Молитва и подтици
Такива преживявания на подтици и молитва не са необичайни за Църквата. Те са част от откровението, което ни дава нашият Небесен Отец.
Никой Татко не би пратил децата Си в далечна опасна земя, където Луцифер броди свободно, за изпитания, траещи цял живот, без първо да се погрижи да ги снабди с лична сила за защита. Също така Той би ги снабдил със средства за общуване с Него – от Отца към детето и от детето към Отца. Всяко дете на нашия Отец, изпратено на земята, разполага с Духа на Христа или светлината Христова1. Никой от нас не е оставен тука сам без надежда за напътствие и изкупление.
Възстановяването започнало с молитвата на едно 14-годишно момче и с видение на Отца и Сина. Диспенсацията на пълнотата на времената започнала.
Възстановяването на Евангелието донесло знание за доземното съществуване. От Писанията ние знаем за съвета в Небесата и за решението да се пращат Божиите синове и дъщери в смъртността, за да получат тяло и да бъдат изпитани2. Ние сме Божии чеда. Имаме духовно тяло, подслонено засега в земна скиния от плът. Писанията казват,“Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?” (1 Коринтяните 3:16).
Като деца на Бог ние научаваме, че сме част от Неговия „велик план на щастие” (Алма 42:8).
Знаем, че имало война в небесата и Луцифер и онези, които го последвали, били низвергнати без тела:
„Сатана, онази старовременна змия, тъкмо дяволът, … се разбунтува против Бога и потърси да отнеме царството на нашия Бог и Неговия Христос,
поради което той воюва със светиите Божии и ги обкръжава” (У. и З. 76:28-29).
Даден ни е бил свободен избор3. Ние трябва да го използваме мъдро и да стоим близо до Духа, иначе неразумно се озоваваме предадени на съблазните на противника. Знаем, че чрез Единението на Исус Христос грешките ни могат да бъдат отмити и че нашето смъртно тяло ще бъде възстановено в своята съвършена снага.
„Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото; ето защо аз ви показвам начина да отсъждате, защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога” (Мороний 7:16).
Съществува съвършено средство за общуване чрез Духа, „понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини” (1 Коринтяните 2:10).
След кръщението в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни идва втори обред: „полагане на ръце за даване дара на Светия Дух” (Символът на вярата 1:4).
Онзи тих тънък глас на вдъхновение идва по-често като чувство, отколкото като звук. Чистият разум може да се влее в ума. Светият Дух общува с нашите духове по-скоро чрез ума, отколкото чрез физическите сетива4. Това напътствие идва под формата на мисли, на чувства чрез впечатления и подтици5. Ние по-скоро можем да усещаме думите на духовното общуване, не да ги чуваме, и да виждаме с духовни, не с физически очи6.
Аз служих много години в Кворума на дванадесетте апостоли със старейшина ЛеГранд Ричардз. Той почина на 96 г. Разказваше ни, че като момче на 12 г. присъствал на една обща конференция в Табернакъла. Там чул президент Уилфърд Уудръф.
Президент Уудръф разказал за един случай, когато получил подтик от Духа. Той бил пратен от Първото Президентство да „събере всички светии Божии от Нова Англия и Канада и да ги доведе в Сион”7.
Спрял в дома на един брат в Индиана и оставил в двора файтона си, където той, съпругата му и едно от децата му легнали да спят, докато останалите членове на семейството спели в къщата. Малко след като се оттеглил за почивка през нощта, Духът предупредително му прошепнал, „Стани и премести файтона”. Той станал и преместил файтона на известно разстояние от мястото, на което го бил оставил. Когато си легнал, Духът отново му заговорил: „Стани и премести мулетата си далеч от онова дъбово дърво”. Той сторил и това и после отново си легнал.
Не минали и 30 минути, когато се извила вихрушка и дървото, за което били вързани мулетата, било изскубнато от земята. То било пренесено през две огради на около 90 метра. Огромното дърво, чието стъбло било около метър и половина в диаметър, се стоварило точно на мястото, където бил спрян файтонът. Вслушвайки се в подтиците на Духа, старейшина Уудръф спасил своя живот и живота на жена си и детето8.
Същият този Дух може да подтиква и защитава и вас.
