Глава 17

Укрепване силата на вярата

Вярата е един дар от Господ, чрез който праведните получават сила да вършат забележителни неща.

Из живота на Джордж Албърт Смит

През 1919 г. Джордж Албърт Смит, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, е призован като президент на Европейска мисия. В послание към местните светии скоро след пристигането си президент Смит отбелязва трудните условия в Европа, която още се възстановява от опустошенията на Първата световна война: “Съзнавам, че живеем в един важен период от световната история. С новите обтегнати условия, с които се сблъскват народите, и дух на неспокойствие, преобладаващ почти навсякъде сред човешките чеда, аз при все това чувствам голямата отговорност да се срещам с тях и най-искрено желая божествено напътствие в изпълнение на задълженията си”. Президент Смит вярва, че въпреки времената на изпитания, с които се сблъскват, усилията на членовете и мисионерите ще бъдат възнаградени с успех: “Подпомаган от добри, вещи колеги в централата (на мисията) и верни мъже и жени на мисионерското поле, с радостно очакване предвкусвам богата жътва от честни души.”¹

Една от най-неотложните задачи на президент Смит като президент на мисията е да увеличи броя на мисионерите в Европа. Църквата е изпратила съвсем малко мисионери по време на войната в Европа и сега недостигът на храна и други икономически проблеми карат официалните правителствени лица да дават неохотно визи на чужденци. Трудната задача на президент Смит е да убеди тези официални лица да допускат мисионерите в страните си. В писмо до дъщеря си Емили президент Смит разказва за пътуване до Лондон с тази цел.

“Нашият американски посланик бе много мил и успя да ни осигури среща със сър Робърт Хорн, министър на труда на Великобритания. Когато се представихме в офиса му, дадохме писмото от посланика на секретаря на сър Робърт, който ни попита дали нашият въпрос търпи отлагане, тъй като началникът му след няколко минути заминавал за Шотландия, където щял да бъде три седмици. Уверих го, че бихме били признателни за пет минути време сега, тъй като не живеем в Лондон и въпросът ни е спешен. Секретарят влезе при сър Робърт и скоро се върна с информацията, че той ще отложи пътуването си и ще ни приеме в 16 ч. същия ден. Бях се молил много горещо тази сутрин пътят ни да бъде отворен и когато бяхме поканени да се върнем, се почувствах крайно благодарен на нашия Небесен Отец”.

В уречения час президент Смит и спътниците му са поканени в личния кабинет на сър Робърт Хорн. “Опитахме се да му кажем какво ни трябва и го уверихме, че Великобритания се нуждае от това, което молехме. За около час и половина той бе най-заинтересувания слушател на част от историята на Църквата, вярванията ни и т.н.

Когато свърших, той отново попита какво искаме от него и когато му казах, че искаме привилегията да увеличим броя на мисионерите ни до двеста и петдесет, колкото отпреди войната, той отвърна, че с удоволствие щял да даде нареждания на департамента си да се разреши този брой мисионери да влезе в страна веднага щом те пристигнат. Разбира се, бяхме изключително доволни и го напуснахме със сигурността, че е вдигнал сериозен товар от ума ни.

Сигурен съм, че спечелихме за приятел един от най-влиятелните мъже в Англия и без колебание бих отишъл при него всеки път, ако това се наложи.”²

Джеймз Гън Макей, един от мисионерите на президент Смит, който присъства на срещата със сър Робърт Хорн, по-късно казва: “Погледнете прекрасната работа, която изпълни той. (В мисията) имаше само няколко старейшини. Пътят изглеждаше затворен, при все това той дойде изпълнен с вдъхновение от Господ и бе в състояние да хлопа на вратите на официалните лица, да спечели доверието им, и накрая ние получихме привилегията, която искахме – старейшините да могат да дойдат да поемат работата си и да изпълнят мисията си по придвижване напред на Божията кауза и изпълнение на Неговото дело; и по този начин той ни осигури едно свидетелство, че Бог ръководи това дело.”³ Старейшина Макей отдава успеха на президент Смит на неговата “вяра, отдаденост и милосърдие към всички онези, с които той общуваше.” “Аз работех с него”, казва той. “Аз се съветвах с него, молех се с него и знам, че вярата и лоялността му са толкова дълбоки, колкото самият живот.”⁴ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Силата на вярата се вижда добре в Писанията.

