Да се държим
Небесният Отец не ни е оставил сами в нашето земно изпитание. Той ни е дал всякакво „осигурително оборудване”, което ще ни трябва, за да се завърнем безопасно при Него.
Преди няколко години едно късо съобщение в моя местен вестник грабна вниманието ми и си го спомням винаги оттогава: „Четирима души загинаха и 7 работници бяха спасени, след като висяха безпомощно повече от час от вътрешната страна на 38-метровия мост Санта Катарина, Онтарио, Канада, когато скелето, на което работели, се срутило” („News Capsules”, Deseret News, 9 юни 1993 г., А2).
Бях и продължавам да бъда запленена от тази кратка информация. Малко след като я прочетох, се обадих на една семейна приятелка, която живее там. Тя обясни, че работниците боядисвали моста Гардън Сити Скайуей от около година и били изостанали с изпълнението на плана с около 2 седмици, когато станал инцидентът. След него официалните лица били запитани защо онези мъже нямали никакво осигурително оборудване. Отговорът бил прост: те имали оборудването; просто предпочели да не го носят. След като скелето поддало, оцелелите се държали за 2,5 см ръб и стояли на 20 сантиметров стоманен перваз повече от час, докато спасителите могли да се доберат до тях. Един от оцелелите разказва, че докато се държал за моста, много мислел за семейството си. Той казва, „Просто благодарях на Господ, че бях там в онзи ден … Беше много страшно, казвам ви” („Skyway Horror”, от Rick Bogacz, Standard, 9 юни 1993 г.)
От този инцидент могат да бъдат научени много уроци и да бъдат направени много сравнения. Макар повечето от нас никога няма да се сблъскат с така драматична ситуация на живот или смърт, мнозина от нас чувстват, че в личния си живот преминаваме през страшно време.
Може да ни се струва, че се държим за нещо като 2,5 сантиметров ръб на стоманен перваз. Нашето земно изпитание не е лесно и не е кратко. Ние сме благословени да дойдем на тази земя и да получим смъртно тяло. Този живот е една възможност да докажем семе си и да упражним свободния си избор (вж. Авраам 3:25). Можем да изберем да следваме вечния план на спасение на Небесния Отец (вж. Яром 1:2; Алма 42:5; Моисей 6:62) и на изкупление (вж. Яков 6:8; Алма 12:25; 42:11), или да се опитаме да намерим свой собствен път. Можем да сме покорни и да спазваме заповедите Му, или да ги отхвърлим и да се изправим пред последиците, които със сигурност ще последват.
Поради това ние също имаме рисковани задължение и „длъжностна характеристика”. Трябва да се справяме с предизвикателства. Може да изпитаме самота, обтегнати взаимоотношения, предателство на доверието, изкушения, пристрастявания, физически и телесни ограничения или загуба на така нужната ни работа. Можем да изпитаме предизвикателствата на разочарование, защото праведните ни надежди и мечти не са се изпълнили според както сме очаквали. Можем да поставяме под въпрос способностите си и да се боим от вероятен провал, дори в църковните и семейните си призования. Предизвикателствата и опасностите, с които живеем днес, включително обществената търпимост към греха, са били предречени от древните и съвременни пророци. Те с а също така рисковани и реални, както и опасността да паднеш от 38-метров мост на сигурна смърт.
Животът ми не е съвършен. Аз се разправям с много от същите предизвикателства. Всички го правим. Знам, че изкушенията на противника и трудностите на земния живот съществуват винаги и обсаждат всеки от нас. Съгласна съм с мнението на спасения работник за опасното му преживяване, когато се държал за онази стоманена греда: „Много (е) страшно, казвам ви”.
Важно е да се отбележи обаче, че в Писанията има съвсем малко истории за хора, живели в блаже-но щастие и не изпитали никакво противопоставяне. Ние учим и растем, когато преодоляваме предизвикателства с вяра, упорство и лична праведност. Бивала съм укрепвана от безкрайното упование на президент Томас С. Монсън в нашия Небесен Отец и в нас. Той казва: „Помнете, че имате право на Господните благословии в това дело. Той не ви е призовал сами да крачите във важната си служба, без ръководство, да разчитате на своя късмет. Напротив, Той познава вашите умения, вижда вашата отдаденост и ще обърне предполагаемите ви слабости в явни силни страни. Той обещава: „Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и Моите ангели навсякъде около вас, за да ви подкрепят” („Главите захарно цвекло и ценността на една душа”, Послание на Първото Президентство, юли 2009 г., стр. 5-6).
Небесният Отец не ни е оставил сами в нашето земно изпитание. Той ни е дал всякакво „осигурително оборудване”, което ще ни трябва, за да се завърнем безопасно при Него. Дал ни е лична молитва, Писанията, живи пророци и Светият Дух да ни напътства. Понякога да използваме това оборудване може да изглежда обременително, неловко и ужасно старомодно. Правилната му употреба изисква нашето усърдие, подчинение и упорство. Но аз пък избирам да го използвам. Всички ние трябва да изберем да го ползваме.
