Внимание – пролука!
Тези несъответствия могат да ни напомнят за начини, по които можем да усъвършенстваме живота си или, ако ги игнорираме, могат да се превърнат в препъни камъни в живота ни.
Преди няколко години бях на посещение на мои скъпи приятели в Лондон, Англия. По време на това посещение пътувах на тамошното метро, което масово се ползва като транспорт. Във всяка от шумните метро станции са сложени предупредителни знаци за опасностите, с които хората могат да се сблъскат. Има светлини, които сигнализират идването на метрото; така хората знаят кога да се пазят. Има също и знак, който напомня на хората за една опасност – пролуката между мотрисата и платформата на станцията. Знакът гласи, „Внимание – пролука!” Той напомня на хората да внимават да не стъпят в пролуката или да не изпуснат нещо в нея, защото то ще попадне под мотрисата и ще се изгуби. Предупредителният знак е необходим и напомня на хората за една реална опасност. За да бъдат в безопасност, те трябва да не забравят за пролуката.
В живота на много от нас има пролуки, несъответствия. Понякога това е разликата между онова, което знаем, и онова, което правим, или разминаването между нашите цели и постигнатите резултати. Тези несъответствия могат да ни напомнят за начини, по които можем да усъвършенстваме живота си или, ако ги игнорираме, могат да се превърнат в препъни камъни в живота ни.
Искам да спомена няколко такива несъответствия, които виждам в своя живот или живота на другите. Ще се спра върху следните:
Първо, несъответствието между вярването, че сте дъщеря на Бог, и знанието във вашето сърце и душа, че сте една ценна и възлюбена дъщеря на Бог.
Второ, несъответствието между завършването на програмата на Младите жени и превръщането в жена, пълноценно участваща в Обществото за взаимопомощ – „Господната организация за жените”1.
Трето, несъответствието между това да вярваме в Исус Христос и да бъдем доблестни в свидетелството за Исус Христос.
Първо, несъответствието между вярването и знанието, че сте една скъпоценна и възлюбена дъщеря на Бог.
Повечето от нас, членове на Църквата не повече от няколко месеца, са пели химна „Чедо на Бога съм”2. От ранна детска възраст пея тази песен и винаги съм й вярвала. Въпреки, че повечето от нас вярват в това, понякога в моменти на трудност имаме навика да се съмняваме в него или да го забравяме.
Някои казват неща като: „Ако Бог наистина ме обичаше, Той не би позволил детето ми да се разболее така”. „Ако Бог ме обичаше, Той щеше да ми помогне да намеря достоен съпруг, за когото да се оженя и да бъда запечатана в светия храм”. „Ако Бог ме обичаше, щяхме да имаме достатъчно пари да купим къща за нашето семейство”. Или, „Извърших грях и няма как Бог все още да ме обича”.
За съжаление твърде често чуваме подобни твърдения. Необходимо е да знаете, че нищо не може да ви „отлъчи от Христовата любов”. Писанията ясно ни разкриват, че няма скръб, утеснение, гонение, сила или кое да е било създание, които да ни отлъчат от Божията любов3.
Нашият Небесен Отец ни обича толкова много, че е изпратил Своя Единороден Син да извърши Единение за греховете ни. Спасителят не само страдал за всеки грях, но и почувствал цялата болка, скръб, утеснение, самота и тъга, които могат да се дадат на всеки от нас. Не е ли това дълбока обич? Президент Хенри Б. Айринг казва, „Тъкмо Светият Дух свидетелства за реалното съществуване на Бог и ни дава възможността да почувстваме радостта от Неговата любов”4.
Нужно е да приемем Неговата любов, да обичаме себе си и да обичаме околните. Помнете, че всяка душа на този свят също е дете на Бог. Трябва да се отнасяме едни към други с любовта и добротата, подобаващи на Божие дете.
Като цяло вие полагате извънредни усилия да изпълнявате своя дълг, да спазвате заповедите и да се подчинявате на Господ. Нужно ви е да можете да разпознавате одобрението на Господ. Нужно ви е да знаете, че Господ е доволен и е приел вашето приношение5.
Не забравяйте да помните за тази „пролука” и да не допускате съмнението и несигурността да навлязат в ума ви. Бъдете сигурни, че Бог нежно ви обича и че сте Негово безценно дете.
Сега, несъответствието между завършването на програмата на Младите жени и превръщането в жена, пълноценно участваща в Обществото за взаимопомощ – Господната организация за жените.
В много страни момичето на 18 години става жена. За много от тях това е момент, в който чувстват, че вече са възрастни, готови да се захванат със света и да го завладеят. За младите жени в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни това също е времето, в което те приключват с голяма част от целите в личния напредък, присъединяват се към Обществото за взаимопомощ и приемат призования да служат в Църквата. Нашите свидетелствата са били укрепени в програмата за Младите жени и сме си поставили редица цели, които ще ни отведат до брак в храма и собствени вечни семейства.
За съжаление някои от нашите млади сестри се самоосвобождават от пълно участие в Евангелието и Обществото за взаимопомощ. Някои имат следното отношение, „Ще се захвана с Обществото за взаимопомощ, когато се омъжа, или когато поостарея, или когато не съм толкова заета”.
Когато завърших гимназия, моите цели бяха: да уча в университет поне две години, да се омъжа за представителен мъж и да имам четири съвършени и прекрасни деца (две момчета и две момичета). Съпругът ми трябваше да има солиден доход, така че да не се налага да работя, като също така планирах да служа в Църквата и общността. За щастие една от целите ми беше да бъда активен и верен член на Църквата.
