Глава 9

Отворете сърцето си в молитва към Господ

Чрез лична и семейна молитва можем да почувстваме влиянието на Небесния Отец в своя живот и дом.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Молитвата е важна част от дома, в който израства Джордж Албърт Смит. “Личните и семейните молитви биваха отправяни от всеки член на семейството”, казва той. “Доста отрано в живота научих, че Господ би отговорил на молитвата, защото Той отговаряше на моята и по много начини ми даваше доказателства за Своята внимателна, зорка грижа.”¹

Дори в напреднала възраст президент Смит си спомня с нежна обич как майка му, Сара Фар Смит го учела да се моли:

“Бях обучаван на коленете на една майка-светия от последните дни. Едно от първите неща, които си спомням, бе когато тя ме хвана за ръка и ме поведе по стълбите към горния етаж. В стаята там имаше две легла, това, на което спяха родителите ми, и малко легло на колела от другата страна. Помня го, сякаш беше вчера. Когато се качихме горе, тя седна на моето малко легло с колелата. Накара ме да коленича пред нея. Скръсти ми ръцете, взе ги в своите и ме научи на първата ми молитва. Никога няма да забравя това. Не искам да го забравям. Това е един от най-прекрасните спомени, които имам в живота си, една ангелска майка, седнала до леглото ми, за да ме учи как да се моля.

Беше такава простичка молитва, но … тя ми разкри небесните отвори. Чрез тази молитва ръката на моя Отец в Небесата се простря до мен, защото тя ми бе обяснила смисъла на всичко това, така че да може да го разбере едно малко дете. От онзи ден до днес, когато съм пропътувал над милион километра по света сред другите деца на нашия Отец, всеки ден и всяка нощ, където и да съм, когато си лягам в леглото и когато ставам от него, аз съм се чувствал близо до моя Небесен Отец. Той не е далече.”²

През целия си живот президент Смит разчита на молитвата не само като на средство да се приближава до Бог, но и да Го моли за помощ в моменти на нужда. Един ден, докато плува в Тихия океан край бреговете на Калифорния, той преживява следното:

“Считаха ме за добър плувец и аз напълно се наслаждавах на този спорт. Точно в този ден приливът бе особено висок и много бърз. Като напуснах брега и заплувах в океана, се гмурках през големите вълни на прибоя, чиито гребени се захлупваха над мен и ме обливаха с пяна. Целта ми бяха големите спокойни вълни отвъд прибоя, където можех да се излегна по гръб и да се люлея нагоре-надолу върху тях.

Докато се занимавах с този интересен спорт, една много голяма вълна оформи гребен и се пречупи, преди да съм успял да се измъкна от гмуркането си в предишната. Втората вълна ме сграбчи и ме повлече към дъното на океана. Усещах как ме влачи обратното течение. Точно в този момент множество вълни заприиждаха бързо една след друга и аз не можех да се освободя, гмуркайки се от едната в следващата. Осъзнах, че бързо губех сили, че трябваше да намеря някакъв начин да си помогна. Докато се издигах към гребена на една огромна вълна, видях стълбовете, които поддържаха близкия кей и си помислих, че със свръхчовешко усилие бих могъл да стигна до безопасността и спокойствието на тези стълбове и да спася живота си.

Мълчаливо помолих моя Небесен Отец да ми даде сила да достигна до целта си. Когато водата ме отнесе на една ръка разстояние от кея, се протегнах и обвих ръце около един от стълбовете. Той бе покрит с остри дребни тъмносини миди и докато увивах здраво ръцете и краката си около него, нарязах гърдите, краката и бедрата си. Висях на него толкова дълго, колкото можех да понасям болката и чаках някоя голяма спокойна приятелска вълна, в която да се хвърля, та тя да ме отнесе до стълб, който е по-близо до брега. Всеки път с молитва в сърцето си полагах усилия и се движех от стълб до стълб с помощта на големите търкалящи се вълни.

Бавно, но сигурно и с големи трудности се добрах до брега, където водата бе достатъчно плитка, за да мога да изляза на плажа. Когато се добрах до безопасността на топлия пясък, изтощен, паднах. Бях толкова слаб и полуудавен, че не можах да си тръгна за в къщи, докато малко не си починах. Лежейки на топлия и безопасен пясък, си мислех за мъчителното изпитание, което току-що бях претърпял, и сърцето ми се пълнеше с благодарност и смирение, че Господ … бе пощадил живота ми.”³ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Молитвите ни позволяват да говорим с нашия Небесен Отец, сякаш Той присъства.

Това е една удивителна благословия, на която се радваме в тези времена на стрес и несигурност, за да почувстваме сигурността на божественото напътствие, да имаме абсолютна вяра в един Бог Личност, Който се интересува от нас, чува нашите молитви и им отговаря.⁴

Преди няколко години … чух за (едно) 9-годишно момче, сираче, което спешно било пратено в болницата, а изследванията там показали, че незабавно трябва да бъде оперирано. То живеело при приятели, които му били дали подслон. Баща му и майка му (когато били живи) го били научили да се моли; така че когато дошло в болницата, то искало единствено Господ да му помогне.

