Глава 20

Физическо спасение за нас и останалите хора

Ако следваме Господния съвет, ние сме по-способни да посрещаме своите материални потребности и да помагаме на хората в нужда около нас.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Джордж Албърт Смит става президент на Църквата в края на Втората световна война. Войната опустошава много народи и хиляди хора остават без храна и най-необходимото за живот. В обръщение на общата конференция президент Смит описва тяхното трудно положение и настоява светиите да помогнат за облекчаване на страданието им: “Те всички са (Божии) чеда. Те имат нужда от нас; нуждаят се не само от моралната ни подкрепа и религиозното ни обучение, но и от храна, облекло, постелки и завивки, и помощ от всякакъв вид, защото в много случаи са останали без абсолютно нищо. Ако можехте да прочетете някои от писмата, които пристигат в нашия офис от някои от най-бедните хора там, те биха покъртили сърцата ви. Това са хора, които са били отведени далеч от домовете си с идеята, че ще им бъде позволено да се установят другаде, след което са внезапно изоставени, и когато се връщат по домовете си, ги намират обрани и окрадени от всичко, което имат – всичко – така те остават безпомощни, без да има къде да идат.”¹

Понеже Църквата от много години има практиката да складира храна, тя е подготвена да помогне в тези условия. Усилията да се окаже тази помощ започват към края на 1945 г., когато президент Смит отива във Вашингтон, окръг Колумбия, за да постигне споразумение с президента на САЩ Хари С. Труман, да изпрати храна и облекло в Европа. По време на срещата им президент Труман казва, “Ще се радваме да ви помогнем с каквото можем. … Колко време ще ви отнеме да подготвите това?”

Президент Смит го изненадва с отговора: “Всичко е готово. … Ние (от много време) строим елеватори и ги пълним със зърно, увеличаваме стадата и чердите си и това, от което се нуждаем сега, са вагони и кораби, за да изпратим значително количество храна, облекло, постелки и завивки на хората в Европа, изпаднали в беда. Имаме организация в Църквата (Обществото за взаимопомощ), която има готови над две хиляди домашно изработени юргани”.

Президент Смит съобщава на светиите, че в резултат на тези доставки “много хора получиха топло облекло, завивки и храна без никакво бавене. Веднага щом можем да получим вагони и кораби, ние изпращаме в Европа това, което е необходимо.”²

Почти 15 години по-рано старейшина Смит, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, се обръща към Обществото за взаимопомощ в един друг момент на отчаяна нужда – Голямата депресия. Той учи, че да помагаме на хората в нужда надхвърля предоставянето на материална помощ; то изисква също истинска доброта и милосърдие:

“По моя преценка никога не е имало време, в което добротата да е била по-нужна от сега. Това са дните, когато душите на хората биват тествани и сърцата им емоционално изпитвани. Това са дните, когато мнозина дори сред светиите от последните дни се сблъскват с глад и нещастие. …

… Аз вярвам, че нашият Небесен Отец ни дава тази възможност за развитие. … Сега ще открием дали любовта, която Спасителят казва, че би следвало да бъде в сърцата ни, е сред нас.”³ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Ако сме мъдри по отношение на средствата си, ще бъдем подготвени за трудни времена.

Това бил съветът към ранните пионери по времето на президент Йънг – да държат под ръка едногодишен запас от храна, тъй че ако някой изгуби реколтата си, да може да изкара до следващия сезон. …

Можем да преживяваме трудни времена, братя и сестри, но можем и да сме готови за тях, ако мислим за седемте години на изобилие и седемте години на глад по времето на фараона, и планираме както тогава (вж. Битие 41). Подобни условия могат да настъпят отново. Ние не знаем дали това ще стане, но знаем, че в ранните дни на Църквата президентството и ръководителите съветвали хората да събират достатъчно храна, за да посрещнат всяко непредвидено обстоятелство. Резултатът бил, че след като хората напълно се установили тук, фермите започнали да произвеждат и чердите и стадата да се множат, вече нямало реална нужда никой да страда за храна.⁴

Живеем в усилни времена. Писанията се изпълняват и както ми се струва, това е моментът, когато, ако е възможно, самите избрани могат да бъдат измамени. Забележително е колко лесно е за онези, които желаят да движат напред финансовия си интерес в света, да намерят причина да сложат настрана ясните Господни учения относно нашия живот. И ми е странно колко много хора придобиват навика да слушат онези, които говорят неща, противоположни на дадената в откровенията воля на Небесния ни Отец. …

… Този народ бива съветван да пази своята енергия и средства. Учени сме от хората, които Господ е издигнал да ни напътстват, че следва да живеем според средствата си, че не бива да следваме модата на света и да харчим толкова бързо (и дори по-бързо), колкото и печелим, парите, идващи в ръцете ни, а да се грижим за себе си и семействата си.

