Глава 23

“От вас се изисква да прощавате”

Като прощаваме на другите хора, ние се освобождаваме от бремето на омразата и се подготвяме за вечен живот.

Из живота на Джордж Албърт Смит

През 1897 г., още като млад мъж, Джордж Албърт Смит се записва в националната гвардия на Юта. Насърчаван от някои от колегите си, той се кандидатира за избираем офицер в гвардията, но през седмиците, предхождащи изборите, негов съперник-гвардеец започва да разпространява лъжливи слухове, обвинявайки Джордж Албърт Смит в неетични действия. В резултат сержант Смит губи едни избори, които според него трябвало да спечели. Нещата се усложняват и от обстоятелството, че мъжът, който разпространява слуховете, някога бил негов приятел.

Макар и да се стреми да забрави случая, обидата пълни сърцето на Джордж Албърт Смит с горчивина. На следващата неделя той отива на църква, но не чувства за правилно да вземе от причастието. Моли се за помощ и осъзнава, че трябва да се покае заради негодуванието, което изпитва. Решава да намери приятеля си и да се помири с него.

Джордж Албърт Смит отива направо в офиса на човека и с мек глас му казва, “Братко, искам да ми простиш, че те мразех по такъв начин през последните няколко седмици”.

Незабавно сърцето на неговия приятел се смекчава. “Братко Смит, няма нужда да ти прощавам”, казва той. “Аз съм този, който се нуждае от твоята прошка”. Те си стискат ръцете и оттогава насетне остават добри приятели.¹ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Няколко години по-късно Джордж Албърт Смит превръща опрощаването на другите в една от дългосрочните цели на живота си, когато пише в личното си верую: “Няма да наранявам преднамерено ничии чувства, дори на човек, който е бил несправедлив с мен, а ще се стремя да му сторя добро и да го направя свой приятел.”²

Близък колега на президент Смит отбелязва, че способността да прощава била наистина едно от определящите му качества: “Наистина той прощаваше на всички. През целия си живот той ясно осъзнаваше Божията заповед: Бог ще прости, на когото ще прости. Що се отнася до нас, ние трябва да прощаваме на всички. Той можеше да стори това и после да остави нещата на Бог. Прощавайки, аз съм сигурен, че той забравяше. Когато някой, който прощава, може да забрави, той наистина е необикновен човек, истински Божий човек!”³

Учения на Джордж Албърт Смит

Ако разбираме Евангелието на Исус Христос, сме по-предразположени да прощаваме на другите.

Има едно нещо, което бихме могли сериозно да се стараем да култивираме, и това е предразположението да си прощаваме прегрешенията един на друг. Духът на опрощението е добродетел, без която никога няма напълно да придобием благословиите, които се надяваме да получим.⁴

Хората от света не разбират … как се чувства Спасителят, когато с терзание в душата се провиква към Своя Небесен Отец да не съди и унищожава онези, които отнемат Неговия земен живот, а казва:

“… Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” (Лука 23:34.)

Това следва да бъде отношението на всички членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това следва да бъде отношението на всички Божии синове и дъщери, и ще бъде, струва ми се, ако те напълно разбират плана на спасение. … Гняв и омраза в сърцата няма да ни дадат мир и щастие.⁵

Господ ни е дал голямо знание, открил ни е Своя разум и воля, научил ни е на неща, които светът не познава, и в съответствие с полученото знание Той ни държи отговорни и очаква от нас да живеем един по-висш, по-идеален живот от онези, които не разбират Евангелието толкова пълно, колкото ние. Духът на опрощението е нещо, което светиите от последните дни могат с полза да проявяват помежду си по един по-пълен начин. … Ние трябва да достигнем в състоянието, в което можем да прощаваме на своите братя.⁶ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Когато прощаваме на другите, ние показваме признателност за прошката, с която Небесният Отец ни е дарил.

Във връзка с този въпрос (да прощаваме на другите) ще ви прочета няколко стиха от 18 глава на св. Матей, започвайки от 21 стих. Изглежда тогава апостолите са били с Учителя и Петър идва при Него и казва:

“Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти – до седемдесет пъти по седем”. (Матея 18:21–22.)

