Глава 1
Да живеем според това, в което вярваме
Нашата религия трябва да намира израз във всекидневния ни живот.
Из живота на Джордж Албърт Смит
Когато бил на 34 години, Джордж Албърт Смит направил списък с решения, които нарекъл свое “лично верую” – 11 идеала, според които той се ангажирал да живее:
“Ще бъда приятел на самотните и ще намирам радост в служението на бедните.
Ще посещавам болните и страдащите и ще вдъхвам у тях вяра да бъдат изцелени.
Ще проповядвам истината за благослов и разбиране от цялото човечество.
Ще диря съгрешилия и ще се опитвам да го спечеля отново за праведен и щастлив живот.
Няма да се стремя да принуждавам хората да живеят според моите идеали, а ще ги подтиквам с любов да вършат правилното.
Ще живея сред обикновените хора и ще им помагам да решават проблемите си, та земният им живот да бъде щастлив.
Ще избягвам публичността на високите постове и ще обезсърчавам ласкателствата на неразумни приятели.
Няма да наранявам преднамерено ничии чувства, дори на човек, който е бил несправедлив с мен, а ще се стремя да му сторя добро и да го направя свой приятел.
Ще се боря със склонността към егоизъм и завист и ще се радвам на успеха на всички деца на моя Небесен Отец.
Няма да съм враг на никоя жива душа.
Като знам, че Изкупителят на човечеството е предложил на света единственият план, който напълно ще ни помогне да се развием и да сме истински щастливи тук и отвъд, чувствам, че да разпространявам тази истина не е само дълг, а благословена привилегия”1. (Вж. предложение 1 по-долу.)
Хората, познавали президент Смит, заявяват, че той напълно е живял според веруюто си. Езра Тафт Бенсън, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, споделя преживяване, в което президент Смит бил верен на решението си да посещава болните и страдащите и да вдъхва у тях вяра да бъдат изцелени:
“Никога няма да спра да изпитвам благодарност за посещенията му в дома ми, докато (бях далеч), служейки като смирен мисионер. … В частност, благодарен съм за едно посещение късно през нощта, когато едно от малките ни момиченца било тъй болно, че го чакали да умре. Без предизвестие президент Смит намерил време да дойде у дома и да положи ръце върху главата на детето, държано в прегръдките на майка му от часове, и да обещае пълното й оздравяване. Това беше президент Смит, той винаги имаше време да помага, особено на болните, на хората, които се нуждаеха от него най-много.”2
Спенсър У. Кимбъл отбелязва друг случай, при който действията на президент Смит показали решимостта му да прави добро на онзи, който е бил несправедлив с него:
“Съобщили (на президент Смит), че някой откраднал от кабриолета му наметалото, което пази топло на пътуващия. Вместо да се ядоса, той отвърнал: “Бих искал да разбера кой е, за да можем да му дадем и одеяло, защото трябва да му е било студено; и малко храна, защото трябва да е бил гладен.”3
Друг очевидец пише за Джордж Албърт Смит: “Религията му не са учения, пазени в хладилника. Това не е теория. За него това е повече от красив план, заслужаващ възхищение. Повече е от житейска философия. За човек с неговата практична нагласа на ума религията е духът, в който живее човек, в който върши нещата, дори това само да бъде добра дума или подадена чаша студена вода. Неговата религия трябва да намира проява в дела. Тя трябва да се пренася в детайлите на всекидневния живот.”4
Един от съветниците му в Първото Президентство, президент Дж. Рубен Кларк-мл., обобщава личната почтеност на президент Смит със следните думи: “Той беше от онези малцина хора, за които може да кажете, че живя така, както учеше.”5
Учения на Джордж Албърт Смит
Нашето подчинение на Евангелието – не просто членството ни в Църквата – ни прави достойни да се наричаме светии.
Поклонението в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е отдаден живот, желание да сме достойни за Този, по Чиито образ сме били създадени и Който ни е дал всичко … което наистина си заслужава – Евангелието на Исус Христос.6
Какво чудесно нещо е да чувстваме, че принадлежим към една Църква, която се състои от светии или поне следва да е така. Не е достатъчно имената ни да бъдат вписани в архивите. Важното е да водим живот, който ни дава правото да бъдем наричани светии, и ако вие правите това, ще бъдете щастливи. …
Когато Исус от Назарет дошъл на света и започнал да проповядва Евангелието на царството, мнозина, особено самодоволните фарисеи, отхвърлили Неговото послание, претендирайки, че те са потомците на Авраам и посочвайки, че потеклото им щяло да ги спаси в царството Божие.
Спасителят ги осведомил, че ако са Авраамови чеда, те следва да вършат делата на Авраам.(Вж. Иоана 8:33–39.) Бих искал да кажа на светиите от последните дни, че ако сме достойни да бъдем наричани светии от последните дни, то ще бъде защото живеем живот на светии и именно целта на Евангелието е да ни направи достойни за това. Светът е в такова състояние, и е бил мамен от противника толкова дълго време, и продължава да твърди, че простата вяра в Бог е всичко, което е нужно, че аз се боя за него. Това е само една измама на противника.7 (Вж. предложение 2 по-долу.)
