Нашият съвършен Пример
Посланието на възстановеното Евангелие на Исус Христос е, че можем и трябва да очакваме да ставаме по-добри, докато сме живи.
Чувствам се благословен да имам възможността да ви говоря в този Господен ден. Колкото и да са различни нашите условия, обстоятелства и опит, ние споделяме желанието да станем по-добри хора, отколкото сме. Може да има малцина, които погрешно смятат, че вече са достатъчно добри, и малцина, които са се отказали да станат по-добри. Но посланието на възстановеното Евангелие на Исус Христос към всички е, че можем и трябва да очакваме да ставаме по-добри, докато сме живи.
Част от това очакване ни е оставено в едно откровение, дадено от Бог на Пророка Джозеф Смит. То описва деня, в който ще се срещнем със Спасителя, както ще стане с всички ни. То ни казва какво да направим, за да се подготвим, и какво да очакваме.
Намира се в книгата на Мороний: „Ето защо, възлюбени мои братя, молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да може да станете чедата Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да имаме тази надежда и да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист. Амин”1.
Това трябва да ви помогне да разберете защо всеки вярваш светия от последните дни е оптимист относно онова, което му предстои, колкото и трудно да е настоящето. Ние вярваме, че живеейки според Евангелието на Исус Христос, можем да станем подобни на Спасителя, Който е съвършен. Обмислянето на качествата на Исус Христос следва да сложи край на гордостта на самодоволния човек, който си мисли, че няма нужда да се усъвършенства. И тъкмо най-скромният човек може да намери надежда в поканата да стане подобен на Спасителя.
Как ще се случи тази чудесна промяна за мен е предадено в една детска песен. Помня как гледах лицата в стая, пълна с деца, които я пееха една неделя. Всяко дете се накланяше напред, почти до предния ръб на стола. Можех да видя светлината в очите им и решимостта на лицата им, докато пееха с жар. Може също да сте чували песента. Надявам се тя да звучи винаги в паметта ни. Надявам се да мога да й предам чувството, което тези деца изпитваха.
Като Исус се опитвам да бъда; по пътя Негов да ходя.
Опитвам се да обичам като Него във всичко, което правя и казвам.
Понякога съм изкушаван да направя погрешен избор,
но се опитвам да слушам, каквото тихият тънък глас шепне,
„Обичайте се един друг, както Исус ви обича.
Опитвайте се да покажете доброта във всичко, което правите.
Бъдете нежни и любящи на дело и в своите мисли,
защото на тези неща е учил Исус”2.
Изглеждаше ми, че те не просто пееха, те заявяваха своята решимост. Исус Христос бе техен пример. Да бъдат подобни на Него бе тяхна установена цел. А жадният им поглед и блестящите очи ме убеждаваха, че нямаха съмнения. Те очакваха да успеят. Те вярваха, че напътствието на Спасителя да бъдем съвършени не е надежда, а заповед. И бяха сигурни, че Той е подготвил пътя.
Тази решимост и увереност могат и трябва да бъдат в сърцето на всеки светия от последните дни. Спасителят е подготвил пътя чрез Своето Единение и примера Си. И дори децата, които пееха тази песен, знаеха как.
Любовта е мотивиращия принцип, чрез който Господ ни води по пътя към това да станем подобни на Него, нашия съвършен пример. Начинът ни на живот, час по час, трябва да бъде изпълнен с любов към Бог и към другите хора. Това не е изненада за никого, тъй като Господ го е обявил като първата и най-голяма заповед. Именно любовта към Бог ще ни води в спазването на Неговите заповеди. А любовта към другите хора е в сърцевината на способността ни да Му се подчиняваме.
Точно както е използвал по време на земното Си служение едно дете като пример на хората за чистата любов, която те могат и трябва да имат, за да бъдат като Него, Исус ни предлага семейството като пример на идеална среда, в която можем да се учим да обичаме както обича Той.
