Обществото за взаимопомощ: едно свято дело
Нашето дело е дело на спасяване, служба и превръщането ни в свят народ.
Това е едно прекрасно събрание на жените от Обществото за взаимопомощ. От последното ни общо събрание бях благословена да посетя много от вас. Благодаря ви за вашия верен живот и отдадена служба. На неотдавнашни общи събрания на Обществото за взаимопомощ ние бивахме учени колко силни и непоклатими са жените светии от последните дни и как реализират целта на Обществото1. Тази вечер се надявам да разширим своето свидетелство и разбиране за Обществото за взаимопомощ като основаващо се на вярата дело. Ще говоря за целта на това дело и начина, по който го извършваме.
Ние знаем, че целта на Обществото за взаимопомощ, така както е установена от Господ, е да подготви жените за благословиите на вечния живот, като им помага да:
-
Увеличат своята вяра и лична праведност.
-
Укрепят своите семейства и домове.
-
Служат на Господ и Неговите деца.
Историята, целта и делото на Обществото за взаимопомощ са уникални измежду всички женски организации. През 1942 г., по повод стогодишнината на Обществото Първото Президентство на Църквата казва:
„Никоя друга женска организация по цял свят не е имала подобно начало…
Членовете й не бива да позволят на враждебни или конкурентни интереси от какъвто и да било вид да отвличат от задълженията, привилегиите и честта, от възможностите и постиженията на членството в това велико Общество”2.
Ако членството ни в Обществото за взаимопомощ е толкова важно, ние трябва да знаем какво ни отличава от всяка друга женска група или организация. Всичко, което правим в Обществото за взаимопомощ, е от значение, защото Небесният Отец и Неговият Син Исус Христос посетили Джозеф Смит и чрез него пълнотата на Евангелието на Исус Христос била възстановена на земята. Обществото за взаимопомощ е част от това възстановяване. Пророкът Джозеф Смит определил целта на Обществото и напътствал сестрите относно тяхната цел точно както учел ръководителите на свещеничеството в Къртлънд и Наву относно техните цели и дело в свещеничеството. Нашата организация продължава да бъде водена от пророци, гледачи и откровители.
Обществото за взаимопомощ е уникално, защото е организирано по „образец на свещеничеството”3 и ние действаме на централно и местно равнище под напътствието на свещенически ръководители. Работим в партньорство със свещеническите ръководители, които са носители на ключовете на властта да председателстват в името на Господ. Ние действаме по начина на свещеничеството – което ще рече, че търсим, получаваме и действаме според откровение, вземаме решения в съвети и се грижим за отделните хора един по един. Наша е и целта на свещеничеството да се подготвим за благословиите на вечния живот, като сключим и спазваме завети. Така, подобно на нашите братя, които носят свещеничеството, нашето дело е дело на спасяване, служба и превръщането ни в свят народ.
Президент Бойд К. Пакър учи, че „Обществото за взаимопомощ има много широки отговорности.
Посещаването на неделните събрания е само малка част от вашите задължения. Някои от вас не са разбрали това и са пренебрегнали много от онова, което Обществото е означавало през годините – сестринството, благотворителните и практическите части от него”.
Той обяснява:
„Обществото за взаимопомощ, както ни казва Пророкът (Джозеф), е организирано по образец на свещеничеството. Когато един мъж е носител на свещеничеството, … това изисква пълна отдаденост и преданост…
Свещеничеството дава величие на мъжа и момчето. Където и да е той, каквото и да прави, без значение с кого общува, от него се очаква да почита своето свещеничество…
Ако вие, сестри, следвате този образец, … ще служите на своята организация, на своята кауза – Обществото за взаимопомощ…
Службата в Обществото за взаимопомощ възвеличава и освещава всяка отделна сестра. Членството ви в Обществото за взаимопомощ следва винаги да бъде с вас”4.
Да работим по Господния начин
Когато целта ни е ясна, естествено следва, че трябва да има подходящ начин да изпълняваме отговорностите си. Нека направим кратък преглед как трябва да бъде изпълнявано основаващото се на вярата дело на Обществото за взаимопомощ. Един от най-ценните активи, с които разполагаме, е времето. Повечето жени имат много отговорности и никога – достатъчно време да свършат всичко, което желае сърцето и умът им. Ние показваме уважение към Господ и сестрите, когато използваме времето в Обществото за взаимопомощ по вдъхновен начин.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф учи: „Един мъдър човек някога разграничил „благородното изкуство нещата да бъдат свършени” и „по-благородното изкуство нещата да бъдат оставяни несвършени”. Истинската „мъдрост на живота”, учел той, се състои в „отстраняване на несъщественото”. После президент Ухтдорф пита: „Кои са несъществените неща, които задръстват деня ви и крадат от времето ви? Кои навици, които може да сте развили, не служат за полезна цел? Кои са несвършените или незапочнати неща, които могат да добавят енергия, смисъл и радост в живота ви?”5 Можем да прилагаме неговите въпроси към всички събрания и дейности в Обществото за взаимопомощ.
