Любовта и законът

Старейшина Далин Х. Оукс

от Кворума на дванадесетте апостоли

Божията любов не отменя Неговите закони и заповеди и последиците на Божиите закони и заповеди не отслабват целите и последиците на Неговата любов.

Получих подтика да говоря за Божията любов и Божиите заповеди. Моето послание е следното – Божията всеобхватна и съвършена любов се изявява във всички благословии на Неговия евангелски план, включително факта, че Неговите най-избрани благословии са запазени за онези, които се подчиняват на законите Му¹. Това са вечни принципи, които следва да ръководят родителите в тяхната любов и в обучението на техните деца.

I.

Започвам с четири примера, които илюстрират част от объркването относно любовта и закона, срещано на земята.

Младеж, живеещ на семейни начала, казва на тъгуващите си родители, „Ако наистина ме обичахте, вие щяхте да приеме мен и партньорката ми като вашите сключили брак деца”.
Младеж реагира на волята или натиска на родителите, като заявява, „Ако наистина ме обичахте, вие нямаше да ме принуждавате”.

В тези примери човек, които нарушава заповедите, смята, че родителската любов следва да отменя заповедите на Божия закон и ученията на родителите.

Следващите два примера показват объркване относно последиците от Божията любов.

Човек отхвърля учението, че една двойка трябва да бъде бракосъчетана за вечността, за да се радва на семейни взаимоотношения в следващия живот, заявявайки, „Ако Бог наистина ни обичаше, не мога да повярвам, че би разделил съпрузи и съпруги по този начин”.
Друг човек казва, че вярата му е била унищожена от страданието, което Бог е позволил да се случи на човек или раса, заключвайки, „Ако имаше Бог, Който ни обича, Той нямаше да допусне това да се случи”.

Тези хора не вярват на вечните закони, защото те се разминават с тяхното разбиране за последиците на Божията любов. Хора, които заемат тази позиция, не разбират естеството на Божията любов или целта на Неговите закони и заповеди. Божията любов не отменя Неговите закони и заповеди и последиците на Божиите закони и заповеди не отслабват целите и последиците на Неговата любов. Същото следва да важи и за родителската обич и правила.

II.

Първо, замислете се върху Божията любов, описана така съдържателно тази сутрин от президент Дитер Ф. Ухтдорф. „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?”, пита апостол Павел. Не скръб, не гонение, не беда, нито нож (вж. Римляните 8:35). „Понеже съм уверен”, заключва той, „че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, … нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ” (стихове 38-39).

Няма по-голямо доказателство за безкрайната сила и съвършенство на Божията любов от заявеното от апостол Иоан: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” (Иоана 3:16). Друг апостол пише, че Бог „не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни” (Римляните 8:32). Замислете се колко опечален трябва да е бил нашият Небесен Отец да изпрати Своя Син да изтърпи невъобразимо страдание за нашите грехове. Това е най-голямото доказателство за Неговата любов към всеки от нас!

Божията любов към Неговите деца е една вечна реалност, но защо Той ни обича толкова много и защо ние желаем тази любов? Можем да открием отговора във връзката между Божията любов и Неговите закони.

Някои изглежда ценят Божията любов, защото се надяват, че тя е толкова велика и безусловна, че милостиво ще ги извини от спазване на Неговите закони. От друга страна, онези, които разбират плана на Бог за Неговите деца, знаят, че Божиите закони са неотменни и че това е друго голямо доказателство за Неговата любов към децата Му. Милостта не може да ограби правосъдието² и онези, които получават милост, са „онези, които са спазили завета и са съблюдавали заповедта” (У. и З. 54:6).