Боя се, че в много случаи светиите от последните дни биват заслепявани от собствената си суета, от желанието да бъдат това, което е светът; а ни е казано с толкова ясен език от нашия Небесен Отец, че не можем да живеем така, както живее света, и да се радваме на Неговия Дух.⁵

Някои хора … ипотекират собствеността си и харчат парите си за ненужни неща, и когато трудните времена дойдат, може за се озоват в положението да не са в състояние да посрещнат задълженията си.

Можем да научим добър урок от мравката. Тя събира запасите си, когато те са на разположение и ги трупа за деня, когато няма да е възможно да бъдат придобивани. В резултат килерът й обикновено е добре запасен. Щурецът, едно доста по-едро насекомо, не постъпва по този начин. Той не трупа нищо в килера за трудни времена, а зависи от провидението да се грижи за нуждите му и в резултат повечето щурци гладуват до смърт.

Боя се, че някои човешки същества са като щуреца и не се възползват от възможностите, които им се предоставят по един разумен начин. Ако те се поучат от мравката, ще трупат храна, от която ще имат нужда и винаги ще разполагат с известно количество под ръка.⁶ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Господ ни е заповядал да работим, за да си печелим прехраната.

Самият факт, че толкова много пари са на разположение на толкова много хора дава на младите в някои случаи чувството, че понеже парите идат относително лесно, честният труд не е нужен или желателен. При все това съм уверен, че няма народ, живял някога на земята, който, проваляйки се в това да си печели прехраната чрез почтеност и усърдие, да не е западнал.

Ако децата ни растат в леност, знаем, че това не е угодно на Господ.⁷

Колко по-добре сме, когато сме заети с някаква смислена работа.⁸

Нашият Небесен Отец … много отдавна е казал, че има ленивци в Сион … и добавя, “който е ленив, не трябва да яде хляба, нито да носи одеждите на работника”. (У. и З. 42:42.) Предполагам, че Той няма предвид хората, които не могат да си намерят работа, нито онези, които надлежно се опитват да се грижат за себе си. Предполагам, че това се отнася до навика на някои хора да лежат на гърба на своя ближен. … Смятам, че на никой човек на този свят не е дадено основание да счита, че може да остави някой друг да осигурява неговата прехрана. Когато бях дете, не смятах, че някой друг ще бъде заставен да ми осигурява средства да преживявам. Господ ми даде разум. Той ме насочи да започна работа, когато навърших 12 години, и аз открих радост в това, печелех си хляба и помагах на други хора повече от петдесет години.

Благодаря на Бог за работата, за радостта, идеща от вършенето на неща в света. Не посочвам никаква конкретна работа, важното е тя да бъде почтена. Но Господ посочва, че следва да бъдем трудолюбиви. В древни времена Той казва, че следва с пот на лице да изкарваме хляба си (вж. Битие 3:19).⁹ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Нито богатите, нито бедните не следва да ламтят за богатство.

“Горко на вас, богатите, които не желаете да дадете от собствеността си на бедните, защото вашите богатства ще разядат душите ви; и такъв ще бъде плачът ви в деня на възмездието и на осъждането, и на негодуванието: Жетвата премина, лятото свърши, а душата ми не е спасена!” (У. и З. 56:16.)

Това казва Господ на богатите, които отказват да дадат от имуществото си на онези, които са бедни. Но Той казва нещо също толкова сериозно на бедняка, който не се старае с всички сили. Той казва:

“Горко на вас, бедните, чиито сърца не са съкрушени, чиито духове не са каещи се и чиито стомаси не са задоволени, чиито ръце не се спират да посегнат на вещите на други човеци, чиито очи са изпълнени с алчност и които не искат да се трудят с ръцете си!” (У. и З. 56:17.) …

… По-нататък Той казва, “Но благословени са бедните, които са чисти по сърце”. Има сериозна разлика тук, “… благословени са бедните, които са чисти по сърце, чиито сърца са съкрушени и чиито духове са каещи се, защото те ще видят царството Божие да идва със сила и велика слава за тяхно избавление, защото тлъстината на земята ще бъде тяхна”. (У. и З. 56:18.)