После Спасителят разказва притча … за двама мъже. Единият от тях дължал на господаря си голяма сума пари и дошъл при него и му казал, че не може да изплати дължимото, и помолил да му бъде опростен дълга. Господарят на този слуга, подтикнат от състрадание, опростил дълга. Незабавно опростеният човек отишъл и намерил свой колега слуга, който му дължал малка сума пари, и поискал да му се плати. Бедният човек не бил в състояние да посрещне задължението и на свой ред поискал дългът му да бъде опростен. Но той не бил опростен; вместо това бил арестуван и хвърлен в затвора от човека, който вече получил опрощение от своя господар. Когато другите слуги видели стореното, отишли при господаря на този човек и му разказали; той се разгневил и предал човека, когото бил опростил, на изтезания, докато изплати целия си дълг. Душата на този човек не била достатъчно блага да оцени оказаната му милост и поради тази липса на милосърдие той загубил всичко. (Вж.Матея 18:23–35.)

Понякога ние откриваме дребни затруднения, възникващи сред нас, и забравяме търпението, което нашият Отец в Небесата упражнява спрямо нас, и в сърцата си преувеличаваме някоя дреболия, която наш брат или сестра е направил или казал за нас. Ние не винаги живеем по този закон, който Господ желае да спазваме с оглед на тези неща. Забравяме заповедта, който Той дава на апостолите с думите на молитвата, която им е казано да отправят, за да могат да бъдат опростени дълговете им тъкмо както те прощават на своите длъжници (вж.Матея 6:12). Струва ми се, че имаме много да учим в тази насока. Ние не спазваме заповедите на нашия Небесен Отец така пълно, както би следвало.⁷ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Като изберем да не таим обида, можем да пречистим сърцата си от всяко недобро чувство.

Учени сме да обичаме враговете си и да се молим за хората, които злобно ни използват и говорят лошо за нас (вж. Матея 5:44). … Когато бъдете охулени, не хулете в отговор. Когато другите говорят лошо за вас, съжалете ги и се молете за тях. Помнете примера на Божествения Учител, Който, окачен на жестокия кръст, казва, “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.”⁸

Понякога някой овластен брат по някакъв начин обижда някой член на Църквата, вероятно без сам да знае това, и това чедо на Отца мълчаливо продължава да се чувства наранено, вместо да стори както е заповядал Господ, да отиде при обидилия го човек и с доброта да му открие чувствата на сърцето си, и да даде на този брат възможността да му каже, “Съжалявам, че те обидих и копнея да ми простиш”. Резултатът е че в някои моменти откриваме, че съществува едно чувство на горчивина, което е подбуждано от Сатана.⁹ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Не изпитваме лоши чувства към никой от нашите ближни; нямаме основание за това. Ако те ни разбират погрешно, цитират неправилно и ни преследват, следва да помним, че те са в Господните ръце. … Тъй че когато вземаме от причастието на Господната вечеря, … нека пречистим сърцата си от всяко недобро чувство един към друг и към нашите братя и сестри, които не са от нашата вяра.¹⁰

Като прощаваме на другите хора, ние се подготвяме за селестиалното царство.

Нека всеки от нас живее по такъв начин, че противникът да няма власт над нас. Ако имате някакви различия помежду си, ако е имало някакво несъгласие между вас и вашите ближни, уредете го възможно най-скоро под влиянието на Духа Господен, за да може, когато дойде времето, и вие, и потомците ви, които може да ви следват, да сте подготвени да получите наследство в селестиалното царство.¹¹

В книгата Учение и Завети намираме позоваване по въпроса за опрощението, където Господ дава една заповед; това е в 64 раздел и се отнася до всички нас днес. Тя гласи:

“… истина ви казвам, Аз, Господ, прощавам грехове на онези, които изповядват греховете си пред Мен, и молят прошка, и не са извършили смъртен грях.

Учениците Ми в древните дни търсеха повод едни срещу други и не си прощаваха едни други в сърцата си; и поради това зло те бяха огорчавани и тежко укорявани.

Затова Аз ви казвам, че трябва да си прощавате едни на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях”.

Последният стих е този, на който искам да наблегна.

“Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци.

И трябва да кажете в сърцата си: Нека Бог отсъди между мен и теб и ти се отплати според делата ти.” (У. и З. 64:7–11.)

