Глава 11

Откровение от Бог към Неговите деца

Нашият Небесен Отец ни ръководи поотделно и като Църква чрез Светия Дух.

Из живота на Джордж Албърт Смит

За да покаже колко е важно откровението при ръководене на Църквата, Джордж Албърт Смит разказва за едно преживяване, което имал при самолетен полет от Лос Анджелиз, Калифорния, до Солт Лейк Сити, Юта:

“Близо до Милфорд, Юта, внезапно навлязохме в една от най-гъстите мъгли, които някога съм виждал. Опитвах се да погледна през прозореца на самолета, но не виждах нищо от мъглата. Нищо не се виждаше в никоя посока извън самолета.

Знаех, че наближаваме планините с около 5 километра в минута и че трябва да минем над тях, за да влезем в долината Солт Лейк. Бях разтревожен и се питах, “Как пилотът може да намери пътя, когато не вижда нищо?” Той има компас, но самолетът може да се отклони от курса си. Той има уреди, сочещи височината ни над морското равнище, но няма начин да разбере на какво разстояние от земята се намираме. Помислих си, че той може да се издигне достатъчно високо, за да прелети над планините между нас и долината Солт Лейк, и да се опита да открие пистата за кацане по мигането на маяците, ако сме достатъчно близо, но изтръпвах при мисълта за опасността да изгубим пътя си и да пропуснем тези маяци и летището.

В тревогата си отидох в помещението, заемано от пилота и помощника му, за да видя как те съумяват да разберат къде отиваме. Не можех да кажа дали сме на 100, на 300 или на 3 000 м над земята и не знаех дали те могат да кажат, освен приблизително. Забелязах, че пилотът има на ухото си малко устройство, подобно на операторите в телефонните централи. Попитах помощник-пилотът как могат да кажат дали летим в правилната посока или да знаят дали не сме се отклонили от курса. Той отвърна, “Когато не можем да виждаме, сме водени от радио лъч”.

“Какво е това?”, попитах аз. Той обясни, че лъчът е нещо като електрическа магистрала между две точки и в нашия случай това са Милфорд и Солт Лейк Сити. Той каза, че уредът на ухото на пилота действа така, че когато самолетът се движи в лъча, се чува продължителен мъркащ тих звук, но ако се отклони вляво или вдясно, звукът се променя и пилотът бива предупреден от прищракване като от телеграфен ключ. Ако той … се върне обратно в лъча, или магистралата, безопасния път, щракането престава и мъркането отново се възобновява. Ако ние продължаваме по лъча, ще пристигнем безопасно на своето местоназначение.

Върнах се на мястото си успокоен да знам, че независимо от обгръщащата ни мъгла и мрак, независимо че не можехме да видим къде сме, пилотът постоянно получаваше информация, че сме на магистралата и знаеше, ще скоро ще стигнем до местоназначението си. Няколко минути по-късно усетих как самолетът се снижава. Бяхме прелетели над планинските върхове и наближавахме летището. Когато стигнахме съвсем ниско, можехме да видим силните светлини на летището, сочещи къде да кацнем, и самолетът със скъпоценния си товар внимателно докосна земята като чайка, която каца във водата, бавно спря и ние излязохме от него на земята, щастливи отново да сме у дома. …

Много пъти съм мислил над урока, който научих в самолета и съм го прилагал в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. …

Господ не само ни дава съвета, вече записан в Писанията, за да ни води, но също е поставил начело на тази Църква ръководител, един от Своите синове, който е бил избран, отделен и ръкоположен да бъде президент. Той е нашия пилот и ще бъде направляван от един глас, който ще му позволи да ни отведе там, където следва да идем. Ако сме разумни, няма да позволим на собствената си преценка да е в конфликт с него, а ще сме щастливи да го почитаме на мястото му толкова дълго, колкото Господ го подкрепя”.