Те са онези, които не притежават богатствата на света, но въпреки това имат и живот и съществуване, и разум, и имат желанието да вършат онова, което Господ желае от тях да вършат. …

Сега, мои братя и сестри, в нашите организации ние имаме и бедни, и богати. Ако сме бедни, можем да бъдем достойни точно както Господ сочи тук. Можем да бъдем чисти по сърце и да даваме най-доброто от себе си, и Той не ще позволи онези, които дават най-доброто от себе си, да се лишават от най-необходимото за живота, ако са измежду хората в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. …

Надявам се, че няма да се огорчаваме от това, че някои мъже и жени са заможни. Ако сме заможни, се надявам, че няма да бъдем егоцентрични, без да осъзнаваме какви нужди имат другите деца на нашия Отец. Ако сме по-заможни от тях, трябва да бъдем истински братя и сестри, не само да се правим на такива. Желанията ни следва да бъдат да развием в този свят такава организация, че другите хора, като виждат добрите ни дела, да бъдат подтикнати да прославят името на нашия Небесен Отец. …

Не трябва да придобиваме лошите навици на други хора. Не трябва да имаме отношение и нагласа да отнемаме онова, което притежава друг човек. Обърнете се към десетте Божии заповеди и ще откриете следния къс абзац, “Не пожелавай”. (Изход 20:17.) …

Не трябва да имаме такава нагласа. Другите може да правят това, но ако имаме духа на Евангелието на Исус Христос в сърцата си, не бива да се мамим в това отношение.

Казано ни е, че не можем да служим на Бог и на друг господар (вж. Матея 6:24). Трябва да направим своя избор и ако искаме да сме Божии служители и деца на Небесния Отец и да получим Неговите благословии, трябва да го правим, като Го почитаме и спазваме заповедите Му. Нашите чувства и любов, ако мога да използвам този израз, следва да бъдат отправени към целия свят, доколкото той е в състояние да ги приеме.¹⁰ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Чрез десятък и други дарения ние подпомагаме делото на Църквата и благославяме хора в нужда.

Господ ни е дал привилегията да принасяме една десета от дохода си в Неговата Църква за развитието на делото Му по света. Хората, които плащат своя десятък, получават благословии. … Не можем да очакваме да спечелим благословии без честни усилия. От нас ще се изисква да правим неща, които на някои може да изглеждат като жертви. Предполагам, че хората си мислят, че когато платят десятъка си, правят жертва, но това не е така; те правят инвестиция, която ще възвърне един вечен дивидент. Нашият Небесен Отец ни дава всичко, което имаме. Той дава всичко в ръцете ни, като ни упълномощава да задържим за свое ползване девет десети от него и после иска да дадем Неговата десета там, където Той заповяда, където знае, че тя ще допринесе най-много за развитието на Неговата Църква.

Когато тази сутрин чухме отчетите на тази голяма Църква (по време на общата конференция), финансовият отчет ме впечатли много – да знаеш, че една голяма организация като тази, с нейните множество хора, функционираща по толкова много различни начини, сред световния смут и бъркотия, е в такова финансово състояние, че един от членовете на Президентството на Църква може да стане и да ни заяви тук истинно, че Църквата няма дългове. Докато народите и повечето хора задлъжняват, Църквата е така управлявана, че няма дългове. Нека помислим върху това. Нека подкрепяме Църквата. Нека следваме действителното ръководство на Църквата. Нека живеем така, че Господ да може да благослови както нас, така и Църквата.¹¹

Ако сте плащали честен десятък, мога да кажа без колебание, че оставащите девет десети са по-голяма благословия за хората, които са плащали, отколкото стоте процента са били за онези, които не са плащали. Това е Господното дело. … Хората не биха могли да го вършат. С цялата ви щедрост и дарения, цялата ви мисионерска работа, всичките ви грижи за бедните, … всичко, което давате като обикновени хора, свидетелствам ви, че това, което ви остава, ви носи повече щастие, повече мир, повече утеха и повече сигурност за вечен живот, отколкото други хора в света биха могли да получат днес.¹²

Сигурен съм, че Господ обича онези смирени, верни души, които желаят да протегнат ръка и да помогнат на хора в нужда, било като дадат храна, облекло, постеля или доброта, защото това е част от Евангелието на Исус Христос.¹³ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Ако сме щедри със своите средства, няма да се налага никой да се лишава.

Няма да се налага никой мъж, жена или дете в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни да живее в лишение, защото Църквата е организирана да помага на онези, на които най-необходимото за живот не достига. Има достатъчно за всички, и даже повече. … Бог позволява на хората да придобият богатство, и ако са го придобили по подходящ начин, то е тяхно; и Той ще ги благослови в използването му, ако го използват по подходящ начин.¹⁴

Ние дотолкова биваме обгърнати от света и се съсредоточаваме върху него, че в много случаи забравяме страдащите хора, на които можем да помогнем.¹⁵

Мислете за мъжете и жените, които са без работа. … Мислете за многото чеда на нашия Отец, които са в беда и които Той обича точно толкова, колкото обича нас. Мислете какво страдание би било, ако ние, по-облагодетелстваните, не бяхме щедри със средствата, които Бог е дал в ръцете ни – и не само средствата, но ако отказваме на Неговите чеда окуражителна дума и помощ, не посещаваме домовете на нуждаещите се и не даваме това, което е по силите на всеки от нас да даде. Братя и сестри, всички тези възможности са ни дадени, за да се обогатяваме и да развиваме характера си, и да можем да си трупаме съкровища на небесата, гдето молец и ръжда не може да ги изяде, нито крадци да ги подкопаят и откраднат (вж. Матея 6:20). Тези възможности ни се предлагат от един всемъдър Отец, Който, знаейки края от началото, казва: “Този е пътят, ходете по него”.

