Глава 12

Силно желание да споделяме Евангелието

Нашите братя и сестри по света се нуждаят от посланието на възстановеното Евангелие и ние имаме привилегията да го споделяме с тях.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Един близък приятел на Джордж Албърт Смит пише: “Президент Джордж Албърт Смит е роден мисионер. Още от младини той има горещото желание да споделя евангелските учения със своите ближни, да направи знайни на “синовете и дъщерите Божии”, които той всички счита за свои братя и сестри, истините, които били открити на Пророка Джозеф Смит.

В няколко случая съм имал привилегията да пътувам с влак заедно с президент Смит. Всеки път съм наблюдавал как след потеглянето на влака той взема няколко евангелски брошури от чантата си, пъха ги в джоба си и тръгва сред пътниците. По присъщия му приятелски и мил начин скоро той се запознаваше с някой пътник и не след дълго го чувах как разказва за основаването на Църквата от Пророка Джозеф Смит или за напускането на Наву от светиите и техните изпитания и трудности в прекосяването на равнините към Юта, или пък да обяснява някой от евангелските принципи на своя новооткрит приятел. Следваха разговор след разговор с редица пътници, докато пътуването свършеше. През цялото ни познанство с президент Смит, което продължи повече от четиридесет години, научих, че където и да се намираме, той на първо място и преди всичко е мисионер на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.”¹

За президент Смит е написано и следното: “Той би разговарял за религия и с коминочистача, който работи в дома му. Рядко би пропуснал възможност да обясни “вечните истини на възстановеното Евангелие” и на приятел, и на непознат. От негова гледна точка това бе най-доброто нещо, което можеше да направи за някого, защото посланието на Христа бе най-важния дар, който би могъл да поднесе.”² (Вж. предложение 1 по-долу.)

Понеже споделянето на Евангелието било тема, към която президент Смит често се обръщал в своите учения, това ще бъде първата от трите глави в тази книга, посветени на тази тема. Тази глава се фокусира над причините, поради които споделяме Евангелието; гл. 13 представя няколко начини, по които можем да участваме в тази важна работа; а гл. 14 описва как можем да бъдем най-ефективни в усилията си.

Учения на Джордж Албърт Смит

Светът се нуждае от това, което имаме – Евангелието на Исус Христос, възстановено в неговата пълнота.

Светът е в беда, в тежки мъки, от единия до другия си край. Мъже и жени се озъртат насам-натам, търсейки къде да идат и кои неща да правят, за да получат мир. … Евангелието на Исус Христос е било възстановено. Истината, дадена чрез откровение от небесата, е тук и именно тази истина, това Евангелие, само ако светът знае за него, ще бъде панацея за всички техни болки. Това е единственото нещо, което ще им донесе мир, докато те са на земята.³

Хората от този свят се нуждаят да се върнат по стъпките си обратно до основата, положена от Господаря на небето и земята, основата от вяра, покаяние и кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете, и приемането на Светия Дух от ръцете на хората, притежаващи божествена власт. Това е нещото, от което светът се нуждае. Благодарен съм наистина, че мнозина гледат в тази посока. Те са крачели сляпо по пътеката, довела ги до печал и нещастие, но е бил даден лек за всички болки – Евангелието на Исус Христос. Там за всички е била дадена карта, очертаваща пътеката, макар и тясна и трудна за следване, която води към Отца на всички ни; и няма друга пътека, водеща натам.⁴

Църквите по света се опитват, по свой начин, да дадат мир в сърцата на хората. Те притежават много добродетели и много истини и постигат много добро, но не са овластени от небесата. Нито една от тях няма свещеници, упълномощени от небесата.⁵

Светиите от последните дни са единствените, които имат власт от нашия Небесен Отец да отслужват евангелските обреди. Светът се нуждае от нас.⁶

В света цари истински глад за словата Господни и много честни души искрено търсят да узнаят какво желае от тях нашият Небесен Отец. Срещал съм се с известен брой църковни ръководители по света и сред тях съм откривал благородни хора, отдадени да вършат добро, но рядко съм откривал сред призованите да служат в различни църковни организации хора с разбиране на целите на своето съществуване или такива, които осъзнават защо сме тук на света. Хората не могат да проповядват онова, което сами не знаят. Тези добри мъже, без да разбират Евангелието и необходимостта от обредите му, ограничават проповедите си главно до морални уроци и четене на псалми на своите конгрегации. От Писанията биват избирани отделни пасажи като текстове за обръщения относно добродетелта, честността и прочее, всички от тях помагащи и възвисяващи, но малко проповеди обясняват какви изисквания са поставени пред всяка душа преди да можем да влезем в небесното царство. Тъкмо от тази информация светът се нуждае най-много. Малцина свещенослужители имат за своите конгрегации послания, които вдъхновяват у тях вярата в божествеността на Исус Христос и необходимостта от участие в евангелските обреди, предписани от Него.⁷ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Има много хора, които биха прегърнали истината, ако им бъде дадена възможност.