Това е така, защото най-големите радости и печали, които преживяваме, са в семейните взаимоотношения. Радостите идват от това да поставим благополучието на другите над нашето собствено. Това е любовта. А тъгата идва предимно от егоизма, който е липса на обич. Идеалът, който Бог има за нас, е да оформим семействата по начин, който е най-вероятно да води към щастие и далеч от скърбите. Един мъж и една жена трябва да сключат свещени завети, че ще поставят благополучието и щастието на другия в центъра на своя живот. Децата трябва да бъдат родени в семейство, където родителите поставят по важност нуждите на децата наравно със собствените си нужди. А децата трябва да обичат родителите си и да се обичат едно друго.
Това е идеалът за любящо семейство. В много от нашите домове можем да прочетем думите „Нашето семейство може да бъде заедно завинаги”. Недалеч от дома ми има надгробна плоча на една майка и баба. Тя и съпругът й били запечатани в Божия храм един за друг и за своето потомство, за време и за цялата вечност. Надписът върху плочата гласи, „Моля, без празни столове”. Тя помолила за подобен надпис, защото знаела, че дали семейството ще бъде заедно зависи от изборите на всеки негов член. Думичката „моля” е там, защото нито Бог, нито тя може да принуди някого да избере щастието. Там е и Сатана, които желае мъка, не щастие, за семействата в този и в идния живот.
Надеждата ми днес е да предложа някои избори, които може да изглеждат трудни, но ще ви уверят, че сте отговорили на условията да няма празни столове за семейството ви в отвъдното.
Първо, съвет към съпрузите и съпругите. Молете се за любовта, която ще ви позволява да виждате доброто във вашия спътник. Молете се за любовта, която прави слабостите и грешките да изглеждат малки. Молете се за любовта, която прави радостта на вашия спътник ваша радост. Молете за любовта, благодарение на която да искате да облекчите бремето и да смекчите печалите на вашия спътник.
Виждах това в брака на своите родители. Когато майка ми се разболя нелечимо, колкото по-зле й ставаше, толкова повече главна задача в живота на баща ми беше желанието да й носи утеха и облекчение. В болницата той помоли да сложи още едно легло в нейната стая. Беше решен да е там, за да бъде сигурен, че тя не се нуждаеше от нищо. Всяка сутрин той извървяваше километрите до работа и в обратната посока вечер, за да бъде с нея в онези трудни моменти. Вярвам, че бе за него дар от Бог силата на любовта му да нарасне точно когато за нея имаше най- голяма нужда от това. Мисля, че той правеше онова, което от обич би направил сам Исус.
Сега ще дам един съвет към родителите на заблудено дете. Спасителят е съвършения пример за настойчивост в любовта. Помните Неговите слова на утеха към хората измежду нефитите, които отхвърлили предишната Му покана да дойдат при Него. Той говорил на оцелелите от разрушението, настъпило след Неговото разпъване на кръста: „О, ти доме Израилев, когото Аз пощадих, колко пъти ще те събирам, както кокошка събира пилците под крилата си, ако се покаеш и се върнеш при Мене с пълно намерение в сърцето”3.
Разказът за блудния син дава надежда на всички ни. Той си спомнял за дома, както ще си спомнят децата ви. Те ще чувстват как вашата любов ги тегли обратно към вас. Старейшина Орсън Ф. Уитни на обща конференция през 1929 година дава забележително обещание за верния родител, почитащ храмовото запечатване към децата си, което знам, че е истина: „Въпреки че някои от овцете може да се отклонят, очите на Овчаря са върху тях, и рано или късно те ще почувстват допира на Божествено провидение, което се протяга към тях и ги дърпа обратно в стадото”.
След това продължава: „Молете се за своите лекомислени и непокорни деца, дръжте се за тях с вярата си. Надявайте се и вярвайте, докато видите Божието спасение”4. Може да се молите за вашите деца, да ги обичате, да протягате ръка към тях с увереността, че Исус заедно с вас прави същото. Когато продължавате да се опитвате, вие правите онова, което прави Исус.
Сега ето моя съвет към децата. Господ ви е дал заповед с обещание: „Почитай баща си и майка си, за да бъдат дълги дните ти на земята, която Господ, твоят Бог ти дава”5. Това е единствената от десетте заповеди, която има обещание. Може да нямате живи родители. В някои случаи може да не чувствате, че вашите родители са достойни за почитта и уважението на техните деца. Може дори никога да не сте ги познавали. Но вие им дължите живота си. И при всички случаи, дори ако дните ви на земята не се продължат, те ще бъдат по-добри само от това, че ги помните с почит.