Дадено ни е знанието, че без вяра не можем да сме угодни на Бог (вж. Евреите 11:6). Тя е движещата сила на всяко действие и Писанията са пълни с доказателства за силата на вярата. Тъкмо вярата на Ной му позволила да построи ковчега и в резултат на подчинението си на Божиите заповеди той и семейството му били спасени, докато онези, на които им липсвала вяра, били погълнати от големия потоп (вж. Битие 6:13–22; 7:1–24).

Именно чрез вяра Лот и членовете на неговото семейство били опазени, когато небесен огън погълнал градовете Содом и Гомор и унищожил жителите им, които нямали вяра (вж.Битие 19:12–25).⁵

Чрез вяра Моисей извел чедата Израилеви от робство, превел ги през Червено море като по суха земя, докато преследващите ги египетски множества, опитали се да сторят същото, били издавени. Множеството било нахранено с небесен хляб. Когато Моисей ударил канарата в Хорив, от нея избликнала вода, за да утоли жаждата им; и като преминали през пустинята, те били отведени в обетованата земя. (Вж. Изход 14:21–31; 16:14–15; 17:5–6.]⁶

Когато Даниил продължил открито да се моли на Бога на Израил, в нарушение на заповедта, изготвена от враговете му с цел да го унищожат, той бил хвърлен в рова на лъвовете и оставен там цяла нощ. Той знаел, че Небесният му Отец можел да го опази и увереността му била непоклатима. На другата сутрин царят отишъл рано до ямата и намерил жив Даниил. Неговата вяра направила дивите зверове безвредни и му спечелила предаността на царя. (Вж.Даниил 6:4–28.)

Трима юдеи, Седрах, Месах и Авденаго, които отказали да се покланят на златния идол, поставен от Навухудоносор, били хвърлени в пламтящата пещ, седем пъти по-гореща от обикновено. Те уповавали на живия Бог и вярата им била възнаградена с опазване на живота им. (Вж.Даниил 3:8–28.)

Чрез вяра пророк Илия призовал небесен огън, който да приеме неговото приношение, а царят и народът били убедени, че Богът на Израил е бог, а Ваал не (вж. 3 Царете 18:36–40).

Именно чрез вяра братът на Яред и последователите му опазили езика на бащите си по време на объркването на езиците при Вавилонската кула и били доведени в това Западно полукълбо (вж. Етер 1:33–43). … Тази вяра била подобна на вярата, позволила на Лехий да преведе семейството си през морето и те да стъпят на тази земя, избрана измежду всички останали.

Именно вярата позволила на учениците на Исус да устоят на гонението, което ги връхлетяло, и въпреки противопоставянето на юдеите да установят Евангелието, което Спасителят им предал.⁷

Именно чрез вяра били постигнати всичките чудеса на Изкупителя на света и на хората, свързани с Него. От началото на времето до сега именно човекът с вяра е имал сила от Бога.⁸ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Силата на вярата е очевидна в живота на праведните светии в тази диспенсация.

В тази последна диспенсация именно поради безусловната си вяра момчето пророк (Джозеф Смит) отишло в горичката, коленичило и се молило, и получило първото дадено му голямо небесно проявление, чрез което личността на Божеството отново била сторена знайна на човечеството. Именно чрез вяра той могъл да отиде на хълма Кумора и да получи от ръцете на ангела онзи свещен летопис, който по-късно превел чрез дара и силата Божии. Именно чрез вяра той водел людете от Къртлънд в Мисури и обратно в Илинойс, и макар многократно ограбвани и прогонвани от домовете си, вярата, вкоренена дълбоко в сърцата им, останала с тях и те знаели, че Бог се грижи за тях. Именно чрез вяра, под ръководството на Пророка Джозеф Смит, бил основан големият град Наву; и чрез вяра от него били получени славните истини, съдържащи се в Учение и Завети.

