Глава 15

Да придвижваме напред Господното дело

Бог ръководи това дело и Той призовава всеки член на Църквата да участва в неговото придвижване напред.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Когато Джордж Албърт Смит е призован в Кворума на дванадесетте апостоли през 1903 г., членовете на Църквата са малко над 300 000. Към края на службата му като президент на Църквата броят им надминава 1 милион. Президент Смит се радва на подобен растеж, защото това означава, че посланието на спасението достига до все повече и повече хора. “Колко щастливи би следвало да бъдем”, казва той пред общата конференция през 1950 г., “не просто да растем числено в организацията, към която принадлежим, а все повече от чедата на нашия Отец, все повече от Неговите синове и дъщери да стигат до познание за истината и да идват в Неговата организация, която Той е подготвил да ни учи на този начин на живот и да ни води по пътеката на вечното щастие.”¹

Между 1903 г. и смъртта на президент Смит през 1951 г. Църквата се сблъсква с много предизвикателства в хода на развитието й по света. Събития като Първата и Втората световни войни и Голямата депресия (всеобхватна икономическа криза) сериозно ограничават броя на мисионерите, които могат да бъдат пращани зад граница. Въпреки трудностите Джордж Албърт Смит остава уверен в това, че Църквата ще продължава да расте и ще осъществи съдбата си да “изпълни цялата земя” (Даниил 2:35). През 1917 г., в разгара на Първата световна война, той казва на светиите: “Не съм обезкуражен поради това, че тази истина не намира пътя си по-бързо. Напротив, виждам в събитията на днешния ден личната намеса на един всемъдър Отец, подготвящ пътя за разпространение на Евангелието, което Той е възстановил на земята в наше време.”²

Макар първата половина на ХХ в. да е изпълнена със значителни предизвикателства, тя също дава и нови технологии, за които президент Смит вярва, че ще придвижат напред Господното дело. Той е горещ привърженик на развитието на авиацията и гледа на нея като средство по-ефективно да изпълнява задълженията си на висш ръководител, при които се налага да пътува. Той подкрепя и използването на радиото и телевизията в Църквата, за да може словото Господно да се отправи към по-широка аудитория. “Ние трябва да гледаме на тези (изобретения) като на благословии от Господ”, казва той. “Те значително разширяват възможностите ни. Те наистина могат да се превърнат в благословии, ако ги използваме в праведност за разпространение на истината и придвижване напред на Господното дело сред хората. Голямото предизвикателство пред света днес се крие в това как използваме много от тези изобретения. Можем да ги използваме за унищожение, както понякога сме правили в миналото, или да ги използваме за просвещаване и благослов на човечеството, както нашият Небесен Отец би желал да правим.”³

В обръщение на общата конференция през 1946 г. президент Смит пророкува за използването на тези технологии: “Не след дълго от този амвон и други места, които ще бъдат осигурени, служителите на Господ ще могат да отправят послания към изолирани групи, които са толкова далеч, че не могат да бъдат достигнати. По този и други начини Евангелието на Исус Христос, нашият Господ, единствената сила Божия за спасение в подготовка за селестиалното царство, ще бъде чуто по всички части на света и много от вас, присъстващите, ще доживеят да видят този ден.”⁴ (Вж. предложения 1 и 4 по-долу.)

Президент Смит разбира, че делото на Църквата жъне успехи, защото е Господното дело, и учи светиите, че възможността да участват в това дело е благословия, която Господ предлага на всеки член на Своята Църква. По време на първата обща конференция, след като е отделен като президент на Църквата, той казва: “Осъзнавам огромната отговорност, която ляга на плещите ми. Знам, че без помощта на нашия Небесен Отец организацията, с която се отъждествяваме, не може да преуспява. Никой човек или група хора не могат да я направят да успява; но ако членовете на тази Църква продължат да спазват заповедите на Бог, да живеят съгласно своята религия, да дават пример на света (и) да обичат ближния си както себе си, ние ще вървим напред и върху нас ще се лее нарастващо щастие.”⁵

Учения на Джордж Албърт Смит

Има достатъчно възможности всеки член да участва в Господното дело.

