Запазване на голямата промяна в сърцето
За да устоим до края, ние трябва да имаме силно желание да сме угодни на Бог и да Го почитаме с плам.
През декември 1967 г. в Кейп Таун, Южна Африка, беше извършена първата успешна сърдечна трансплантация. Болното сърце на умиращият човек било отстранено и на негово място било поставено здраво сърце от починал донор. Оттогава насам в целия свят са извършени над 75 000 сърдечни трансплантации.
Тялото на всеки получател на трансплантирано сърце разпознава новото животоспасяващо сърце като „чуждо” и започва да го атакува. Ако не се вземат превантивни мерки, естествената реакция на тялото ще бъде да отхвърли новото сърце и пациентът ще умре. Лекарствата могат да подтиснат тази естествена реакция, но те трябва да се взимат всекидневно и с точност. Освен това, състоянието на новото сърце трябва да бъде наблюдавано. От време на време се правят биопсии, при които се изваждат малки части от тъканта на сърцето и после се изследват под микроскоп. Когато се открият признаци от отхвърляне, лекарствата се променят. Ако процесът на отхвърляне е открит навреме, смъртта може да бъде предотвратена.
Изненадващо, някои пациенти се отнасят небрежно със своите трансплантирани сърца. Те пропускат да вземат лекарствата от време на време и отиват на необходимите прегледи по-рядко, отколкото е необходимо. Смятат, че щом се чувстват добре, всичко е наред. Твърде често това късогледо отношение излага пациентите на риск и съкращава живота им.
Сърдечната трансплантация може да удължи с много години живота на хората, които иначе биха починали от сърдечна недостатъчност. Но това не е „последната операция”, както я нарече списание Тайм през 1967 г1. Последната операция не е физическа, а духовна „голяма промяна” в сърцето2.
Чрез Единението на Христос и с подчинение на законите и обредите на Евангелието ние претърпяваме тази последна операция, тази духовна промяна на сърцето. В резултат от нашите прегрешения духовните ни сърца са се разболели и втвърдили, като ни подлагат на духовна смърт и отделяне от нашият Небесен Отец. Господ е обяснил операцията, от която всички се нуждаем: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце”3.
Обаче точно както при пациентите с трансплантирани сърца, тази голяма промяна в нашите духовни сърца е само началото. Покаянието, кръщението и потвърждаването са необходими, но не са достатъчни. Нещо повече, за духовно промененото сърце трябва да бъде отделена еднаква, ако не и по-голяма грижа отколкото на физически трансплантирано сърце, ако трябва да издържим до края. Само като правим това, ние може да бъдем счетени за невинни по време на съда4.
Устояването до края може да бъде предизвикателство заради склонността на естественият човек да отхвърли духовно промененото сърце и да му позволи да се вкорави. Нищо чудно, че Господ предупреждава „даже и онези, които са осветени, нека да внимават”5.
Ние всички знаем за хора, които са имали голяма промяна в сърцето, но впоследствие са се поддали на естественият човек. Те станали нехайни в поклонението и верността си към Бог, сърцата им са се втвърдили и с това те застрашават своето вечно спасение.
Животът на хората, които са били обърнати във вярата при проповядването на синовете на Мосия предлага някои прозрения за това как да избегнем отхвърлянето на голямата промяна в духовното сърце. За тях ние четем, че „всички, които бяха доведени до знанието за истината чрез проповядването на Амон и братята му … и бяха обърнати към Господа, никога не отпаднаха”6.
По какъв начин те успешно устояли до края? Ние знаем, че те били „ревностни за Бога и също за човеците; понеже те бяха съвършено честни и правдиви във всичко; и те бяха непоколебими във вярата на Христа чак до края”7.
Усърдието им към Бог вероятно отразява желанието да са угодни на Бог и да Го почитат с плам и страст. Усърдието им към човеците подсказва за пламенния интерес да оказват помощ и да служат на другите. Бидейки съвършено праведни и честни във всички неща подсказва, че те спазвали твърдо заветите си и не търсели извинения за задълженията си към Бог или човека. По-нататък разбираме, че те научили своите деца на Евангелието в домовете си. Знаем, че заровили своите оръжия и се държали настрана от изкушения.
Те вероятно често са оценявали състоянието на своите духовно променени сърца. Не предполагали просто така, че всичко било наред. Като изследвали, образно казано, своите променени сърца, те могли да определят всяко ранно втвърдяване или отхвърляне и да го излекуват.