Президент Смит също така използва преживяването си в самолета, за да учи, че всеки от нас може да получава откровение, което да направлява живота ни, ако сме достойни:

“Ако живеем така, както знаем, че трябва, получаваме право на нашепванията на тихия мек глас, който предупреждава за опасност, като ни казва, това е безопасния път, крачете в него. … Ако сме сгрешили в поведението си, гласът ще ни прошепне, “Върни се обратно, ти сгреши; пренебрегна съвета на твоя Небесен Отец”. Отвърнете се от грешния път, докато още има време, защото ако се отклоните твърде много от правилния път, вие няма да чувате гласа и ще бъдете безнадеждно изгубени. …

Съветът ми към вас е да имате Духа Божий и да го задържите, а единственият начин, по който можем да го задържим, е да живеем близо до него, спазвайки заповедите му. … Слушайте тихия мек глас, който винаги ще ви напътства, ако сте достойни за него, по една пътека, която води към вечно щастие.”¹ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Бог се явява на Своите деца в наше време точно така, както го е правил в миналото.

Каква привилегия е за нас да живеем в една епоха на света, когато знаем, че Бог е жив, че Исус Христос е Спасителят на света и наш Изкупител, когато знаем, че Господ продължава да се явява на онези от децата Си, които са готови да получат Неговите благословии! Тази сутрин гледам лицата на една голяма аудитория (на сесия на общата конференция), повечето от които се радват на вдъхновение от Всемогъщия, и когато те се молят, се молят на своя Отец в Небесата, знаейки, че на молитвите им ще бъде отговорено с благословии върху главите им. … Ние знаем, че има Бог в небесата, че Той е нашия Отец, че Се грижи за нашите дела, и че Той е вършил това винаги откакто свят светува, когато Неговите първи деца били поставени на земята.²

Разликата между тази велика Църква и всички други църкви още от началото е била тази, че ние вярваме в божественото откровение; ние вярваме, че нашият Отец говори на човека днес така, както го е правил от времето на Адам. Ние вярваме и знаем – което е нещо повече от проста вяра, че нашият Отец е прострял ръката Си над този свят за спасението на чедата човешки.³

Ние сме считани за особени хора не само защото вярваме в тези книги (Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер), но и защото вярваме с пълна увереност, че нашият Отец в Небесата говори в този ден и епоха. Всъщност ние знаем, че съществува общуване с небесата. Знаем, че Иехова изпитва същите чувства към нас, има същото влияние над нас, каквото е имал към чедата Си, живели на този свят в минали времена.

За невярващия човек членовете на Църквата на Исус Христос във всички времена са били особени хора. Когато Господ е говорил чрез служителите Си, е имало различни периоди от време, в които мнозина по земята са си казвали, “Аз не вярвам в откровението”. Тази епоха не е изключение от правилото. Хиляди са, да, милиони са чедата на нашия Отец, които живеят на земята и само повтарят историята от миналото, като отричат, че Бог отново е открил волята Си на човешките чеда и казват, че те нямат нужда от никакво допълнително откровение.⁴

Ние не вярваме, че небесата са запечатани над главите ни, а че същият този Отец, Който обичал и бдял над децата на Израил, ни обича и бди над нас. Ние вярваме, че се нуждаем от помощта на нашия Небесен Отец, която да напътства живота ни точно толкова, колкото и те. Знаем, че в деня и епохата, в която живеем, печатът е бил счупен и Бог отново говори от небесата.⁵ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Господ води Своите люде чрез откровение до президента на Църквата.

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е била организирана по пряка заповед на нашия Небесен Отец. Тази Църква е основана върху скалата на откровението и е била ръководена чрез откровение.⁶

Изключително е в тези дни човек да принадлежи към църква, където членовете вярват, че Господ говори чрез техните ръководители. Когато биваме напътствани от президента на тази Църква, ние вярваме, че той ни казва онова, което Господ желае ние да вършим. За нас това е нещо повече от обикновен съвет, даден от човек. Ние вярваме, и биваме подтикнати да подновяваме решимостта си да бъдем онова, което Бог желае да бъдем, и това ни кара да изследваме душите си.⁷

Имали сме в Църквата заблудени души, които в своето невежество са се противопоставяли на съвета на (президента на Църквата), без да усетят, че всъщност са се противопоставяли на Господ, и са изпаднали в мрак и печал, и освен ако не се покаят, няма да намерят място в селестиалното царство.