Лекарите решили да проведат консилиум. Когато детето било вкарано в операционната, то се огледало и видяло лекарите и сестрите да се съветват относно неговия случай. То знаело, че нещата са сериозни, и казало на един от тях, който се готвел да му даде упойка: “Докторе, преди да започнете да оперирате, ще се помолите ли за мен, моля ви?”

Лекарят с видимо смущение се извинил и казал, “Не мога да се моля за теб”. Тогава момчето попитало другите лекари, със същия резултат.

Накрая станало нещо забележително; този малък приятел рекъл, “Ако вие не можете да се молите за мен, ще почакате ли, докато аз сам се помоля за себе си?”

Те отметнали чаршафа и то коленичило на операционната маса, навело глава и рекло, “Небесни Отче, аз съм само едно сираче. Ужасно съм болен. Моля Те, ще ме излекуваш ли? Благослови тези хора, които се готвят да оперират, та да могат да го направят правилно. Ако ме излекуваш, ще се опитам да порасна и да бъда добър човек. Благодаря Ти, Небесни Отче, за изцелението”.

Като свършило с молитвата, то легнало долу. Очите на лекарите и сестрите били пълни със сълзи. После то казало, “Готов съм”.

Операцията била извършена. Малкото момче било върнато в стаята му и след няколко дни го изписали от болницата, с прогноза за пълно оздравяване.

Няколко дни по-късно един човек, който чул за случая, дошъл в офиса на един от лекарите и казал, “Разкажете ми за операцията, която направихте преди няколко дни – операцията на малкото момче”.

Хирургът отвърнал, “Оперирах няколко малки момчета”.

Мъжът добавил, “Онова малко момче, което искало някой да се помоли за него”.

Докторът казал много сериозно, “Имаше такъв случай, но не знам, беше нещо твърде свято, за да говоря за него”.

Човекът казал, “Докторе, ако ми разкажете, ще се отнеса с уважение; бих искал да го чуя”.

Тогава лекарят разказал случката почти така, както аз я преразказвам тук, и добавил: “Оперирал съм стотици хора, мъже и жени, които смятаха, че имат вяра за изцеление; но докато не се надвесих над онова малко момче, никога не съм чувствал присъствието Божие така, както го почувствах тогава. Онова момче разкри небесните отвори и говори със своя Небесен Отец така, както човек би говорил с друг човек очи в очи. Искам да ви кажа, че станах по-добър човек, откакто имах онова преживяване – да стоя и да слушам как едно малко момче говори на своя Отец в Небесата, сякаш Той присъстваше там.”⁵ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Нека живеем така, че когато всяка вечер коленичим в молитва и всяка сутрин, когато скланяме глава пред Господ в благодарност, да имаме у себе си силата да отваряме небесата, така че Бог да чува молитвите ни и да им отговаря, та да знаем, че сме одобрени от Него.⁶

Ако живеем близо до нашия Небесен Отец, ще бъдем вдъхновени да узнаем за какво да се молим.

Моят баща като млад мъж (почти) загубил живота си в река Прово. … Неговият баща, който бил в Солт Лейк Сити, почувствал подтик да отиде в стаята, отделена за молитви. Той … коленичил … и казал, “Небесни Отче, чувствам, че с моето семейство в Прово става някаква сериозна беда. Ти знаеш, че не мога да бъда и двете места едновременно. Небесни Отче, би ли ги пазил и защитавал. …”

Докато той се молел, доколкото е било възможно да се установи чрез проверка на времето, моят баща бил паднал във водата. Било по време на пълноводието. От каньона надолу се носели дървета и камъни и той бил безпомощен. Хората, които били наблизо, видели опасното му положение, но не можели да стигнат до него. Водата била толкова бурна, че никой не можел да оживее в нея. Те просто стояли наоколо ужасени. Татко правел всичко възможно да държи главата си над водата, но бил подхвърлян нагоре и надолу и блъскан в камъните и трупите. Внезапно една вълна го вдигнала целия от водата и го изхвърлила на брега. Това бил директен отговор на … молитвата.⁷

Ние следва съвсем сериозно да се молим насаме. Следва да живеем толкова близо до нашия Небесен Отец, че когато склоним глава пред Него, да знаем, че онова, за което молим, ще Му бъде угодно, и ако не ни бъде дадено по начина, по който сме молили, да знаем, че благословията, на която имаме право, ще дойде, и че тя наистина ще бъде благословия.⁸ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Молитвата има могъщо влияние в личния ни живот, в нашите домове и общности.

