2009
Да се опита невъзможното
Hоември 2009 г.


Да се опита невъзможното

Вечният живот е да живеем вечно с нашия Отец и със своите семейства. Не следва ли това обещание да бъде най-големия наш стимул да вършим най-доброто, на което сме способни?

Изображение
Elder Jorge F. Zeballos

Когато дванадесетте апостоли били призовани на американския континент, Господ Исус Христос им заповядал: „И тъй, Аз бих желал да бъдете съвършени, както Аз съм, или както вашият Отец, Който е на небесата, е съвършен”1. Спасителят неотдавна бил приключил своята успешна, всеотдайна и свръхестествена мисия на земята. Това му позволило да заяви с власт, че Той и Неговият Отец, нашият Отец, са примери, които да бъдат следвани от всеки един от нас.

От чисто човешка гледна точка това изглежда на пръв поглед невъзможна задача. Когато обаче разберем, че в постигането й ние не сме сами, тя започва да изглежда възможна. Най-чудната и силна подкрепа, която човешко същество може да потърси, е винаги на разположение. На първо място е щедрата и любяща ръка на Вечния Отец, Който желае завинаги да се завърнем в Неговото присъствие. Като наш Отец Той винаги има готовността и желанието да прости нашите грешки и слабости, греховете, които допускаме, като прошката зависи единствено от цялостното и искрено покаяние. И като допълнение към това, като върховно проявление на Неговата безкрайна любов към всяко от Неговите деца, Той ни дарява последиците на изключителното дело, изпълнено от Спасителя, именно Единението, извършено от един послушен Син, винаги готов да изпълни волята на Отца за ползата на всеки един от нас.

Господ открива следното на Пророка Джозеф Смит: „И ако спазваш заповедите Ми и устоиш до края, ще имаш вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове”2. Това божествено обещание е възможно да се постигне. Вечният живот е да живеем вечно с нашия Отец и със своите семейства3. Не следва ли това обещание да бъде най-големия наш стимул да вършим най-доброто, на което сме способни, и да даваме най-доброто от себе си в стремежа си да получим онова, което ни е обещано?

В зората на Възстановяването, когато това чудно дело щяло да се появи сред чедата човешки, Господ казва, „Ето защо, о, вие, които се отправяте в служба на Бога, гледайте да Му служите с цялото си сърце, мощ, разум и сила, за да може да застанете невинни пред Бога в последния ден”4. С цялото си сърце, с цялата си мощ, с целият си разум, с цялата си сила – това означава с цялото си същество.

Президент Дейвид О. Макей казва, че изобилните награди идат единствено при усърдните работници5. Тези награди ще бъдат за хората, които подхранват вяра в Исус Христос и се отдават на волята Му да работят, да жертват и да дават всичко, което са получили, за да укрепват и изграждат царството Божие.

Изпълнението на божественото обещание за вечен живот, за постигане съвършенство и вечно щастие в семейна единица, е резултат от искрената изява на нашата вяра в Исус Христос, подчинението на заповедите, постоянството и усърдието през целия живот.

Господ не очаква да правим нещо, което не можем да постигнем. Заповедта да станем съвършени като Него ни насърчава да постигнем най-доброто, на което сме способни, да открием и развием талантите и качествата, с които сме благословени от един любящ Вечен Отец, Който ни кани да реализираме своя потенциал като деца на Бог. Той ни познава; Той познава нашите способности и ограничения. Поканата и предизвикателството да станем съвършени, да получим вечен живот, са отправени към цялото човечество.

Веднага след като учи, че „не е нужно човек да бяга по-бързо, отколкото има сила”, цар Вениамин отбелязва, че „необходимо е той да бъде усърден, за да може да заслужи наградата”6. Бог няма да изиска повече от най-доброто, което можем да дадем, защото това не би било справедливо, но пък няма да приеме по-малко от това, защото това също не би било справедливо. Затова нека винаги даваме най-доброто от себе си в служба на Бог и на нашите ближни. Нека да служим в семействата си и в призованията си в Църквата по най-добрия възможен начин. Нека правим най-доброто, на което сме способни и всеки следващ ден да бъде малко по-добър.

Спасението и вечният живот не биха били възможни, ако не беше Единението, осъществено от нашия Спасител, на Когото дължим всичко. Но за да могат тези върховни благословии да се реализират в живота ни, ние следва първо да изпълним своята част, „понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим”7. Нека с вяра, ентусиазъм, отдаденост, отговорност и любов вършим всичко, на което сме способни – така ще правим всичко възможно, за да постигнем невъзможното, което означава да постигнем онова, което по човешка преценка е невъзможно, но с божествената намеса на нашия любящ Небесен Отец и безпределната жертва, осъществена от нашия Спасител, това се превръща в най-великия дар, най-славната реалност – да живеем вечно с Бог и нашите семейства.

Моля се всеки един от нас да помни и като достойно взима от причастието, постоянно да подновява ангажимента, който е поел пред нашия Небесен Отец в момента на влизане в кръщелните води и при получаване на всеки един от обредите на възстановеното Евангелие. Моля се да правим възможно най-доброто като брачни партньори, родители, деца, братя и сестри, в призованията си, в споделяне на Евангелието, в спасяване на отклонилите се, в работата за спасение на нашите предци, на работното си място и във всекидневния си живот.

Моля се начинът ни на живот да ни позволи да кажем, подобно на апостол Павел, „Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата опазих”8.

Като правим това, ние ще отговорим на изискванията на нашият Отец в Небесата да ни благослови повече от всякога, както в този живот, така и в живота във вечността. Той копнее да ни даде всичко, което има, тъкмо да ни направи участници в най-великия Негов дар, вечния живот.

Дори когато от чисто човешка гледна точка съвършенството може да изглежда невъзможно за постигане, аз свидетелствам, че нашият Отец и нашият Спасител са ни сторили знайно, че е възможно да постигнем невъзможното. Въпреки всичко е възможно да получим вечен живот. Въпреки всичко е възможно да бъдем щастливи сега и завинаги.

Авторът на съвършеният план на щастие, който съдържа тези славни обещания, е нашия Отец в Небесата и Той е жив. Неговият Син Исус Христос е взел върху Си тежестта на нашите грехове и несправедливостите, извършени в света чак до неговия край, така че да можем да бъдем освободени от техните последици. Знам, че нашият Господ Исус Христос е жив. Евангелието и свещеничеството за последен път са били възстановени на земята от Пророка Джозеф Смит. Днес имаме голямата благословия апостоли и пророци, призовани от Бог, да ни напътстват по пътя, по който да се завърнем при нашия Отец. Президент Томас С. Монсън е бил призован да ръководи това велико дело в тези дни. Той е пророк Божий. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.

БЕЛЕЖКИ

  1. 3 Нефи 12:48.

  2. У. и З. 14:7.

  3. Вж. Ръководство към Писанията, „Вечен живот”, стр. 23.

  4. У. и З. 4:2.

  5. Вж. The Teachings of David O. McKay, съст. Mary Jane Woodger, 2004 г., стр. 300.

  6. Moсия 4:27.

  7. 2 Нефи 25:23.

  8. 2 Тимотея 4:7.

Отпечатай