Нека да помним, че президентът на тази Църква е бил официално назначен да бъде като пилот на Църквата тук в земния живот, да представлява Господаря на небето и земята.⁸

Когато видите хора, които, за да постигнат успех в едно или друго начинание, идват при някой човек или хора и казват, “Имах такъв сън, и това е нещото, което Господ желае да вършим”, можете да разберете, че те не са откъм Господната страна на линията. Сънищата, виденията и откровенията от Бог към човешките чеда винаги идват чрез Неговият надлежно назначен служител. Можете да имате сънища и проявления за своя собствена утеха или за своя удовлетворение, но не можете да ги имате за Църквата. … Не бива да се мамим относно това.⁹

Душата днес ми е изпълнена с благодарност да знам, че като продължаваме членството си в Църквата, ние имаме един водач, който знае пътя и ако следваме неговото напътствие … няма да се натъкнем на духовните катастрофи, на които се натъква светът, а ще обикаляме да вършим добро, да благославяме човечеството и да се радваме на спътничеството на хората, които обичаме.¹⁰ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Всеки един от нас има право на лично вдъхновение от Светия Дух, ако се подчиняваме на заповедите.

Вярвам във вас, мои братя и сестри. … Вие имате право на същото познание като човека, който председателства над Църквата. Имате право на същото вдъхновение, което струи към онези, които Бог е сторил да бъдат ръкоположени като Негови ръководители. Имате право на вдъхновение от Духа и знанието, че Той е ваш Отец, и когато казвам “вие”, говоря за всички онези, които са се подчинявали на заповедите на нашия Отец и са вкусили от сладкото влияние на Духа Господен в Църквата на Христос. … Всеки от нас има право на вдъхновение от Господ, съответно на това доколко водим праведен живот.¹¹

Където и да идете, няма да намерите събрана друга подобна група, всеки от която да вярва в Бог; и ако трябва да попитаме всеки от вас колцина имат свидетелство, не само убеждение, поради думите на някой друг, а вътрешната сигурност, че това е Божие дело, че Исус е Христос, че ние живеем вечен живот, че Джозеф Смит е бил пророк на живия Бог, вие бихте отговорили, че имате такова свидетелство, което ви подкрепя и насърчава, укрепява ви и ви дава удовлетворение, докато продължавате да вървите напред в света. …

… Когато бях момче, научих, че това е Господното дело. Научих, че на земята има живи пророци. Научих, че вдъхновението от Всемогъщия влияе върху онези, които живеят така, че да са достойни да му се радват, тъй че ние не зависим от един, двама или половин дузина хора. Има хиляди членове на тази Църква, които знаят – това изобщо не е въпрос на въображение – те знаят, че Бог е жив и че Исус е Христос, и че ние сме Божии деца.¹²

Вие не зависите само от историята, нито от ученията на кой да е човек, за да узнаете, че това е Господното дело, защото то е врязано и запечатано в душите ви чрез дара на Светия Дух. В душите ви няма да има съмнение относно вашия произход, нито относно мястото, където ще отидете след края на този живот, ако сте верни на оказаното ви доверие.¹³

Едно свидетелство не може да ни бъде дадено от някой друг. Вътрешната убеденост се дава от нашия Небесен Отец.¹⁴

Застанал съм днес тук изключително благодарен за знанието, което съм получил. Благодарен съм, че не съм зависим от никоя личност за свидетелството, което имам. Разбира се, благодарен съм за насърчението, което съм получавал от хора, имащи светлина и истина, и които дават насърчение чрез праведен живот, но аз не завися от никой от тях за знанието, че Бог е жив, че Исус Христос е Изкупителят на човечеството и че Джозеф Смит е пророк Господен. Тези неща ги знам сам за себе си.

… Радвам се да свидетелствам, че знам, че Евангелието е истинно и с цялата си душа благодаря на моя Небесен Отец, че ми е открил това.¹⁵

От всичките благословии, които съм получил през живота си, най-скъпо ми е знанието, че Бог е жив и че това е Неговото дело, защото това обхваща всички други благословии, да се радвам на които мога да се надявам в този или в идния живот.¹⁶ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Светият Дух е сигурен водач по пътеката на земния живот.