Чедата на нашия Отец навсякъде са жадни да узнаят какво следва да правят, но поради нечестивите влияния, които са обхванали земята, те биват заблуждавани; почтени хора по света са заслепени за истината. … Противникът не бездейства, а единствената сила, която може да неутрализира влиянието му, е Евангелието на Исус Христос.⁸

Хората са мнителни едни към други. Те не вярват в онова, което са чули, и не желаят да направят като Филип, един от учениците на Спасителя, препоръчан на Натанаил, който разговарял с него. Филип му казал, че Господ бил дошъл.

Той го описал, а Натанаил попитал, “Откъде идва Той?”

Филип отговорил, че от Назарет. А после добрият човек казал, “От Назарет може ли да произлезе нещо добро?” Филип му казал, “Дойди и виж” (вж. Иоана 1:43–46).

Натанаил бил учен да вярва, че нищо добро не може да произлезе от Назарет, и все пак той бил човекът, когото Спасителят описва като израилтянин без лукавщина – човек добър, но заблуден от разказите, които бил слушал.

Но веднъж научил, приел веднъж поканата на учениците, “Дойди и виж”, той дошъл да види.

Под влиянието на Неговия Дух ние сме получавали голяма радост. Бихме искали всеки да се радва на тази благословия, и така, когато те попитали, “Що за хора са тези тука?”, нашият отговор би бил, “Дойди и виж.”⁹

Моят Небесен Отец … ме е призовавал да ходя до много части на света и откакто бях призован в това служение, съм пропътувал над един милион километра. Пътувах из много земи с различен климат и където и да бях, намирах добри хора, синове и дъщери на живия Бог, които очакваха Евангелието на Исус Христос, като има хиляди, стотици хиляди, милиони, които биха приели истината, стига да научат онова, което знаем ние.¹⁰

Има голям брой църковни организации по света, много отдадени мъже и жени, живеещи според волята на нашия Небесен Отец, така, както те я разбират. …

На всички хора, живеещи според светлината, която Господ им предлага и търсещи Го в искрена молитва, сърцата им ще бъдат докоснати, умът им повлиян, и пред тях ще се открият възможности да узнаят, че Бог отново е говорил.¹¹ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Ние силно желаем да споделяме Евангелието, защото обичаме своите ближни.

На един страничен наблюдател е възможно да изглежда, че сред светиите от последните дни цари необикновен ентусиазъм. Както наскоро каза един човек: “Странно ми е колко радостни са вашите хора от това да придвижват напред вашето дело. Без значение дали говоря на младеж или на зрял мъж, на градинар или полицай от вашите люде, те всички са щастливи, доволни и уверени, че притежават Евангелието на Исус Христос.” …

… Чудно ли е, че съществува ентусиазъм в нашето поклонение, че сме склонни с желание да споделяме тези славни истини с нашите ближни? Чудно ли е, че когато дойде времето нашите синове да бъдат призовани на мисионерското поле или ние бъдем помолени да оставим настрана своите задължения и да заминем като служители на живия Бог, надарени със сила свише, притежаващи власт, дадена в тези последни дни, за да можем да споделяме с всички хора тази чудесна истина, която прави живота ни тъй богат, … ние да откликваме с желание и радост?¹²

Това, което носим, е тъкмо Евангелието на Исус Христос. Тъкмо желанието да спасяваме душите на чедата човешки гори в сърцата ни. Целта не е да можем усилено да се подготвим и да станем могъщ народ във финансов смисъл; нито да можем да прославим имената си за своите постижения на земята; целта е именно синовете и дъщерите Божии, където и да се намират, да могат да чуят това Евангелие, което е силата Божия за спасение на всички онези, които повярват и се подчиняват на неговите наставления. И онези, които вярват, ще последват примера, даден от Спасителя, Който казва на учениците Си, “Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.” (Марка 16:16.)¹³

Помислете за отговорността, която лежи върху нас, при положение, че изживеем живота си в безгрижие или равнодушие, без да се стремим да споделяме истината с онези, които Господ обича точно толкова, колкото обича и нас, и които са скъпоценни в очите Му. Струва ми се, че сред някои от членовете на тази Църква следва да се осъществи едно пробуждане. Мисля, че следва да бъде положено едно по-голямо усилие да споделяме с чедата на Отца ни цялата истина, дадена на тази Църква.¹⁴

Когато даден човек е болен, ако той е наш ближен, ние с радост му служим; ако в семейството му има смъртен случай, ние се опитваме да го утешим. Но година след година ние му позволяваме да крачи по пътеки, които ще унищожат възможността му да има вечен живот; подминаваме го, сякаш е едно нищо.¹⁵

