Да помогнем на другите да чуят нашепванията на Духа
Ние можем да помогнем на други хора да се запознаят по-добре с подтиците на Духа, когато споделяме своето свидетелство за влиянието на Светия Дух в живота ни.
В края на деня двойка мисионери си тръгват към къщи, когато единият внезапно се обръща към другия и казва, „Чувствам, че трябва да спрем на това последно място”. Един домашен учител е подтикнат да позвъни на семейството, което е посетил само преди няколко дни. Една млада жена планира да посети забавата на свои училищни приятели, но при все това се чувства подтикната да остане този път у дома.
Как мисионерите знаели да почукат на вратата на човек, който се молел за тях? Или домашният учител да се обади на семейството, което било в отчаяна нужда? Или младата жена да остане настрана от ситуация, в която ценностите й биха били компрометиране? Във всеки едни от тези случаи те били водени от влиянието на Светия Дух.
Подобни преживявания се случват постоянно и редовно на членове по цял свят, и това са онези хора, които желаят да чувстват да Духът ги ръководи всеки ден в живота им. Макар всеки човек да може да се научи да разпознава нашепванията на Духа, този процес на обучение може да бъде улеснен, като други хора ни помагат да научим за Светия Дух, споделят личните си свидетелства и осигуряват среда, където Духът може да бъде почувстван.
Разбиране на учението
Важността на това да помагаме на другите да разбират е описана в Учение и Завети. Казано е родителите „в Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани”, трябва да помагат на децата си да „разбират учението”1.
Било в класната стая, било по време на мисионерска беседа или на семейна домашна вечер, преподаването на учението за Светия Дух може да помогне на други хора да разберат този важен дар. Ние научаваме, че макар „Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото”,2 правото на постоянно спътничество на Светия Дух иде, когато членовете получат този дар чрез полагане на ръце от хора, които имат съответната власт3.
Това спътничество може да продължи да бъде наше, ако сме достойни. Казано ни е, че „Духът Господен не обитава несвети храмове”4 и „Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава … Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник”5.
Писанията и пророците учат като как се усеща това постоянно спътничество. Господ ни казва, „Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух, Който ще дойде върху ти и Който ще обитава в сърцето ти”6. Енос заявява, „И докато аз се борих в духа…, ето, гласът Господен дойде в съзнанието ми”7. Джозеф Смит казва, „когато почувствате как във вас се влива чист разум, това може да ви даде внезапни хрумвания с идеи”8 Президент Хенри Б. Айринг описва влиянието на Светия Дух като „мир, надежда и радост”. Той добавя, „Почти винаги аз съм изпитвал също и чувство за светлина”9.
Моето любимо описание обаче иде от едно 8-годишно момче, което тъкмо било получило Светия Дух. То казва, „Беше като слънчева светлина”.
Споделяйте лично свидетелство
В началото обаче не винаги е лесно да се разпознават тези моменти на „слънчева светлина”. Книгата на Мормон ни разказва за някои верни ламанити, които „бяха кръстени с огън и със Светия Дух, но не го знаеха”10.
Ние можем да помогнем на други хора да се запознаят по-добре с подтиците на Духа, когато споделяме своето свидетелство за влиянието на Светия Дух в живота ни. Помнете, че някои изживявания са твърде свещени, за да бъдат разказвани. Обаче като споделяме свидетелството за Духа в живота ни, хората, които не са запознати с тези подтици, е по-вероятно да ги разпознаят, когато имат подобни усещания.
Аз бях първият член на моето семейство, който се присъедини към Църквата. На 8 г. аз чаках да се почувствам по-различна в нещо поради кръщението си. Честно казано, единственото нещо, което изпитах, когато ме извадиха от водата, бе … , е, добре, че бях вир-вода мокра. Мислех си, че нещо по-силно ще се случи, когато бъда потвърдена. Обаче след като получих Светия Дух, отново се чувствах щастлива, но със сигурност не различна от онова, което бях само преди няколко минути.