Отговорността за осъществяването на това дело не пада единствено върху (президента на Църквата), нито върху съветниците му, нито върху кворума на апостолите; тя пада върху всеки мъж и всяка жена, които са били кръстени от служителите на Бог и са станали членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. … Не можем да прехвърлим на другиго тази отговорност, ако поискаме; нашият Отец я е поставил върху плещите ни и ние трябва да ги превием и да помогнем тя да бъде победоносно понесена.⁶

Вярвам във вас, мои братя и сестри. Вярвам във вашата вяра и почтеност. … Всеки от нас (е) толкова отговорен пред (Господ) за осъществяването на това дело, колкото и онези, които председателстват над вас. Не мога да кажа, “Пазач ли съм аз на брата си?” Не мога да прехвърля отговорността … , но бидейки в редиците на чедата на нашия Отец, аз трябва да нося своята част, да нося онази част от товара, която Господ е сложил върху мен, и ако се измъкна и избягам, се лишавам от благословията, която ще дойде при мен чрез подчинение на заповедите на нашия Отец.⁷

Колко желание следва да имаме да обикаляме да правим благодеяния! Ленив е онзи слуга, който очаква разпореждане за всяко нещо. (Вж. У. и З. 58:26–27.) Нашият Небесен Отец очаква да увеличаваме призованията си, без значение какви са те, без значение колко скромен може да е нашият жребий в живота.⁸

Не е нужно човек да е член на Кворума на Дванадесетте или на президентството на Църквата, за да получи най-големите благословии в царството на нашия Небесен Отец. Това са само санове, изисквани в Църквата, и има много верни и отдадени мъже, достойни да заемат тези санове, чието време и таланти са нужни навсякъде в Църквата. … Помнете, че сред членовете и навсякъде в Църквата има достатъчно възможности за всеки мъж и всяка жена да направи нещо за благослов на техните ближни и за напредъка на Господното дело.⁹

Наблюдава се предразположение сред част от носителите на свещеничеството и някои от заемащите санове в Църквата да пренебрегват събранията за причастието и други важни задължения и да ограничават труда си до някакво конкретно призование. Това може да са служители и учители в Неделното училище, и когато те изпълнят работата си в училището в Господния ден, считат това за достатъчно; или пък може да са служители в (Младите мъже или Младите жени), в Неделното училище за деца, по родословията или благосъстоянието, или да имат някакво друго подобно назначение, и ако те изпълняват задълженията си в това отношение, смятат, че са изпълнили дълга си изцяло.

Макар да обичаме и благославяме всички тези хора за голямата служба, която вършат, ние сме длъжни да помним, че от всички нас се изисква да живеем чрез всяко слово, отправено от устата на нашия Отец в Небесата (вж. У. и З. 84:44). Най-общо казано, специфичните задачи не ни освобождават от останалите ни задължения; и специализираните събрания обикновено не заместват, нито ни дават право да пренебрегнем, общите събрания на Църквата. А съвсем извън нашите специфични задължения и задачи от нас се очаква да се държим ден след ден като светии от последните дни в най-широк смисъл на думата, та ако видим нещастие или нужда, или потребност от съвет при кой да е случай, следва незабавно да постъпим на дело като Господни служители.

Освен това има и такива хора, които приемат формалното членство в Църквата, но сякаш се чувстват освободени от задължението да извършат каквато и да е служба. Но те рано или късно откриват неловкост в сърцата си и съмнение в мислите си, както се случва с всички ни, когато не вършим онова, което знаем, че е наш дълг. Човек, който живее според Евангелието на Исус Христос, никога не съмнява в своя успех; но човек, който пренебрегва дълга си, който не спазва неговите заповеди, губи Духа Господен, след което започва да се пита какво ще стане със Сион. …

Винаги когато изпълнявате дълга си, вие ще знаете, така както знаете, че сте живи, че това е делото на Отца ни и че Той победоносно ще го изпълни докрай.¹⁰

Можете ли сега да видите как това чудно дело и изумление върви напред? Можете ли да видите как ние като отделни личности даваме само своята лепта, но Църквата като цяло се сплотява и словото Господно се разпространява сред чедата човешки; не по един войнстващ начин, а с доброта и обич, с желание за благослов на цялото човечество?¹¹ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Противопоставянето няма да спре напредъка на Църквата, защото това дело е Божие, а не човешко.