Обаче, както може би знаете, целите ми не се осъществиха по начина, по който се надявах. Дипломирах се от университета, служих на мисия, намерих си работа, продължих образованието си, за да получа магистърска степен, и продължих да упражнявам професията си дълги години. (Смятах, че бракът непременно щеше да се случи, когато преди 13 години отворих една бисквитка с късметче и прочетох, „Ще се омъжиш след не повече от година”.) Но нямаше представителен мъж, брак, нито деца. Нищо не беше станало така, както го бях планирала, освен едно нещо. Опитах се да бъда активен и верен член на Църквата. За това съм наистина крайно благодарна. И това е имало голямо значение в живота ми.
Имах възможността дълги години да служа в организацията на Младите жени и чувствах, че това ми дава възможност да уча и да свидетелствам на по-младите жени, чиито свидетелства израстваха и които се стремяха да се развиват по дадения от Господ начин.
Също така имах възможността да служа в призования в Обществото за взаимопомощ, което ми помогна да служа на другите и да увелича вярата си, и ми даде силно чувство на принадлежност. Въпреки че не бях омъжена и нямах деца, чувствах, че животът ми има смисъл. Имаше моменти на обезсърчение и понякога се съмнявах в плана.
Една колежка, която не беше член на нашата Църква, ме попита, „Защо продължаваш да посещаваш църква, която обръща такова внимание на брака и семейството?” Дадох й следния прост отговор, „Защото е истинна!” Мога да бъда също толкова неомъжена и бездетна извън Църквата. Но с Църквата и Евангелието на Исус Христос в моя живот аз открих щастие и знаех, че бях на пътеката, която Спасителят желаеше да следвам. Открих радост и много възможности да служа, да обичам и да израствам.
Помнете, важно е не само какво можете да получите от активно участие в Обществото за взаимопомощ, но и онова, което можете да дадете и допринесете.
Скъпи мои сестри, особено вие, по-млади и неомъжени, свидетелствам ви, че Бог ви обича; грижа Го е за вас; Той има план за вас. Той има нужда от вас да служите на Неговите деца. Той има нужда от вас да бъдете активни и пълноценно участващи в Неговата Църква жени. Той има нужда от вас да „носи(те) подкрепа, добро и любов”6.
Сестра Илайза Р. Сноу, втора обща президентка на Обществото за взаимопомощ, говори на голямо събрание от сестри – както млади, така и по-възрастни – събрали се в Огдън, Юта, през 1873 г. Тя дава следния съвет, навременен тогава и все още уместен днес.
Говорейки на по-младите жени, тя казва: „Ако общувате и действате заедно (възрастните и по-младите жени), вашите умове ще се просветляват, ще придобивате разум и ще се отдалечавате от невежеството. Духът Божий ще дава напътствие на умовете ви и вие взаимно ще си го давате. Казвам ви, Бог да ви благослови, мои млади сестри. Помнете, че сте Божии светии и че имате да изпълнявате важни дела в Сион”.
Тя продължава със съвета си към всички жени: „Апостол Павел говори в древността за свети жени. Дълг е на всяка от нас да бъде свята жена. Ако сме свети жени, ние ще имаме възвишени цели. Ще чувстваме, че сме призовани да изпълняваме важни задължения. Никой не е освободен от тях. Няма сестра толкова изолирана, с влияние толкова ограничено, че да не може значително да допринесе за установяването на Царството Божие на земята”7.
Моля да не забравяте за това несъответствие и не позволявайте на неактивността да се установи в живота ви по какъвто и да било начин. Вие имате нужда от Църквата и Църквата има нужда от вас.
И накрая, несъответствието между това да вярваме в Исус Христос и да бъдем доблестни в свидетелството за Исус Христос.
Много хора вярват в Исус Христос – че бил роден от Мария при скромни обстоятелства във Витлеем преди много години. Повечето вярват, че Той станал велик учител, една добра и благородна душа. Някои вярват, че Той ни е дал набор от ценни принципи и заповеди и че ако следваме тези учения и спазваме тези заповеди, ние ще бъдем благословени.
Обаче ние, като светии от последните дни, знаем, че трябва да направим повече от това да вярваме в Христос. Трябва да имаме вяра в Него, да се покайваме за греховете си, да бъдем кръстени в Негово име, да получим дара на Светия Дух и вярно да устоим до края.
Трябва да споделяме свидетелството си с околните. Трябва предано да спазваме заветите, които сме сключили с Бог. Знаем, че всички неща ще бъдат открити и дадени на онези, „които са устояли смело заради Евангелието на Исус Христос”8.
Когато сме обърнати във вярата, имаме естествената склонност да споделяме Евангелието с хората, които обичаме. Лехий бил обърнат и поискал неговото семейство да вкуси от благодатта на Евангелието9. Нефи говорил за Христа, радвал се в Христа, проповядвал за Христа, така че децата му да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си, или казано иначе, къде да намерят мир и радост10.
Когато Енос бил обърнат във вярата и получил опрощение за греховете си, той бил загрижен за благосъстоянието на братята си. Той желаел те да получат благословиите, които той получил11.
Из Писанията четем за мъже и жени, които били обърнати във вярата и желали да „укрепват” своите братя и сестри12.
Нека вашият глас бъде чут сред верните, когато доблестно провъзгласявате, че Той е жив,13 че Неговата Църква е била възстановена и че планът на щастие е на разположение на всички.
Когато не забравяме тези несъответствия, като внимаваме да се пазим от опасност, ние ще започнем да осъзнаваме пълнотата на благословиите на Евангелието на Исус Христос в живота ни.
Мои скъпи сестри, обичам ви. Знам, че Спасителят е жив. Знам, че Той обича всяка една от нас. Знам, че тази е Неговата истинна Църква. За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.