Глава 8

Храмови благословии за нас и нашите предци

Целта на храмовете е да ни предоставят място, където да се изпълняват свещените обреди за живите и за мъртвите.

Из живота на Джордж Албърт Смит

През 1905 г., като новопризован апостол, Джордж Албърт Смит обикаля няколко важни исторически за Църквата места с президент Джозеф Ф. Смит и други членове на Кворума на Дванадесетте. Едно от тях е Къртлънд, Охайо, където ранните светии построяват първия храм в тази диспенсация. “Когато градът се появи пред очите ни”, си спомня старейшина Смит, “първото нещо, което приветства погледа ни, бе красивият храм Къртлънд. … Именно там Пророкът Джозеф Смит и (Оливър Каудъри) видели Спасителя при парапета на амвона. Именно там Моисей им предал ключовете за събирането на Израил, там Илияс и Илия дошли с властта и величието на своите високи призования и предали ключовете, които били оставени на тяхна грижа по време на служението им на земята”.

Докато групата се разхожда из храма, старейшина Смит мисли за отдадените светии, които го построили. “Когато си давахме сметка как сградата е строена от изключително бедни хора, как смелите мъже работели денем, за да положат основите и да издигнат стените на зданието, а вечер стояли и ги пазели с оръжие срещу онези, които се били заклели, че това здание никога няма да бъде завършено, можехме да разберем защо Господ е приел тяхното приношение и ги благословил с благословия, давана на малцина на земята.”¹

Години по-късно, след като е отделен като президент на Църквата, президент Смит освещава храма Айдахо Фолз Айдахо. В освещаващата молитва той отправя благодарности за спасителната работа, извършвана в храма за живите и за мъртвите:

“Благодарим, Ти, о, Боже, за това че си изпратил Илия, древния пророк, на когото са били дадени… ключовете на властта за обръщане на сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите, та цялата земя да не може да бъде поразена с проклятие”. (У. и З. 27:9.) Благодарим Ти, че си изпратил служителя Си Джозеф Смит да предаде ключовете и властта за обреди за мъртвите и да открие, че планът на спасението обхваща целия човешки род, че Евангелието е всеобхватно и че Ти не гледаш на лице, като Си осигурил проповядването на Евангелието да става за спасението както на живите, така и на мъртвите. Ние сме Ти безкрайно благодарни, че спасението е осигурено за всички, които желаят да бъдат спасени в царството Ти.

Нека е приятно на людете Ти да изследват родословието на своите предци, та да могат да станат избавители на хълма Сион, като служат в Твоите храмове за починалите си близки. Молим се също духът на Илия да може да почива със сила върху човеците навсякъде, та те да бъдат движени да съберат и сторят налично родословието на своите предци, и да могат твоите верни деца да използват светите храмове, в които да извършват за мъртвите всичките обреди, необходими за тяхното вечно възвисяване”.

В тази молитва президент Смит също така потвърждава, че храмът наистина е дом Господен и място, където може да бъде усетено Божието присъствие:

“Днес ние сме тук и сега посвещаваме храма на Теб, с всичко, което му принадлежи, та да може той да бъде свят в Твоите очи; за да може той да бъде дом на молитва, дом на възхвала и поклонение, славата Ти да почива върху него и Твоето свято присъствие да бъде постоянно там, и той да бъде приемливо обиталище за Твоя Многовъзлюбен Син Исус Христос, нашият Спасител; да може той да бъде едновременно осветен и посветен във всичките си части на Тебе, и се молим всички онези, които прекрачат прага на този Твой дом, да бъдат впечатлени и развълнувани от неговата святост. …

“Позволи, наш Небесни Отче, Твоето присъствие да се усеща тук винаги, та всички, които се събират тук, да могат да осъзнават, че са Твои гости и че това е Твоят дом.”² (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

В храма ние получаваме свещени обреди, включително обреди, които свързват семействата за вечността.

За да можем да бъдем подготвени за (селестиалното) царство, Господ в Своята милост в тези последни дни е възстановил Евангелието на Исус Христос и е вложил в него божествена власт, след което е дал на чедата Си разбиране, че определени обреди могат да бъдат получавани и извършвани. За тази цел са били построени храмове, и в тези храмове хората, които желаят място в селестиалното царство, имат възможността да отидат и да получат своите благословии, да обогатят живота си и да се подготвят за това царство.³

Ние сме единствените хора на света, които знаят за какво са храмовете.⁴

Всеки (храм) е бил построен с една велика и вечна цел: да служи като дом Господен, да осигури свещено и подходящо място за извършване на светите обреди, които обвързват на земята, както и в небесата – обреди за мъртвите и живите, които дават сигурност на хората, които са ги получили и са верни на заветите си, че ще общуват със семействата си, светове безкрай и ще получат възвисяване с тях в селестиалното царство на нашия Отец.⁵