Църквата започва само с шестима члена. Тя расте ден след ден въпреки противопоставянето на противника. Без могъщата ръка на праведността, без грижата на Небесния Отец тази Църква щеше да е смазана като черупка много отдавна. Господ обаче казва, че Той ще ни защитава и ни е обещал закрила, ако Го почитаме и спазваме Неговите заповеди.¹²

Растежът на тази Църква се осъществява не защото тя е популярна. Има растеж, въпреки противопоставянето на мъдрите мъже на света; има растеж, въпреки опозицията на религиозните учители, и той продължава, за да събере тук или там избрани духове, които са живели по такъв начин, че биха могли да разберат истината.¹³

Чел съм дневника на моя дядо, Джордж А. Смит. … Чел съм личните му преживявания, някои крайно мъчителни, други чудотворни. В младостта си той бил изпратен да проповядва Евангелието на нашия Господ. Това било и преживяването на други мъже, призовани да служат. Хора с нечестив ум отправяли лъжливи обвинения срещу него и спътниците му, но той продължавал с вяра и Господ ги защитил и възвеличил в очите на хората, и им дал свидетелство за божествеността на това дело, което било толкова положително, че за тях никоя задача в разпространяването на истината не била прекалено трудна, за да се захванат с нея.

Дядо бил сред първата група, изпратена да проповядва в Англия през 1839 г. Там противникът се стремял да ги обезсърчи по всякакъв начин. Дневниците им, писани по онова време, разкриват факта, че те били клеветени от зли хора и нападани от зли духове, но Господ ги опазил и те извършили велико дело. Осем души от Кворума на Дванадесетте били там по онова време. Сред призованите да вървят в Англия имало мъже без средства да платят пътя си, но те напуснали домовете си пеша. Поради продължителна болест един от тези мъже бил твърде немощен да извърви трите километра, за да се качи на дилижанса, но един приятел му помагал. Те имали вяра в Бог; те знаели, че това е Неговата Църква и така вървели по пътя си, и приятели нечленове на Църквата се появявали да им дадат пари и да платят пътя им през океана, където те отнесли своето послание, и много верни хора приели истината в резултат на тяхното служение.¹⁴

Това е Божие дело. Това не е дело на някой човек. Никой човек или група хора не би могла да го поддържат и доведат до успех пред лицето на противопоставянето на света. Много пъти те (противниците на делото) смятали, че краят на Църквата е дошъл, и всеки път чрез величието на Силата Си Господ я вдигал и тя продължава напред от град на град, от село на село, от нация на нация.¹⁵

Знам, че има много проблеми, и ще има още по-големи проблеми с течение на времето, но същият Отец в Небесата, Който водил чедата на Израил, Който спасил Даниил и трите юдейски деца от унищожение, същият Небесен Отец, Който опазил предците ни, дошли в (долината Солт Лейк) и ги установил там, благословил ги и сторил възможно при бедността на хората да имаме този величествен храм (Солт Лейк) и други прекрасни храмове, … същият този Отец, вашият и моят Отец, е готов да излее Своите благословии върху нас днес.¹⁶

Няма причина за обезсърчаване. Евангелието на Исус Христос продължава да се търкаля напред. Имаме обещанието от нашия Небесен Отец, че то ще продължи да се търкаля напред. Никоя друга диспенсация не е имала обещанието, дадено на нас. През изминалите диспенсации Евангелието е било взето от земята. Когато в наше време то било възстановено, това станало с обещанието, че то никога повече няма да бъде вземано от земята или давано на други хора. Така че аз умолявам вас, които сте турили ръка на ралото, не се обръщайте назад. Служете на Бог и спазвайте заповедите Му.¹⁷

Не бива да се тревожим за напредъка на Сион, защото добрият стар кораб гордо плува напред и онези, които са верни и предани, ще акостират безопасно в Божието пристанище, увенчани със слава, безсмъртие и вечен живот. Не изпитвам страх за тези възрастни мъже и жени, които са опазили вярата. Не изпитвам страх за момчетата и момичетата, които крачат в подчинение на Господните заповеди. … Но светиите от последните дни, които знаят каква е волята на Отца ни и не я вършат, онези, които чуват ученията на Господ от време на време и им обръщат гръб – страхувам се, че те няма да стигнат до целта, освен ако не се обърнат и не се покаят от все сърце.¹⁸

Неговото дело върви постоянно напред, ние трябва да бъдем активни, ако искаме да сме в крак с него. С всяка година, изминала от основаването на Църквата, ние го виждаме да израства по-силно от предишната. Днес изгледът за невъзпрепятстван успех е по-добър от когато и да било преди. Все повече хора узнават истината за нас и за нашето отношение към тях. Предразсъдъците, дължащи се на невежество, биват преодолявани, докато светлината бива разпръсквана сред масите. …

За всички следва да бъде очевидно – и един ден това ще стане – че противопоставянето на това дело би трябвало много отдавна да го е победило, ако то не беше божествено. Нека целият свят знае, че то не може да бъде победено, “понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва”. (Вж. Римляните 1:16.)¹⁹ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Бог нагласява условията в света така, че Неговото дело да може да се разпространява по земята.