Алма младши поставя редица въпроси на съвременниците на народа на Амон, като своеобразна биопсия на духовно променените сърца. Алма пита, „ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, можете ли да се почувствате така и сега?”8 После той пита дали те са били достатъчно смирени, без гордост и завист, и добри към своите ближни9. Като отговорим честно на подобни въпроси, ние можем да поправим ранните отклонения от стеснената и тясна пътека и да спазваме своите завети с точност.
През 1980 г. със семейството ми се преместихме да живеем срещу болницата, в която се обучавах и работех. Работех всеки ден, включително неделя. Ако свършех работа в неделя около 14 ч. следобед, можех да се присъединя към жена ми и дъщеря ми, и да ги закарам до църквата за събрание, което започваше в 14:30 ч.
Една неделя, в края на първата година обучение, знаех че вероятно ще свърша работа към 14 ч. Обаче осъзнах, че ако остана в болницата малко по-дълго, можеше моята съпруга и дъщеря ми да тръгнат без мен. Тогава можех да се върна пеша вкъщи и да подремна. За съжаление направих точно това. Изчаках до 14:15 ч., отидох бавно до вкъщи и легнах на дивана с надеждата да подремна. Но не можех да заспя. Бях разтревожен и загрижен. Винаги съм обичал да ходя на църква. Питах се защо в този ден огънят на свидетелството и усърдието, което преди чувствах, липсваше.
Не трябваше да мисля дълго. Поради програмата ми аз бях станал небрежен с молитвите и четенето на Светите писания. Ставах сутрин, казвах си молитвата и отивах на работа. Често денят преминаваше в нощ и отново в ден, преди да се върна вкъщи късно следващата вечер. Тогава бях толкова уморен, че заспивах преди да кажа молитвата или да чета Писанията. На следващата сутрин процесът започваше отново. Проблемът беше, че не вършех основите неща, за да предпазя моето сърце с голяма промяна да се превърне в камък.
Станах от дивана, коленичих и помолих Бог за прошка. Обещах на моя Небесен Отец, че ще се променя. На следващият ден взех Книгата на Мормон в болницата. В моя списък със задачи този ден и всеки следващ ден след това, имаше две неща: молитва поне сутрин и вечер, и четене на Писанията. Понякога, като станеше полунощ, аз бързо намирах усамотено място, за да се помоля. През някои дни четенето на Писанията беше кратко. Аз също обещах на Небесният Отец, че винаги ще се опитвам да ходя на църква, дори ако изпусна част от събранието. През следващите няколко седмици усърдието се върна и огънят на свидетелството отново силно гореше. Аз обещах никога отново, независимо от обстоятелствата, да не изпадам в духовния смъртоносен трап и да бъда нехаен относно тези на пръв поглед малки действия, и по този начин да застраша нещата с вечно естество.
За да устоим до края, трябва да имаме силно желание да сме угодни на Бог и да Го почитаме с плам и страст. Това означава, че поддържаме вярата в Исус Христос, като се молим, четем Светите писания, вземаме от причастието всяка седмица и имаме Светият Дух като наш постоянен спътник. Ние трябва активно да помагаме и служим на другите и да споделяме Евангелието с тях. Трябва да бъдем перфектни и честни във всички неща, никога да не правим компромиси с нашите завети с Бог или нашите задължения към хората, независимо от обстоятелствата. В нашите домове ние трябва да говорим за Христос, да се радваме за Христос, да проповядваме за Христос, така че децата ни – и ние самите – да пожелаят да приложат Единението в своя живот10. Ние трябва да различаваме изкушенията, които лесно ни обсаждат, и да ги поставим на недостъпно място, напълно недостъпно. Накрая, трябва често да правим биопсии на нашите сърца с голяма промяна и да връщаме назад всички ранни признаци на втвърдяване.
Моля обмислете състоянието на вашето променено сърце. Засичате ли образуването на някакъв отказ, като резултат от склонността на естествения човек да стане нехаен? Ако е така, намерете място, където вие също можете да коленичите за молитва. Запомнете, че на опасност са изложени не само смъртните години на тази земя. Не рискувайте да загубите плодовете на последната операция: вечно спасение и възвисяване.
Аз се моля да можем да продължаваме напред с непоколебима вяра в Христа, и с радост да устоим до края,11 в името на Исус Христос, амин.