Колко благодарни трябва да сме за даденото ни знание, че брачният завет е вечен. Ако се надяваме само в този живот, от всички човеци бихме били най-много за съжаление (вж. 1 Коринтяните 15:19). Сигурността, че отношенията ни като родители и деца, като съпрузи и съпруги ще продължат в небесата и че това е само началото на едно велико и славно царство, което нашият Отец е предопределил да наследим отвъд, ни изпълва с радост и надежда.⁶

Ако аз трябваше да мисля, както правят мнозина, че скъпата ми съпруга и обичните ми родители са си отишли, завинаги са напуснали живота ми и че никога няма да ги видя отново, това би ми отнело една от най-големите радости в живота: очакването да ги срещна отново, да получа техните приветствия и обич, да им благодаря от дълбините на благодарното си сърце за всичко, което са направили за мен.

Но има много, много милиони чеда на Отца, които не знаят, че с приемането на определени обреди, предписани от нашия Небесен Отец съпрузите и съпругите могат да бъдат свързани за време и за вечността и завинаги да се радват на спътничеството на техните деца. Колко благодарни следва да бъдем за това знание.⁷

Има само няколко места по света, където можем да сключим брак за вечността, и това са Божиите храмове. … Има също толкова много от нашите братя и сестри, все деца на нашия Небесен Отец, на които тази привилегия е отказана поради … неизбежни причини. Но ако те живеят достойно и биха се възползвали от тази привилегия, ако имаха възможност да го сторят, няма да загубят нищо в тези временни неблагоприятни обстоятелства. Затова помислете колко по-голяма е отговорността на онези, които живеят там, където мъжете и жените могат да бъдат свързани за вечността и където те могат да отидат и да изпълнят работата за своите мъртви! Хората от света нямат тази благословия. Питам се дали я оценяваме. …

Нека даваме напътствия на нашите младежи по тези въпроси от най-ранна младост, така че когато им дойде време за брак, в ума им да не възникват въпроси кога, къде или от кого да бъде изпълнен този свещен обред – и единственото място, в което той може да бъде изпълнен за време и за вечността, е в някой храм.⁸

Благодаря (на Господ) за всичките обреди на дома Господен, които съм получил, всеки един от които е бил предназначен не само и единствено за мен, а ми е било позволено да получа част от онова, което е било предназначено за всички Негови деца, където и да биха се намирали те, ако желаят да получат онова, което Той им предлага, без пари и без плата.⁹

Всичките … храмове, които са били построени или предстои да бъдат осветени, ще се окажат безмерна благословия за онези, които се възползват от привилегията да ги използват както за себе си, така и за своите починали роднини.¹⁰ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Чрез храмовата работа ние правим вечните благословии достъпни за нашите починали предци.

Обществото по генеалогия е прекарало години в събиране на информация (за семейна история), а други прекарват години в ходене до дома Господен, за да бъдат кръстени за мъртвите, та съпрузи, съпруги и деца да бъдат запечатани едни за други, да се обедини семейството, както нашият Небесен Отец ни е заповядал да направим. Добре би било всеки от нас да си зададе следния въпрос: Какво правя аз това да стане? Върша ли своята част? Нашият Небесен Отец е казал на хората чрез Джозеф Смит, че ако не извършим работата за своите мъртви, ще изгубим собствените си благословии и ще бъдем отхвърлени, а едно от последните неща, които Пророкът се опитал да направи, било да завърши храм, в който хората биха могли да ходят и да вършат работата за своите мъртви. Това е толкова важно за нас. И някой трябва да го свърши.¹¹

Тук си спомням разказа за двама братя, които живеели в един град в северна Юта. По-големият, Хенри, бил банкер и търговец и разполагал с много средства. Другият брат, Джордж, бил фермер и нямал кой знае колко повече от най-необходимото, но имал желание да извърши храмовата работа за техните мъртви. Той изследвал тяхното родословие, отишъл в храма и служил за онези, които били починали.

Един ден Джордж казал на Хенри, “Мисля, че трябва да дойдеш в храма и да помогнеш”.

Но Хенри казал, “Нямам време за такова нещо. Цялото ми време отива в грижи за моя бизнес.” …

Около година по-късно Хенри посетил дома на Джордж и казал, “Джордж, сънувах сън и той ме разтревожи. Чудя се дали можеш да ми кажеш какво означава той?”

Джордж попитал, “Какъв беше сънят ти, Хенри?”