Ако животът ни е такъв, че когато имаме различия с нашия ближен, вместо да се настройваме да бъдем съдници един друг, честно и добросъвестно можем да се обърнем към нашия Отец в Небесата и да кажем, “Господи, бъди съдник между мен и моя брат; Ти знаеш сърцето ми; Ти знаеш, че не изпитвам гняв срещу него; помогни ни да видим нещата по общ начин и ни дай мъдрост да можем да се отнасяме праведно един с друг”, колко по-малко различия би имало и каква радост и благословии биха се наложили сред нас! Но от време на време възникват дребни трудности, които нарушават равновесието на всекидневния ни живот и ние продължаваме да сме нещастни, защото питаем едно неправилно влияние и нямаме милосърдие. …

… “Сега, Аз ви говоря относно вашите семейства: Ако хората навредят на вас или на семействата ви един път, а вие го понесете търпеливо и не хулите против тях, нито потърсите отмъщение, ще бъдете възнаградени;

но ако не го понесете търпеливо, ще ви се зачете като отмерено със справедлива за вас мярка.” (У. и З. 98:23–24.)

Това също е словото на Учителя към нас. Ако живеем по този закон, ще израстваме в милосърдие и сила ден след ден, и в благоволение към нашия Небесен Отец. Вярата в сърцата на децата ни ще расте. Те ще ни обичат за праведността и почтеността на живота ни и ще се радват, че са били родени от такива родители. Казвам ви, че тази заповед не е дадена неоснователно; защото Господ заявява, че Той не дава с равнодушие никой закон, но че всеки закон е даден, за да може да бъде спазван и ние да живеем по него.

Ще бъдем на този свят само за кратко. Най-младите и силните от нас просто се подготвят за отвъдния живот, и преди да влезем в славата на нашия Отец и да се радваме на благословиите, които се надяваме да получим чрез вярност, ще трябва да живеем по закона на търпението, да проявяваме прошка към онези, които вършат простъпки спрямо нас, и да отстраняваме от сърцата си всяко чувство на омраза към тях.

“И отново, ако врагът ви навреди на вас повторно и вие не ругаете против него, и го понесете търпеливо, наградата ви ще е стократна.

И отново, ако той ви навреди за трети път и вие го понесете търпеливо, наградата ви ще се умножи четирикратно.” (У. и З. 98:25–26.) …

Нека да имаме Духа на Учителя да пребивава с нас, да можем да прощаваме на всички хора както Той е заповядал, да прощаваме не само с устата си, но от дълбините на сърцата си всяка простъпка, която може да е била извършена против нас. Ако вършим това цял живот, Господните благословии ще пребъдват в сърцата ни и в домовете ни.¹² (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Обмислете разказа на стр. 259 и прочетете 3 Нефи 12:22–24. Защо според вас Господ иска да се помирим с нашите братя и сестри, преди да можем да дойдем при Него?
На стр. 261–262 президент Смит обяснява, че знанието ни за плана на спасение би следвало да ни помогне да прощаваме повече. Защо мислите, че това е така? Как можем да “достигнем състоянието”, в което можем да прощаваме на другите?
Като изучавате частта, започваща на стр. 262, помислете за момент, когато Небесният Отец ви е простил. Защо мислите, че когато не можем да прощаваме на другите, ние ще бъдем недостойни за опрощението, което търсим?
Прочетете втория цял абзац на стр. 263. Какво ни пречи да се помирим с църковен ръководители или друг човек, който волно или неволно ни е обидил? Какво можем да направим, за да преодолеем тези трудности?
Преговорете последната част от ученията. Как готовността ни да прощаваме ни подготвя за селестиалното царство? По какви начини биват благословени семействата ни, когато прощаваме на другите?

Свързани с темата стихове: Матея 5:23–24, 38–48; 6:12, 14–15; 7:1–5; 18:15; 1 Нефи 7:16–21; Учение и Завети 42:88

Помощ при преподаването: “Когато някой зададе въпрос, бихте могли да поканите другите да отговорят вместо вас. Например, можете да кажете: “Това е интересен въпрос. Какво мислят останалите?” или “Може ли някой да помогне за този въпрос?” (Преподаването – няма по-велико призование, стр. 64).

“Помнете примера на Божествения Учител, Който, окачен на жестокия кръст, казва, “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.”

“ … ако е имало някакво несъгласие между вас и вашите ближни, уредете го възможно най-скоро под влиянието на Духа Господен.”