Господ … ни е обяснил как можем да получим благословии чрез молитва. По света има много хора, които не осъзнават истинските ползи на молитвата. Молитвата е сила. Тя притежава въздействие, което сякаш сравнително малко хора разбират. …

… Колцина са хората в тази Църква, които не знаят, че имат правото, абсолютното право, да се молят на своя Отец в Небесата и да Го умоляват да вдигне от тях тяхната неволя и да ги поведе към удовлетворение и щастие?⁹

Странно е как някой член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни следва да бъде каран да казва молитвите си, и при това има хора, които не се молят нито насаме, нито със семействата си. При все това, ако не се молим, ние губим защитата, която молитвата предлага.¹⁰ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Бих желал да наблегна на следното: надявам се светиите от последните дни да не пропускат своите молитви, както личните, така и семейните. Деца, които са отгледани в дом, където няма семейни и лични молитви, губят много, и се боя, че сред светската бъркотия, забързаност и суетня домовете много пъти са оставяни без молитва и без Господните благословии; тези домове не могат да продължат да са щастливи. Живеем във време, когато се нуждаем от нашия Небесен Отец толкова, колкото хората са се нуждаели от Него по всяко друго време.¹¹

Не позволявайте Божията сила да ви напусне. Запазете в домовете си влиянието на молитвата и отдаването на благодарност, и нека благодарността да струи към Онзи, Който е Твореца на нашата същност и Който дава всичко добро.¹²

Нека домовете ни бъдат постоянно място на молитва и отправяне на благодарност. … Нека се молим за великите мъже и жени на света, които имат нужда от Господ, но не разбират Неговия интерес към тях. Да се молим … за нашите губернатори, кметове на градове, влиятелните политически мъже в общностите ни, за да могат те да вършат нещата, които са по-добри за всички нас и ще ни направят по-щастливи, и са угодни на нашия Небесен Отец. Това е наша привилегия. Казвам ви, че силата на молитвата е нещо, което не може да бъде измерено.¹³

Семейната молитва носи единство в семействата.

Ние (като членове на семейство) не винаги виждаме нещата еднакво; мъжете не винаги разсъждават като своите съпруги и обратното, но ако се молите заедно, с истинско желание да бъдете задружни, мога да ви кажа, че ще постигате съгласие по всички важни въпроси.

Видях … на едно табло за обяви: “Семейството, което заедно се моли, остава заедно.” Не знам кой го беше поставил там, но искам да кажа, че ако поразмислите над това за миг, ще видите, че е вярно. Увещавам ви да се молите заедно на Господ и нямам предвид просто да казвате молитви, нямам предвид … да повтаряте едно нещо отново и отново, а да разтворите душите си пред Господ като съпрузи и бащи у дома ви и вашите съпруги и деца да се присъединят към вас. Нека те участват. Така в дома ви ще дойде едно влияние, което ще можете да усещате, когато влизате в него.¹⁴

Като един от хората, които Господ е помолил да проповядват и учат, умолявам ви да сложите домовете си в ред. Не приемайте твърде много неща за даденост. Не се подвеждайте по безразсъдствата и слабостите на света. Пазете семействата си по всеки възможен начин. Обединявайте ги под влиянието на молитвата. … Каква сила има молитвата, която да ни държи на пътеката към вечния живот и да ни води към селестиалното царство!¹⁵ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

В “Из живота на Джордж Албърт Смит” отбележете как ранните преживявания на президент Смит, свързани с молитвата, му повлияли за цял живот. Кои са някои от ефективните начини да научим децата относно силата на молитвата?
Преговорете разказа за 9-годишното момче. Защо става така, че понякога молитвите ни не са като разговор очи в очи с Небесния Отец? Обмислете какво можете да направите в личните си молитви, за да усещате Неговото присъствие по-често.
Като размишлявате над ученията на президент Смит, помислете за някой момент, когато сте имали подтик да помолите за нещо в молитва. Какво бихте казали на човек, който счита, че неговите/нейните молитви остават без отговор?
Обмислете заявлението на президент Смит, “ако не се молим, губим защитата, която предлага молитвата”. По какви начини сте почувствали силата и защитата на молитвата? Помислете как да споделите свидетелството си за силата на молитвата с хората, които посещавате като домашни или посещаващи учители.
Президент Смит учи, че молитвата “ни държи на пътеката към вечния живот”. Защо мислите, че това е така? Какво могат да направят семействата, за да са сигурни, че редовно ще се молят заедно? Помислете какво можете да направите, за да превърнете личната молитва в по-съдържателна част от живота ви?

Свързани с темата стихове: Матея 6:7–13; 7:7–11; 2 Нефи 4:35; Алма 34:18–27; 37:37; 3 Нефи 18:20–21; Учение и Завети 88:63–64

Помощ при преподаването: “Ученикът е този, който трябва да бъде активен. Когато учителят привлече вниманието, превърне се в звездата на шоуто, говори през цялото време или, с други думи, иззема цялото действие, почти сигурно е, че той пречи на обучението на членовете на класа” (Азаел Д. Уудръф, в Преподаването – няма по-велико призование, стр. 61).

“Това е една удивителна благословия, на която се радваме, … да почувстваме сигурността на божественото напътствие, да имаме абсолютна вяра в един Бог Личност, Който се интересува от нас, чува нашите молитви и им отговаря”.

“Следва да живеем толкова близо до нашия Небесен Отец, че когато склоним глава пред Него, да знаем, че онова, за което молим, ще Му бъде угодно”.

“Пазете семействата си по всеки възможен начин. Обединявайте ги под влиянието на молитвата”.