Нека … се огледаме в своята общност – да не оставяме това на епископа и на Обществото за взаимопомощ, а нека всеки от нас служи с любяща доброта на онези, които се нуждаят от нас толкова много. И каквото и да правим, нека онези, които се нуждаят от помощ, не се чувстват като просяци. Нека даваме онова, което им даваме, сякаш то им принадлежи. Бог ни го е дал назаем. Понякога ние, натрупалите средства (постъпваме) така, сякаш мислим, че те ни принадлежат. Всичко, което имаме, нашата храна, облекло, покрив, домове и възможности, са ни дадени като на настойници в Църквата и в царството на нашия Небесен Отец, и ако желаем … да се разделим с нашите средства, дори това да бъде лептата на вдовицата, ще получим от Него, Който живее свише, благословии, които са ни нужни тук на земята, и когато дойде времето да си тръгнем оттук, ще ни очакват благословиите на един любящ Отец, Който оценява положените от нас усилия.¹⁶

Ако желаем да бъдем отъждествени с царството на нашия Господ, селестиалното царство, това е възможността ни да се подготвим – с любов нелицемерна, с усърдие, пестеливост, с постоянство, с желание да вършим всичко по силите ни да благославяме другите, да даваме – не винаги да ни се струва, че трябва да получаваме, но да желаем да даваме, защото, казвам ви: “По-блажено е да дава човек, отколкото да приема” (Деянията 20:35.) Евангелието на Исус Христос е едно евангелие на даване, не само на средствата ни, но на самите нас, и аз съм благодарен на моя Небесен Отец, че принадлежа към организация, на която е било заповядано да постъпва така.¹⁷ (Вж. предложение 6 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Джордж Албърт Смит казва на светиите по време на Голямата депресия, “Аз вярвам, че нашият Небесен Отец ни дава тази възможност за развитие”. Какво означава това за вас? По кои начини се “развиваме”, като служим на нуждаещите се?
Като четете първата част на ученията, обмислете какво можете да направите, за да започнете или да подобрите своя запас от храна и средства. Кои са някои от непредвидените обстоятелства, за които следва да сте готови? Какво може да направят кворумите на свещеничеството и Обществото за взаимопомощ, за да помогнат на членовете да се подготвят за непредвидени обстоятелства?
Преговорете частта, започваща на стр. 226 и прочетете Учение и Завети 68:31. Защо мислите, че Господ иска да се трудим за прехраната си? Кои са някои от ефикасните начини да научим децата колко важен е трудът?
Прочетете предупрежденията на президент Смит към богатите и бедните. Кои са някои от последиците да ламтим за богатство? Какво можем да направим, за да избегнем това?
Прочетете частта, започваща на стр. 229, в която президент Смит обсъжда благословиите от плащане на десятък и други дарения. Кои са някои от ефективните начини да учим младежите или новите членове за тези благословии?
Докато изучавате последната част от ученията, помислете за нещо конкретно, което можете да направите, за да помогнете на епископа и други районни ръководители да посрещат нуждите на хората във вашия район или общност. Какво значи за вас да даваме “не само средствата ни, но самите нас”?

Свързани с темата стихове: Ефесяните 4:28; Яковово 1:27; 2 Нефи 5:17; Яков 2:17–19; Мосия 4:22–25; Учение и Завети 104:13–18

Помощ при преподаването: “Дори когато преподавате на много хора едновременно, можете да обърнете внимание на всеки. Например, вие обръщате внимание на всеки, когото топло поздравите, в началото на часа … Вие също така обръщате внимание, когато направите участието им желано и спокойно” (Преподаването – няма по-велико призование, стр. 35).

Джордж Албърт Смит по време на посещение на склада на епископа с други ръководители на Църквата. Понеже Църквата складира храна, тя е подготвена да помогне на нуждаещите се след Втората световна война.

“Можем да преживяваме трудни времена, братя и сестри, но можем и да сме готови за тях”.

“Господ ни е дал привилегията да принасяме една десета от дохода си в Неговата Църква, за развитието на делото Му по света”.