Благословиите на Евангелието са на разположение на всички
Божиите деца на земята днес имат възможността да разберат Неговия план на щастие за тях по-пълно от когато и да било.
Преди няколко седмици старейшина Мелвин Р. Перкинз, областен седемдесетник, служещ в Аляска, и аз стояхме на подиума пред конгрегацията на кол Ванкувър Британска Колумбия в Канада. С прочувствен глас той покани светиите да обмислят гледката пред тях: един потомък на мормонските пионери с ръчните колички и един пионер-нов обърнат от далечна африканска страна служеха на Господ рамо до рамо.
От скромното начало във Файет, Ню Йорк преди почти 180 години Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни стана световна църква. Стоя тук като свидетел на това чудно дело. Моля се Духът Господен да бъде с мен и вас, докато споделям някои мисли този следобед.
Аз съм благодарен за ключовете на откровението в тази последна диспенсация. Чрез упражняването на тези ключове от живите пророци от Възстановяването насам Божиите деца на земята днес имат възможността да разберат Неговия план на щастие за тях по-пълно от когато и да било.
Любовта на нашия Отец в Небесата е очевидна, тъй като пътят за възвисяване в Неговото присъствие е открит за всички живи и мъртви хора от всички народи, сега и в бъдеще, според упражняването на техния свободен избор. Стандартът за всички е същия, едни и същи са и благословиите за всички. Бог отново потвърждава, че Той не гледа на лице.
Евангелието върви по света по един модел, който дава увереност, че Божиите цели да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека се изпълняват.
След Падението нашите прародители Адам и Ева сключили вечен завет с Бог за своето спасение1. С увеличаването децата на Адам се появили две групи.
Едната група, водена от Енох, спазвала завета толкова добре, че могло повече да не ги държат на земята. Тъй че Господ ги събрал при Себе си.2
Втората група била завладяна от нечестие тъй голямо, че те страдали от възмездията Божии. Потопът ги погълнал, като оставил само семейството на Ной3, един праведен потомък на Енох4.
Бог поставил Ной под завет с допълнителното обещание, че животът на земята повече няма да бъде унищожаван от потоп5.
Когато семейството на Ной отново се умножило, мнозина били въвлечени в нечестие. Движени от гордост, те построили Вавилонската кула. Бог позволил небесните възмездия да се изсипят върху тях. Езикът им бил объркан и те се разпръснали надлъж и нашир. Само малцина, които останали покорни, били опазени6.
Сред тези малцина бил братът на Яред, човек с голяма вяра, който се молел на Господ за праведните яредити. Господ ги отвел на американския континент с обещанието, че който Му служи, ще „бъде свободен от робство и от пленничество, и от всички други народи под небето” 7. По-късно и нефитите били отведени на същия континент. Накрая цивилизациите и на яредитите, и на нефитите били унищожени, тъй като те не се оказали верни.
Друг запазен мъж с голяма вяра бил Авраам, потомък на Ной, който бил отведен в Ханаан. Бог поставил Авраам под завет с допълнителни обещания, че потомството му ще се умножи като звездите в небесата8 и в неговото потомство „ще се благословят всичките народи на земята”9. Народите в обещанието били потомци на Ной, пръснати от Вавилонската кула, известни като езичници в общия смисъл смисъл.
Бог подновил завета Си със сина на Авраам, Исаак, и с внука му Яков, който станал Израил.
Понеже потомците на Израил не спазили условията на завета, той бил променен в диспенсацията на Моисей. Сред чедата на Израил бил въведен и продължен по-малък завет, докато Христос възстановил пълнотата на Евангелието по време на земното Си служение10.
След възкресението Му Спасителят дал знак, че е дошло времето Евангелието да бъде отнесено на езичниците11. По-рано в притчата за работниците в лозето Той открил, че езическите народи щели да бъдат посещавани и канени един след друг. Благословиите обаче щели да бъдат едни и същи независимо от реда на поканите12.
След възнесението на Спасителя главният апостол Петър, потомък на Израил, държал ключовете на свещеничеството, чрез които ръководел Църквата. От значение е, че макар вече Спасителят да бил разрешил, Петър кръстил първия езичник, Корнилий, едва след като получил специално откровение да го направи13.
Служението при езичниците било прекъснато от мъченическата смърт на Петър14 и кончината на другите апостоли, след което ключовете на свещеничеството били взети от земята. Последвал дълъг период на вероотстъпничество.
Ключовете били възстановени на Джозеф Смит от древните апостоли Петър, Яков и Иоан през 1829 г., точно преди Църквата да бъде организирана. Евангелието в неговата пълнота отново дошло на земята и тръгнало сред народите на езичниците като новият и вечен завет.
Чрез Пророка Джозеф Смит Господ открил, че определящите критерии за реда, по който езическите народи биват канени, включват способността за духовно и материално подхранване на царството Божие, така както било установено на земята за последен път15.
Ние виждаме, че когато възстановената Църква започнала да се установява по земята, живите пророци търсят и следват Божията воля относно това как Евангелието следва да се разпространява сред народите.
Доживях да видя времето, предсказано от пророк Зенон в алегорията за маслиновото дърво, когато праведните хора от всички народи на земята ще станат участници в Божия завет с Израил16.
Видях добрия плод на Евангелието да цъфти в родния ми континент Африка. Точно след 30 години там има 300 000 светии. В ученията и принципите на възстановеното Евангелие мнозина намират сигурна опора за вярата си. Семейства, изтръгнати от своите земеделски общини в търсене на по-добро бъдеще в градовете, са открили нов начин да се придържат към здравите семейни традиции, които са под засилваща се атака в тази ера на глобализация. Духът Господен със сила се движи сред хората.
Една нова селестиална култура се развива в домовете, подхранвана от охотното вслушване в съвета на живия пророк да имаме всекидневна молитва и изучаване на Писанията и веднъж седмично да се събираме като семейство на семейна домашна вечер. В резултат мнозина са в състояние да се освободят от оковите на традицията, която не им позволява да упражняват своя свободен избор.
Като илюстрация от личен опит, три от нашите деца неотдавна сключиха брак в храма без бремето на зестрата, една традиционна практика, която принуждава много млади мъже и жени да живеят заедно без никакъв правен взаимен ангажимент. Възможността за брак в храма в трите храма, построени сега в Акра, Гана, Аба, Нигерия, и Йоханесбург, Южна Африка, помага да се влее нова надежда в светостта на брака.
Свидетелствам за Спасителя Исус Христос, чрез Когото имаме Евангелието и обещанието за възвисяване. Свидетелствам за нашия жив пророк, Томас С. Монсън, чрез когото имаме увереността в напътствието на Спасителя, което да продължи да предлага спасение за всички. В името на Исус Христос, амин.