Сега за хората приели семействата на други, сякаш са тяхна плът и кръв: Имам приятели, които помнят рождените дни на децата ми по- добре от мен. Съпругата ми и аз сме имали приятели, които рядко не са успявали да наминат или да си спомнят заедно с нас някой празник. Често добри чувства изпълват сърцето ми, когато някой започне разговор с „Как е семейството ти?”, след което изчака да чуе отговора с лице, греещо от любов. Те изглежда слушат внимателно, когато опиша живота на всяко едно от децата ми. Тяхната обич ми помага по-добре да почувствам любовта на Спасителя към нашите деца. В техния въпрос мога да усетя, че те чувстват онова, което чувства Исус, и задават въпросите, които би задал Той.
За всички ни може да е трудно да виждаме в живота си една растяща сила да обичаме и да ставаме по-подобни на Спасителя, нашия съвършен пример. Желая да ви насърча. Получавали сте свидетелства, че вървите по пътеката, по която ставате по-подобни на Исус. Ще е от полза да помните как понякога сте се чувствали като малко дете, дори сред грижи и изпитания. Мислете за онези деца, пеещи песента. Спомнете си моментите (може би не отдавна), когато сте се чувствали като онези деца, пеещи, „Като Исус се опитвам да бъда; по пътя Негов да ходя”. Ще си спомните как Исус поискал Неговите ученици да доведат децата при Него и казал, „Оставете дечицата да дойдат при Мене: … защото на такива е Божието царство”6. В моменти, когато сте се опитвали да бъдете като Исус, сте почувствали мира на невинното малко дете.
Това може да е станало при вашето кръщение. Нямало нужда Той да се кръсти, защото бил чист. Но когато вие сте се кръстили, сте имали чувството, че сте били очистени, като малко дете. Когато Той бил кръстен, небесата се отворили и Той чул гласа на Неговия Небесен Отец: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”7. Вие не сте чули глас, но сте почувствали одобрението на Небесния Отец за това, че сте направили онова, което направил Исус.
Имали сте това чувство, когато сте искали прошка от вашия брачен партньор или сте простили на дете за някоя грешка или непослушание. Тези моменти ще стават по-чести, когато се опитвате да правите онова, което знаете, че би направил Исус. Поради Неговото Единение за вас, вашата детска покорност ще ви накара да почувствате обичта на Спасителя към вас и вашата любов към Него. Това е един от даровете, обещани на Неговите верни ученици. И този дар може да дойде не само при вас, но и при обичащите членове на вашето семейство. Обещанието е дадено в 3 Нефи: „И всички твои чеда ще бъдат поучавани от Господа; и голям ще бъде мирът на чедата ти”8.
Надявам се днес да възлезете в търсене на възможности да вършите делата, които Той вършел, и да обичате както Той обича. Мога да ви обещая, че мирът, който сте чувствали като дете, често ще идва в сърцето ви и ще остава с вас. Истинно е обещанието, което Той дал на Своите ученици: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава”9.
Никой от нас не е станал съвършен. Но ние често можем да получим увереността, че следваме пътеката на съвършенството. Той ни води и ни подканва да Го следваме.
Свидетелствам, че пътеката минава през вярата в Исус Христос, кръщението, получаването на Светия Дух и устояването в любов и спазване на Неговите заповеди. Cвидетелствам, че Отец е жив и ни обича. Той обича Неговия Възлюбен Син, Господ Исус Христос, Който е нашият съвършен пример. Джозеф Смит е пророка на Възстановяването. Той видял Отец и Сина. Знам, че това е истина. В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни действа силата на свещеничеството, която ни позволява да ставаме все по-добри и по-подобни на Спасителя и нашия Небесен Отец. Оставям ви своята благословия да можете да чувствате увереността и одобрението, които сте чувствали като малки деца. В името на Исус Христос, амин.