Така нареченият “мормонизъм” е Евангелието на Исус Христос, следователно това е силата Божия за спасение на хората, които вярват и се подчиняват на ученията му. Не онези, които зоват, “Господи, Господи”, са хората, които се радват на спътничеството на Духа Му, а онези, които вършат волята Му (вж. Лука 6:46)8.
Като се обърна към 7 гл. на Матея, стих 24, намирам следното:
“И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
и заваля дъждът, придойдоха реките, и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо” (Матея 7:24–27.)
Колцина от нас, узнали волята на Отца, я изпълняват? Колцина от нас ден след ден полагат основа и градят здание, което да отговаря на величието и ръста на нашия Учител? “Да, човекът е Божията скиния, тъкмо храмове; и всеки храм, който бъде осквернен, Бог ще разруши този храм”. (У. и З. 93:35.) Той ни е дал повече разум и мъдрост, отколкото на нашите ближни. На светиите от последните дни е дадено знание за доземното съществувание; знание, че сме тук, защото сме опазили първото си състояние и ни е била дадена възможност да получим вечен живот в присъствието на нашия Небесен Отец, като опазим второто си състояние. Няма да бъдем съдени така, както ще бъдат съдени нашите братя и сестри от света, а според по-големите възможности, дадени ни да ги съхраняваме. Ние ще бъдем сред онези, които са получили словото Господно, чули са Неговите думи и ако ги изпълняваме, ще имаме живот вечен, а ако не, ще последва осъждане9.
Нека се справяме по-добре от когато и да било преди. Нека подновим своята решимост да бъдем истински светии от последните дни, а не само да се правим на такива. … Аз не познавам човек, който да не може да се справи малко по-добре от сега, ако избере или реши това.10
Нашият Небесен Отец очаква от нас да се подготвяме и да живеем достойни за Неговите обещани благословии.
Отворих на двадесет и четвърта глава от разказа на св. Матей за ученията на Спасителя и ще ви прочета следната притча:
“И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата. …
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани”. (Вж. Матея 22:1–3, 11–14.) …
… Там имало един човек, който дошъл на сватбеното празненство, и когато настъпил моментът, царят или господарят видял, че той не носи сватбена дреха. Очевидно той бил пренебрегнал нейната важност. Влязъл вътре неподготвен, надявайки се да участва. Бил дошъл на празненството – всички те били поканени, но предполагам, очаквало се да знаят, че ще бъдат допуснати само онези, които са подходящо облечени, и този човек бил учуден, когато му задали въпроса защо е в такъв вид.
Светът изглежда смята, че могат да идват всеки път, когато решат. Децата на нашия Отец не разбират, че трябва да бъде извършена известна подготовка. Противникът толкова ги е заблудил, че ги е накарал да вярват, че не е нужна никаква подготовка, че всяко нещо ще бъде прието; но в това послание от притчата, което Спасителят отправя към Своите сподвижници, биваме информирани, че трябва да има известна подготовка и че без нея на никого няма да бъде позволено да вкуси най-скъпоценните дарове на нашия Небесен Отец. Това се отнася до членовете в Църквата, които смятат, че понеже са поканени и имената им се явяват в списъка на поканените, няма какво повече да правят. … Те са забравили Господ и не се приготвят за празненството, на което ги е поканил Той.
Нашият Небесен Отец желае ние да сме подготвени за сватбеното празненство, или не ще бъдем допуснати. Той очаква от нас да продължим да трупаме истината в ума си и да разпространяваме тази истина сред Неговите деца, когато ни се удава възможност. Фактът, че имената ни се явяват в църковните архиви, не е гаранция, че ще намерим място в селестиалното царство. Само хората, които живеят достойно за това да бъдат членове на това царство, ще намерят място в него.
Всред изменчивостта и несигурността на този свят, ако изобщо някога е настъпвал моментът, в който ние следва да проучим внимателно себе си, да открием дали вършим онова, което Господ желае ние да вършим, това е днес; ако някога е било време да се уверим, че сме на пътеката към вечния живот, то е сега. Не можем да пренебрегваме тези възможности. Бог няма да бъде подиграван. Когато Той ни е предложил някакъв дар, когато е поставил на една ръка разстояние от нас благословия, когато ни е поканил да участваме в празненство и ние пренебрегнем това, може да бъдем сигурни, че ще изстрадаме нещастието, което ще сполети онези хора, които отказват предложените им Господни благословии.11
Ние не можем да живеем, както живее светът, и да очакваме да получим полагащото ни се по право място в царството. В първи раздел на Учение и Завети Господ ни казва относно нечестието, че Той не може да гледа на греха и с най-малка степен на позволение (вж. У. и З. 1:31). Това е горчив хап за преглъщане, защото някои от нас в Църквата имат идеята, че можем да се отнасяме небрежно с Евангелието на нашия Господ и с основите на вечния живот и все пак да заемем мястото, което искаме. Това не е вярно. Господ може да бъде милостив, но ще бъде и справедлив, и ако искаме коя да е благословия, има само един начин да се сдобием с нея, и той е да спазваме заповедите, които ще ни дадат право на тази благословия12. (Вж. предложение 3 по-долу.)