Хенри рекъл, “Сънувах, че ти и аз сме починали и сме от другата страна на завесата. Като си вървяхме там, стигнахме до един красив град. На много места хората се събираха на групи, и на всяко място, където отидехме, те ти стискаха ръката, прегръщаха те и те благославяха, и казваха колко са ти благодарни да те видят, но”, продължил той, “на мен не обръщаха никакво внимание; и не бяха особено дружелюбни. Какво значи това?”

Джордж попитал, “Мислиш, че сме били от другата страна на завесата?”

“Да”.

“Е, точно за това ти говорех. Опитвах се да ти кажа да изпълниш работа за онези хора, което вече са отвъд. Свърших я за мнозина от тях, но работата за още много други предстои тепърва да се върши. … По-добре е да се захващаш веднага, защото вече си добил известна идея какво можеш да очакваш там, ако не си изпълнил своята част от работата за тях”. (Вж. предложение 3 по-долу.)

Размишлявал съм над този разказ от живота на двама братя множество много пъти. Много хора не разбират сериозността и светостта на живота; те не разбират светостта на вечния брак. Сред нашите люде има такива, които не проявяват интерес към родословието. Те не се интересуват от предците си; поне така би си помислил човек, съдейки от поведението им. Те не ходят в храма, за да извършват там работа за своите мъртви. …

… След като сме били в дома Господен за нашите собствени благословии, нека помислим за отговорността ни към нашите предци. Как ще бъдете приети вие, когато преминете отвъд? Дали към вас ще се протягат ръце и ще бъдат отправяни благословии през вековете на вечността, или ще бъдете като братът, който егоистично работел само над своите проблеми и лишил от помощ хората, които не можели да си помогнат сами?¹²

Вие знаете, че всички ние сме обвързани чрез великото дело, което се върши в храмовете на нашия Отец, където семейства, несвързани по-рано, отново са заедно чрез силата на светото свещеничество. Господ е предвидил всеки от Неговите синове и дъщери да има възможността да бъде благословен, не само тук на земята, но и да се радва на вечни благословии.

Помислете за предаността и верността на онези, които ден след ден отиват в тези храмове и отслужват за хората, които са преминали отвъд; и знайте, че онези, които са отвъд, също толкова се тревожат за нас. Те се молят за нас и за нашия успех. По свой собствен начин те се молят за своите потомци, за своите идни поколения, които живеят на земята.¹³

Господ ще ни помогне в издирването на нашите починали роднини.

Преди няколко години в Чикаго, по време на изложението “Едно столетие на прогрес”, един ден влязох в павилиона на Църквата и попитах кой отговаря за това голямо културно и научно изложение.

Те ми отговориха, че името на човека било Доус, и аз попитах, “Да не е братът на Чарлз Дж. Доус, който беше вицепрезидент на Съединените щати и посланик във Великобритания?”

Отговорът им беше, “Да”.

“Е, добре”, казах аз, “приятно ми беше да разбера това. Аз го познавам”.

Казах си, “Мисля да му позвъня по телефона. Това ще да е Хенри Доус”. Познавах Хенри Доус, тъй че отидохме до телефона и аз звъннах в офиса му. Секретарката му … съобщи на г-н Доус, че Джордж Албърт Смит от Солт Лейк Сити е тук и иска да се срещне с него, и той й каза да дойда. И така, вместо да се наредя на опашка от стотици хора, чакащи реда си, тя ме въведе през една странична врата, където пред мен се изправи висок мъж, когото никога преди това през живота си не бях виждал.

Той каза, “Аз съм г-н Доус”.

Беше много любезен, но можете да си представите колко объркан се почувствах. Той беше г-н Доус, и беше брат на посланик Доус, но се казваше Руфъс Доус. А аз изобщо не знаех, че на света живее човек на име Руфъс Доус.

“Е, добре”, рекох, “дойдох да ви кажа, че това е едно прекрасно изложение и да ви изразя признателността си за това, което сте направили за организирането и осъществяването му. Това е чудесно постижение и то е поучително за толкова много хора. Сега, знам, че сте зает човек, това беше всичко, което исках да дойда и да кажа, да ви поздравя и да ви благодаря”.

“Това е много мило”, рече той. “Влезте”.

“Не, това е всичко, което дойдох да кажа”, отвърнах аз.

Той каза, “Влезте, настоявам”.

Аз отговорих, “Не, има около сто човека, които чакат да се видят с вас”.

“Никой от тях няма да каже нещо толкова любезно, както вас”.

И така, влязох вътре без никакви идеи и почти без дъх. Той настоя да седна и следващото нещо, което казах, бе: “Впрочем, г-н Доус, откъде идват вашите роднини?”

“Имате предвид в Америка?”, попита той.