Едва на следващия ден, по време на събранието за пост и свидетелство аз изпитах нещо, което сега разпознавам като влиянието на Светия Дух. Един брат се изправи да даде свидетелството си и разказа за благословиите от членството му в Църквата. Почувствах един прилив на топлина да преминава през мен. Дори на 8 години разпознах, че това е нещо различно. Почувствах как върху мен се спуска мир и имах отчетливото усещане, че Небесният Отец е доволен от мен.
Осигурете среда, където Духът може да бъде усетен
Има места, където е по-лесно да бъде усетен Духът. Събранията за свидетелство и общата конференция са някои от тях. Със сигурност другото са храмовете. Предизвикателството за всеки от нас е да осигури среда, където Духът може да бъде усещан всеки ден у дома и всяка седмица на църква.
Една причина да бъдем насърчавани да се молим и да четем Писанията всеки един ден е, че и двете дейности канят Духа в домовете ни и в живота на членовете на семействата ни.
Понеже Духът често е описван като тих, тънък глас,11 е също много важно да имаме моменти на тишина и спокойствие в живота си. Господ ни съветва, „млъкнете и знайте, че Аз съм Бог”12. Ако всеки ден си осигуряваме тихо и спокойно време, когато не сме бомбардирани от телевизия, компютър, видео игри или лични електронни апарати, ние даваме на тихия тънък глас възможност да ни дава лично откровение и да ни нашепва благи напътствия, успокоение и утеха.
По същия начин можем да осигурим и в църквата среда, която позволява на Духа да дава божествено потвърждение на това, което е било преподавано. Учителите и ръководителите правят повече от това да преподават уроци или да провеждат събрания. Те подпомагат нашепванията на Духа към всеки член. Старейшина Ричард Г. Скот казва, „Ако не постигнете нищо друго във вашите взаимоотношения с учениците освен това да им помогнете да разпознаят и следват подтиците на Духа, вие неизмеримо и за вечността ще благословите техния живот”13.
Една учителка в клас Слънчев лъч увила децата в своя клас едно по едно в одеало, за да ги научи как утехата и сигурността, които Духът носи, се усещат подобно на намятане с одеало. Една майка, която била на посещение в класа, също чула урока.
Месеци по-късно тя благодарила на учителката. Казала й, че когато придружила дъщеря си до неделното училище за деца, била слабо активна. Няколко седмици след урока майката преживяла помятане. Тя била обзета от печал, когато внезапно изпитала голяма топлота и мир. Било, сякаш някой я наметнал с топло одеало. Тя разпознала уверението на Духа и знаела, че Небесният Отец знаел за нея и я обичал.
Когато започнем да разпознаваме нашепванията на Духа, ще бъдем в състояние да Го чуваме как ни учи на „миролюбивите неща от царството”14 и „всичко това, което трябва да прави(м)”15. Ние ще разпознаваме отговорите на молитвите ни и ще знаем как по-пълно да живеем според Евангелието всеки ден. Ще бъдем ръководени и защитавани. И ще можем да развием този дар в живота си, като следваме онези духовни подтици. Най-важното, ще можем да чувстваме свидетелството Му до нас за Отца и за Сина16.
Когато като млада жена присъствах на една младежка конференция, почувствах как Духът ми даде свидетелство за истинността на възстановеното Евангелие. Готвейки се за събранието за свидетелства, ние изпяхме „Дух Божий”. Сега, пяла съм този химн на събрания за причастието много пъти преди това. Но при онзи случай почти от първата нота аз почувствах Духа. Когато започнахме да пеем „на дните последни за слава света,”17 аз знаех, че това са повече от хубави стихове – че са красиви истини.
Светият Дух ми е свидетелствал, че Бог Отец е жив. Той обича всеки от нас. Той ни познава поотделно и лично. Той чува молбите на сърцата ни и отговаря на тези искрени молитви.
Исус Христос е наш Спасител и Изкупител. Той дошъл на земята в средата на времето, за да извърши Единение за нашите грехове. И ще дойде отново. Тези и други страни на Евангелието, които изграждат моето свидетелство, са непоколебимо в сърцето ми поради влиянието на Светия Дух. В името на Исус Христос, амин.