Даваме ли си сметка, че всеки мъж е създаден по образа Божий и е син на Бог, и че всяка жена е Божия дъщеря? Без значение къде се намират, те са Негови деца и Той ги обича и желае тяхното спасение. Със сигурност като членове на тази Църква не можем да седим бездейни. Не можем да получим благоразположението на нашия Небесен Отец, с което биваме надарявани, което е знанието за вечния живот, и егоистично да го държим за себе си, мислейки, че така можем да бъдем благословени. Не онова, което получаваме, обогатява живота ни, а това, което даваме.¹⁶

Нека бъдем достатъчно заинтересувани от спасението на човеците, та да проявяваме свещено усърдие за тяхното обръщане във вярата: да можем да се радваме на тяхната вечна благодарност и любов и на високата оценка на нашия Небесен Отец, благодарение на нашата безкористна загриженост за Неговите чеда.¹⁷

Нашата мисия по отношение на чедата на Отца ни … е мисия на мир и добра воля към всички човеци. Тя е едно прочувствено и силно желание да споделяме с всички чеда на Отца ни благите вести, които Той толкова щедро ни е дал; и е също надежда те да могат да разберат, че ние, всеки ден, ден след ден, коленичим и се молим техните сърца да могат да бъдат докоснати, Духът Божий да може да дойде в душите им, та те да могат да узнаят истината, така както тя им се дава.¹⁸

О, да може тази велика Църква, със дадената й от Бог сила, да е в състояние по-бързо да разпространява истината и да спаси народите от унищожение. Ние се разрастваме бързо като организация, но аз се радвам не толкова на увеличаването като цифри, колкото на убедеността, че влиянието, което излъчваме, има положителни резултати и че децата на нашия Отец на север и юг, на изток и запад чуват посланието за живота и спасението, без което те не могат да пребивават в присъствието на Изкупителя на човечеството.¹⁹ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Господ ще ни държи отговорни за нашите усилия да споделяме дара на Евангелието.

Ние сме получили един прекрасен дар, но с него идва една голяма отговорност. Ние сме били благословени от Господ с повече знание от нашите ближни, и с това знание идва изискването да го споделяме с Неговите деца, където и да се намират те.²⁰

Сега, моето разбиране е, че ние не служим на Бог с цялата си мощ, ако изоставяме Неговите деца или прекарваме тъй много от времето си за собствени егоистични цели, в трупане на неща от този живот и оставяме в мрака Неговите деца, когато бихме могли да ги изведем в светлината. Моето разбиране е, че най-важната мисия, която имам в този живот, е следната: първо, да спазвам Божиите заповеди, така както са ми били преподавани; и второ, да ги преподавам на чедата на Отца, които не ги разбират.²¹

Няма друго спасително Евангелие и ние, братя мои, носители на святото свещеничество, имаме отговорността не само да отнесем това послание на народите по света, но и чрез своя живот да бъдем един пример за него и да го преподаваме на онези свои ближни, които не са от нашата вяра. Днес ви предупреждавам, че Господ ни държи отговорни да призовем децата Му към покаяние и да оповестяваме Неговата истина. Ако не успеем да се възползваме от възможностите си да учим на това Евангелие Божиите синове и дъщери, които не са от нашата вяра и живеят сред нас, Той ще ни държи отговорни за това от другата страна на завесата.²²

След известно време ние ще трябва да се изправим пред записаното за живота ни и да бъдем съдени според него, и ако сме били верни, съм сигурен, че Отца на всички ни в целия свят ще ни благодари и благослови за това, че сме довели толкова много от Неговите синове и дъщери до разбиране на целите на живота и за това как да се радват на този живот под влиянието на Неговия Дух.²³

Когато евангелският дух е с нас, желанието ни е да можем да преподаваме на възможно най-много деца на Отца ни тези славни истини, които са нужни за тяхното възвисяване; след което, когато дойде времето да се изправим в присъствието на Изкупителя на човечеството, да можем да Му кажем: “Със силата, която Ти си ми дал, с тази мъдрост и познание, които Ти си ми дал, търсих с благост и любов нелицемерна, и с доброта да доведа толкова от Твоите чеда в познание на Евангелието, колкото ми беше възможно.”²⁴ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Ако споделяме Евангелието с Божиите деца, ще получим за награда голяма радост в селестиалното царство с тях.