“Не, изобщо”.

Той отвърна, “Интересувате ли се от родословие?”

“Със сигурност”, отвърнах аз. “В Солт Лейк Сити имаме една от най-внушителните и хубави родословни библиотеки”.

Той каза, “Извинете ме за момент”, излезе от офиса си и се върна с кутия с размерите горе-долу на стара семейна Библия. Извади нож, отвори кутията и извади един пакет, увит в бяла фина книжна кърпичка. Той махна кърпичката и сложи на масата една от най-красиво подвързаните книги, които бях виждал някога. Тя бе добре отпечатана и обилно илюстрирана, а корицата бе елегантно украсена със златен релеф.

Докато я вземах в ръце, аз казах, “Г-н Доус, това е едно красиво произведение на изкуството”.

“Така трябва да бъде. Струва ми двадесет и пет хиляди долара”.

“Е”, казах, “струва си”.

Той рече, “Дали това представлява някаква ценност за вас?”

Отвърнах, “Да, ако беше у мен”.

Той каза, “Добре, можете да я вземете!” – струващо 25 000 долара родословие бе в ръцете ми, дадено от човек, когото бях срещнал преди пет минути! Е, бях удивен. Първата ни среща продължи още съвсем малко. Казах му какво удоволствие бе за мен да го притежавам и че ще го предам на родословната библиотека в Солт Лейк Сити.

Преди да изляза от стаята, той каза, “Г-н Смит, това е родословието ми по майчина линия, на сем. Гейтс. Подготвяме също и родословието на баща ми – на сем. Доус. То ще изглежда по същия начин. Когато бъде завършено, бих искал да ви пратя екземпляр и от него”.

Родословия за 50 000 долара – просто защото се бях опитал да бъда любезен с някого. Не мисля, че това беше случайност. …

Господ ни помага; чудесно е как пътят се открива пред нас и как други хора често биват подтикнати да подготвят собственото си родословие. Но понякога ние не успяваме да се възползваме от възможностите да подготвим родословията си, въпреки че Господ съвсем ясно казва, че ако не се погрижим за своята храмова работа, ще бъдем отхвърлени заедно с нашите мъртви (вж. У. и З. 124:32). Това е много сериозно нещо. Това е нещо, което не можем да променим, ако сме пропилели възможностите си, докато животът минава. … Не можем да очакваме други да свършат това нещо вместо нас.

И така, Господ по един или друг начин ни насърчава, съветва и поучава да вършим своята работа. Някои семейства, които не могат да я свършат сами, канят други да работят усилено над тяхното храмово родословие и архиви.

Ако свършим своята част, нашите родословия ще бъдат разгърнати пред нас – понякога по един начин, понякога по друг. Така че аз ви предлагам, мои братя и сестри: нека свършим своята част.¹⁴ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прочетете откъсите от освещаващата молитва на храма Айдахо Фолз Айдахо и У. и З. 109:1–5, 10–13 (от освещаващата молитва на храма Къртлънд). Помислете над чувствата си, когато посещавате храма, и мислете за преживяванията, които са укрепили свидетелството ви, че храмът е дом Господен.
Какви причини сочи президент Смит за строежа на храмове?. Какво можем да направим ние, за да насърчим младите хора да се готвят да сключат брак в храма?
Прочетете разказа на стр. 88. Кои са някои от простите начини за човек с много други отговорности да участва в работата по семейна история? Какво могат да направят кворумите на свещеничеството и Обществото за взаимопомощ, за да участват?
Преговорете частта, започваща на стр. 91. Как ви е помогнал Господ, когато сте се опитвали да намерите информация за вашите предци? Какви други благословии сте получили, докато сте участвали в работата по семейна история?

Свързани с темата стихове: Малахия 4:5–6; Учение и Завети 97:15–16; 110; 124:39–41; 128:9, 15–24.

Помощ при преподаването: Когато един от членовете на класа чете на глас ученията на президент Смит, поканете останалите да “внимават и търсят определени принципи или идеи. Ако даден пасаж съдържа необичайни или трудни думи или фрази, обяснете ги, преди той да бъде прочетен. Ако някой в групата има трудности с четенето, поканете доброволци, вместо да ги карате да се редуват да четат” (Преподаването–няма по-велико призование, стр. 56).

Вътрешността на храма Къртлънд, където древният пророк Илия се явил на Джозеф Смит и му предал силата за запечатване и ключовете за работата за мъртвите.

“Има само няколко места по света, където можем да сключим брак за вечността, и това са Божиите храмове”.

“Помислете за предаността и верността на онези, които ден след ден отиват в тези храмове и отслужват за хората, които са преминали отвъд”.