Неделните събрания на Обществото за взаимопомощ
Ние провеждаме седмични събрания на нашето Общество всяка неделя като част от редовните събрания. Удивително е да се замислиш, че всяка неделя по цял свят хиляди жени се събират, за да увеличават вярата си, да укрепват семействата си и да координират усилията си по предоставяне помощ на други хора. Неделните ни събрания са само по 50 минути, тъй че ги започваме, грижейки се за съществените неща, които ще ни помогнат да бъдем по-единни и ефективни в своята работа в Обществото за взаимопомощ. Поддържаме деловата си работа кратка, достойна, организирана и съответстваща на това кои сме и какво трябва да вършим.
Точно както сестрите в първите събрания на Обществото получавали напътствия от пророците и апостолите, днес ние изучаваме словата на църковните ръководители. Каква благословия е да имаме съответните църковни източници, които ни помагат да живеем според Евангелието в личния си живот и у дома. Понеже това е основаващо се на вяра дело, уроците на Обществото за взаимопомощ са най-ефикасни, когато се провежда вдъхновено преподаване и „този, който проповядва и този, който приема, се разбират един друг, и двамата се назидават, и се радват заедно”6.
Допълнителни събрания на Обществото за взаимопомощ
Всички наши събрания и дейности са събрания на сестри от Обществото за взаимопомощ. През изминалите няколко години ние свикваме допълнителни събрания на Обществото – за домашно, семейно и лично обогатяване. В отговор на загрижеността относно сложността на това название и различните интерпретации за целта на тези събрания бе взето решение името „за домашно, семейно и лично обогатяване” да бъде преустановено. По съвет на Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли бе решено, че вместо да се дава ново име на допълнителните събрания на Обществото за взаимопомощ, всички събрания и дейности отсега просто ще се наричат събрания на Обществото. Отделните събрания на Обществото, които сега не се провеждат в неделя, ще бъдат наричани това, което са: служба, уроци, проекти, конференции или семинари на Обществото за взаимопомощ.
Тези допълнителни събрания са важно допълнение към неделните напътствия, особено за сестри, които служат в Неделното училище за деца или Младите жени, или които не могат да посещават неделните събрания. Те осигуряват също и едно чудесно място за довеждане на приятели от друга вяра и включване в Обществото за взаимопомощ на сестри, които не участват активно в Църквата. Всички членки на Обществото за взаимопомощ и техните приятелки са поканени и добре дошли. Сестрите обаче не бива да считат, че посещението на тези събрания е задължително.
Под ръководството на епископа районното президентство на Обществото за взаимопомощ може да използва тези събрания, за да се обърне към духовните и материални нужди на отделните хора и семейства в района и да укрепва сестринството и единството.
Когато сестрите се срещат за събрания на Обществото за взаимопомощ през седмицата, те имат възможността да учат и изпълняват благотворителните и практически отговорности на Обществото. Именно тук те учат и практикуват умения, които им помагат да увеличат своята вяра и лична праведност, да укрепват семейства и домове и да помагат на нуждаещите се. Тези събрания са замислени да способстват в преподаване на уменията и отговорностите на майчинството и ролята на жената в Господния план. Именно тук жените учат и прилагат принципите на пестеливия живот и разчитането на свои сили в духовната и материална област и също така израстват в сестринство и единство, докато се учат една друга и служат заедно.
Районната президентка на Обществото за взаимопомощ наблюдава и ръководи всичките събрания на организацията. Като част от тази отговорност тя се съветва редовно с епископа как тези събрания могат да помогнат за посрещане нуждите на отделните хора и семейства в района.
Президентството на Обществото за взаимопомощ с молитва обмисля колко често и къде те следва да провеждат събрания през седмицата. После те дават препоръка на епископа, вземайки пред вид ангажираността на сестрите, техните семейни условия, разстояния и цена на пътя, финансови разходи за района, безопасност и други местни обстоятелства.