Когато за пръв път бях призован като висш ръководител преди почти 50 г., живеехме на един много малък участък в долината Юта, който наричахме своя ферма. Имахме крава, кон, пилета и много деца.
Една събота трябваше да пътувам до летището, а оттам за конференция на кол в Калифорния. Но кравата очакваше теленце и бе в беда. Телето се роди, но кравата не можеше да се изправи. Позвънихме на ветеринаря, който бързо дойде. Той каза, че кравата е глътнала парче тел и няма да преживее деня.
Записах си телефона на компанията, която произвеждаше продукти от животински отпадъци, та съпругата ми да им звънне да приберат кравата, когато тя умре.
Преди да тръгна, проведохме семейна молитва. Каза я малкото ни момче. След като помоли Небесния Отец да „благослови татко по време на пътуването му и да благослови всички нас”, то започна с една искрена молба. То каза, „Небесни Отче, моля Те, благослови кравата Боси, та тя да може да оздравее”.
В Калифорния разказах случая и казах, „Той трябва да научи, че не винаги е толкова лесно да получим онова, за което се молим”.
Имаше урок за научаване, но аз бях този, който да го научи, не синът ми. Когато се върнах в неделя вечерта, Боси бе оздравяла.
Този процес не е запазен единствено за пророците. Дарът на Светия Дух действа еднакво с мъже, жени и дори малки деца. Именно чрез този чуден дар и сила може да бъде намерен духовен лек за всеки проблем.
„И сега, той споделя словото Си чрез ангели с човеците, не само с мъжете, но и с жените също. И сега, това не е всичко; на малките деца много пъти им се дават слова, които объркват мъдрите и учените” (Алма 32:23).
Господ има много начини да влива знание в умовете ни, за да ни подтиква, напътства, учи, поправя и предупреждава. Господ казва, „Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух, Който ще дойде върху ти и Който ще обитава в сърцето ти” (У. и З. 8:2).
А Енос е записал, „И докато аз се борих в духа по този начин, ето, гласът Господен дойде в съзнанието ми отново” (Енос 1:10).
Можете да узнаете нещата, които трябва да узнаете. Молете се да научите да получавате това вдъхновение и да останете достойни да го получавате. Поддържайте този канал – вашият ум, чист и свободен от безпорядъка на света.
Старейшина Греъм У. Докси, който някога служеше във Втория кворум на Седемдесетте, ми разказа едно преживяване. Майка му, по-късно съветничка в Общото президентство на Неделното училище за деца, също ми разказа за това.
По време на Втората световна война той бил във флота, разквартируван в Китай. Отишъл заедно с няколко други мъже с влак до гр. Тиенсин, за да го разгледа.
По-късно те се качили на друг влак, за да се върнат в базата си, но след час път той завил на север. Били объркали влака! Не говорели китайски. Дръпнали внезапната спирачка и спрели влака. Слезли някъде из полето без възможност да сторят нещо друго освен да вървят пеша обратно към града.
След като повървели известно време, открили малка ръчна дрезина, подобна на онези, които използват ж.п. работниците. Нагласили я на релсите и започнали да помпат с ръце по обратния път. Тя се спускала по инерция по надолнищата, но нагоре трябвало да бъде бутана.
Като стигнали до един наклон, те се покатерили на дрезината и започнали да се спускат. Греъм се качил последен. Единственото място, което останало за него, било отпред. Той се затичал до дрезината и накрая се качил. Но се подхлъзнал и паднал. Тупнал по гръб, с крака протегнати към дрезината, за да се предпази да не бъде сгазен. Докато дрезината бързо набирала скорост, чул гласа на майка си да казва, „Бъд, внимавай!”
Той носел тежки военни обувки. Кракът му се плъзнал и дебелата подметка се вмъкнала под колелото и спряла дрезината точно на 30 сантиметра от ръката му.
Родителите му, които по онова време ръководели мисия Източни централни щати, спели в един хотел. Около 2 ч. сутринта майка му седнала в леглото и събудила съпруга си: „Бъд е в беда!” Те коленичили до леглото и се помолили за сигурността на момчето си.
Следващото писмо, което получил, гласяло, „Бъд, какво не е наред? Какво става с теб?”
