тази същата вяра в сърцата на неговите ръководителки и членове. Господ е знаел къде ще има нужда от техните големи таланти в следващия сезон; там те щели да открият дори още по-голяма радост от тази, която открили във вече започнатите и оформени прекрасни начинания.
Църквата нараснала и се развила по света. Създадените от Обществото за взаимопомощ служби вече изисквали големи ресурси и постоянно ръководство при една растяща Църква и един свят с все повече смутове. Реализирането на големи и централизирани програми ограничава възможностите на ръководителките и членовете на Обществото за взаимопомощ да почувстват радостта от службата на отделните хора заради и заедно с Господ.
За този нов период Господ вече е подготвил тяхната възможност. Единствената система, която могла да даде подкрепа и утеха в средата на една толкова голяма Църква в един толкова пъстър свят, е чрез служителки близо до нуждаещите се хора. Господ е видял това още от началото на Обществото за взаимопомощ.
Той установил един модел. Две сестри приемат задачата да посещават трета като призование от Господ. Това е така още от началото. Служителки от Обществото за взаимопомощ организират членове, които имат вярата да извършват служба за подпомагане, когато това е отвъд възможностите на двете определени посещаващи учителки. Това винаги е близо до дома, между познати. Членовете проповядват Евангелието в местни събрания и дават свидетелство за Спасителя и за Възстановяването. Дъщери помагат на майките си. Майки изслушват, учат и се грижат за дъщерите си.
Членовете на Обществото за взаимопомощ винаги са се радвали на доверието на местните пастири от свещеничеството. Всеки епископ и всеки президент на клон има президентка на Обществото за взаимопомощ, на която да разчита. Тя има посещаващи учителки, които познават изпитанията и нуждите на всяка сестра. Чрез тях тя може да познава сърцата на членове и семейства. Тя може да посреща нужди и да помага на епископа в неговото призование да се грижи за членове и семейства.
Една прекрасна част от наследството на Обществото за взаимопомощ е видна в начина, по който свещеничеството винаги е показвало уважение към него и го е получавало в замяна. И вие като мен сте видели това. Преди години епископът на нашето семейство ми каза с усмивка, „Защо винаги става така, че когато отида при някого от района, изпаднал в нужда, съпругата ти вече ме е изпреварила?” Дори с минимален опит, всеки епископ и президент на клон е чувствал лекия подтик на вдъхновения пример на сестрите. Те ни помагат да помним, че както за жените, така и за мъжете няма да има спасение без служба за подпомагане.
По-възрастните от вас помнят президент Марион Г. Ромни да цитира следния стих, когато казва, че като сестрите е решен да бъде верен в отдаването на тази служба. Той цитира цар Вениамин: „И сега, заради всичко това, което ви казах, сиреч заради това да запазите опрощение на греховете си от ден на ден, за да можете да ходите невинни пред Бога, аз бих желал да раздавате от имуществото си на бедните, всеки човек според онова, което има, тъй че да се нахранят гладните, да се облекат голите, да се посещават болните и да се служи за облекчаването им, както духовно, тъй и материално според нуждата им”5.
Причината, поради която президент Ромни се усмихна тогава, бе следната – той наистина искаше неговите грехове да бъдат опростени. И така той смяташе да се присъедини към сестрите във всяко деяние на служба за подпомагане, на което беше способен.
Сега е моментът да обсъдим какво трябва да направите вие, за да предадете това прекрасно и свято наследство на Обществото за взаимопомощ на сестрите, които ще ви последват. За това ще са необходими малки и прости неща. Просто помнете, че то се предава от сърце на сърце. Милосърдието, чистата любов Христова, е част от тази голяма промяна в сърцето, която Господ обещава на Своите верни ученици. Затова не е трудно да видите кои прости неща може и трябва да направите, за да предадете това наследство.