Допълнителните събрания на Обществото за взаимопомощ обикновено се провеждат в дни, различни от неделя или понеделник вечер. Обикновено те се провеждат месечно, но президентството на Обществото може да препоръча по-често или по-рядко провеждане. Следва да се полагат усилия да се събираме поне веднъж на тримесечие. Поне един член на районното президентство на Обществото за взаимопомощ следва да присъства на всяко събрание. Под ръководството на президентството на кола, коловото президентство на Обществото може да планира и провежда едно или две годишни събрания за всички сестри от Обществото за взаимопомощ в кола7.
Ръководителките на Обществото с молитва се съветват заедно относно темите, които ще укрепят сестрите и семействата им и най-добрите начини за преподаване на тези теми. Президентката на Обществото има грижата тези планове да бъдат одобрени от епископа. Тя има също грижата плановете да отговарят на действащите изисквания относно дейностите, включително и финансовата им част. Макар президентката на Обществото да наблюдава и ръководи тези събрания, тя може да помоли своята първа или втора съветничка да й помогне. Тя може също да препоръча друга сестра в района да бъде призована да служи като координатор на събранията на Обществото, за да помага на президентството да ги планира и провежда.
Събранията могат да се съсредоточат над една тема или да бъдат разделени на повече от един клас или дейност. Обикновено учителките в тези събрания следва да са членове на района или кола. Всяка година едно събрание може да отбелязва основаването на Обществото и да се съсредоточи над неговата история и цели.
При планиране на допълнителни събрания ръководителите следва да дават приоритет на теми, които изпълняват целите на Обществото за взаимопомощ, като брак и семейство, домакинстване, предвидлив живот и разчитане на собствените сили, дейност за подпомагане, храмова работа и семейна история, споделяне на Евангелието и други теми, препоръчани от епископа8.
Когато планираме, ние се допитваме до Господ, за да разберем какво Той желае да научим и станем, за да се подготвим за вечен живот. По Господна мъдрост всеки район има свои собствени уникални характеристики, които никой друг район не споделя. Това може да бъде сравнено с ДНК, която определя всяко човешко същество като уникално. Всеки епископ има отговорността за своя специфичен район. Всяка президентка на Общество за взаимопомощ има призование да помага на даден епископ. Всеки епископ и президентство на Общество за взаимопомощ чрез полагане на ръце върху главите си са получили вдъхновение за конкретните си отговорности, а не за някой друг район или група сестри от Обществото.
Ако работим с подобно разбиране, ще търсим откровение и ще се трудим в сътрудничество с епископа, за да изпълняваме целите на Обществото за взаимопомощ в собствените ни райони. В резултат на работа по подобен начин, ако има нужда сестрите и семействата да бъдат подготвени за извънредни ситуации, Обществото за взаимопомощ може да организира, преподава и вдъхновява тази подготовка. Ако има нужда сестрите и семействата да бъдат подготвени за храма, Обществото за взаимопомощ може да организира, преподава и вдъхновява сестрите за това. Ако епископът вижда нужда млади несемейни пълнолетни жени да споделят Евангелието и да връщат към активност свои приятелки, Обществото за взаимопомощ може да организира, преподава и вдъхновява тази работа. Ако майки трябва да учат как да се грижат за децата си, Обществото за взаимопомощ може да организира, преподава и вдъхновява тази работа. Ако сестри се нуждаят да научат и подобрят домакинските си умения, та това да помогне домовете им да станат център на духовна сила, тогава Обществото за взаимопомощ може да организира, преподава и вдъхновява тази работа. Както се е случвало през цялата ни история, ако свещенически ръководители имат нужда да свършат нещо важно, могат да призоват Обществото за взаимопомощ да им помогне.
Като използваме правилно събранията, ще увеличим способността на Обществото за взаимопомощ да работи по един мощен начин с ръководителите на свещеничеството във всеки район. Както казва Джозеф Смит в Учение и Завети:
„Нека никой човек не го смята маловажно, защото много от това, което е в бъдещето относно светиите, зависи от тези неща.
Вие знаете, (сестри), че по време на буря един много голям кораб се облагодетелства твърде много от съвсем малко кормило, което го държи в съответствие с вятъра и вълните”9.
Ръководители на Обществото за взаимопомощ и на свещеничеството, това послание ще ви служи като текущо официално напътствие относно допълнителните събрания на Обществото. Ако имате някакви въпроси относно кое да е от нещата, преподавани тук, след като изучите това послание, моля съветвайте се заедно във вашите райони и колове, за да откриете нужните ви решения.