(Бог) е определил посланието, оповестявано от служителите Му в минали времена, обновено и проповядвано от служителите Му в последните дни, да бъде чуто и чрез силата на Своята мощ Той ще нагласи условията в този свят и ще смири човешките чеда, докато те се покаят и имат желанието да слушат. Истините, които проповядваме ние, ще рече истините, които Бог изисква ние да проповядваме на света, си проправят пътя.²⁰

Господ е открил на един от пророците Си, че с появата на книгата на Мормон Той ще започне делото Си сред народите за възстановяване на Своя народ. (Вж. 2 Нефи 30:3–8; 3 Нефи 21:1–14; 29:1–2.) Когато осъзнаем с каква скорост може да бъде разпространявано Евангелието на Исус Христос сега, сравнено с 1830 г., можем да видим, че Господ е прострял ръката Си и на хората е предложена възможността да узнаят. Не след дълго Евангелието ще може да бъде чуто във всяка част на този свят чрез Господните служители, които го оповестяват със сила. Нашият Небесен Отец ще нагласи условията в този свят така, че Евангелието да може да бъде проповядвано.²¹

Спасителят казва, че това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цял свят за свидетелство на всичките народи, след което ще дойде свършекът! (Вж. Joseph Smith–Matthew 1:31.) Господ не би изискал нещо невъзможно. Той премахва пречките и Евангелието “ще бъде проповядвано.”²²

Сион ще бъде изкупен и светът, който сега погрешно разбира делото на “мормонизма”, ще доживее да види, че това е силата Божия за спасение на онези, които спазват заповедите на нашия Отец. Свидетелството ми е, че делото расте бързо и чедата човешки приемат “мормонизма” в сърцата си; че това е делото на нашия Отец. Можем самите ние да сме хилави и слаби, но ако в живота си сме добродетелни и чисти, ако вършим това, което знаем че е правилно, ще се появят мъже и жени, които да продължат Господното дело, докато то бъде изпълнено по начина, по който Той желае. Онези, които сега ни разбират погрешно, ще ни опознаят по-добре. Онези, които вярват, че имаме егоистични мотиви, ще излязат от заблудата, а нашите братя и сестри от света, които искат истината и желаят да узнаят какво иска от тях Господ, ще бъдат ужилени в сърцата и ще приемат Евангелието. Сион ще се въздигне и ще засияе, и ще се превърне в славата на цялата земя, Господ Бог на Израил е повелил това.²³ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Президент Смит пророкува, че “Евангелието на Исус Христос, нашият Господ … ще бъде чуто по всички части на света”. Какви технологии помагат това да стане възможно? По какви други начини новите технологии или научни успехи допринасят за Господното дело?
Като четете първата част от ученията, помислете за сегашното си призование или задача в Църквата. Как изпълнението на вашето призование ви позволява да участвате в “напредъка на Господното дело”? Как усилията ви като домашен учител или посещаваща учителка спомагат за това дело? По какъв начин всички ние можем да участваме извън официалните си призования и задачи?
Президент Смит дава своето свидетелство, че Господ ръководи делото на Неговата Църква. Какви преживявания, показващи, че това е истина, сте имали? Как проповядването на Евангелието и животът според него в дома ни демонстрират нашата вяра в Господното дело?
Потърсете нещата, които президент Смит казва относно това, че Господ ще подготви начин Неговото Евангелие да бъде проповядвано. Какви доказателства виждате, че тези неща са ставали или стават днес по света?

Свързани с темата стихове: Даниил 2:44–45; Иоил 2:27–28; Мосия 27:13; Учение и Завети 64:33–34; 65:1–6; 107:99–100; Моисей 1:39

Помощ при преподаването: “Възможно е да настъпи момент, когато не знаете отговора на даден въпрос. Ако това се случи, просто кажете, че не знаете. Можете и да кажете, че ще се опитате да намерите отговора. Или да приканите учениците да намерят отговор, като им предоставите време от друг урок, за да съобщят какво са научили” (Преподаването – няма по-велико призование, стр. 64).

Президент Смит вярва, че технологиите “наистина могат да се превърнат в благословии, ако ги използваме в праведност за разпространение на истината и придвижване напред на Господното дело сред хората”.

“… навсякъде в Църквата има достатъчно възможности за всеки мъж и всяка жена да направи нещо за благослов на техните ближни и за напредъка на Господното дело”.