Например всеки път, когато вие и вашата колежка се подготвяте за домашно посещение, трябва да помните какво ще представлява успехът. Той ще бъде повече от това да влезете през вратата. Той ще бъде повече от това да отправите послание. Той ще бъде повече от това да попитате как можете да помогнете. Успехът може да дойде едва след много посещения. И може в този свят да не видите доказателство за вашия успех. Но чрез Духа можете да почувствате, че сте по пътя на успеха.
Говорих с член на Обществото за взаимопомощ относно едно нейно посещение. Тя посетила жена, която скоро щяла да загуби съпруга си по един внезапен и трагичен начин. В последните години жената имала твърде непостоянен контакт с Обществото за взаимопомощ.
Посетителката се подготвила, като се спряла в един магазин, за да купи цветя. През този сезон по витрините били подредени лалета в разнообразни цветове. Тя избрала един цвят, любимият й, но после била подтикната да избере друг. Не знаела защо избрала жълтия цвят, но го направила.
Когато подала жълтите лалета на вратата, жената се усмихнала и казала, „Ела. Виж моята градина”. Била изпълнена с разцъфнали жълти лалета. Жената казала, „Тъкмо се питах дали да набера няколко за вкъщи. Но сега мога да ги оставя да им се радвам още малко в градината, защото ти ми донесе тези”. Поговорили си сякаш били стари приятелки. От подтика да занесе цветя и да избере жълти лалета тази посещаваща учителка получила доказателство, че е действала по Господно поръчение. Можех да усетя радостта в нейния глас, когато ми каза това.
Когато сподели това с мен, тя не знаеше какво е почувствала вдовицата след посещението. Но ако вдовицата наистина почувствала, че Бог я обича и че й бе изпратил ангел, посещаващата учителка й е помогнала да се придвижи по пътя на успеха в очите на Господ. Тази посетителка може да се увери в успеха на своето предано усилие единствено в идния свят.
Това важи и за две посещаващи учителки, които много пъти показвали любовта си към друга вдовица, живееща наблизо в дом за възрастни хора от почти девет години. След трудни изпитания тя починала само преди няколко седмици. От наученото от сина на вдовицата съм уверен, че тези учителки са успели. Те ще имат щастливото изживяване, описано на сестрите от майката на Пророка Джозеф Смит в едно събрание на Обществото, което тя посетила. Тя казала, „Ние трябва да се грижим нежно една за друга, да се утешаваме и да се напътстваме, та да можем всички да седим заедно на небето”6.
Вие предавате наследството, като помагате на други да получат дара на милосърдието в сърцата си. После те ще могат да го предадат на други. Историята на Обществото за взаимопомощ е записана с думи и цифри, но наследството се предава от сърце на сърце. Точно поради това семействата получават толкова много от Обществото за взаимопомощ.
Майка ми остави малка значка с написани върху нея думи, „Милосърдието никога не отпада”. Сестра Бек ми даде тази, за да си я закача на ревера.
Трайното наследство, която моята майка остави на семейството си, бе повече от една значка. То бе нейната любов и Господната любов, която видях и почувствах в простите неща, извършени от нея, отдавайки състрадание заради Него. Тя беше жена от Обществото за взаимопомощ. Тя нямаше дъщери, но съпругата ми предаде наследството й на нашите две дъщери. И те ще го поддържат живо в сърцата на други хора. То ще устои, защото милосърдието никога не отпада.
Свидетелствам, че милосърдието е чистата любов Христова. Той е жив. Когато заедно с Него служим на другите, ние чувстваме Неговата радост. Чрез Своето Единение Той е направил възможно да се молим за дара на милосърдието и да го получаваме. Знам, че Отец е жив и че отговаря на нашите молитви. Вие сте членове на едно Общество, основано и първоначално упътено от пророка на Възстановяването Джозеф Смит. Сестра Бек и нейните съветнички бяха призовани чрез вдъхновение от Бог, дадено на един жив пророк. Знам, че това е истина.
Вие имате славно наследство. Моля се Бог да ви вдъхновява да го пазите и да го предавате, така че то да благославя и радва хората от идните поколения. В святото име на Исус Христос, Комуто ние служим, амин.