В Библията и в съвременните Писания четем отново и отново за Божия гняв към нечестивите³ и как в яростта Си⁴ Той действа срещу онези, които нарушават Неговите закони. Как гневът и яростта са доказателство за Неговата любов? Джозеф Смит учи, че Бог „установи(л) закони, чрез които (духовете, които Той изпрати в света) биха могли да имат привилегията да израснат като Него Самия”⁵. Божията любов е толкова съвършена, че Той с любов изисква от нас да се подчиняваме на Неговите заповеди, защото знае, че единствено чрез подчинение на Неговите закони можем да станем съвършени като Него. Поради тази причина Божият гняв и Неговата ярост не противоречат, а потвърждават Неговата любов. Всеки родител знае, че е възможно напълно и изцяло да се обича едно дете, като в същото време да сме съзидателно ядосани и разочаровани от неговото самонараняващо поведение.

Божията любов е толкова всеобхватна, че съвършеният Му план дава множество дарове на Неговите деца, дори на онези, които не се подчиняват на законите Му. Смъртният живот е един такъв дар, даден на всички, които придобили това право във войната в небесата⁶. Друг безусловен дар е всеобщото възкресение: „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят” (1 Коринтяните 15:22). Много други дарове в земния живот не са обвързани с личното ни подчинение на даден закон. Както учи Исус, нашият Небесен Отец „прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матея 5:45).

Само ако се вслушаме, ние ще можем да опознаем Божията любов и да я почувстваме, дори когато не се подчиняваме. Жена, която неотдавна се завърнала към активност в Църквата, каза следното по време на реч в събранието за причастие: „Той винаги ми е помагал, дори когато съм Го отхвърляла. Той винаги ме е водил и утешавал със Своите нежни милости, но аз (бях) твърде гневна да приема случките и чувствата като дадени от Него”⁷.

III.

Най-избраните Божии благословии зависят от подчинението на Божиите закони и заповеди. Ключовото учение можем да намерим в едно съвременно откровение:

„Има закон, безвъзвратно постановен в небесата още преди основаването на този свят, на който са основани всички благословии.

И когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, това е чрез подчинение на онзи закон, на който тя се основава” (У. и З. 130:20-21).

Този велик принцип ни помага да разберем същността на много неща, като например равновесието между справедливостта и милосърдието, осигурено от Единението. Той също обяснява защо Бог не предотвратява упражняването на свободен избор от Неговите деца. Свободата на избор – нашата сила да избираме – е основополагаща за плана на Евангелието, който ни е довел на земята. Бог не се намества да предотвратява последиците на изборите на някои хора, за да защити добруването на други – дори ако те се убиват, нараняват или потискат едни други – защото това би првалило Неговият план за нашето вечно развитие⁸. Той ще ни благослови да издържим на последиците от чуждите избори, но няма да ги предотврати⁹.

Ако човек разбира ученията на Исус, той не може основателно да заключи, че нашият любящ Небесен Отец или Неговия божествен Син вярват, че Тяхната любов отменя техните заповеди. Помислете върху следните примери.

Когато Исус започнал Своето служение, Неговото първо послание било за покаянието¹⁰.

Въпреки че упражнил любяща милост, като не осъдил жената, хваната в прелюбодеяние, Той й казал, „иди си, отсега не съгрешавай вече” (Иоана 8:11).

Исус учи, „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Матея 7:21).

Последиците от Божиите заповеди и закони не се променят, за да бъдат в хармония с общоприети желания или поведение. Ако някой мисли, че Божията или родителската любов към даден човек му дава правото да нарушава закона, те не разбират нито любовта, нито закона. Господ заявява: „Онова, което нарушава закона и не съблюдава закона, а търси самото то да стане закон и иска да остане в грях, и напълно остава в грях, не може да бъде осветено от закон, нито от милост, нито от правосъдие, нито от възмездие. Ето защо, те трябва да останат нечисти и занапред” (У. и З. 88:35).

В съвременните откровения четем, „Всички царства имат даден закон” (У. и З. 88:36). Например:

„Защото този, който не е способен да съблюдава закона на едно селестиално царство, не може да издържи на селестиална слава.