Ние, мнозина от нас, прекарваме повечето си време в търсене на нещата от този живот, които ще бъдем принудени да оставим, когато си тръгнем оттук, докато в същото време около нас има безсмъртни души, които бихме могли да научим, ако желаем, и да ги вдъхновим да изследват истината, и да посадим в сърцата им знание, че Бог е жив. Кое богатство на целия свят би било по-ценно за нас от това да се радваме на благодарността им тук и вечната им признателност в идния свят? Това е най-важната ни мисия.²⁵

Помислете какво би станало, ако вместо да се опитваме егоистично да спасим само нашето малко семейство, можехме да изброим с дузини и със стотици мъжете и жените, на които сме повлияли да приемат Евангелието на нашия Господ. Тогава наистина бихме се почувствали благословени и бихме се радвали вечно на тяхната обич и признателност.²⁶

Каква радост би било да намерим от другата страна на завесата онези добри мъже и жени, които са живели според дадената им светлина, опитвайки се да изпълняват дълга си към Бога, и поради нашия контакт, желание и готовност да споделим с тях са получили допълнително знание за Евангелието на нашия Господ и са приели обредите на Неговия свят дом, и са готови за членство в селестиалното царство. Колко щастливи ще ви направи това – когато дойде времето и се изправите в присъствието на великия Съдия да дадете сметка за онези малко години живот, прекарани в смъртността – ако тези чеда на нашия Отец, които Той обича толкова, колкото и нас, застанат до нас и кажат, “Небесни Отче, този мъж или тази жена пръв ми даде знание за Твоята славна истина, което събуди у мен желание да Те търся още по-ревностно от преди. Тъкмо този мъж или жена стори това благословено нещо за мен”. И това не е всичко.

Когато дойде този момент, когато преминете през вековете на вечността, това дълго време, ще имате с вас любовта и благодарността на всеки мъж, жена и дете, за които сте били оръдие за получаване на вечно щастие. Не си ли струва усилието? Можем да прекараме живота си тук и да спечелим няколко стотици или хиляди долара, можем да имаме стада, черди, къщи и земи, но не можем да вземем тези неща със себе си от другата страна. Те не са необходими за вечния живот, те са ни необходими само тук; но ако сме спечелили благодарността и обичта на други Божии чеда, това ще ни следва завинаги. Помислете какво ще значи това! Когато дойде времето този свят да бъде пречистен с огън и да стане селестиално царство, цялата нечистота и всичко, което не е желателно, да бъде премахнато, колко приятно ще бъде да открием, че имаме спътничеството на онези хора, на които сме служили в земния живот, дадено ни е наследство и завинаги сме водени от Исус Христос, нашия Господ – не си ли струва усилието? Не е ли това една радостна възможност?²⁷ (Вж. предложение 6 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Преговорете “Из живота на Джордж Албърт Смит”. Защо мислите, че президент Смит бил толкова ентусиазиран относно мисионерската работа? Какво значи за вас да бъдете “на първо място и преди всичко мисионер на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”?
Какво предлага на света възстановеното Евангелие, в допълнение на “моралните уроци”, предлагани от повечето религии? (За някои примери вж. стр. 129–130.)
Прочетете частта, започваща на стр. 130 (вж. и У. и З. 123:12). Какви примери на хора, преодолели грешните схващания относно Църквата чрез приемане на поканата “Дойди и виж”, сте видели? Кои са някои от ефективните начини да отправим такава покана?
Прочетете третия цял абзац на стр. 133. Защо мислите, че понякога ние сме неохотни да споделяме Евангелието с нашите ближни? Като изучавате стр. 132–134, помислете какво можем да направим, за да преодолеем тази неохота.
Като четете частта, започваща на стр. 134, помислете дали вършите това, което Господ очаква от вас, за да споделяте Евангелието. Обмислете с молитва как можете по-пълно да спазвате тази заповед.
Преговорете последната част от ученията и си спомнете за човека, който пръв е запознал вас или семейството ви с възстановеното Евангелие на Исус Христос. Какво можете да направите, за да покажете или изразите благодарността си към този човек?

Свързани с темата стихове: Амос 8:11–12; Мосия 28:1–3; Алма 26:28–30; Учение и Завети 4:4; 18:10–16

Помощ при преподаването: “По-добре е просто да имате няколко добри идеи и да почнете добро обсъждане – и добро научаване, вместо да бързате в старанието си да преподадете всяка дума от наръчника. … Спокойната, релаксирана атмосфера е съвършено необходима, ако искате да имате Духа Господен да присъства във вашия клас” (Джефри Р. Холанд, “Teaching and Learning in the Church”, Ensign, юни 2007 г., стр. 91).

“Това, което носим, е тъкмо Евангелието на Исус Христос. Тъкмо желанието да спасяваме душите на чедата човешки гори в сърцата ни”.

“… онези, които вярват, ще последват примера, даден от Спасителя, Който казва на учениците Си, “Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.”

“Когато евангелският дух е с нас, желанието ни е да можем да преподаваме на възможно най-много деца на Отца ни”.