В Писанията ние научаваме за друг ключов елемент от осигурителното оборудване – „прътът от желязо”. Учениците на нашия Спасител Исус Христос са поканени да се държат за него, за да намерят сигурния път към вечния живот. Говоря за видението на Лехий на дървото на живота в Книгата на Мормон.
Чрез божествено лично откровение пророкът от Книгата на Мормон Лехий и синът му Нефи получили всеки поотделно видение за нашето смъртно състояние на изпитание и съпътстващите го опасности. Лехий казва, „И стана така, че се надигна мъгла от мрак, да, дори извънредно гъста мъгла от мрак, така че тези, които бяха тръгнали по пътеката, загубиха пътя си, така че те се заблудиха и се изгубиха” (1 Нефи 8:23). При все това, „той видя (също) и други множества, напиращи напред; и те идваха, и се хващаха за края на пръта от желязо; и те напираха в пътя си напред, непрестанно придържайки се здраво за пръта от желязо, додето не дойдеха и не паднеха долу, и не вземеха от плода на дървото” (2 Нефи 8:30), имайки пред вид дървото на живота.
От видението на Лехий ние научаваме, че трябва да се държим здраво за този осигурителен парапет, този прът от желязо, намиращ се по протежението на нашата лична стеснена и тясна пътека – да се държим здраво, докато не достигнем крайната си цел, която е вечен живот с нашия Небесен Отец. Нефи обещава на всеки, който се държи здраво за пръта от желязо, че „никога няма да погине, нито пък ще могат да ги надвият до слепота изкушенията и огнените стрели на противника, за да ги отведат към унищожение” (1 Нефи 15:24).
Аз ви каня отново да прочетете пълния разказ за това дадено чрез вдъхновение видение. Изучавайте го, размишлявайте над него и го прилагайте във всекидневния си живот. Трябва да се държим здраво за пръта от желязо и никога да не го пускаме.
Когато бях тийнейджърка, президент Харолд Б. Лий, тогавашният пророк, учеше, „Ако има нещо съвършено необходимо в тези времена на светска глъчка и суетня, когато мъже, жени, юноши и младежи отчаяно търсят отговори на проблемите, измъчващи човечеството, то това е „прътът от желязо”, сигурно напътствие по стеснената и тясна пътека към вечния живот сред непознатите и криволичещи пътища, които в крайна сметка биха довели до разруха и биха унищожили всичко, коетое е „добродетелно, хубаво или достойно за похвала” („The Iron Rod”, Ensign, юни 1971 г., стр. 7).
Този цитат бе уместен по времето, когато аз бях тийнейджърка, и вероятно е още по-уместен сега. Думите на пророците предупреждават, учат и насърчават истината, без значение дали са казани 600 г. преди Христа, през 1971 г. или през 2009 г. Аз ви насърчавам да се вслушвате, да вярвате и да постъпвате според вдъхновените слова на хората, които подкрепяме като пророци, гледачи и откровители.
Да се държим за пръта от желязо не винаги е лесно. Можем да го пуснем поради натиск от връстниците ни, от гордост, мислейки че можем сами да намерим обратния път – по-късно. Направим ли това, изоставяме своето осигурително оборудване. Във видението Лехий видял мнозина, които пуснали пръта от желязо. Нефи казва, „и много се загубиха от погледа му, лутащи се по непознати пътища” (1 Нефи 8:32). В трудни моменти на живота ни ние също можем да се окажем „лутащи се по непознати пътища”. Нека ви уверя, че винаги ни е възможно да намерим своя път назад. Чрез покаяние, сторено възможно чрез единителната жертва на нашия Спасител Исус Христос, ние можем отново да се хванем здраво за пръта от желязо и да чувстваме отново любящото напътствие на нашия Небесен Отец. Спасителят отправя открита покана към нас: покайте се, дръжте се и не се пускайте.
Аз като Нефи ви увещавам с цялата си душевна сила, да се „вслушат(е) в словото Божие и да помн(ите) винаги да спазват(е) заповедите Му във всички неща” (1 Нефи 15:25). Използвайте осигурителното оборудване, което ви е предоставил Той. Дръжте се здраво и вярвайте, че Небесният Отец ще ви благослови за вашето усърдие.
Знам, че възстановеното Евангелие е истинно и знам, че сме водени от жив Божий пророк, президент Томас С. Монсън. Да бъда негова дъщеря е голяма привилегия и благословия. Обичам много моите родители.
Една вечер се чувствах малко обезкуражена и казах, „О, татко, благословиите, които преживяваме като членове на Църквата, и обещаните благословии на храма са толкова хубави, ако само пожелаем да се протегнем и изберем да ги приемем.” Той отговори без колебание, „Ан, те се всичко”.
Да можем да се държим за вечните истини на Евангелието на Исус Христос, защото те буквално са всичко, е моята искрена молитва, в името на Исус Христос, амин.