И този, който не може да съблюдава закона на едно терестриално царство, не може да издържи на терестриална слава.

И този, който не може да съблюдава закона на едно телестиално царство, не може да устои на телестиална слава” (У. и З. 88:22-24).

Казано иначе, царството на слава, за което ще бъдем определени на Страшния съд, не се определя от любовта, а от закона, който Бог е заложил в плана Си да ни подготви за вечен живот, „най-великият от всички Божии дарове” (У. и З. 14:7).

IV.

При възпитанието на децата си и при реагиране на техни действия родителите имат множество възможности да прилагат тези принципи. Една такава възможност засяга даровете, които родителите дават на своите деца. Точно както Бог дава някои дарове на всички свои смъртни де- ца без да изисква подчинение на Неговите закони, родителите предоставят множество облаги на децата си (като дом и храна), дори ако те не живеят в пълна хармония с всички техни изисквания. Но, следвайки примера на всемъдър и обичащ Небесен Отец, Който е дал закони и заповеди за доброто на Неговите деца, мъдрите родители основават някои свои дарове на подчинението.

Ако родителите имат непокорно дете – например тийнейджър, употребяващ алкохол или наркотици – те са изправени пред сериозен въпрос. Дали родителската обич изисква тези субстанции и тяхното консумиране да бъдат разрешени в дома или изискванията на закона или поведението или интересите на другите деца в дома налагат това да бъде забранено?

Да поставим дори един по-сериозен въпрос – ако пълнолетно дете живее на семейни начала, дали сериозността на сексуалните връзки извън брака изискват това дете да почувства пълната тежест на семейно неодобрение, като бъде напълно изолирано от семейството, или родителската любов изисква фактът на това съжителстване да бъде игнориран? Виждал съм и двете крайности и вярвам, че и двете са неуместни.

Къде родителите теглят чертата? Това е въпрос на мъдра родителска преценка, водена от вдъхновение от Господ. При решенията, които родителите вземат за отглеждане на децата и ръководене на семейството, има най-голяма нужда от небесно напътствие и възможност то да бъде получено. Това е дело с вечни измерения.

Когато родителите се сблъскват с тези проблеми, те следва да помнят учението на Господ – да оставим деветдесетте и девет овце и да отидем в пустинята, за да спасим изгубената овца¹¹. Президент Томас С. Монсън ни е призовал да отидем на изпълнен с любов кръстоносен поход, за да спасим нашите братя и сестри, които се скитат в пустинята на апатията и невежеството¹². Тези учения изискват трайна, изпълнена с любов загриженост, което със сигурност изисква трайни и изпълнени с любов взаимоотношения.

Родителите също следва да помнят често срещаното Господно учение, „Господ наказва този, който люби” (Евреите 12:6)¹³. В своя реч на обща конференция старейшина Ръсел М. Нелсън учи, че „истинската любов към грешника може да наложи смело противопоставяне, а не примирение! Истинската любов не подкрепя самонараняващо поведение”¹⁴.

Където и да теглим чертата между силата на любовта и силата на закона, неспазването на заповедите със сигурност ще наруши изпълнените с любов взаимоотношения. Исус учи:

„Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка” (Лука 12:51-53).

Това отрезвяващо учение ни припомня, че когато членовете на едно семейство не са обединени в спазване на заповедите Божии, тогава ще има разделения. Всички ние правим всичко по силите си да предотвратяваме нараняването на изпълнените с любов семейни взаимоотношения, но понякога това се случва и след всичко, което можем да направим.

И сред такова напрежение ние трябва да приемем, че отклоняването на обичните ни хора от пътя ще отнеме от щастието ни, но то не трябва да отнема от обичта помежду ни или да пречи на търпеливите ни усилия да бъдем едно в разбирането си на Божията любов и Неговите закони.

Свидетелствам ви за истинността на тези принципи, които са част от плана на спасение и ученията на Христос, за Когото аз свидетелствам в Негово име, амин.