Обучение при посещение
Голяма част от важната работа на Обществото за взаимопомощ не се върши в събрания. Нека сега се съсредоточим над обучението при посещение. Тъй като следваме примера и ученията на Исус Христос, ние ценим тази свята задача да обичаме, познаваме, служим, разбираме, учим и помагаме от Негово име. Това е едно от задълженията, които имаме в Църквата, където сме сигурни, че ще получим помощта на Господ, ако помолим за нея. Това е една отговорност, която със сигурност ще увеличи нашата вяра и лична праведност и ще укрепи собствените ни домове и семейства, докато наистина работим заедно с Господ. Една сестра в тази Църква няма друга отговорност извън семейството си, която да има потенциала да извърши толкова много добрини като обучението при посещение.
Понеже това е Господна програма за индивидуална грижа за Неговите дъщери, политиката на обучението при посещение бива одобрявана от Първото Президентство, както е изложено в Църковен наръчник с инструкции. Понеже обучението при посещение се съсредоточава над отделните сестри, ръководителките на Обществото за взаимопомощ не организират жените в групи за целите на обучението при посещение.
Епископът, който е ръкоположеният пастир на района, не е в състояние да бди над всички Господни овце едновременно. Той зависи от помощта на вдъхновените посещаващи учителки. Ние знаем, че всяка следва да избере да бъде приятелка с всеки в нашия район, но епископът и президентката на Обществото за взаимопомощ имат отговорността да получат откровение за това на кого да възложат да бди и укрепва всяка отделна сестра. В идеалния случай всяка сестра следва да бди поне над още една сестра в своя район и да я укрепва. За нас е благословия да имаме призование да се молим сутрин и вечер за друга сестра и да получаваме вдъхновение как Господ желае да се грижим за една от Неговите дъщери.
Обучението при посещение става Господно дело, когато се съсредоточим над хората, а не над процентите. В действителност обучението при посещение никога не свършва. То е по-скоро начин на живот, отколкото задача. Да служим с вяра като посещаващи учителки е доказателство за нашето ученичество. Като докладваме за работата си всеки месец, ние демонстрираме своята вяра и следваме примера, установен от Господ. Ако нашата грижа е главно да можем да съобщим, че всяка сестра в района е чула посланието за обучение при посещение, отпечатвано всеки месец в Ensign и Лиахона, по-ефикасно би било да го прочетем на глас пред всички на едно събрание за причастието. Отчетите ни биха били от повече помощ за епископа и президентката на Обществото за взаимопомощ, когато ги информираме за духовното и материално благосъстояние на сестрите и как сме могли да им служим и да ги обичаме.
Колко съм благодарна за моите посещаващи учителки, които през годините демонстрираха вярата си, докато ми служеха, учеха, укрепваха и обичаха по вдъхновени начини.
Благосъстояние и дейност за подпомагане
Нашата дейност за подпомагане и помощ по отношение нуждите на благосъстоянието на отделни хора и семейства е резултат на обучението при посещение. Една президентка на Обществото за взаимопомощ научава за нуждите на хората в своя район чрез посещаващите учителки и собствените си посещения при хората. Понякога тя ни организира да помагаме на другите, друг път служим „съобразно (нашата) природа” 10, следвайки подтиците на Светия Дух. Преди много години научих от сестра Камила Кимбъл, съпругата на президент Спенсър У. Кимбъл, „никога да не потискам щедра мисъл”. Като следваме нейния съвет, можем със сигурност да знаем, че нашият Небесен Отец ни познава лично, защото ни изпраща да бъдем Негови ръце и сърце при хората в нужда. И като вършим това, вярата ни в Него бива укрепена.
Заключение
Ние живеем в едно щастливо и вълнуващо време на растеж в историята на Църквата и нашето Общество за взаимопомощ е част от тази история. Джозеф Смит казва, „нека всеки мъж, жена и дете си даде сметка за важността на делото и действа така, сякаш успехът зависи единствено от неговото усилие; нека всички изпитват заинтересованост от него и после да вземат пред вид, че живеят във време, очакването на което е вълнувало царе, пророци и праведни хора отпреди хилядолетия – перспективата за което е вдъхновявала най-милите им трели, най- възвишени песни и ги е карала да произнасят такива възторжени речи, както са записани в Писанията”11.
Радвам се да знам, че Господ ни обича достатъчно, за да ни ръководи в това дело чрез пророци, гледачи и откровители и че ние принадлежим към Църква, която работи чрез продължаващо откровение. Чувствам увереност, че когато всяка сестра върши своята част, за да осигури изпълнение целите на Обществото за взаимопомощ, ангелите ще бъдат наши помощници и ние ще участваме в удивителни чудеса. Ние прославяме и сме благодарни за съществената, основана на вяра работа, която ни е възложена, в името на Исус Христос, амин.