Именно чрез вяра Бригъм Йънг довел людете в тези западни земи (долината Солт Лейк); и когато пристигнал на върха на планината и погледнал надолу, Бог му дал свидетелство, че това било мястото, където следвало да бъде установен Израил. … Именно чрез вяра людете положили крайъгълния камък на този голям храм (храма Солт Лейк), при цялата си слабост и бедност, вярвайки, че Бог ще подготви пътя и ще осигури средствата сградата да бъде завършена. Именно чрез вяра милостта на нашия Небесен Отец се проявила над людете, когато в нещастието си гледали как реколтата им да била поглъщана от скакалци, без да могат предотвратят това, и по Божието провидение молитвите им получили отговор, когато дошлите чайки опазили реколтата им и ги избавили от глад. …

… Именно чрез вяра мъжете, които стояли начело на това дело, периодично са били вдъхновявани да дават напътствията, от които всички ние се нуждаем. Именно чрез вяра ние биваме поучавани … от онези, които служат в името на Господ, и Утешителят оживотворява разбирането им, като им напомня изминали неща и им показва предстоящото, давайки така доказателство за духа на откровението.⁹

Именно чрез вяра старейшините на Израил тръгвали напред, напускайки дом и обични хора, и устоявали на упреците на света, за да дават свидетелство, че Бог е жив, че Исус е Христос и че Джозеф Смит е Господен пророк. Чрез вяра болните ви са били изцелявани, а мъртвите ви – възкресявани. Ако имаше налични летописи за чудесата, извършени сред тези люде … , това би било едно свидетелство за силата Божия, проявена чрез вяра, ненадмината в никоя световна епоха.

Тъкмо този принцип, мои братя и сестри, ни насочва към небесата, дава ни надежда в житейската битка. Когато сме объркани и се окажем лице в лице с препятствия, които изглежда, че не можем да преодолеем, имайки вяра в Изкупителя на света, ние можем да се обърнем към Него и да знаем, че молитвите ни ще получат отговор за наше добро.¹⁰ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Често се задава следния въпрос: възможно ли е момчетата и момичетата, младите мъже и жени, отгледани в Църквата през това поколение, да са готови да изстрадат трудностите, лишенията и изпитанията, на които устояли техните бащи и майки в името на Евангелието? Биха ли те напуснали уютните си домове, за да населят една нова страна, в интерес на своята вяра?

Казвам ви, че ако в сърцата им е вкоренено знание за божествеността на това дело, така както ние сме получили знание за него, ако вярата им е била дадена по силата на нашето спазване на заповедите Господни, ако те са учени да знаят, че Исус е Христос и че Джозеф Смит е бил пророк Господен, тогава ви казвам, да! Те биха сторили това, което са сторили бащите и майките им, за да заемат мястото си в редовете на Израил в последните дни.

Ако това би означавало лишение, болест и нещастие, дори прогонване от дома, има стотици и хиляди сред нашите синове и дъщери, които, знаейки, че това е Евангелието на Христос, биха запечатали своето свидетелство с живота си, ако това се наложи.¹¹ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Господ ще отвори пътя за нас да вършим онова, което Той желае, ако упражняваме вяра.

Помня, че един ден бях подтикнат да кажа на един мисионер, отиващ в град, където не ни позволяваха да провеждаме улични събрания:

“Сега помни, дай шанс на Господ. Отиваш да помолиш за услуга. Дай шанс на Господ. Моли Го да отвори пътя”.

Младият мъж отишъл в онзи град, влязъл в приемната на кмета и поискал да се види с него. Той се канел да попита дали биха могли да променят правилото.

Когато пристигнал там, разбрал, че кметът е извън града. Младежът излязъл от приемната, огледал се в коридора и в дъното му видял врата, на която пишело, “Офис на началника на полицията”. Поколебал се за миг, но нещо му казало: “Дай шанс на Господ”. Той влязъл в офиса на началника на полицията и му казал за какво бил дошъл. Когато свършил, човекът рекъл:

“Добре, кой ъгъл искате?”

Мисионерът казал: “Не познавам този град добре като вас. Не бих помолил за кръстовище, което би било нежелателно, нито пък където ще пречим на движението. Имате ли нещо против да дойдете с мен да изберем един ъгъл?”

Помислете си само, мисионер моли шефа на полицията да избере кръстовище, на което да се проповядва Евангелието!

Полицаят казал:

“Разбира се, ще дойда с вас”.

След петнадесет минути те били на едно от най-добрите кръстовища в града, с разрешение да се проповядва Евангелието на Исус Христос там, където то не било проповядвано по улиците отпреди (Първата световна) война. …

Господ разполага с начини за постигане на неща, които ние сме неспособни да сторим, и никога не иска от нас нещо, за което не е осигурил начин да бъде постигнато. Точно това ни казва Той чрез Нефи. Той не ще поиска нищо, без да подготви пътя.