Спътничеството на Духа (Божий) … е един сигурен водач по пътеката на земния живот и сигурна подготовка за място в Неговото селестиално царство.¹⁷

В Иов ние четем, че в човека има дух и вдъхновението от Всемогъщия го вразумява (вж. Иов 32:8). Ако спазваме Божиите заповеди, имаме право на това вдъхновение; и ако живеем както трябва да живеят Божиите синове, ще имаме това вдъхновение и никой не може да попречи на това; и резултатът ще бъде нашето собствено физическо, умствено и морално развитие в земния живот и продължаващо развитие през вековете на вечността.¹⁸

Спътничеството на Духа Господен е противоотрова на умората и изтощението, … на страха и всички онези неща, които понякога ни обземат в живота.¹⁹

Когато учениците на Спасителя живеят с Него, те Му се възхищават, без да знаят колко велик е Той в действителност, но едва след като силата на Светия Дух идва върху тях, едва когато са кръстени с огън, те са в състояние да се изправят лице в лице с проблемите и да устояват на гоненията, които правели живота почти непоносим. Когато вдъхновението на Всемогъщия ги вразумява, те узнават, че живеят вечен живот и ако докажат, че са верни, ще узнаят, че когато положат телата си при смъртта, ще бъдат вдигнати от гроба в слава и безсмъртие.

Това идва в резултат на вдъхновението на Духа Божий, Който идва върху тях, от вдъхновението на Всемогъщия, което ги вразумява. …

Моля се този Дух, Който ни държи на пътеката на истината и праведността, да може да обитава и пребъдва с нас, като се моля онова желание, което произлиза от вдъхновението на нашия Небесен Отец, да може да ни води по пътеката на живота.²⁰

Когато житейските ни дела бъдат изпълнени, нека открием, че сме се вслушвали в нашепванията на онзи тих мек глас, който винаги ни е водел по пътеката на праведността, и да знаем, че за нас това е означавало да отворим вратата на селестиалното царство, за себе си и любимите ни хора, за да продължим напред през вековете, … щастливи във вечността.²¹ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Като четете “Из живота на Джордж Албърт Смит”, обмислете как аналогията на президент Смит се отнася до пътуването ни през земния живот. Какво биха могли да представляват мъглата, радио лъчът и щракащият звук? Как Господ ви е предупреждавал за опасност и ви е помагал да останете на пътеката към вечен живот?
На стр. 120 президент Смит заявява, че откровението е също така необходимо днес, както и в библейските времена. Как бихте отговорили на човек, който казва, че откровенията в Писанията са достатъчни за нашето време? Какви преживявания са ви научили, че Небесният Отец “се грижи за нашите дела”?
Преговорете частта, започваща на стр. 120. По какъв начин сте узнали, че съветът на пророците идва от Господ и е “нещо повече от обикновен съвет на човек”? Как личното откровение може да ви помогне да приемате и прилагате откровението, давано чрез пророка?
Като изучавате частта, започваща на стр. 122, спомнете си как сте получили свидетелство за Евангелието. Как свидетелствата на други хора са ви помогнали? Как сте научили истината за себе си?
В последната част на ученията потърсете думи и изрази, които описват как Светият Дух може да ни помага. Помислете какво можете да направите, за да сте по-често достойни за спътничеството на Светия Дух в живота ви.

Свързани с темата стихове: Иоана 15:26; 1 Нефи 10:17–19; 2 Нефи 32:5; Мороний 10:3–5; Учение и Завети 1:38; 42:61; 76:5–10; Символът на вярата 1:9

Помощ при преподаването: “Не бъдете угрижени, ако учениците мълчат в продължение на няколко секунди, след като сте задали въпроса си. Не отговаряйте на собствените си въпроси; дайте време на учениците да помислят за отговорите си. Обаче продължителната пауза може да е знак, че те не разбират въпроса и че вие трябва да го перифразирате.” (Преподаването – няма по-велико призование, стр. 69).

Джордж Албърт Смит и съпругата му Луси. Президент Смит използва едно преживяване, което имал в самолет, за да преподаде колко важно е откровението.

“… Всеки от нас има право на вдъхновение от Господ, съответно на това доколко водим праведен живот”.