Ако напълно изпълняваме дълга си, нашият живот дава доказателството за вярата ни в Евангелието.
През изминалата година имах привилегията да се срещна и разговарям за Евангелието с някои хора, живеещи в тази общност (Солт Лейк Сити), които не са членове на нашата Църква. Един човек е пребивавал тук двадесет години, човек с безупречен живот, добър гражданин, блестящ бизнесмен, човек с топли чувства към нашите хора. Той ми каза, че е живял тук двадесет години и е стигнал до заключението, че сме просто толкова добри, колкото и другите ни ближни, които са членове на други църкви; той не можел да види някаква разлика между нас.
Искам да ви кажа, мои братя и сестри, че това за мен не е комплимент. Ако Евангелието на Исус Христос не ме прави по-добър човек, значи не съм се развивал както следва, и ако нашите ближни не от нашата Църква могат да живеят сред нас години наред и да не видят доказателство за ползата от спазването на Божиите заповеди в живота ни, значи тогава има нужда от реформа в Израил. …
… Изпълнявате ли дълга си? Дали вършим работата, която Господ е поверил на нашите грижи? Чувстваме ли отговорността, която лежи върху нас? Или се носим безцелно по течението, заедно с прилива, приемайки за даденост, че в последния ден ще бъдем изкупени?13
Наречени сме люде, които Бог придоби (вж. 1 Петрово 2:9), може би защото вярваме напълно и докрай в Евангелието на Исус Христос. …
Ако нашата особеност и своеобразие се простират дотам, че живеем според всяка дума, излязла от устата на нашия Небесен Отец (вж. У. и З. 84:44), тогава наистина ще сме един благословен народ. Ние до голяма степен живеем според свидетелството, оставено ни от нашия Изкупител и засега сме едни благословени люде; но ще бъдем дори още по-изобилно благословени и ще благоденстваме, ако успеем да положим усилието да изпълняваме докрай дълга си.
Моля се духът, който ще ни позволи да служим вярно, да бъде с нас, та желанието да вършим добро да може да преодолее изкушенията, които са наредени по пътя ни и където и да идем, хората, като виждат добрите ни дела, да могат единствено да прославят нашия Небесен Отец, Който е в небесата (вж. Матея 5:16).14
Нека сега проучим внимателно себе си. Вършим ли толкова много, колкото би следвало? Ако не, нека се покаем и да работим по-добре. Ако работим както следва, ако търсим всяка възможност във всички посоки, за да правим добро на децата на нашия Отец, тогава ще спечелим за нас благословиите на един мъдър Отец и ще се радваме заради доброто, което сме постигнали тук. …
Нека бъдем смирени, да се молим, да живеем близо до нашия Небесен Отец и да доказваме и показваме вярата си в Евангелието на Исус Христос, като живеем според принципите му. Нека доказваме и показваме вярата си в Бог и в делото, което Той е дал на земята, чрез праведен и последователен живот, защото в края на краищата това е най-силното свидетелство, което можем да дадем за истинността за това дело.15 (Вж. предложение 4 по-долу.)
Предложения за изучаване и преподаване
Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.
-
Като преглеждате веруюто на президент Смит, помислете за някои идеали или принципи, които бихте искали да следвате в собствения си живот. Помислете дали да ги запишете в личния дневник.
-
Прочетете първите четири цели абзаца на стр. 3. Какво означава да бъдеш светия от последните дни? Какво може да направи един родител, за да помогне на децата си да се научат да живеят като светии?
-
Като четете частта, започваща на стр. 5, помислете как притчата за сватбеното празненство може да се приложи във вашия живот (вж. и Матея 22:1–14). Например, какво мислите че представлява сватбеното празненство? Какво представляват поканените гости? Помислете какво можете да направите, за да се подготвите за сватбеното празненство.
-
Прочетете последния абзац от ученията и помислете за някой човек, когото познавате, имащ силно свидетелство за Евангелието. Как животът на този човек дава доказателство за неговото/нейното свидетелство? Помислете какво можете да правите, за да давате доказателство за вашето свидетелство.
Свързани с темата стихове: Матея 7:16–23; Яковово 1:22–25; 2:15–18; 1 Иоаново 2:3–6; Мороний 7:3–5; Учение и Завети 41:5
Помощ при преподаването: “За да ни помогне да преподаваме от Писанията и от словата на пророците от последните дни, Църквата е публикувала наръчници за уроците и други материали. Не са необходими коментари или други материали за подготовка” (Преподаването – няма по-велико призование: Ръководство-източник за преподаване на Евангелието, 1999 г., стр. 52).
“Всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара”.
“Ако търсим всяка възможност във всички посоки, за да правим добро на децата на нашия Отец, тогава … ще се радваме заради доброто, което сме постигнали тук”.