Тогава той им описал какво се било случило. Като сравнили времето, в момента, когато подскачал пред онази дрезина, родителите му били на колене в хотелската стая, молейки се за неговата сигурност.
Такива преживявания на подтици и молитва не са необичайни в Църквата. Те са част от откровението, което ни дава нашият Небесен Отец.
Едно от най-силните оръжия на противника е да ни убеждава, че повече не сме достойни да се молим. Без значение кои сте и какво сте сторили, можете винаги да се молите.
Пророкът Джозеф Смит обещава, „Всички създания с тяло имат власт над онези, които нямат такова”9.
Когато дойде някое изкушение, може да си измислите „клавиш за изтриване” в ума си – например думите на някой любим химн. Вашият ум отговаря за това, а тялото ви е инструмент на ума. Когато в ума ви се промъкне недостойна мисъл, премахнете я с „клавиша за изтриване”. В достойната музика има голяма сила и тя може да ви помогне да контролирате мислите си10.
Когато Оливър Каудъри се провалил в опита си да превежда, Господ му казал:
„Ето, ти не си разбрал; ти си предположил, че Аз бих ти дал това, докато ти въобще не беше помислил, освен само да Ме помолиш.
Но ето, Аз ти казвам, че трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да Ме попиташ дали е правилно и ако е правилно, Аз ще сторя тъй, че недрата вътре в теб ще се разгорят, ето защо ще почувстваш, че е правилно.
Но ако не е правилно, ти няма да имаш такива чувства” (У. и З. 9:7-9).
Този принцип е пояснен от следната история на едно малко момиче. Тя била огорчена от брат си, който направил капан да лови врабчета.
Като не могла да получи помощ, тя си казала, „Добре, ще се моля за това”.
След молитвата тя рекла на майка си, „Знам, че той няма да улови нито едно врабче в капана, защото се молих за това. Сигурна съм, че няма да хване нито едно врабче!”
Майката казала, „Как можеш да си толкова сигурна?”
Тя отвърнала, „След като се помолих, излязох навън и ритах този стар капан, докато стана на парчета!”
Молете се, дори ако сте млади и непостоянни, като пророк Алма, или умът ви е затворен, като на Амулик, който казва, „знаех относно тези неща, въпреки че не исках да знам” (Алма 10:6).
Научете се да се молите. Молете се често. Молете се наум, в сърце- то си. Молете се на колене. Молитвата е личния ви ключ за небето. Ключалката е откъм вашата страна на завесата. Също, аз се научих да завършвам всичките си молитви с думите „Да бъде Твоята воля” (Матея 6:10; вж. и Лука 11:2; 3 Нефи 13:10).
Не очаквайте да се отървете напълно от беда и разочарование, мъка и обезсърчения, защото това са нещата, които сме изпратени да понасяме на земята.
Някой бе писал:
С безразсъдни и нетърпеливи ръце
Разбъркваме плановете,
Които Господ е написал.
И после плачем в мъка, когато Той рече,
„Потърпи, човече, докато развържа възела”11.
Писанията обещават, „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите” (1 Коринтяните 10:13).
Спасителят казва, „Приближете се към Мене и Аз ще се приближа към вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите, искайте и ще получите, хлопайте и ще ви се отвори” (У. и З. 88:63).
Започнахме тази сесия на конференцията с подкрепа на ръководителите. Първият, когото подкрепихме, бе Томас С. Монсън като президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Познавам президент Монсън, мисля си, толкова добре, колкото и всеки друг човек на земята го познава, и искам да дам специално свидетелство, че той е бил „призован от Бога чрез пророчество” (Символът на вярата 1:5). Той има нужда от нашите молитви – също и съпругата му Франсиз, и семейството му – поради огромния товар, който тежи върху него.
Моля се той да бъде подкрепен телом и духом, и в ума, та да бъде очевидно за Църквата, както е очевидно на онези, които са съвсем близо до него, че той е бил „призован от Бога чрез пророчество”. После, „за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му … чрез полагане на ръце от онези, които имат власт” (Символът на вярата 1:5), той е бил поставен в този пост.
Нека Господ ни благославя и подкрепя президент Монсън и семейството му по всеки начин, нужен му за да носи това голямо дело на плещите си. Давам това свидетелство и призовавам тази благословия като служител на Господ и в името на Исус Христос, амин.