“И стана така, че аз, Нефи, казах на баща си: Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал”. (1 Нефи 3:7.)

Ако има нещо, което Господ желае или очаква да свършите, и не знаете как точно да постъпите, дайте най-доброто от себе си. Вървете в посоката, в която трябва да вървите; уповавайте на Господ, дайте Му шанс и Той никога няма да ви разочарова.¹²

Какво прекрасно нещо е да знаем, че можем, ако поискаме, да протегнем ръка към нашия Небесен Отец и да бъдем водени от Него. Никои други хора от света нямат обещанието, което имаме ние.¹³ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Вярата е Божий дар за праведните.

Нашата вяра се обуславя от нашия праведен живот. Не можем да живеем по неподходящ начин и да имаме вяра, както би следвало; но ако спазваме Господните заповеди, можем да имаме вяра и тя ще расте и ще се увеличава, както се увеличава праведността ни.¹⁴

Ако сред нас има някой, комуто липсва вяра в това дело, то е защото не сме спазвали Божиите заповеди. Ако има някой, който не знае, че това е делото на Отца ни, то е защото не е изпълнявал дълга си. Аз знам, така както знам, че съм жив – това е Господното дело и това знание иде в резултат на спазването на Неговите заповеди.¹⁵

Ние знаем, че вярата е дар от Бог; тя е плод на праведен живот. Тя не идва при нас по наша команда, а е резултат на изпълнение волята на нашия Небесен Отец. Ако ни липсва вяра, нека внимателно изследваме себе си, за да видим дали сме спазвали Неговите заповеди, и ако не сме, да се покаем без никакво бавене. … Нека Господ увеличи вярата ни и нека живеем така, че да сме достойни за нея.¹⁶

Надявам се хората, които са получили този чуден дар на вяра, да живеят така, че да го запазят.¹⁷ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Потърсете доказателства за вярата на Джордж Албърт Смит в разказа на стр. 189–190. Един от мисионерите на президент Смит казал, че неговите постижения “ни осигури(ха) едно свидетелство, че Бог ръководи това дело”. Как сте били повлияни от вярата на друг човек, като например ваш роднина или близък приятел?
Преговорете примерите за вяра. Какви други примери за вяра са особено съдържателни за вас? Как може да използвате тези примери, за да помогнете на някой, който упражнява вяра, но още не е получил желаните благословии?
Как вашата вяра ви е дала “надежда в житейската битка”? Как вярата може да ни помогне да преодолеем страха и други “препятствия, които изглежда, че не можем да преодолеем”?
Прочетете разказа, започващ на стр. 194 и го сравнете с разказа в “Из живота на Джордж Албърт Смит.” Какви подобни преживявания сте имали? Какво според вас означава “дай шанс на Господ”?
Президент Смит учи, че “вярата е дар от Бог”, който “не идва при нас по наша команда”. Как този принцип влияе на начина, по който се опитвате да увеличите своята вяра и да вдъхнете вяра на другите? Кои са някои от конкретните неща, които можем да направим, за да запазим дадената ни вяра? (вж. Алма 32:35–43).

Свързани с темата стихове: Евреите 11:1–11, 17–34; Яковово 2:17–24; Алма 32:26–43; Етер 12:6–22; Мороний 7:27–39; Учение и Завети 136:42

Помощ при преподаването: “За да помогнете на учениците да отговорят на въпросите, можете да им кажете, преди нещо да бъде прочетено или представено, че ще попитате за техните отговори … . Например, можете да кажете, “Слушайте, докато аз чета този стих, за да можете да споделите какво най-много ви заинтригува в него” или “Докато чете този стих, вижте дали можете да разберете какво ни говори Господ относно вярата” (Преподаването – няма по-велико призование, стр. 69).

“Писанията са пълни с доказателства за силата на вярата … Чрез вяра пророк Илия призовал небесен огън, който да приеме неговото приношение”.

“Чрез вяра Моисей извел чедата Израилеви от робство, превел ги през Червено море като по суха земя”.

“Именно чрез вяра Бригъм Йънг довел людете в тези западни земи (долината Солт Лейк)”.